Архив за етикет: life style

Mercedes-Maybach 6 : Träum was Schönes

Der Mercedes-Maybach schnürt die Sehnsucht nach dem Luxus-Flügeltürer. Am Freitag feierte er in Kalifornien Premiere und krönt das Comeback der Luxusmarke. Doch Kaufinteressenten werden erst einmal lange Gesichter machen.

 

© Daimler AG Feiert an diesem Freitag zum Auftakt des Concours d’Elegance in Pebble Beach in Kalifornien seine Premiere: der Vision Mercedes-Maybach.

von Tom Debus,
Frankfurter Allgemeine  Zeitung

Einen habe ich noch: Normalerweise sind Vorstandssitzungen für Gorden Wagener mittlerweile fast schon Routine und die Präsentationen seiner Entwürfe ein eingespieltes Ritual. Schließlich ist der Siebenundvierzigjährige jetzt seit acht Jahren Designchef bei Daimler, hat so langsam die gesamte Modellpalette auf Linie gebracht und schreibt sich zu Recht einen Teil des Erfolgs zu, der den Stern gerade so hell strahlen lässt wie nie zuvor. Doch diese spezielle Sitzung Ende vorigen Jahres wird er so schnell nicht vergessen. Das Auto, das er dem Management da präsentierte, war ein feudaler Flügeltürer, wie er verschwenderischer und verführerischer, aber zugleich auch unvernünftiger kaum sein könnte. Statt der befürchteten Bedenken gaben aber Chef Zetsche, der oberste Verkäufer Källenius und der erste Techniker Weber grünes Licht für eine spektakuläre Studie: den Maybach 6. Der offizielle Name ist Vision Mercedes-Maybach 6.

Krönendes Comeback der Luxusmarke

Ende dieser Woche feiert der Luxusliner zum Auftakt des Concours d’Elegance in Pebble Beach seine Premiere und krönt damit vorläufig das erfolgreiche Comeback der Luxusmarke. Zugleich gibt er damit einen Ausblick, wohin die Reise für Maybach noch gehen könnte. Die Maybach-Wiedergeburt war zwar schwierig, und der erste Versuch mit Maybach 57 und 62 (2002 bis 2012) gilt gemeinhin als größter Flop in der jüngeren Mercedes-Benz-Geschichte. Doch als Nobelvariante der S-Klasse ist die Marke Maybach (ursprünglich wurden die Luxusautos von 1921 bis 1941 gebaut) mittlerweile so gefragt, dass Mercedes-Benz jeden Monat mehr als 500 Exemplare nach China schickt – und die Nachfrage selbst damit noch nicht befriedigen kann.

Dass Wageners Schaustück trotzdem nicht in China, sondern in Kalifornien Premiere feiert, hat gleich zwei gute Gründe: Zum einen kommen dort während der Monterey Car Week mehr schwerreiche Auto-Liebhaber zusammen als irgendwo sonst auf der Welt. Und als Luxusspielzeug ist der Maybach 6 schließlich gemacht. Zum anderen ist der Concours der Ort, an dem sich Wagener für den Maybach 6 am meisten hat beeinflussen lassen. Denn es sind vor allem die Art-Déco-Sportwagen und Aero-Coupés aus den dreißiger Jahren, die Wagener jedes Mal aufs Neue begeistern, wenn er als „Judge“ mit dem traditionellen Strohhut der Juroren über das berühmte Green schlendert.

Der sechs Meter lange Maybach 6 mit seinen Flügeltüren mag verschwenderisch sein, aber beim Thema Antrieb hält er natürlich Maß. Das Showcar fährt elektrisch. Gespeist werden die vier, zusammen 550 kW starken Motoren aus einem flachen 80-kWh-Akku im Wagenboden, der in der Vision der Entwickler genug Energie für 500 Kilometer liefert und kabellos nachgeladen wird.

