Архив за етикет: България

Българската външна политика – „между чука и наковалнята“

„Птичият език“ на българската дипломация отдавна буди недоумения сред партньори и довчерашни добри съседи. Но вече преминава към открити недоразумения.  След изявлението на „тримата тенора“  – президентът Плевнелиев, министър председателят Борисов и министърът на отбраната Начев, че няма да участват в изграждането на „флотилия“ на НАТО в Черно море, за каквато настоява Румъния и Турция, и руската преса не закъсня:

 

 .Смисълът на саможертвата

Автор: проф. Пламен К. ГЕОРГИЕВ,

„Философският клуб“- София, Heidelberg alumni

„София пъди НАТО от Черно море“ („Утро“); „България се обърна с гръб към НАТО“ („Евразия“), „НАТО се стъписа – България направи категорично изявление в полза на Русия“ („Южен федерален“) – така обобщават руски електронни медии  пресконференцията на българските държавници.  България отказа да се присъедини към бъдещ флот на НАТО в Черно море – отбелязва  „Росийская газета“.

За да  разсея мъглата Плевнелиев се обърна из тези дни  с  любезна молба към медиите да спрат спекулациите, че ще се правят флотилии „с някого срещу някого“. България не е част от подобни предложения и идеи, добави държавният глава.  

 Резултат с изображение за даниел митов

Даниел Митов

Оказа се обаче, че „нямало такова нещо“:

„България винаги е отстоявала идеята за по-засилени учения в Черно море, но единствено под флага на НАТО“. Това заяви външният министър Даниел Митов, малко след гафа . Той подчерта, че в Алианса се води дебат как да се форматира подробно по-засилено присъствие, но конкретни решения все още няма.

Той припомни на сведущата българска публика , че в Черно море има ограничения от Конвенцията от Монтрьо 1936 г., в която се казва, че  военноморски кораби на нечерноморски държави могат да присъстват в рамките на 21 дена. И даже стори метан към Република Турция, която била „много свързана с тази конвенция“ , поради което „ ние не виждаме възможност ограниченията по нея да отпаднат към този момент“ , така че ние не сме   поемали никакви допълнителни ангажименти в тази посока –  увери Митов, цитиран от БНР.

Както се казва – засега. Пита се обаче докога? И още – Кои сте „Вие“, ако се определяте като „Ние“?. Понеже 80 на сто от /не/допитаните българи, като редови потребители на тукашно разбираните ценности на евро-атлантизма и „стабилността“, не желаят да си развалят отношенията с Русия. Достатъчно им струва удълженото от Русия онзи ден ембарго върху внос на български стоки.

Ще се абстрахираме тук от 1000 годишни културни връзки, православно единение, общи славянски корени /спорна прочее теза/,  двукратно освобождение веднъж от „турско присъствие“ и втори път от сателитно пристрастие към „Третия райх“, под формата на „съветска окупация“….

В прагматичното време на 21 в. те нямат особено значение за радикали, ястреби, всякакви спонтанно откликващи на своя интерес велики и по-малко велики сили. Но какво правят „малките“? Освен да се държат, по силата на един отживял патернализъм, пак за шлифера на по-силния?  

Тази я видяхме –  в един хубав ден бащицата престава да е бащица. И юнакът, що бозал 25 години / в българския казус на прехода трябва да се прибавят още две три години отгоре/ се изправя зад своите „слаби волове“, за да изоре бащините ниви. Без старческо мрънкане, назидание даже, което довчера го освобождаваше и от отговорност. Че и необходимостта да мисли много, много…

Иди че не вярвай на стария Хегел, който в своята „Философия на правото“, нейде на 81-2 стр. от българското и издание писа, че “ …общественото мнение заслужава еднакво добре и нашето уважение и нашето презрение“.

Първата част на съждението е ясна –  Vox populi –  глас народен е това, ако не Божи, за толкова неверници в настръхналия глобален свят. Но в цивилизования, ако не напълно демократичен свят, и управляващи и управлявани се вслушват в него.

