Архив за етикет: генерален секретар

Ирина Бокова: ЮНЕСКО ми даде много, за да бъда компетентна и като шеф на ООН

Петнайсетте постоянни представители от Съвета за сигурност на ООН се събират в четвъртък, 21 юли, при закрити врата за първото тайно гласуване за приемник на Бан Ки-мун начело на световната организация. В дискусията ще участва и българският кандидат за шеф на световната организация Ирина Бокова, която е сред фаворитите за високия пост.

Ирина Бокова,

„Аз съм с положително чувство и положителни очаквания за изразяването на мнения при това неформално гласуване“, каза в интервю за бТВ Ирина Бокова. Тя отбеляза, че това не е нито началото, нито краят на селекцията за отговорния пост. „Няма да знаем всички резултати на всички кандидати“, посочи генералният секретар на ЮНЕСКО.

По думите ѝ цялата процедура по избора на шеф на ООН за предстоящия мандат е по-различна от всеки друг път. „Минахме през диалози, аз участвах в закрито заседание на Съвета за сигурност, имахме много срещи с посланици, дискусии в рамките на гражданското общество, участвах в кампанията за избор на жена. Вече сме към финала“, коментира Бокова.

„За мен това бе възможност да споделя опита си – професионален и експертен. Това е много важно, защото всеки от кандидатите идва с постижения от предишния етап на своята кариера и ги представя заедно със своите конкуренти“, каза още Ирина Бокова .

„Признавам, че двата мандата в ЮНЕСКО ми дадоха много, за да бъда компетентна по проблеми като тероризъм, предотвратяване на терористични актове и нежелани опасности, по мирооказващите функции на ООН. Мисля, че мога да дам своя принос към тази дискусия“, подчерта Бокова.

„Гласове“ припомня, че на 12 и 13 юли българският кандидат за Генерален секретар на ООН участва в нов кръг неформални диалози с четирима нейни съперници за високия пост – бившият президент на Словения Данило Тюрк, бившият президент на Нова Зеландия Хелън Кларк, кандидатът на Коста Рика Кристина Фигерес, бившият външен министър на Черна Гора Игор Лукшич. Диалогът бе излъчван директно по телевизия „Ал Джазира“, а оценката на публиката за Бокова бе впечатляваща.

„Има две причини, които ми дадоха дързост и смелост да се кандидатирам за този важен пост. Първата, разбира се, е голямото предимство да работя за организация като ЮНЕСКО през последните 7 години. Тя има широки правомощия, бих казала чудесни правомощия – тя е „меката сила” на ООН да подпомага образованието, да насърчава културата и културния диалог, да защитава световното наследство, да даде цялата мощ на науката на новите технологии, да съдейства и да работи за свободата на словото и на изразяване, да защитава журналистите“, коментира тогава Бокова и допълни: „Вярвам, че предизвикателствата, пред които сме изправени днес – конфликтите, хуманитарните кризи, промените в климата, имат нужда от по-голяма подкрепа от ООН, по-голямо съпричастие и повече „мека сила” от страна на ООН.“

„Втората причина е, че аз дълбоко вярвам в многообразието. Идвам от държава, която е мултикултурна, мост между Изтока и Запада. Идвам от Източна Европа, в Източна Европа сме се борили за дълбоки промени, знаем какво значи коренна промяна на обществото, знаем какво е да се създаде демократично общество и да се утвърдят демократични ценности“, подчерта Ирина Бокова.

„Смятам, че в Източна Европа сме дълбоко убедени в това, което правим, именно заради този опит. Мисля, че със своя опит мога да работя и за ООН“, посочи отново тя.

Днес Бокова оценява своя резултат от тези диалози като „много приятен“.

„Публиката, Съветът си казаха думата и това за мен беше много приятно“, сподели пред бТВ кандидатът на България за най-високия пост в ООН.

Подборът сред вече 12-те кандидати ще бъде продължителен (до октомври, прогнозират дипломати) и сложен, тъй като надпреварата е остава отворена.

Името на новия генерален секретар на ООН, който ще започне работа на 1 януари 2017 г., може да стане ясно през октомври, когато Русия ще председателства Съвета за сигурност, заяви посланикът на Русия в ООН Виталий Чуркин, цитиран от ТАСС.

„Доста са причините октомври да е оптималното време за внасяне на яснота по кандидатурата на бъдещия генерален секретар на ООН. Наистина тогава председател в Съвета за сигурност ще е Русия, но това няма особено значение“, каза Чуркин.

„При определяне на препоръката за кандидат за генерален секретар, която Съветът за сигурност изпраща до Общото събрание, председателят на Съвета играе техническа роля и няма никакви лостове, за да повлияе резултата от гласуването“, поясни той.

Шестима мъже и шест жени са амбицирани да оглавят организацията от 1 януари догодина. Осем то тях са от Източна Европа, като българката Ирина Бокова, генерален директор на ЮНЕСКО, и бившия словенски президент Данило Тюрк, припомня Франс прес.