Vision Mercedes-Maybach 6, 2016

Die Tür mach hoch: Der sechs Meter lange Maybach ist ein Viersitzer mit Luxus-Flügeltüren. © Daimler AG Bilderstrecke 

„Luxus, in autonomen Autos noch selbst fahren zu können“

Etwas überraschend gibt es im Maybach von morgen allerdings noch ein Lenkrad. „Irgendwann wird es der wahre Luxus sein, wenn man in einer Welt voll autonomer Autos tatsächlich noch selbst fahren kann“, vermutet Wagener.

Für die Passagiere verspricht der Designer eine moderne Kombination von innovativer Digitaltechnik und traditioneller Handwerkskunst mit feinsten Materialien. „Denn in einer Zeit, in der selbst das edelste Smartphone mit der nächsten, nicht mehr kompatiblen Software-Generation zum elektronischen Alteisen wird, gibt es eine Sehnsucht nach authentischem, analogem Luxus“, meint er. Über den digitalen Anzeigen drehen sich deshalb im „hyperanalogen“ Cockpit auch weiter echte Zeiger. Umgekehrt sind dafür die Zierelemente der Capitonné-Polsterung nicht einfach nur mit Leder kaschierte Knöpfe, sondern spezielle „Body Sensor Displays“, mit denen die Passagiere gescannt werden. So steuert der Maybach automatisch Sitzklimatisierung, Massage und die Form der Polster oder regelt die Temperatur und Ambientebeleuchtung nach Lichteinfall und Farbe der Kleidung. Das könnte gerade in Pebble Beach nicht schaden, wo es bisweilen schwerfällt, am heißen Nachmittag noch einen coolen Auftritt hinzulegen.

Zwar sitzen die Millionen locker in Pebble Beach, und vom vorletzten neuen Maybach wurden dort am Premierenwochenende angeblich gleich mehrere Dutzend Exemplare verkauft. Doch diesmal werden auch die Sehr-viel-besser-Verdiener lange Gesichter machen. Denn selbst wenn Wagener im Maybach 6 durchaus Potential für eine neue Modellreihe oder zumindest eine Anregung für das nächste Coupé der S-Klasse sieht, wird fürs Erste nicht viel mehr als der neue, mit seinen feinen Streben von einem Nadelstreifen-Anzug inspirierte Maybach-Grill in Serie gehen, der dafür schon im Frühjahr zum Facelift der S-Klasse kommen könnte. Es sei denn, Wagener erlebt in der nächsten Vorstandssitzung gleich die nächste Überraschung: Man wird ja wohl noch mal ein bisschen träumen dürfen.

Quelle: F.A.Z.

25-ят квадрат на кухнята

Кинематографът има уникалната възможност да превръща естетизираната хранителна материя в самостоятелно, култово гастрономично преживяване. Яденето и готвенето днес вече не са в статуса си на филмиран екзистенциален ритуал или визуална метафора, а се превръщат в главно действащо лице.

 

Освен храната, вкусваме всичко. Толкова неща са подвластни на този гурмански глагол! Солено-стипчивото ухание на морето, порцелановата топлината на докосването, пивката гъста сладост на любим глас, шафранения залез поръсил извития гръб на пейзажа, вкусваме изкуството…

Вкусването е свързано с удоволствието, изпълването, удовлетворението, усещането за цялостност, нуждата за споделяне. Обвързва сетивността на тялото с небцето на душата. А какво се получава, когато се смесят двете усещания – това за храна и това за кино?

Съществуват толкова много филми, които едновременно ни насищат и ни оставят гладни. Ако сте от хората като Джордж Бърнард Шоу, които смятат че Няма по-искрена любов от любовта към храната провокацията е задействала всички кулинарни изкушения. След такъв тип кинотворби не ни остава нищо друго освен да готвим и ядем. Забелязали ли сте, че апетитните сюжети притежават особена характеристика: показват уханната кухня – очакваща и жарна – скрита във всеки гурман. Освободено е пространство за вид отворен финал, живеещ вън от филма и вътре в реалността. Happy end-а (дори и да не съществува) – сега е в нашите ръце, вика ни настойчиво с примамлив зов. Обичам тези режисьори, които ме оставят да „досготвя” в къщи края на филма. Превръщат ме в табиетлийски съ-автор, на който е предоставена задачата да поднесе най-последния кадър.

