Архив за етикет: русия

Стратфор: Москва ще използва експанзията на НАТО в Европа

Снимка: stratfor.com

Сами по себе си ротационните развръщания няма да нарушат съществено военния баланс между НАТО и Русия и ще им липсва дълготрайността, на която се надяваха Полша и прибалтийските държави. В интерес на истината, за да може ефективно да задържи Русия при хипотетичен сблъсък, НАТО ще се нуждае на фронтовата линия от поне седем пълни бригади, всяка от които да се състои поне от седем батальона.

Независимо от това тези развръщания са предназначени да покажат на Източна Европа, че НАТО се ангажира да защити региона, и да създадат недвусмислена предпазна бариера на европейския източен фронт.

Русия се присмя на срещата във Варшава и обвини НАТО, че създава нестабилност в страха си от „въображаема” и „несъществуваща” заплаха. Тъй като парламентарните избори през септември наближават, Кремъл не иска да изглежда слаб у дома, докато Алиансът нахлува все по-надълбоко в бившата съветска сфера. И все пак Русия може да се възползва максимално от случая.

Предпоставки за руска консолидация

Ако Кремъл успее да представи САЩ като фактор, който подтиква НАТО към по-агресивна политика, ще бъде в състояние да повлияе на по-миролюбиви европейски държави като Франция и Италия. Те ще смекчат амбициите на Алианса и ще заглушат полските и балтийските гласове. На срещата се разнесоха слухове, че Франция е основният двигател зад решението да се гарантира, че оперативният контрол над построения от американците ракетен щит в Европа ще е в ръцете на всички членки на НАТО, а не само на Щатите.

Също Франция твърдо настояваше да бъде организирана среща между Алианса и Русия, за да се облекчи напрежението в Москва. В началото на срещата в Полша френският президент Франсоа Оланд отправи пропити с голизъм думи: „НАТО няма никакво право да определя какви трябва да бъдат отношенията между Европа и Русия. Франция не възприема Русия нито като враг, нито като заплаха”. Точно от такова независимо европейско мислене ще се нуждае Русия, за да не позволи на Съединените щати да създадат обединен западен фронт. А в един пост-Брекзит свят, когато европейският скептицизъм проправя път на националистическите идеи, подобно мислене може да се открие навсякъде.

Освен това Русия може да се възползва от концентрацията на натовски сили на изток, за да оправдае своя военна експанзия. В очакване на войски от НАТО в Източна Европа, тя вече е започнала да възстановява бригади в своята западна военна област и да ги превръща в дивизии. Москва ще използва експанзията на НАТО в Европа, за да обяви, че Беларус е твърде уязвима и следователно се нуждае от руски военни подкрепления.

Самата Беларус ще остане предпазлива. Тя ще се съгласи да подсили военното сътрудничество в някои области, но няма да позволи по-големи отстъпки, като например да разреши на Русия да построи военновъздушна база на нейна територия. Въпреки че може да се облагодетелства от търканията между Русия и Запада, като получи отстъпки и от двете страни, Беларус се опитва да избегне позицията между чука и наковалнята. САЩ и Европа ясно са заявили, че не смятат Минск за заплаха, и ще продължават да правят отстъпки в замяна на политическо и икономическо съдействие, както и ангажимент за ограничаване на руската военна експанзия. Досега, предизвиквайки раздразнението на Москва, Минск изпълнява своята функция на балансьор, опитвайки се да подобри икономическата си конкурентоспособност чрез връзки със Запада.

Дори без безрезервното сътрудничество на Беларус Русия ще отговори на експанзията на НАТО. Нейната реакция ще надхвърли конвенционалната война и ще стигне до ядрените оръжия – Москва силно се фокусира върху изграждането на стратегическа ракетна сила. В опитите си да преодолее американската мрежа от антибалистични ракети в Европа, тя вече е започнала тестване на междуконтинентални балистични ракети, както и нови тактики за разгръщане.

На свой ред американският президент Барак Обама ще се опита до края на своя мандат да намали риска от нарушения на ядрените договори, като отправи нови предложения към Москва, за да се разширят и укрепят текущите споразумения. Русия обаче ще приеме подобни предложения само ако Съединените щати предприемат ясни стъпки да намалят своята ракетнобалистична защита в Европа – искане, което Вашингтон едва ли ще уважи, при положение че се опитва да демонстрира отговорност към европейските си съюзници, а и мощта на ядрения си чадър. Неотдавнашното решение на Щатите да предадат оперативния контрол върху ракетния щит на НАТО ще помогне диалогът с Русия да не бъде прекратен, но Москва ще изисква много повече от този жест.