Португалия обаче също е представена, в лицето на бившия върховен комисар на ООН за бежанците Антониу Гутериш, както и Аржентина и Коста Рика.

Според Франс прес сред основните претенденти са новозеландката Хелън Кларк, жената с най-висока позиция в йерархията на ООН, и аржентинската външна министърка Сусана Малкора, бивш началник на кабинета на Бан Ки-мун.

Традицията за географска ротация на поста изисква той да се поеме от представител на Източна Европа, а се чуха и много гласове, че той трябва да се заеме от жена, което би се случило за първи път. Списъкът на претендентите не е окончателен – в надпреварата може да се включат бившият премиер на Австралия Кевин Ръд и българският еврокомисар Кристалина Георгиева, добавя Франс прес.

Окончателният избор на Съвета за сигурност след това трябва да бъде утвърден от Общото събрание на ООН.

Франс прес описва каква ще е процедурата на първото гласуване в Съвета за сигурност на 21 юли.

В залата, където ще се гласува, ще присъстват само посланиците на 15-те страни от Съвета за сигурност, придружавани от по един експерт. Няма да има нито преводачи, нито служители от секретариата. Целта на тази секретност е да не се допусне изтичане на информация. Всеки постоянен представител, ще трябва да даде на всеки кандидат една от следните три оценки: „подкрепям“, „не подкрепям“ или „нямам мнение“.

Става въпрос за пресяване, което да накара кандидатите с най-малък шанс да съберат подкрепа да се оттеглят от надпреварата.

Според Виталий Чуркин сред кандидатите може да се очертаят фаворити още след първото „рейтингово гласуване“ в четвъртък в Съвета за сигурност, но може да потрябват и „няколко тура“. Целта на процедурата е да се намали броят на претендентите за поста. След всеки тур от „рейтинговото гласуване“ председателят на Съвета – през юли това ще е японският посланик Коро Бешо, „само ще заявява за печата, че вотът се е състоял“.

„Само тази информация ще получава и председателят на Общото събрание Могенс Люкетофт“, обясни Чуркин.

По думите му всеки кандидат ще бъде информиран за броя на събраните от него гласове чрез посланика на страната си, а също така и за максималния и минималния брой гласове, подадени за претендент, без да се посочва „кой точно е лидер или аутсайдер“.

Източник: Гласове

„Форбс“: Задкулисните игри и балканският синдром у Кристалина Георгиева

Повишава се напрежението около „другия вот”, който може да е определящ за съдбата на света. Докато лобирането за следващ генерален секретар на ООН набира скорост, обичайният задкулисен натиск се усилва, с което на преден план изплуват лъжите и тайните.

Двама от кандидатите, досега обвити в аура на порядъчност, сега са в ситуацията на Икар – прекалена светлина и горещина, прекалено много скрити скандали. Можем да се надяваме, че дори в ерата на Тръмп, такива неща имат значение.

Такова е предизвикателството пред водещия кандидат, Ирина Бокова, която е ръководител на ЮНЕСКО и бивш външен министър на България. В друг свой текст изтъкнах нейните предимства – тя е жена от Източна Европа, с успешна кариера на дипломат, което изпълва сегашните изисквания на ООН за поста. Има две други кръжащи сенки от женски пол.

Едната е Сузана Малкора – сегашният външен министър на Аржентина и бивш ръководител на миротворческите сили на ООН по време на някои противоречиви разрушителни мисии в Африка.

Другият кандидат, на който преди гледах скептично, е Кристалина Георгиева, заемаща висш пост в ЕС и отчаяно търсеща номинацията (за генерален секретар на ООН). Нейната родна страна България вече издигна сънародничката й, която споменахме. Интригите и мърсотията започват да обвиват кандидатките в простащина, а това зловоние си струва да се усети подобаващо. Поради тази причина ще посветя този текст изцяло на Георгиева, а друг път ще се съсредоточа в Малкора.

Досегашните ми резерви към Кристалина Георгиева се основават на непреодолимите проблеми пред кандидатурата й. Руснаците автоматично я зачеркват. Те са подчертавали това в позиции, публикувани от държавните медии. Тя беше и все още е безнадежден претендент и просто трябва да изостави идеята за благото на всички: на страната й, на ООН и на света. Това обаче не се случва и Георгиева възобнови похода си по аварийното стълбище.

Изходът обаче е един и същ и кандидатурата й няма как да преодолее категоричното вето на Москва. Защо тяхната позиция е такава?

Георгиева е зам.-председател на Европейската комисия и направлява бюджета на ЕС във времената на (напълно заслужени) санкции срещу Русия. Същите със сигурност ще бъдат подновени. Моите читатели знаят колко често отделям внимание на варварството и корупцията в Кремъл. Правилата на ООН обаче няма да се променят и това е реалността. (Авторът визира факта, че Русия е един от петте постоянни члена на Съвета за сигурност на ООН и има право на вето при решенията му. Съвета на практика избира генералния секретар на ООН, отправяйки препоръка към Общото събрание с предпочетения от него кандидат – бел.ред).