 

Извън разядките

Киното и храната флиртуват още от първата прожекция на братя Люмиер, състояла се през 1895 г. в Париж.  Много са значимите филми на тази тематика.  Сигурна съм, че всеки призван кулинар има собствени фаворити и изключения.

Обожавам Голямото плюскане на Марко Ферери (1973) с Марчело Мастрояни, Мишел Пиколи, Филип Ноаре, Уго Тоняци и Андреа Фереол, но никога не го слагам при отприщтването на креативното гурманство. Маята не Ферери е от съвсем други дрожди и няма за цел да набухне онзи съзидателен хляб, за който иде реч. Той е друга висока, много висока класа и друга философия! Затова ще го оставя в неговата фаворитна и несравнима позиция.

 

Уго Тоняци и Мишел Пиколи в деструктивния и суисидален чар на кулинарията по Ферери  

Не бих добавила, колкото и странно да звучи, и мейнстрийм хит като Джули и Джулия (2009, Нора Ефрон). Беше ми адски скучен и невдъхновяващ във всяка една посока – и кулинарна, и кинаджийска. Добре, че бе Мерил Стрийп, иначе нямаше да има филм.

Ще учите  американците на френска кухня?! Добре. Те и без това нищо няма да разберат!- репликата от филма прекрасно илюстрира невтасалата атмосфера.

Защото храна се приготвя не с перфектно точни мерки и везни, не с тв шоу, не с депресарско нахъсан блог. А със сърце и доза неглиже-импровизация. Какво е една рецепта, ако не можеш да добавиш нещо от себе си?

В „Джули и Джулия“ храната и нейното приготвяне са метафора на Его-то, което търси своето място. Уви, магията и хаоса на готвеното тук ги няма и всичко е прекалено практично и технологично.

Разни майстори готвачи 

Угощението на Бабет (1987, Габриел Аксел по романа на Карен Бликсен)

В края на  ХІХ в. французойката Бабет (Стефан Одран) намира подслон в дълбоко пуританско датско село, сред обветрени чирузи и вездесъщата каша от вкаменен хляб, варен във вино и вода. Бабет печели от лотарията и похарчва всичко за изключителен банкет, с който взривява, умиротворява и поучава закостенелите селяни.

Кулинарията е урок, показващ последиците от забраненото вкусване на живота. Супа от костенурка, гъши дроб, блини Демидоф с черен хайвер, сомелиерски изкушения, шампанско Veuve Clicquot… Върхът на насладата (визуална и не само) са уникалните пълнени пъдпъдъци в саркофаг от столистно тесто. Искам тази рецепта!  Гениален филм, наистина.

Като гореща вода за шоколад (1992, Алфонсо Арау по творбата на Лаура Ескивел.)

Историята за невъзможната любов на Тита, живееща в нещо като „Домът на Бернарда Алба”, и е  увод в мексиканската магическа кухня. Емоциите създават храната, и храната създава емоции. Мислите и чувствата по време на готвене влизат в блюдата и заразяват ядящите с любов, болка, сълзи, изгаряща сексуалност, очакване, смърт… Велика, силно афродизиачна рецепта от филма е пъдпъдъци (отново!) в сос от цветове на рози. Ако трябва да съм точна – на този филм се плаче така сякаш режеш тонове лук….

 
 Кухнята на полиса (2003, Тасос Булметис по романа на Сула Бози)

Гръцко-турската продукция е търкаляне на бюрек по неравните Балкански съдби. Да, споделяме общ  вкус и маниер на готвене, но имаме и специфични различия. Филмът е великолепен носталгичен разказ за семейството на малкия Фанис – етнически гърци, живеещи през 50те години на ХХ в. в Истанбул, и  принудени да се върнат в Атина. Лозови сърмички, пълнени домати, имамбаялдъ, кюфтенца – домашно, с хумор, копнеж, меланхолия, надежда, леко лют политически привкус. Емблематичните реплики са много! Една от тях: Канелата кара хората да се гледат в очите.