Междувременно НАТО се подготвя Русия да изпълни заплахата си да разположи модерни ядрени ракети в Калининград, а вероятно и в Крим. Но споровете за по-високи военни разходи ще подхранят бездруго вече ожесточения дебат в Кремъл за заплахите от превишаване лимита на военния бюджет, докато рецесията в държавата продължава, а чуждестранните инвестиции все още са недостатъчно.

Превръщане на нестабилността в стратегия

Докато военните разходи за поддържане на този продължителен сблъсък със Запада се трупат, Русия все още разполага със замразени конфликти, с които да удари своите противници, щом се наложи. Ключът към възползването от замразен конфликт е да имаш подръка малки, но много такива, готови да влязат в действие в точното време, плюс достатъчно влияние, за да бъдат замразени отново, когато се постигне желаното. Русия вече има възможността да съживи старите конфликти в Източна Украйна, грузинските Южна Осетия и Абхазия и Приднестровието на Молдова.

Конфликтът в Нагорни Карабах се размрази, след като Азербайджан успя да си върне периферни територии, вероятно с мълчаливото съгласие на Кремъл. Сега Москва се стреми да потуши боевете при условия, които ще я облагодетелстват. Руски официални лица са заети да се движат между Ереван и Баку, за да прокарат предложение за редуциране на конфликта до допустими граници при условия, които ще позволят на Русия да разположи собствени миротворци на спорните територии. Чрез създаването на ситуация, в която Азербайджан ще зависи от нея, за да си върне територии, Москва ще задълбочи своето влияние над един ключов енергиен коридор, изтласквайки Турция и Иран от региона.

Сирия обаче остава в процес на развитие. Русия възнамерява да я докара от ситуация на гражданска война до замразена война, която да гарантира зависимостта на Вашингтон от сътрудничеството на Москва. Така руското влияние над едно от най-големите бойни полета в Близкия изток ще бъде осигурено – стратегия, която ще е още по-успешна, ако „Ислямска държава” може да бъде задържана в процеса.

Русия използва първата част от годината, за да докаже, че е в състояние да разстрои политиката на Съединените щати и техните съюзници в Сирия. Масирано руско военно участие подсили позициите на Иран и сирийските лоялисти срещу бунтовниците, създавайки огромна нестабилност и ерозирайки вложеното от САЩ и техните сунитски съюзници в бунта срещу правителството на сирийския президент Башар Асад и срещу „Ислямска държава”. Русия успешно се превърна в огромно препятствие на сирийското бойно поле, заради което опитите на САЩ – още по-малко на съюзници като Турция – да помогнат на местните си пълномощници, без да рискуват директна конфронтация с Русия, са почти невъзможни. Нещо повече, обсадата на Алепо, която Русия задейства, може да предизвика още по-голям миграционен поток към Турция и Европа, което пак ще налее вода в мелницата на евроскептиците и ще катализира разкъсването на Стария континент.

Москва обаче показа, че макар и за кратко, може да използва влиянието си и за добро. През второто тримесечие тя спря подкрепата си за лоялистите в северната част на Сирия, принуди държавното й ръководство да преговаря за прекратяване на огъня, макар и временно, и се фокусира в ИД. Размахвайки моркова и тоягата по отношение на Сирия, Русия може да примами САЩ обратно на масата за преговори. Тогава руският президент Владимир Путин ще може да продаде на Обама безпроблемен план за борба с „Ислямска държава” в Сирия, който да послужи като отправна точка към по-широка дискусия за ограничаване укрепването на военните позиции на НАТО в Източна Европа и Черно море. Това ще осигури на Русия кредит на доверие за облекчаване на санкциите и за приемане на нейни условия в замразени конфликти като тези в Украйна и Нагорни Карабах.