Георгиева има и други проблеми, които допълнително задълбочи в упоритото преследване на амбициите си.

Около всичко това витае известна мистика. Нека за секунда се отклоним, преди да се върнем на най-скорошните бъркотии около нея. Тя определено се справя с изключително високият ръководен пост, който заема, стига да бъдат игнорирани притесненията за „неправилно” управление на около 7 милиарда евро в структурните фондове на съюза (авторът визира разследвания на британски медии относно високото темпо, с което ЕС раздава пари на страните членки, водещи до обвинения в прахосничество и измами – бел. ред).

Дори ако оставим настрана Москва, да бъдеш свързан с бюджета на Евросъюза напоследък не е реактивен двигател за популярност, особено покрай дебатите за „Брекзит”. Още повече, тя няма опит в същинската дипломация, което е задължително условие за бъдещия генерален секретар. След шест години в ЕК тя все още не говори френски, което е категорична пречка пред одобрението на Париж (Франция е друг постоянен член на Съвета за сигурност – бел.ред).

Предвид всичко това, кандидатурата й е изправена пред сигурен фал-старт. Какво тогава мотивира сизифовата й мисия, когато безуспешността й е сигурна? Има стара балканска аксиома, че е по-сладко да видиш съседа ти да се провали, отколкото сам да успееш. Малко е грубо да изтъкваме това, но каква може да е причината?

Единият вариант е Георгиева да вижда това, което виждат и всички останали, и все пак да упорства заради завистта си към вече номинираната й сънародничка. Другият е тя просто да отказва да приеме очевадното и да погребе шансовете на страната й за най-високия ръководен пост в света заради фрапиращ случай на синдром на щрауса.

Няма съмнение, че ООН, изправено пред невероятния спектакъл на двете надпреварващи се българки, ще предпочете да избегне такава конфронтация. Ще избере някой друг от другаде. Какво обаче ни казва всичко това за характера на Георгиева и перспективата тя да ръководи глобалната дипломация? Вие преценете. Всичко това ни отвежда към сегашните шмекерии.

Да ръководиш изразходването на милиарди евро във фондовете на ЕС без съмнение създава лоялни връзки, благодарение на бюрократичните услуги за тази или онази страна.

Това може да бъде видяно като някакъв вид дипломация. Така се стига до напразното шествие на нейни някогашни колеги като Жозе Мануел Барозу – бивш премиер на Португалия и бивш председател на Европейската комисия.

Той се е зае със задкулисно лобиране в полза на Георгиева по време на конференцията „Билдерберг” (годишни закрити срещи на Западния политически елит, обект на множество теории на конспирациите – б.р.), както и с прякото убеждаване на българският премиер Бойко Борисов в София. Обществото „Билдерберг” има репутацията на събрание на високопоставени рептили, а е обект и на други весели конспиративни теории. Българският премиер Борисов изглежда не се поддава на влиянието на човешките влечуги и не иска да промени номинацията на страната.

При всички положения, дипломатическият демараж в полза на Георгиева изглежда рикошира. Горепосоченото е обобщено в скорошни разкрития на сайта „Euractiv”. Два източника цитират ядосания Дик Рош, бивш европейски министър на Ирландия, който строго опонира на интервенцията в полза на Георгиева с основанията, че никоя „частна организация” като „Билдерберг” не бива да получава тайно информация относно политиките на ЕС, „да играе роля във формирането на политиките на ЕС” и не бива да е „инструмент за манипулиране на избора на най-важния човек в световната дипломация”.

 

 

Относно посещението на Барозу в София, Рош добавя, че е „изключително нередно председател на комисията да оказва натиск на страна-членка по въпрос, свързан със суверенната й политика”. Налице остава пикантния въпрос. Защо уважавана личност като Жозе Мануел Барозо се заема с обречена задача, осъзнавайки сигурния провал, предвид големия си опит?

Тук идва двойната завръзка, която изобщо не е скучна. Сигурно ще е да се заложи, че Барозу изобщо не си прави илюзии относно шансовете на Георгиева. Той тръгва с намерението тя да изгуби. Наред с това взима предвид, че така ще отстрани българския й съперник, Ирина Бокова, и ще освободи полето за предпочитания от него кандидат. По-точно – Антонио Мануел де Оливиера Гутерес, друг бивш премиер на Португалия и Висш комисар на ООН за бежанците.

Схванахте ли? Барозу удря два заека с един куршум и осигурява преимущество на сънародника му. Нужна му е сериозна чистка, защото Гутерес не е нито жена, нито източноевропеец, което напоследък са тачени от ООН качества. За да сме откровени, всичко това са шушукания и задкулисни приказки. Затова пък са навсякъде в португалската преса.

 

–––-

Източник: Гласове

Анализът на Мелик Калян е част от колонката му в сайта на „Форбс”. Авторът е дългогодишен сътрудник на „Уолстрийт Джърнъл” и „Нюзуик”. Заглавието е на агенция БГНЕС.