• Синопсис на 5 –та сесия на „Философският клуб“
На 01.10.2015 г., в заседателната зала на Съюза на архитектите в България (САБ), се проведе поредната Пета сесия на „Философският клуб“- неправителствена организация на изтъкнати български учени от целия спектър на научно-изследователската и преподавателска дейност.
Темата за дебат бе формулирана от Модератора – г-н Георги Василев- основател на „Философският клуб”, дарител на „Наградния фонд за свобода на духа”, швейцарски финансист и инвеститор в българската икономика.
В дискусията взеха участие проф.Пламен К. Георгиев- доктор на социологическите науки, доц.Костадин Грозев- доктор по история, арх. Георги Бакалов- председател на САБ, Валентин Николов- председател на КС на КСБ, д-р Валерий Сербезов- експерт в областта на нанотехнологиите, биомедицината и индустрията, акад. Ангел С. Гълъбов- професор, доктор на медицинските науки, полк. Славчо Велков- експерт по сигурност и антитероризъм, доц.Иво Христов- , доктор по социология, д-р инж. Добрин Денев- бивш ректор на Университета по архитектура, строителство и геодезия, строителен инженер и професор по геотехника ВИАС, проф. Венелин Цачевски- професор по политология и икономика, преподавал във Славянския, Великотърновския и Нов български университет, бивш посланик на България във Финландия и Естония, Явор Дачков- теолог, журналист, издател и собственик на сайта „Гласове“, доц. Димо Зафиров- преподавател по проектиране на летателни апарати в ТУ – София, филиал Пловдив и проф. Лъчезар Аврамов- Институт по електроника на Българската Академия на науките,автор на над 100 научни публикации, единственият учен от Източна Европа, номиниран за Наградата за изключително високи научни постижения на ЕС – „Decartes“ (Декарт) през 2004 г., създател на „Биомедицинска фотоника“.
Акценти на дискусията:
• Традиция и континюитет: „Сигурността в 21 в. не би могла да е по-различна от тази през 19 в. – всяка държава защитава своята територия, чрез организация, като хората създават държавата, за да защитават своите интереси“ – бе главната теза на доц. Костадин Грозев. Тази традиционна концепция има свой континюитет. Тя се променя във време пространството. Като принцип, обаче се защитава живота, собствеността, семействата. А държавата е призвана да гарантира чрез системите си за сигурност, целостта и нормалността на живота. Възниква въпросът – доколко България е субект, който генерира сигурност. Според доц. Христов, България е обърната на обект. В този смисъл и екстраполацията на бъдещето е проблемна. Липсва въображение, няма адекватна оценка за ситуацията.
• Динамика на структурите за сигурност. Системите за сигурност имат различни структури, но те са функция на средата, в която се развиват институциите – армията, като основен инструмент, но и вътрешната сигурност , полицията. Груповите интереси които са изградили държавата най-често са в центъра на внимание. Конкретните измерения на сигурността поставят и въпроса: Може ли тя да действа сама за себе си? Сред повечето от участници се налага изводът, че модерната сигурност е съизмерима със заплахите отвън и отвътре. Нещо повече – тя е комплексно зависима от външната и вътрешна среда.
• Предизвикателства на информационното общество. Сигурността днес е изправена пред огромни предизвикателства в дигиталната ера. Стълбовете в исторически и социален план са силите за сигурност, икономическата сигурност /суровини, климатични особености/, демографска структура, и не на последно място- образоваността. Къде сме ние в тази координата? По всички оси и направления има проблеми. Сигурността е все по-уязвима, /С.Велков, акад. Аврамов, Д. Денев/ . Конфронтираме се с малко осъзнати рискове /Пл. Георгиев, И.Христов,/. В глобалното общество се налага изводът, че една страна сама за себе си не може да реши изцяло въпроса за своята сигурност .
• Еволюция на суверенитети. В този смисъл и преотдаването на суверенитета , разбиран в традиционните измерения на националната държава, търпи динамика. Той еволюира, но се забелязва и процес на децентрализация. Нараства значението на временни, или по-дългосрочни алианси, коалиции, съюзи и пр./акад. Аврамов, проф. Цачевски и др./. В този смисъл, сигурността е изправена пред неизбежни избори, но рационално слабо осъзнати алтернативи, от които зависи и бъдещето ни като държава, нацията като цяло.