Умерени успехи

Досега руският план жъне умерен успех, проявява се известно крехко разбирателство. Въпреки че осигуряват непрекъснато военно обучение и подкрепа на желаещите да се присъединят към НАТО Украйна и Грузия, САЩ не бързат да ги вкарат в Алианса. Съединените щати и съюзниците им в Европа държат да помогнат на Украйна да се отдели икономически от Русия, но отказват да й предоставят военна помощ. Други потенциални пазарлъци също са в процес на развитие. Някои европейски държави, както и САЩ впрочем, са обсъждали предложения за облекчаване на санкциите към Русия, стига да тя изпълни своята част от сделката – да изтегли военни сили от Източна Украйна. Но понеже е много малко вероятно Русия да направи големи военни отстъпки в Украйна (гореща тема за руските националисти преди изборите през септември), основната сцена, на която трябва да наблюдаваме как се развиват преговорите между Москва и Вашингтон, е Сирия.

Съединените щати изиграха тиха, но жизненоважна роля за сдобряването на Турция с Русия до голяма степен заради събитията в Сирия. САЩ по-скоро биха отложили по-големите дискусии с Русия, за да могат да се съсредоточат изцяло в най-актуалния проблем – „Ислямска държава”. За да се ограничи джихадистката заплаха, Белият дом има нужда не само от една сътрудничеща Русия, но от Русия, която се държи добре с останалите членове на коалицията, предвождана от САЩ.

Едно по-близко приятелство с Турция, разбира се, е точно това, от което Русия се нуждае в момента. Стопляйки отношенията си с Анкара, Москва вече има по-добър шанс да договори ограничения в плана на НАТО да разшири присъствието си в Черно море. Инициативата за ускоряване на плана срещу засилването на черноморския флот на Русия в Крим пое Румъния. Но едно по-значително присъствие на НАТО в района ще се нуждае и от турско и българско участие.

България, която е запазила тесни връзки с Москва и не е склонна да усложни отношенията си с нея, изрази своето несъгласие с плана на Алианса. Българският премиер Бойко Борисов дори се изказа наскоро, че Черно море трябва напълно да се демилитаризира. Турция, която на практика контролира достъпа до морето според конвенцията „Монтрьо” от 1936 година, също е малко вероятно да подкрепи предложението на Румъния, след като основният й приоритет е да поддържа работещи отношения с Русия, за да постигне своите цели в Сирия. Тъй като не получи българска и турска подкрепа на срещата във Варшава, НАТО реши да отложи въпроса за засилване на присъствието си в Черно море поне до октомври – това е само един от многото начини, по които може да се отплати руската стратегия в Сирия.

Русия ще държи Турция на нокти чрез участието си в Сирия, за да е сигурна, че въпроси като флот на НАТО в Черно море няма да се изострят. За да демонстрира подновените икономически връзки, Москва ще възстанови търговията и туризма с Турция и отново ще влезе в преговори с Анкара за намаляване цената на природния газ и възобновяването на проекта „Турски поток”. Става ли въпрос за Сирия обаче, Турция все още ще трябва да пипа много внимателно. Поддържането на връзки с кюрдски екстремистки групировки ще помогне на Русия да оказва натиск над Анкара, ако е необходимо, и да използва военното си присъствие в страната, за да блокира експанзивните планове на Турция в Северна Сирия.

 

Без изгледи за голяма сделка

Русия разполага с много възможности да наклони везните в преговорите със САЩ в своя полза. Вашингтон най-накрая се отзова на призива на Москва за координирани действия в Сирия със свое предложение. (Подробностите за него очевидно са изтекли от недоволни представители на Държавния департамент, които са се опитвали да насочат политиката на САЩ към директна борба с правителството на Асад, вместо изцяло да се съсредоточат върху „Ислямска държава”.) Според изтеклата информация то предлага обмен на разузнавателна информация с Русия относно потенциални цели, както и съвместни бомбардировки срещу радикални бунтовнически групи като „Джабхат ал Нусра”. В замяна Русия трябва да прекрати въздушните си атаки срещу умерени бунтовнически сили, подкрепяни от САЩ.

На хартия планът звучи достатъчно логично. Но на практика той ще бъде изпълнен с усложнения. „Джабхат ал Нусра” е дълбоко внедрена в бунтовническия пейзаж, което прави задачата на Щатите да я изолира географски почти невъзможна, без да удари по своите собствени протежета сред бунтовническите групи и техните регионални спонсори. Освен това Москва няма да се съгласи Щатите да й казват кого да бомбардира и кого не.