Виж втората част на съждението, старият  философ изглежда по-проникновена. Понеже ….никой не го бръсне, това обществено мнение, пък и си е невежо по своему. Зле  информирано, некомпетентно от гледна точка на  високо платени експерти,  консултанти и „тути кванти дилетанти“ даже .

Така в радикални , да не речем авторитарни главици идва идеята – да му запушим устата на това обществено мнение. Като не можем да го нахраним с рубли, още по малко долари. Че вижте Ердоганова Турция. Или, ако предпочитате, атаката срещу германския външен министър Щайнмайер, който също се обяви против дрънкане на оръжие срещу Русия.

И българската мантра, приписвана на цар Борис Трети, или който и да било там: „Винаги с Германия, никога срещу Русия“ , подлежи на препиране с течен прах. Може по суша да не сме воювали с русите, но виж по водите на Черно море, даже с турците сме били „събратя по оръжие“…

Свободните български медии, ранжирани на 113 място,  да не говорим за евро чиновници и казионни влъхви, посредници,  между един упорито отритван Изток и все по- фрагментиран и несигурен Запад, из тези дни системно  „мотат“  общественото мнение по ред азимути на глобализирания свят.  Докато „воксът“ се събуди някоя сутрин и се усети, че Господ му взел гласа…Тихо и неусетно, докато чака да съмне. А в нашия бг. казус „ да се закваси морето“.…

Това обяснява защо  и екс- президентът /Първанов/, с освежен политантураж, ни казват „какво сме щели били искали да кажем“. Да не говорим за бившето  вице, който довчера ратува за българския интерес.  А днес, връщайки се към скромния си опит на  безличен външен министър, издига спасителната формула  – че  „не бивало да взимаме страна между Турция и Русия. Но все пак да не си мълчим по европейските организации…“

Криза на авторитети? Или криза на рационалността? Каквото си изберете все ще е вярно. Създаването на флотилия на НАТО в Черно море бе предложено от Румъния и Турция. Освен това генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви по-рано, че алиансът смята да засили присъствието си в Черноморския регион, напомнят повечето запознати с генезиса на идеята експерти.

Ако НАТО формира в региона „постоянно съединение, това естествено ще има дестабилизиращ характер“, изтъкна неотдавна Андрей Келин, висш служител на руското външно министерство – цитиран от някои медии. Черно море „съвсем не е морско пространство на НАТО, то няма нищо общо с алианса, корабоплаването в Черно море е напълно свободно“, изтъква дипломатът.

Миналата неделя  САЩ заявиха, че американският ескадрен миноносец „Портър“ влиза в Черно море за „рутинно патрулиране съвместно със съюзници и партньори“. Русия обеща ответни мерки, а  медиите пак припомниха позицията на външното министерство: „Това не буди у нас одобрение и без съмнение ще предизвика мерки за ответно планиране“.

Нищо че 70 на сто от /не/допитаните българи още изпитват някаква симпатия към  ЕС. Но покрай  „екзита“ на Гърция и този на Велика Британия,  все по осезателно чувстват, че губят почва под Югоизточния си европейски терен . Нещо повече, че  Балканите биват връщани към  модела на „гърнето с барут“,  в един по-широк Средиземноморски контекст. А Турция на Ердоган буди не толкова стари, колкото нови страхове.

„Искаш ли да седнеш на два стола, обикновено се пада – казват добрите камериери-  все ще се намери кой да дръпне единия“. „Няма среда на средата“, посочваше и  А. Гидънс, съветник на Тони Блеър, който живя един мандат с идеята за „третия път“.  Може и като извънредна точка да влезем в дневния ред на заседанието във Варшава, с въпроса за реадмисията, която Турция ни отказва, както обещава Митов.  Но отсега е ясно, че „Момчето, което говори с морето“, не е за там. Защото  и Черно море вижда в розово-  а не като  мишена, заложена от една външна политика, която нехае за българските интереси.

Такава политика на казионна лоялност, послушание, „йес-мени“ и „йес гърли“, загърбили българските интереси, показа своята инфантилност. И в крайна сметка безогтоворност. Тя е колкото ненужна, толкова и рискова за стабилността на региона. Още повече упражнявана от „по католици от папата“, които се размножиха тук  като матрьошки.

