бокова

Ирина Бокова: ЮНЕСКО ми даде много, за да бъда компетентна и като шеф на ООН

Петнайсетте постоянни представители от Съвета за сигурност на ООН се събират в четвъртък, 21 юли, при закрити врата за първото тайно гласуване за приемник на Бан Ки-мун начело на световната организация. В дискусията ще участва и българският кандидат за шеф на световната организация Ирина Бокова, която е сред фаворитите за високия пост.

Ирина Бокова,

„Аз съм с положително чувство и положителни очаквания за изразяването на мнения при това неформално гласуване“, каза в интервю за бТВ Ирина Бокова. Тя отбеляза, че това не е нито началото, нито краят на селекцията за отговорния пост. „Няма да знаем всички резултати на всички кандидати“, посочи генералният секретар на ЮНЕСКО.

По думите ѝ цялата процедура по избора на шеф на ООН за предстоящия мандат е по-различна от всеки друг път. „Минахме през диалози, аз участвах в закрито заседание на Съвета за сигурност, имахме много срещи с посланици, дискусии в рамките на гражданското общество, участвах в кампанията за избор на жена. Вече сме към финала“, коментира Бокова.

„За мен това бе възможност да споделя опита си – професионален и експертен. Това е много важно, защото всеки от кандидатите идва с постижения от предишния етап на своята кариера и ги представя заедно със своите конкуренти“, каза още Ирина Бокова .

„Признавам, че двата мандата в ЮНЕСКО ми дадоха много, за да бъда компетентна по проблеми като тероризъм, предотвратяване на терористични актове и нежелани опасности, по мирооказващите функции на ООН. Мисля, че мога да дам своя принос към тази дискусия“, подчерта Бокова.

„Гласове“ припомня, че на 12 и 13 юли българският кандидат за Генерален секретар на ООН участва в нов кръг неформални диалози с четирима нейни съперници за високия пост – бившият президент на Словения Данило Тюрк, бившият президент на Нова Зеландия Хелън Кларк, кандидатът на Коста Рика Кристина Фигерес, бившият външен министър на Черна Гора Игор Лукшич. Диалогът бе излъчван директно по телевизия „Ал Джазира“, а оценката на публиката за Бокова бе впечатляваща.

„Има две причини, които ми дадоха дързост и смелост да се кандидатирам за този важен пост. Първата, разбира се, е голямото предимство да работя за организация като ЮНЕСКО през последните 7 години. Тя има широки правомощия, бих казала чудесни правомощия – тя е „меката сила” на ООН да подпомага образованието, да насърчава културата и културния диалог, да защитава световното наследство, да даде цялата мощ на науката на новите технологии, да съдейства и да работи за свободата на словото и на изразяване, да защитава журналистите“, коментира тогава Бокова и допълни: „Вярвам, че предизвикателствата, пред които сме изправени днес – конфликтите, хуманитарните кризи, промените в климата, имат нужда от по-голяма подкрепа от ООН, по-голямо съпричастие и повече „мека сила” от страна на ООН.“

„Втората причина е, че аз дълбоко вярвам в многообразието. Идвам от държава, която е мултикултурна, мост между Изтока и Запада. Идвам от Източна Европа, в Източна Европа сме се борили за дълбоки промени, знаем какво значи коренна промяна на обществото, знаем какво е да се създаде демократично общество и да се утвърдят демократични ценности“, подчерта Ирина Бокова.

„Смятам, че в Източна Европа сме дълбоко убедени в това, което правим, именно заради този опит. Мисля, че със своя опит мога да работя и за ООН“, посочи отново тя.

Днес Бокова оценява своя резултат от тези диалози като „много приятен“.

„Публиката, Съветът си казаха думата и това за мен беше много приятно“, сподели пред бТВ кандидатът на България за най-високия пост в ООН.

Подборът сред вече 12-те кандидати ще бъде продължителен (до октомври, прогнозират дипломати) и сложен, тъй като надпреварата е остава отворена.

Името на новия генерален секретар на ООН, който ще започне работа на 1 януари 2017 г., може да стане ясно през октомври, когато Русия ще председателства Съвета за сигурност, заяви посланикът на Русия в ООН Виталий Чуркин, цитиран от ТАСС.

„Доста са причините октомври да е оптималното време за внасяне на яснота по кандидатурата на бъдещия генерален секретар на ООН. Наистина тогава председател в Съвета за сигурност ще е Русия, но това няма особено значение“, каза Чуркин.

„При определяне на препоръката за кандидат за генерален секретар, която Съветът за сигурност изпраща до Общото събрание, председателят на Съвета играе техническа роля и няма никакви лостове, за да повлияе резултата от гласуването“, поясни той.

Шестима мъже и шест жени са амбицирани да оглавят организацията от 1 януари догодина. Осем то тях са от Източна Европа, като българката Ирина Бокова, генерален директор на ЮНЕСКО, и бившия словенски президент Данило Тюрк, припомня Франс прес.

Португалия обаче също е представена, в лицето на бившия върховен комисар на ООН за бежанците Антониу Гутериш, както и Аржентина и Коста Рика.

Според Франс прес сред основните претенденти са новозеландката Хелън Кларк, жената с най-висока позиция в йерархията на ООН, и аржентинската външна министърка Сусана Малкора, бивш началник на кабинета на Бан Ки-мун.

Традицията за географска ротация на поста изисква той да се поеме от представител на Източна Европа, а се чуха и много гласове, че той трябва да се заеме от жена, което би се случило за първи път. Списъкът на претендентите не е окончателен – в надпреварата може да се включат бившият премиер на Австралия Кевин Ръд и българският еврокомисар Кристалина Георгиева, добавя Франс прес.

Окончателният избор на Съвета за сигурност след това трябва да бъде утвърден от Общото събрание на ООН.

Франс прес описва каква ще е процедурата на първото гласуване в Съвета за сигурност на 21 юли.

В залата, където ще се гласува, ще присъстват само посланиците на 15-те страни от Съвета за сигурност, придружавани от по един експерт. Няма да има нито преводачи, нито служители от секретариата. Целта на тази секретност е да не се допусне изтичане на информация. Всеки постоянен представител, ще трябва да даде на всеки кандидат една от следните три оценки: „подкрепям“, „не подкрепям“ или „нямам мнение“.

Става въпрос за пресяване, което да накара кандидатите с най-малък шанс да съберат подкрепа да се оттеглят от надпреварата.

Според Виталий Чуркин сред кандидатите може да се очертаят фаворити още след първото „рейтингово гласуване“ в четвъртък в Съвета за сигурност, но може да потрябват и „няколко тура“. Целта на процедурата е да се намали броят на претендентите за поста. След всеки тур от „рейтинговото гласуване“ председателят на Съвета – през юли това ще е японският посланик Коро Бешо, „само ще заявява за печата, че вотът се е състоял“.

„Само тази информация ще получава и председателят на Общото събрание Могенс Люкетофт“, обясни Чуркин.

По думите му всеки кандидат ще бъде информиран за броя на събраните от него гласове чрез посланика на страната си, а също така и за максималния и минималния брой гласове, подадени за претендент, без да се посочва „кой точно е лидер или аутсайдер“.

Източник: Гласове

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Коментарите отразяват личното мнение на читателите и могат да не съвпадат с позицията на Редакцията.