Сегашната руска подкрепа на обсадата срещу Алепо е пример в това отношение. „Джаиш ал Фатах”, която включва голяма част от „Джабхат ал Нусра”, ще се помъчи да си върне контрола над жизненоважния път Кастело и да разбие обсадата на Алепо. Тъй като бунтовниците са изправени пред опасността да бъдат напълно обградени в Алепо, Русия може да се позиционира тактически в преговорите, за да извлече отстъпки от Вашингтон в замяна на облекчаване натиска върху кампанията на лоялистите. Дори и така, лоялистите и техните ирански поддръжници са склонни да продължат независимо от посоката, в която Русия ще се опита да насочи преговорите със САЩ.

В същото време Турция, Саудитска Арабия и други сунитски съюзници ще се чувстват задължени да задълбочат своето собствено участие в Сирия, за да осигурят адекватна подкрепа на бунтовниците, ако разберат, че няма да могат да разчитат на Вашингтон, тъй като е сключил сделка с Русия. Точно както Москва ще се бори да контролира своите съюзници, това ще прави и САЩ.

Въпреки всички маневри на Русия – и нейния умерен успех засега – способностите й да се наложи над САЩ по по-фундаменталните въпроси, които стоят в основата на неразбирателството между Москва и Вашингтон, са ограничени. Остават само шест месеца от мандата на Обама, а корените на съвременната студена война между двете държави ще са живи далеч след неговото управление. САЩ не са склонни да правят големи стратегически отстъпки на Русия в момента.

Освен това Москва не може да разчита, че дори и да получи някакви обещания, те ще бъдат спазени. С две думи, днес не е време за грандиозни сделки. Днес е време, в което Русия и Америка трябва да начертаят своите червени линии и да търсят тактически компромиси, докато се борят да поддържат тайно преимущество, когато и където е възможно.

Превод: Филип Каменов

Източник: https://www.stratfor.com/weekly/making-most-nato-summit

 

НАТО И РУСИЯ НЕ СЕ РАЗБРАХА ЗА УКРАЙНА

Няма единомислие между НАТО и Русия по отношение на Украйна. Остават дълбоките и непреодолими различия. Ще се опитаме обаче да работим за редуциране на риска от случайна военна конфронтация в балтийското въздушно пространство.

 

НАТО и Русия не се разбраха за Украйна

Това заяви генералният секретар на Алианса по време на пресконференция след срещата в Брюксел,предадоха световните информационни агенции.

Това бяхапървите разговори, откакто Пактът одобри разполагането на значителен брой войски в Източна Европа.

По думите на Столтенберг, представителите на страните от НАТО са информирали руските си колеги за резултатите от срещата на върха от миналата седмица.

По-рано днес беше съобщено, че президентът Владимир Путин  е поискал в телефонен разговор от германския канцлер Ангела Меркел и френския президент Франсоа Оланд да използват влиянието си, за да помогнат за предотвратяване ескалирането на конфликта в Източна Украйна.

Източник: Фрогнюз

Съветът НАТО – Русия заседавa в Брюксел

Съветът НАТО – Русия ще проведе днес заседание в Брюксел. На него се очаква Москва да постави на обсъждане въпросите, свързани с военната активност на Алианса и засилването на военното присъствие на източния фланг, както и какви ще бъдат последствията за европейската сигурност, съобщава БНР.

Съветът НАТО – Русия заседавa в Брюксел

 

През последните месеци Москва многократно атакува плановете за разширяване на военното присъствие на НАТО в Източна Европа. Руските власти подчертават, че не търсят изостряне на конфронтацията с Алианса, но са готови да предприемат адекватни ответни мерки срещу действията на Запада.

Москва смята да инициира и дискусия по внесения от Хелзинки „План Ниинистьо“ за повишаване на авиационната безопасност в района на Балтийско море, както и да акцентира върху рисковете за стратегическата сигурност, възникващи в резултат на продължаващото изграждане на системата ПРО в Европа. Това очерта, като основни теми, официалният представител на руското външнополитическо ведомство Мария Захарова.

 

Виктор Кременюк

В същото време наблюдателят на отношенията между НАТО и Русия Виктор Кременюк коментира пред БНР в Москва, че нещата в тези отношения не изглеждат никак добре: “Сега трябва отношенията да бъдат поне изгладени, защото има много проблеми и то предимно в сферата на пропагандата и от двете страни. Има много шум в системата на тези отношения и трябва да сте наясно, че има нанесена вреда в тези отношения.