 

Повелителката на подправките (2005, Пол Бъргъс по романа на Читра Банерджи Чадха)

….пък там се казва, че канелата привлича нови приятели и е топла и мека като вятър. Което е сходно, нали? Айшвария Рай прави силна роля, като езотерична съдържателка на кокетно магазинче за индийски подправки в Щатите. Проблемът настъпва, когато тя се влюбва и нарушава целомъдрието на миришките. Индийска магия за съхраняване страстта на влюбените: запечен патладжан, почистен и изпържен с 10 скилидки чесън, червен лук, домати, листа от кориандър и плодчета карамфил.

 

Средиземноморска диета (2009, Хоакин Ористрел)

Филмът ни среща със София, която обожава професията си на готвач, мъжа си и любовника си. С Тони и Франк тя споделя живота, леглото и кухнята. Необичайна, дръзка, секси и същевременно стилна испанска комедия за естеството на нещата, за таланта, който прощава всичко. И отново връзва Ероса с храната. Любим момент – пикът на майсторството ражда снобско парти с фригидно техно меню. София открива, че блюдата нямат вкус, изхвърля всичко и в последния момент впряга персонала си за горещи традиционни испански гозби.


Всъщност… я продължете списъкът сами!

Солта накрая

Винаги се чудя на хора, за които храната е само фактор за оцеляване, а филмът – само зрелище за убиване на времето.

Готвенето и киното – кое е общото между тях?

Творчеството.

И насладата от това да умееш да (ги) вкусваш.

Източник: Гласове/Култура

 

 

Репортаж за „Тропическите острови“: Къпане в „погрешното“ Южно море

Когато берлинчани пожелаят да плуват в Южното море, им трябва да изминат  само няколко километра до „Тропическите острови“. Зад  атрактивното място за почивка и развлечение се крие скъпа логистика. Вижте тук:  Ein SPIEGEL TV-Film von Oliver Margies. mehr… Video ]

„Ролс-Ройс“ показа идеята си за безпилотен лукс на колела

Много лоша новина за всички шофьори на заможните хора по света – „Рол-Ройс“ показа първия си модел без водач.

„Визионерската кола“, както я наричат създателите ѝ, е опит да се надникне в бъдещето на луксозните автомобили.

Според Торстен Мюлер-Йотвьос, главен изпълнителен директор на компанията, това бъдеще не е много далеч – едва след 25 години. По думите му, тогава ще има масово производттво на автономни коли, но този променен свят на транспорта няма да са изчезнали хората, предпочитащи да седнат в нещо луксозно.

Затова дизайнерите, работещи по проекта 103EX поне от година, отхвърлят идеята, че безпилотните коли ще бъдат много семпли в името на прагматичнността.

Моделът бе показан в Лондон като част от тържествата на 100-годишнината на БМВ – собственикът на „Ролс-Ройс“. Това е прототип, за който дори не е известно с какво ще се задвижва.

Засега максималната скорост е 5 км/ч и си има водач, управляващ чрез мобилния си телефон. Плановете са 103EX да излезе на пазара някъде след 2040 г. и емисиите от двигателя да са нулеви.

Тепърва ще се види дали дотогава ще се запазят отличителните черти на този модел:

– покрив, отварящ се като черупка на мида – не заради кабрио ефекта, а за да може да се изправиш и тогава да излезеш от колата

– врата само от едната страна, снабдена с лазер на стъпалото, който да подсили тържественото чувство прожектира… червен килим

– отделение за багаж, което при спирането на колата автоматично се отваря, за да извади прислугата или пиколото на хотела чантите, защото и в бъдещето „собствениците на „Ролс Ройс“ никога не докосват багажа си“.

От проекта е изчезнал 12-цилиндровият двигател, но колата запазва отличителните си габарити – ще е дълга почти 6 метра, колкото и сеганшият „Фантом“.

Що се отнася до радиаторната решетка и статуетката на нея, те няма да изчезнат, докато съществува компанията.

 

Източник: Дневник