– Модераторът: Важни аспекти на сигурността се посочиха до тук. Бих искал да обърна внимание на това, че държавното образование у нас се организира около идеята за „абсолютност“ на концепцията за суверенитета. От тук произтичат и много противоречиви визии за нея…
• Противостоене или партниране? Въздушното ни пространство още се охранява срещу „отсрещната страна“. Никой не се е засилил да ни атакува. Трябва да сме наясно, че става дума за държавата, която оставяме на бъдещите поколения. Ние сме член на единен военен съюз и плащаме задължения и пр. Много изселници или бежанци минават като през „разграден двор“ през територията ни . Къде са правилата за минаване на граница? Цари някаква „вакханлия“ в Европа. Едва след време и скъпи проверки, става ясно, че някои от имигрантите са терористи. Такова не е имало досега. Нужно е да се притегне контрола над институциите за сигурност. /проф. Денев, С. Велков и др., акад. Гълъбов/.
• Изпреварващи рискове. Какво става, след като ни охраняват, а на територията на България падне… руски самолет? Кой ще гарантира този риск? Безпокойството идва от това, че националната ни сигурност е предоставена в чужди ръце. Ние като държава трябва да имаме свой регламент как се минава българската граница. Засега се минава като стадо. Тя не може да е „врата у поле“. Сума пари се дадоха за границите.Атрафикантите я минават въпреки всичко. Не може само с добро. На пришълците трябва да се помага. Но само когато идват с добри намерения, когато имат готовност да се интегрират.
– Модераторът: Дали заплахите са само външни или са свързани и с вътрешни? Концептуално казано, каква сигурност ни трябва? Шенген? Говорим, че в него не ни приемат, а в същото време наблюдаваме, както се каза тук „стадо бизони“, които минават границата. Сред нас е и новият член на „Философският клуб“ г-н Явор Дачков, нека го приветстваме. Вярвам, че ще чуем и становището на един от изявените български журналисти по тези въпроси…
• Предизвикателства на рисковото общество. В 6 тези проф. Пламен К. Георгиев, изложи своя визия за сигурността в рисково общество и настъпващата „трета модерност“ /Бек/. Нейни параметри са растяща ентропия на риска, който фокусира практически всички аспекти на сигурността, нарастващата несигурност, необходимостта от осторожна селекция на партньори, респ. решения за коалиране. Само една нова институционална архитектура, в която интегритетът на държавните институции да гарантира предии всичко националните интереси, изглежда адекватен отговор на сегашната ситуация.
• Сигурността в третата модерност: Третата модерност, която идва с технологическите си предизвикателства, надхвърля възможностите на националната държава. Този императив идва да даде и отговор на въпроса: Можем ли сами, в един рисков свят, или по-скоро трябва да се опрем на външни сили. Преосмислянето на концепцията за суверенитета, ясното дефиниране на националния интерес, връщането към изпитани форми на държавност и контрол върху институциите, изглеждат единствения реалистичен изход от сегашната дилема. /акад.Гълъбов, Пл. Георгиев, Л.Аврамов, С.Велков и др./
– Модераторът: Дали една „самоориентализация“ не ни води до измислени заплахи, каквито витаят в пространството. Рискове, приятели, врагове, могат да се окажат в един „мета аспект“ далеч не това, което изглеждат?
Наскоро посетих Япония. Тяхната сигурност е пред нови предизвикателства. Страхът от Китай е налице, той има свои исторически наслоени измерения. САЩ поемат защитата на Япония. Но там сега се питат какво ще стане, ако Китай хвърли ръкавицата?