Въпреки че не изключвам, че на тази среща можем да чуем думи в посока на търсенето на възможности към регулирането на отношенията, сега те не са регулирани. Тези отношения се намират в опасно състояние. Трябва и двете страни да намерят начини през дипломацията и директните разговори нещата да бъдат обезопасени.”

Дни преди днешната среща генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг посочи, че консултациите с Русия трябва да бъдат съсредоточени върху намаляването на риска от конфронтация, прозрачност и предвидимост: “Съветът НАТО – Русия” има важна роля, като форум за диалог и обмен на информация, за намаляване на напрежението и повишаване на предвидимостта.”

Източник: Гласове

 

НАТО си измисля големия враг

„Сега ни тревожи най-много присъствието на извънрегионални сили – най-вече военноморските сили на САЩ, които доста често навлизат в Черно море. Ако става дума за такива кораби като есминеца „Доналд Кук“, то те пренасят няколко десетки високоточни крилати ракети „Томахоук“, но са оборудвани и със системата за противоракетна отбрана „Аеджис“. Нееднократно сме предупреждавали САЩ за опасността от приближаване на такива кораби до руските брегове. Това са дестабилизиращи крачки, които не само нанасят щета на регионалната сигурност, но и подриват стратегическата стабилност“. Това казва постоянният руски представител в НАТО Александър Грушко.

В петък във Варшава бе открита двудневната среща на НАТО с ключова тема “парирането на заплахата за евроатлантическата сигурност от страна на Русия” и бъдещите отношения с Москва. В навечерието на срещата на високо равнище постоянният представител на Руската федерация в НАТО Александър Грушко разказа защо въпреки известното смекчаване на реториката Алиансът продължава да  засилва източните си граници и каква може да е ответната реакция на Русия. Интервю на Павел Тарасенко.

– Външният министър на Франция Жан-Марк Еро обеща да работи върху това срещата да не изостря конфронтацията с Русия. Каква е прогнозата ви, какви ще бъдат  последствията от срещата във Варшава?

– Прогнозите са неблагодарно занимание. От общото усещане и анализирайки наличната ни информация, следва, че не могат да се очакват качествено нови решения във Варшава. Преди всичко имам предвид философията на НАТО по отношение на Русия. Днес тя се крепи на два стълба. Първият – да се “засилва отбраната”, за да се сдържа Русия. Вторият – да се поддържат каналите за политически диалог.

– В какво се изразява това сдържане?

– Срещата окончателно ще утвърди състава на силите на НАТО, обсъден още през юни от министрите на отбраната на пакта. Става дума за разгръщане на четири батальона на ротационен принцип в Полша и трите балтийски държави. Очевидно НАТО ще продължава да акцентира върху увеличената честота на ученията си по линията на границата ни. Ще се усъвършенстват системите за командване и управление: сега приключва организирането на шест щаб квартири в страни от Източна Европа.

Продължава реализацията на плановете по изграждането на европейския сегмент от глобалната ПРО на САЩ. Неотдавна в Румъния бе открит обект с разположени ракети прехващачи, а до 2018 г. трябва да бъде построен още един такъв и в Полша. В общи линии това е същината на решенията, които могат или да бъдат приети, или окончателно да се потвърдят във Варшава.

Освен това, очевидно е, че на срещата на НАТО ще има опит за по-прецизно формулиране на стратегията за южната периферия, и ще се определи как да се парират рисковете, свързани с нестабилността в Близкия изток и Северна Африка, и какъв ще бъде приносът на Алианса в борбата с тероризма.

Създава се впечатление, че засега се налагат привържениците на концепцията НАТО като “тренировъчен алианс”, готов за съдействие на силовите структури на държавите, оказали се в “зоната на турбулентност”. Днес НАТО обучава военни в Йордания, Тунис, Ирак. Обявено е, че Алиансът ще е готов със съответната програма и в Либия.

– Връщайки се към въпроса за активността на НАТО на източните граници, в близките планове на Алианса е засилването на военно-морското групиране в Черноморския регион. Какви ще бъдат ответните мерки на Москва?