Докато ястреби  коват съдбините на Балканите по старата схема на Героят от Лайпциг Димитров - „бъди  чук, а не наковалня“ , като нехаят че може да се издавим всички в морето, за което легендите говорят, че от него тръгнал и библейският Ной, за да спаси човечеството от потопа. Нали се сещате –  от всяка живинка по две взимал само. За другите не е имало място в Ковчега.

Опазил Господ ще кажете. Надеждата все пак остава последна. Дали пък няма да го  „брифират“ за воплите тук на Гласа народен от Долната част на Дунава? Трудно е да се каже, понеже той вече звучи под сурдинка. И удря на „би боп“, даже не на любимия „суинг“.

София – Бургас

22. 06.2016

Учени въстават срещу турското влияние в България

Засилват се опитите на Турция да се меси в делата на България. За това алармират наши учени.

 

Учени въстават срещу турското влияние в България

Акад. Георги Марков

Сериозно сме обезпокоени от засилващите се опити на редица официални институции и политически личности в Република Турция да се месят открито и необезпокоявани във вътрешните работи на нашето Отечество. Както вие добре знаете, тези опити за груба намеса стават по няколко пътища – дипломатически, икономически и пр. начини.
Това се казва в отворено писмо до парламентарния шеф Цачева и премиера Борисов, подписано от редица именити наши учени. Сред тях акад. Константин Косев, акад. Георги Марков, акад. Васил Гюзелев, проф. Иван Маразов.
Според тях за всички са видни опитите на турския Дианет да ръководи делата на българската мюсюлманска общност, както и да се намесва пряко във вътрешнополитическия живот на България.
Писмото обръща внимание и на дискусията около новия Изборен кодекс. Според учените „около промените в новия избирателен кодекс малобройна, но шумна група протестъри вдига врява до Бога, че се нарушавали човешките права на българските турци, изселили се в Република Турция.”
Те изтъкват в същото време ,че турският посланик в България се държи като генерал губернатор, външното министерство на България загадъчно мълчи, а външният министър коментира всякакви други казуси, но не и действията на турските дипломати.
Обръща се внимание и как през последните дни пред очите на официалните български институции се извършва покупката на двете най-големи български болници – Токуда и Сити клиник, от една известна турска корпорация.
За никого не е тайна стратегията на турската дипломация да реализира т.нар. „Стратегическа дълбочина“ – т.е. да наложи политическото си влияние върху държавите, чиито територии са били част от някогашната османска империя. Политиката на Република Турция по отношение на конфликта в Сирия е показателна в това отношение, се коментира в писмото.
В заключение учените заявяват, че разчитат на категоричната и недвусмислена реакция на Цачева и Борисов, за да не се допуска и в бъдеще пряката намеса на Република Турция във вътрешнополитическия живот на България.

Източник, 17.05.2016

Bulgaria ‘Would Abandon Planning’ without EU Pressure – Bertelsmann

Planning „would probably have disappeared completely“ from Bulgarian policy-making „were it not for the EU pressure“, a report on Bulgaria by the Bertelsmann Stiftung reads.

According to the 2016 report on Bulgaria by the Bertelsmann Transformation Index, planning could would have been absent „even as a tool for designing long-term sectoral policies, not to mention multi-sectoral policies requiring strong coordination across agencies.“

The Bertelsmann report also voices „concern about the „control of major media by a limited number of oligarchs,“ a process triggered after the withdrawal of some foreign investors from the country.

Bulgaria‘s dropping positions in media freedom rankings (the Reporters without Borders ranking is cited herе) has also been noted.