• Бюджетна мизерия или управленска немощ? Като се позова на свое писмо до някогашния финансов министър Дянков, „Похвално слово за Симеон Дянков“, третиращ явни и скрити диспропорции в бюджета за 2014 г., проф. Аврамов посочи, че той остава един и същ през 2012, 2013, и дори 2014 г. Според негови анализи, пораженията нанесени за последните години надхвърлят тези на националната катастрофа след войната от 1913 г. Дори не сме в ситуацията на държавна катастрофа – говорим за икономическа, военно-политическа и дори генетична разруха. Липсват сериозни анализи. И закономерно възниква въпросът как нашата държава охранява сигурността си. Според експерта, до 10 г. разговор, като настоящия, би могъл да се окаже излишен. Надеждата е, че ще се премине към действия. Убеждението обаче е, че тези политици не са в състояние да извършат това. Техните алтернативи, формулирани на форуми също показват това. Колкото „песимистична“ да изглежда равносметката, надеждата остава
– Модераторът: Страхуваме се от въпроса – Ще го има ли „субектът българско общество“, което се нуждае от сигурност? Нека ясно посоча: Нашата цел, мисията на „Философският клуб“, зависи от хората. Протагор бе казал, че човек е мярка за всички неща. Може пък да направим принос за обрат в нещата…
• „Хибридната война“. Редица от участниците във форума отчетоха и „хибридната война“, която е в ход. Потокът от хора стана „река“ и характеристиките на преднамереното структуриране на този поток от млади мъже, има някаква цел. Трудно е да се дефинира източникът и. Много държави и групировки има в сектора. Целта е дестабилизация на Европа. Задачата изглежда да се удари по най-ценното – единството в многообразието. Основната цел изглужда постигната – Шенген е провален, това е факт. Дали ще има Обединена Европа е въпрос на една крачка. Полагат се усилия за въвличането на Европа чрез пренасяне на конфликта в Източна Европа . Други търсят повече пари от Европа, за ангажирането и в конфликтните райони. Изходът изглежда неясен. Има опасение сред ред наблюдатели че може да започне добре понатото на нас българите, „спасяване поединично“ /Денев, Велков, Сербезов и др./ Можем, колкото и да сме бедни, да сторим нужното. Вече го предприехме – още по-ефективни мерки са нужни, освен огражденията . Унгарците направиха загражденията си бързо – цели 175 км. Става дума за нещо повече от пари, несъмнено нужни. Граничните воиски трябва да бъдат оборудвани, както ние добре знаем: с автомати, кучета, ако щете, а не да гледат само през визьорите…
– Модераторът : Сигурността е задача, която може да се реши по много начини със самолети, войски, или автомати. Но има и генетични опасности и възникват нови заплахи. Да чуем и нашия експерт по въпроса – акад. Гълъбов
• Посегателства срещу гено-фонда?. Като припомни изказването на Кристалина Георгиева, за шанса, който бежанците дават за „обновяване“ на гено-фонда, акад. Гълъбов нарече това становище „абсурдно“. Академикът направи ретроспекция. „Нашите древни територии, Дунавска България до Самуил са били със силна защита. Имали са сигурност. Славяните са пазели източните проходи. При Втората Българска държава, след Асеневци, при крепостничеството, има много коварни пробиви на пирати. Нова България дава Съединението . То подготвя в определена степен и разгрома на Турция. След войните – Гражданската война у нас не секва. България бе запазена след Втората световна война. Т.нар. „символичната война“, която Англия първа обявява на България, за нея малко се знае. Но не сме разрушени. Следва редуване на Съветския съюз и САЩ.“
„Погледнато в ново време ние не сме имали собствена граница. Разчитали сме на Варшавския договор, днес на НАТО. Хората, които ни ръководят сега не са съединителите от 1913 г. Те мислят за свои активи. Сигурността зависи от икономиката. Кой я разсипа? Колкото и абсурдно да бе- след демократичните промени се изклаха масово селскостопански животни. У нас мъжете мрат на 71 г., жените на 77 г. Каква сигурност е това?. Това ниво на българското образование, на българската наука е пагубно. Колко народи отидоха напред, а здравеопазването ни? Как ще се осигури нашата сигурност. Много заплахи има нашата страна. И се тревожим от политически, от религиозни стълкновения.“
– Модераторът: Благодаря за въпросите, които повдигнахте, акад. Гълъбов. Но ако не се грижим за нас самите, как ще си защитим сигурността? Японският пример, пак ще припомня, е поучителен. В Япония имат 60 000 столетници…
• Драматизъм на ситуацията, или липса на отговорност? Като утилизира тезата за един, или по-скоро множество „когнитивни дисонанси“ /Фестинджър/, доц. Иво Христов се спря на драматизма, с който се възприема, респ. недооценява ситуацията. Според него става дума за „своеобразна точка на разцепление“ –, която характеризира и множествените кризи. Те в определена степен се явяват имагинерни/Фурсов/. Кризата, освен всичко, е и криза на капитализма, според него. Достига се лимитът на ресурси, не е възможно да се искат максимални печалби . Капитализмът се демонтира от свои играчи, социалната държава, средната класа. Той излиза без своите дрехи, като друго „чудовище“. Кризата не е Прометеевска. Човекът не е част от системата. Той е изваден от тази система и я гледа отвън.