– Те са очевидни. Ще направим всичко, за да не бъде нарушен балансът в региона. Това се отнася за въздушния, морския и всички други компоненти, със задължителните за това средства. Винаги сме били за запазването на Черно море като регион на сътрудничество. Миналата седмица в Сочи се проведе министерско заседание на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество и ние искаме в отношенията между страните от региона да доминират именно икономическите, социалните въпроси, културното взаимодействие, туризмът.

В продължение на много години работим над сериозни проекти, например, по създаването на транспортен обръч около Черно море. Беше създадена в региона Черноморска военно-морска група за оперативно взаимодействие (BLACKSEAFOR). Действаше уникална система от морски мерки за взаимно доверие. Изобщо налице са всички предпоставки и в бъдеще Черно море да не се превръща в арена на сблъсък.

Сега ни тревожи най-много присъствието на извънрегионални сили – най-вече военноморските сили на САЩ, които доста често навлизат в Черно море. Ако става дума за такива кораби като есминеца „Доналд Кук“, то те пренасят няколко десетки високоточни крилати ракети „Томахоук“, но са оборудвани и със системата за противоракетна отбрана „Аеджис“. Нееднократно сме предупреждавали САЩ за опасността от приближаване на такива кораби до руските брегове. Това са дестабилизиращи крачки, които не само нанасят щета на регионалната сигурност, но и подриват стратегическата стабилност.

– Доколко Москва се безпокои от ученията на НАТО?

– Безпокоят ни, разбира се.

– На свой ред ръководството на Алианса не спира да бие тревога по повод руските учения – най-вече внезапните. Ще успокоите ли НАТО?

– Наистина напоследък представителите на НАТО доста се оплакват от нашите внезапни проверки. Те обаче се осъществяват в пълно съответствие с ангажиментите, поети в рамките на международните договори. Нещо повече, ние действаме изключително прозрачно – на доброволен принцип информираме, в това число и по системата за комуникации на ОССЕ, за провеждането на такива непланирани учения. Организират се пресконференции за военни аташе в нашето Министерство на отбраната.

Аз обаче бих откроил друго. Всяка държава си има своя форма на военна организация. За нас проверката, съпътствана с прехвърлянето на голямо количество личен състав и техника, е най-ефективният начин за осигуряване на отбранителната способност. Да речем, има такъв показател като брой военнослужещи на граничен километър. По този показател Русия е на 42 място в света.

При днешните условия ние не можем да си позволим да притежаваме тримилионна армия, която да покрива всички стратегически направления. Именно затова за нас мобилността, оперативността в разгръщането на войските са оптимална форма за военна организация и като учебен процес също. Убеден съм, че натовските военни прекрасно го разбират. Всеки политик, гледайки географската карта, ще осъзнае, че нямаме друг изход, ако искаме да сме състоятелна във военно отношение държава. Поради това и ще продължаваме с тези учения.

Важното е, че всичките маневри са на територията на Русия. Докато, когато говорим за ученията на НАТО, става дума за прехвърлянето в една или друга държава на голям брой чуждестранни военни. Самият факт, че днес много страни изискват присъствието на чужди сили на своя територия е свидетелство за криза в европейската сигурност. Все пак в течение на много години в Централна Европа се смяташе, че най-доброто средство за сигурност е изтеглянето на чуждестранните сили от своя територия.

– До какво ще доведе тази политика на НАТО?

– Крачките, които Алиансът предприема в източното направление, абсолютно ще влошат положението. Става дума за създаването на нови разделителни линии на континента посредством ротация на военни и чрез мащабни учения, пречи се на реализирането на проекта “Голяма Европа” и се засилва зависимостта на европейските страни от САЩ.

Що се отнася до Русия, предлагат ни конфронтационен дневен ред, от който ние изобщо не сме заинтересовани. В НАТО трябва да си дават сметка, че от военна гледна точка тези мерки имат само обратен ефект. Защото за всички разумни хора (още повече военни) е очевидно, че от наша страна ще последва военно-технически отговор.

Ще предприемем всичко необходимо за осигураване защитата на отбранителната ни способност.  Затова страните, обявили се за “прифронтови”, скоро ще разберат: усилията, уж положени за увеличаване на сигурността им, в действителност подриват тази сигурност. НАТО ни принуждава да разглеждаме тези държави като територии, където може да бъде съсредоточен значителен военен потенциал, представляващ риск и заплаха за Русия.

– Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенбърг обаче многократно повтари, че става дума за реакция на политиката на Русия и топката е в полето на Москва. Какво очаква от нас ръководството на Алианса?

– Ако проследите натовските изявления в последно време, то всичко се свежда до ситуацията в Украйна. Преди всичко става дума за реализирането на Минските споразумения. На тази позиция не й липсва лукавство. Защо ли искат изпълнение на плана от Русия, която не е страна по него? Няма и признаци, че НАТО сериозно работи с Киев, който до ден днешен е блокирал реализацията на политическите точки от Минските задължения, преди всичко свързани с приемането на законите за амнистия и за специалния статут на Донбас; внасянето на съответните изменения в конституцията, а също така (това е ключово и основно задължение на Киев) поддържането на пряк диалог с властите в Луганск и Донецк.

Нещо повече, програмите за хуманитарна помощ, реализирани от НАТО в Украйна, подливат вода в мелницата на “партията на войната” и създават у някои сили в Киев чувството за възможен военен реванш. Безпокои ни и това, че подразделенията на военните сили на Украйна, подготвени от инструктори от натовски страни, се прехвърлят към контактната линия с Донбас.

– Конфликтът в Източна Украйна продължава вече повече от две години. През това време реториката на НАТО не се ли е променила?

– Справедливо ще е да се каже, че насоката в изявленията не се променя, но тоналността варира. В момента ни безпокои друго: политическият курс, избран от НАТО под предлог украинската криза, придобива формата на военно планиране, което е много опасно. Военно планиране, насочено срещу Русия, неизбежно ще генерира враждебна политика. НАТО ще трябва през цялото време да обяснява на обществеността защо Алиансът харчи такива ресурси за париране на заплаха от Изток. На всички е ясно, че такава опасност не съществува.

Виждаме обаче, че стереотипите от Студената война оживяват. Освен това в този кюп непрекъснато се подхвърлят нови сюжети. Напоследък различни, но уж сериозни аналитически центрове, публикуват доста материали, които трябва да докажат, че ако нищо не се предприеме, до 30–60 часа руските танкове ще се стигнат до Талин и Рига. Политиката и още повече военната стратегия не могат да се реализират на базата на такива апокалиптични сценарии, които нямат нищо общо с реалността. Всичко това свидетелства, че Алиансът се чувства дискомфортно в новата среда за сигурност. НАТО е създавано за отбиването на атака от Изток и затова сега изкуствено си съчинява големия враг и се бори с него.

Освен това ние виждаме, че всички въоръжени намеси на НАТО след края на Студената война водят до най-тежки последици. Преди всичко става дума за военната кампания срещу бивша Югославия през 1999 г. Много страни от Алианса участват и в иракската операция. Последният пример са бомбардировките над Либия през 2011 г. Сегашното положение в Северна Африка и проблемите, с които се сблъсква Европа, най-вече миграционният натиск, до голяма степен са резултат от действията на НАТО. Страните от пакта индивидуално и колективно носят отговорност за това.

– С първия “лост” за сдържане на Русия, за който говорите, всичко се изясни. А какво става с втория, с диалога? Подготвяте ли се за поредното заседание на Съвета Русия–НАТО (СРН)? Какви въпроси смятате за приоритетни?

– Заседанието на СРН е в процес на подготовка. На миналата среща на 20 април обсъдихме целия спектър от въпроси, влияещи на европейската сигурност. Разбира се, те ще останат в центъра на вниманието. По същество обаче ние нямаме дневен ред: НАТО прекъсна с нас всякакво сътрудничество. Това значително отслабва формата на Съвета Русия–НАТО.

По тази причина днес не разглеждаме НАТО като партньор в разрешаването на проблеми, засягащи в еднаква степен и нас, и европейците. Затова и сътрудничеството по уреждането на кризисните ситуации за противодействие на общи предизвикателства се реализира в други фомати, включително нормандския и на Международната група в подкрепа на Сирия.

Бих казал, че през главата на институционалните разделителни линии, които НАТО и ЕС се опитаха да конструират по отношение на Русия. При все това ние виждаме, че прагматичните интереси в сферата на сигурността стават първостепенни и европейските страни си дават сметка, че без сътрудничество с Русия няма да могат да се разрешат ключови проблеми.

– По-рано една от сферите на сътрудничество между Москва и НАТО беше Афганистан. При какви условия НАТО има готовност да възобнови практическото взаимодействие и при какви Русия?