  • The Rule of Law section reads that „Public trust in the judiciary continues to be very low, and most political parties and politicians recognize that this is a major problem for Bulgarian politics.“ It also recalls the doubt cast in 2014 over the random assignemt of court cases, the „Belvedere“ case with dismissed judge Rumyana Chenalova, prompted by the involvement of French Ambassador Xavier Lapeyre de Cabanes in the autumn of the same year, and the lack of effective prosecution of high-level corruption and abuse of office cases.
  • „The overall impression is that there has been no progress in improving the judiciary since Bulgaria joined the EU.“

The 2013-2014 period of political instability „was characterized by a lack of consensus reflecting deep societal cleavages“, and that „made it difficult, if not impossible, to pursue long-term goals.

  • Public polls dated 2014 are cited according to which „only 5% of the public trusted parliament and political parties.“

„The government has consistently failed to adequately change legislation or reform public sector practices to prevent the future abuse of public resources,“ the executive summary also reads.

  • Bulgaria’s economy, despite having moved out of recession in 2009, „remains stuck in a state of low economic growth and increasing unemployment.“

Weaknesses in the regulatory framework for the banking sector were exposed by the bankruptcy of Corporate Commercial Bank (Corpbank or KTB), which was once the country’s fourth-largest lender.

  • Another highlighted issue is „a widespread nostalgia for the communist regime among older generations“ as a sign of dissatisfaction with the current transition to a market economy:

There are also „huge problems“ with Bulgaria’s industrial and household energy efficiency.

„Expenditure on education as a proportion of GDP in Bulgaria is the second lowest of any EU country,“ Bertelsmann says.

Strategic challenges, singled out by Bertelsmann, include:

  1. „An increasing public budget deficit. This is further complicated by an increasing demand for greater healthcare and education services. In addition, the current pension system is unsustainable, while emerging regional security threats have increased the pressure on current national security expenditure. Taxes and/or social security contributions will have to be increased to avoid substantial future increases in public debt.
  2. The European Commission has stated that judicial reform is urgently needed. Despite numerous public protests, pressure from foreign diplomats and a series of public scandals, no reform has yet been achieved.
  3. Public trust in state institutions and the political system is at an all-time low. However, this is not an issue that can be addressed directly by introducing a specific policy or changing the government’s PR and communication approach. Public trust will only be restored after deep, structural changes are implemented.
  4. Improving the quality of healthcare provision and making healthcare services equally accessible to everyone. The new Minister of Health is among the most popular politicians in the current government, though ever this popularity is low. Yet, some of the proposed policies have the potential to increase disparities in access to healthcare services. The proposed healthcare reforms will likely prove to be inadequate.
  5. Issues of poverty and inequalities in accessing public services remain key socioeconomic challenges. These challenges highlight the continued failure to socially and economically integrate minority groups, such as the Romani. In addition, the increasing number of migrants arriving in Bulgaria will further exacerbate these challenges.“
Bulgaria: Bulgaria 'Would Abandon Planning' without EU Pressure - Bertelsmann

The full report is available here.

Source: Bertelsman*/novinite.com

Бележка на редактора:

Сайтът ни продъжава утвърдената  вече наша практика да пубикува в оригинал анализи, прогнози и оценки на престижни световни и евопейски центрове и изследователски институти. Между тях със сигурност е и „Бертелсман“, развил за последните години редица индекси за обективна оценка на напредъка на демокрация, икономическо развитие и политика. Тук публикуваме откъс от последния доклад на германската фондация адресиращ България. Още повече, че  в  т. нар. „свободна българска преса“ за последните години се наложи един стил на „преразказ“, но и „фризиране“ на критични оценки, целящи да размият представата на просветени читатели у нас за всичко което става „навън“.

През този „крив макарон“,  една все по фрапираща с некомпетентността си доморасла управленска „класа“ гледа и на света. Което със сигурност не ни гарантира „светло  бъдеще“. Но под прожектора на геополитическите интереси, родната управленска мизерия лъсва с цялата си нищета. Или, както се бе изразил един български социолог – „нашият   български елит е до ….Калотина.“ 

Наш ли казах? Лапсус. Той отдавна принадлежи на себе си. Което го прави колкото асоциален, толкова и нелегитимен. Но за това друг път.

На челната снимка: Владимир Димитров – Майстора

„Селянин с грозде“, 120х100см, м.б.платно