Имаме и смесване от социални видови противоречия. Късното активиране на либерализма е показателно. Битката за Центъра на Европа, за Хартланда, е битка за оцеляване. За жалост, парадигмата на социалните науки живее в миналото и не се опитва да обясни непознатото, реалността в която ентропията на риска расте.
– Модераторът: Като финансист, мога да ви кажа, какво става с капитализма. Следя вече повече от месец пазара на ценни книжа в света. 12 трилиона долара от дълга, който е емитиран ,отива към емитиенти с висок инвестиционен рейтинг. Рейтингът също расте, целта е да се намали. А всъщност се повишава. Основните корпорации – 15-20 на брой, са облагодетелствани. 1.5 трилиона се изкупуват обратно. Няма производство. Има дефлация и както се казва – Money went in the wrong hands. Тектонични промени настъпват в системата на капитализма. Но не можем да говорим дори в традиционния смисъл за капитализъм.
• Сигурността, като защита на националните интереси. В един по-широк контекст понятието сигурност бе разгледано, като защита на националните интереси във вътрешен и външнополитически план /проф. Цачевски, проф. Аврамов, С.Велков/. Състоянието на просперитет изглежда недостатъчно, доколкото трябва да се гарантират и националния интерес, суверенитета . Сигурността пронизва и спектъра на права и свободи, благополучието. Не парцелирана, а колективна сигурност ни е нужна. Ние оказваме помощ от различни места по света. Това е активност извън националните рамки. В Афганистан, в Ирак имаме изнесени пунктове на сигурност. Това трябва да се отчете. Глобализацията дава по-скоро благоприятни възможности за сигурността. За България рисковете са външни или близко до границите ни – Украйна, Азия, Близкия изток могат само да бъдат споменати. Те създават вакуум на сигурност и тласкат имигранти. Масите се насочват през Гърция, Македония. В същото време редица НПО-та вече издирват сред мигрантите IT специалисти, лекари, за да ги придвижат към Германия. Можем ли сами да гарантираме сигурността си? Липсва балансирано познание. Не колко, а как и с какви способи да си гарантираме сигурността. Заплахите се свеждат до миграционният натиск, международния тероризъм, каналджийството, претенциите на Русия да си върне Близкия Изток. Нужно ни е адекватно противодействие.
– Модераторът: Не винаги най-съвършената технология побеждава. Инж. Зафиров има предложение да се направи „foresight“, сиреч поглед към управление на бъдещето. След 20 години как ще изглежда България? С какви средства е възможно да се реализира такава визия. Антропоцентризмът е нашата гледна точка. Foresight изследвания трябва да се правят , но не виждам хора да говорят с тази терминология. И това е въпрос към Явор Дачков…
• Нещата опират до властта. РЗС лидерът даде оставка за това. Поканиха и ББ да я върне. „Министерството на войната“, както се казваше едно време, системно замазва практики, там го няма външното министерство. В България имаме опит да познаваме различни степени на сигурност. Преди при социализма, държавата, лагера, даваха по-голяма сигурност. Държавата се грижеше. Но пък имаше ядрена заплаха. Демокрацията хвърли всеки в собственото му оцеляване. Ние сме по-готови от западняците по сигурността. Можем ли сами? Това е билборд въпрос. Най-сетне откриха политиците, че това, което става в Европа е по Стария завет. Цялата история на Израел е история на емиграцията. Метафората за Давид и Голиат и днес е актуална. Европа се сблъска с фанатични хора от Изток. Ясно е и за повече хора, че ако те вземат властта, ще режат глави. Това е войнстваща религия. Те завземат всичко по пътя си. Книгите на Улрих Бек се купуват и от професори от Сорбоната. Диктува се и демократичността на изборите. Имаме и този функционален аспект, наред с религиозния. У нас няма служби за сигурност в модерния им смисъл и предназначение – имаме администриране, необучени хора. Икономическата ни сигурност, бе прехвърлена от СИВ на чужди вериги, корпорации. За нашите по-слаби, малки фирми няма шанс. Да не говоря, че се манипулира. Няма и психологическа сигурност.
– Модераторът: Позволете ми да обобщя. Изказваме се с Библейски сюжет. Кой ще се самоубие, дали ще го приемат другите? „Разграден двор“ ли сме? Нека се фокусираме върху тези въпроси.