– Ние не формулираме никакви условия, а само изхождаме от това, че с прекратяването на афганистанското сътрудничеството с Русия НАТО сериозно влошава положението в Афганистан. Ще напомня, че в рамките на Съвета Русия–НАТО беше реализиран най-мащабният международен антинаркотичен проект: съвместно подготвихме (основно в нашата учебна база) над 4 хил. кадри за службите за борба с наркотиците на Афганистан, Пакистан и страните от Централна Азия.

Също така заедно подготвяхме афганистански техници за ремонт на вертолети от съветско и руско производство – а тези вертолети са основната боева мощ на афганистанските ВВС, без които армията не може да осигури надежден контрол на територията на страната. Това не са мои оценки, а на американски генерали, с които сме контактували по време на реализацията на този проект. Прекъсването на сътрудничеството се отразява не само на Афганистан, но влошава ситуацията и в Европа в сферата на сигурността. Европейците страдат от потока наркотици и от неконтролираната миграция, в това число и от Афганистан.

– Напоследък зачестиха случаите на опасно сближаване между кораби и самолети на Русия и НАТО. Засега минава без инциденти, не е ли време да се разработят допълнителни мерки за доверие?

–  В днешно време имаме солидна база на двустранни отношения със страните от НАТО. Като основа за предотвратяване на инциденти това е напълно достатъчно. Що се отнася до конкретни сближавания, които се случват напоследък, именно Русия по време на преговори с американската страна формулира предложения, които уточняват някои точки в двустранното споразумение от 1972 г. – за предотвратяване на инциденти в открито море и във въздушното пространство над него. Затова и топката е в американското поле. Ние сме открити за диалог и с отделните страни от НАТО, които се заинтересуват от усъвършенстването на двустранните механизми.

– А Русия какви уточнения предлага?

– Няма да се впускам в подробности, защото диалогът тече по линия на военните. Става дума за минимално разрешени дистанции на сближаване между кораби и въздушни съдове, за честотите, на които трябва да влизат във връзка, и т.н. Тоест за целия комплекс от мерки, позволяващи по-ефективни действия и взаимно разбиране на маневрите един на друг при такива сближавания.

– По-рано Полша изказа идея за обновяването на Виенския документ на ОССЕ, предлагайки по-прецизно да се опишат правилата за предотвратяване на сблъсъците по море и по въздух. Доколко такава инициатива може да е ефективна?

– Фундаменталният проблем е в това, че никакви козметични подобрения на мерките за доверие няма да могат кардинално да променят негативните тенденции в сферата на военната сигурност. Само отказът на НАТО от сегашната му политика и военна стратегия в духа на сдържане от времето на Студената война може сериозно да оздрави положението и да създаде предпоставки за началото на разговор за мерки за доверие.

Докато сега става така, че НАТО придвижва инфраструктурата си към нашите граници, засилва военната си активност близо до нашия преден рубеж, провежда дестабилизираща военна активност и същевременно говори за нуждата от някакви мерки за доверие. Става ясно, че с тези мерки за доверие натовците просто искат да легитимират засилената си дейност.

От историята на контрола над въоръжаването знаем, че да се придвижим напред се получава само когато имаме общ поглед върху принципите за устройство на европейската сигурност. Доскоро в продължение на доста години точките от Основополагащия документ на Русия–НАТО от 1997 г. – за неразполагането на допълнителни “значителни бойни сили” на постоянна основа на територията на новите членове на Алианаса, беше опора за това, че сигурността в Централна Европа се осигурява не по пътя на натрупване на военен потенциал, а обратно, чрез сдържаане във военната сфера и минимализиране на военния фактор в отношенията между страните от региона.

Днес НАТО следва обратния курс на засилване на военния потенциал. Този път е задънена улица и никакви козметични мерки от типа на усъвършенстване на Виенските документи няма да променят ситуацията.

– Имайки предвид, че живеем при други условия, не си ли струва да коригираме Основополагащия документ?

– Ние вече го предлагахме. Например точката, за която стана дума (за “значителните бойни сили”), има доста размит характер. Навремето Русия внесе конкретни предложения (изразени с количествен показател въоръжение в основни категории) относно това какво ние разбираме под “значителни бойни сили”. Реакция от НАТО не последва.

Превод: „Гласове“