Автор: доц. д-р Костадин ГРОЗЕВ,
В разгара на гръцката дългова криза, някак извън пеленгаторите, поне на българските медии, остана започналият срив на китайските борсови пазари. Там за около пет месеца общата стойност на китайските акции спадна с близо 30 %, което на практика означава загуба на 30 % от националното богатство на страната – поне фиктивно чрез пазарната му стойност, отразена в борсовите цени.
Става въпрос за много трилиони долари, на чийто фон дори гръцкият дълг от 320 млрд. евро изглежда като детска играчка.
Китайската икономика издържа подобен борсов срив благодарение на огромния размер на националната икономика и съответстващия брутен вътрешен продукт, който близо четвърт век расте с огромни за развитите икономики темпове, благодарение на които номинално, а вероятно и реално в скоро време Китай може да стане първа икономическа сила в света.
В тази посока са мненията на много макроикономисти в света, сред които особено място заема нашумелият отново около гръцката криза Джоузеф Стиглиц – Нобелов лауреат по икономика и бивш вицепрезидент и главен икономист на Световната банка. Стиглиц е известен с това, че е най-четеният икономист в света, тъй като неговият учебник по макроикономика е базов в китайските университети и е издаден в милионни тиражи, а освен това и че е радетел на китайския икономически модел.
Китайската икономика е странна, поне според съвременните пазарни разбирания, смесица от държавно-партиен контрол, централизирана планова икономика с държавни предприятия, неприватизирана банкова система и конкурентни пазарни механизми. Икономисти и политици по света са впечатлени от този неимоверно бърз икономически растеж за толкова продължителен период.
Мнозина обаче се и страхуват от възможността инвестиционният бум да се спука рано или късно в съответствие с цикличния характер на отворената глобална икономика, особено с оглед на бързото движение на виртуалните парични потоци в епохата на светкавичните електронни комуникации.
В тази връзка Ви предлагаме да поразсъждаваме върху някои факти от последните дни, които навяват на мисли в определена посока за ограниченията пред икономическия растеж, особено в една ръководена от Комунистическата партия държавно-планова икономика и всичките условности на статистиката в една огромна икономика, зад която стоят близо два милиарда потребители и производители.
Наличният свободен огромен паричен ресурс в света тласка транснационалните и националните финансови играчи да търсят все по-големи печалби, а оттук, както е известно от историята – често се стига до пукането на инвестиционния балон и до рецесия и криза.
В края на юни 2015 г. властите в Пекин избягнаха за момента очертаващата се борсова криза. Това стана благодарение на силната държавна намеса в централизираната икономика на страната – въведоха се нови мерки за контрол над спекулациите на борсите и се разхлабиха ограниченията за купуване на акции с кредити от банките, което предотврати по-нататъшния срив и финансовите пазари се съживиха.
Така изглеждат нещата през втората половина на юли, но бремето на растящия корпоративния дълг – в момента оценяван на около 16.1 трилиона долара всъщност е много по-голяма заплаха за икономиката и не може лесно да бъде управляван.
Корпоративният дълг в Китай се равнява на 160% от брутния вътрешен продукт и е два пъти по-голям от този на САЩ. Този дълг е натрупан ускорено през миналите пет години, според данните от оригинално проучване, направено от „Томсън и Ройтерс“, на базата на проучване на над 1 400 китайски фирми. Очаква се през следващите пет години този дълг да нарасне със 77 % до 28.8 % според данните на рейтинг агенцията „Стандард енд пуърс“.
Официалната линия на правителството по отношение на корпоративния кредит не търси намаляването на този дълг, тъй като се цели нещо друго – да се поощри икономическият растеж, който се очаква да падне до рекордно ниско за последните 25 години равнище. От миналия ноември правителството в четири случая свали лихвените проценти, намали задължителните минимални активи на банките и премахна въобще ограниченията над обема на депозитите, отпускани под формата на кредити.
Въпреки, че идеята е по-голямата част от тези кредити да се отпускат на малките компании и на иновативните сектори на икономиката тези мерки са „стрелба в тъмното“.По думите на един експерт, „когато се премахнат ограниченията расте рискът, че парите ще отидат в проблематични компании и дружества“.
Китайските банки са раздали 1.28 трилиона юана в нови кредити през последния месец – растеж спрямо отпуснатите 900.8 млрд. юана през май. Ефектът от по-разхлабената кредитна политика е спадането на лихвените проценти по краткосрочните кредити, така че се стигна до бум на спекулациите на борсите. Засега обаче липсват преки доказателства, че кредитите се използват за печеливши инвестиции в реалната икономика. Дълговете на производителите изяждат печалбите. Цитираното по-горе проучване на „Томсън Ройтерс“ сочи, че през 2010 г. материалните дългове на фирмите са били 2.8 пъти от техните основни печалби. В края на миналата година те са били вече 5.3 пъти.
Един изпълнителен директор на фирма-производител на оборудване за железопътния транспорт твърди, че съотношението дълг-основни печалби във фирмата е нараснало 10.25 пъти. Той посочи, че компанията му се е опитала да намери подходящи инвестиционни проекти и затова се е ориентирала да вложи парите си в краткосрочни банкови продукти, които гарантират възвръщаемост. “Рисковете в капиталовите инвестиционни програми са толкова високи и възвръщаемостта – толкова ниска, че ни се налага да взимаме най-добрите решения за инвеститорите, като закупуваме банкови продукти.”
По-голямата част от новите кредити отиват към известните със своята неефективност държавни предприятия, като част от мерките на правителството за осигуряване на допълнителни финансови стимули. Банките дават все повече кредити за инфраструктурни проекти и една част от тях естествено отиват към държавните предприятия, което още повече засилва тяхната неефективност. Съпътстващ ефект е, че цените спадат и печалбите са по-ниски, оттук възвръщаемостта на инвестираните кредити спада.
Според рейтинговите агенции китайските фирми ще съставляват през целия период до 2019 г. около 40% от целия нов корпоративен дълг. Проблемът не е само в количеството. Даването на кредити на икономически ефективните компании би било по-лесно, ако неефективните могат да фалират и така пазарът да е в състояние да даде ефективна цена на кредитите и дълга.
Политиците по принцип твърдят, че пазарните механизми трябва да играят по-голяма роля при определянето на цените на кредитите, но на практика се огъват пред възможните последици и ефективно спасяват някои от затруднените компании. Така се стига до една твърде хазартна смесица от бързо-растящ дълг, липса на прозрачност относно рисковете и цената и твърде високо съотношение дълг – брутен вътрешен продукт.
Китайската икономика е уникална по своите характеристики и механизми на функциониране. Оттук и нейните резултати не могат да бъдат сравнявани с никоя друга икономика в света. На фона на кризата в еврозоната заради гръцката дългова криза и на опитите за преструктуриране на световната финансова система чрез новите мега-търговски споразумения, както и на фона на търсенето на алтернативни източници на икономически растеж (например в страните от БРИКС) би следвало да се замислим за нашата информираност и реалната сила на инструментите на стимулиране на растежа и възможностите за направляване на глобалните стопански процеси.
Именно такава беше целта и на настоящия анализ.