• Елитът пред нови предизвикателства. Емигрантският проблем показа ,че голямата част от европейския елит не намира това за голям въпрос. Привличането на маси от Африка, по-ниско подготвени, но затова пък запазват генния потенциал на нацията. Вълната постепенно утихва – изтъкна проф. Цачевски. Поради това не е толкова рисков фактор за Германия. Делът на чужденците е 10-12, 15 на сто. Швейцария от своя страна има 25 на сто чужденци. Разбира се, идват хора от друга религия, но това е проблем на ЕС с 28 страни членки. Но Германия, Австрия, Великобритания какво да се прави. Там има опит. Нека изчакаме. Да се обединим около тезата, че България е в относително добро положение. Българските политици реагират сравнително адекватно на ситуацията в политика. Но резултатите не са добри. Други страни успяха повече. НАТО и ЕС са принос за нашата сигурност. Но консумираме ли я достатъчно добре? Можем и повече. Особено като се комбинира с пряката демокрация. Хората трябява да вземат участие в решенията. А засега най-важните решения за сигурността се вземат без допитване. Това трябва да се промени.
– Модераторът: В Швейцария няма „горещ“дебат за емигрантите. Той идва от Германия с цифри, факти, с темата за гено-фонда, нуждата от работна ръка. В Швейцария имаме голямо население от емигрантския произход. Но не става дума за хора, дошли през телени огради. А за такива, системно интегрирани в обществото. Близо 12 години отиват, докато стане човек швейцарец. С всички процедури и изисквания към гражданина, усвоил своите права, но и задължения.
•Равновесие или процес? Дали сигурността е равновесие или процес – потърси отговор д-р В.Сербезов. Като специалист в областта на биопродуктите, живата материя, съм забелязал, изтъкна той, че клетките се подреждат като се задават отвън. Що е национална сигурност? Правят се доктрини, които обхващат частично индивида, нациите, държавата, материалните ресурси, териториите. Каква характеристика ще дадем за сигурността през 21 в. Глобализацията неизбежно тласка нещата към многополюсност – пробивни технологии, хранителни проблеми, но също така възможности на нано, био-технологиите, които неимоверно разширяват възможностите. Социалната наука търпи предизвикателствата на този технологичен напредък и в същото време много изостава. А би трябвало да взаимства с подходи, алгоритми, подсказани в материята и формите на нейната организация и решения.
•Да се овладее тревогата преди всичко. Тази теза добави и разви към дебата арх. Бакалов, председател на СБА и традиционен домакин на срещите на „Философският клуб“. Архитектите са творци, но не могат да работят без ситуация на сигурност. Налице е висока степен на тревожност в обществото, посочи той. Не е нужно човек да е психолог, за да го усети. Това са етническите въпроси, ислямизацията като заплаха, а има и вторични фактори – противоборството между големите. Войните водят до разруха. След тях вървят и архитектите. Когато се разпадна СССР, Международната организация на архитектите се събра, като представи 124 държави. Този градивен дух е жив и трябва да се възроди. Мирното строителство е едно от най-висшите достижения на човечеството и ценност, която трябва да съхраним и опазим. Нещата зависят от нас.
– В заключение, Модераторът изказа благодарност към всички участници в Петата сесия на „Философският клуб“. Той завърши с поглед към последните си делови и приятелски срещи в далечната Япония. „Прави впечатление, колко топло и радушно се обръщат към нас българите, японците. В Азия, като общо впечатление, много се работи върху човешките права. Парадигмата за оценка в Европа не е адекватна, не могат да оценят какво означават заплахите, рискът се възприема едва ли не като „благодат божия“. Объркването идва, когато „Варварите пият от твоето вино“ – както гласи древната римска сентенция. Станали са щастливи да бъдат римляни. А днешните, дали са такива?„
Доколкото повечето от изказванията на участниците в дебата имат комплексен характер, последователно ще публикуваме в пълен текст по-интересните изказвания под формата на кратки анализи, авторови статии, респ. есета.
Редица от тях ще послужат за изготвянето на policy papers , адресирани към българските институции и гражданското общество, за укрепване на българската държавност, новата институционална архитектура и ориентирането на страната ни във формиращия се нов глобален ред.
Изготвил синопсиса: проф. Пламен К. Георгиев,
доктор на социологическите науки
Редакция: Яна Дряновска