Философският клуб

„Хранителната сигурност- част от националната сигурност: В състояние ли е българското общество да организира своя аграрен сектор, така че да оползотвори в оптимална степен уникалните природни и климатични ресурси на България?“

„Каквото посееш, това и ще пожънеш“. Не случайно тази поговорка съществува в повечето езици. За нас тя звучи императивно. Отвъд „матрицата“ на прословутото оцеляване. Става дума за българското селско стопанство. Къде сме ние по производство на селскостопанска продукция в света?. Къде можем да отидем и как да го направим, за да не сме бедни. И да сме здрави! –
                          из презентацията на акад. Ат. Атанасов.

На 05.11.2015 г., в Първа заседателна зала на СУ „Климент Охридски“ се проведе шестата поред сесия на „Философският клуб“- неправителствена организация на изтъкнати учени от целия спектър на научната и преподавателска дейност. Темата за дебат бе предварително формулирана от Модератора г-н Георги ВАСИЛЕВ – основател на „Философският клуб”, швейцарски финансист и инвеститор в българската икономика, дарител на „Наградния фонд за свобода на духа”. Тя е продължение на предишната сесия на „Философският клуб“, посветена на комплексни проблеми на националната сигурност през 21 в.

В дискусията взеха участие акад. Атанас Атанасов – международно утвърден български учен – агроном, със специализации – в СССР, Франция, Унгария, Канада, Белгия, а към момента и директор на Съвместен геномен център, проф. Пламен К. Георгиев- Heidelberg alumni, доктор на социологическите науки, , доц. Костадин Грозев- доктор по история, СУ арх. Георги Бакалов- председател на Съюза на архитектите в България, Валентин Николов- председател на КС на КСБ, д-р Валерий Сербезов- експерт в областта на нанотехнологиите, биомедицината и индустрията, д-р инж. Добрин Денев- бивш ректор на Университета по архитектура, строителство и геодезия, професор по геотехника ВИАС, проф. Венелин Цачевски- професор по политология и икономика, бивш посланик на България във Финландия и Естония, доц. Димо Зафиров- преподавател по проектиране на летателни апарати в ТУ – София, филиал Пловдив, проф. Духомир Минев- БАН, председател на „Европейската анти-бедност мрежа – България“ и доц. Михаил Груев- преподавател по съвременна българска история и етнология на етническите групи в СУ „Климент Охридски“ и председател на Държавна агенция „Архиви“.

МОДЕРАТОРЪТ:
 Селското стопанство е едно от направленията, което редица страни обявяват като високотехнологично, изтъкна във стъпителните си думи модераторът.
 Една от стратегическите програми на САЩ – биотехнологиите са на първо място като стратегическа цел в развитието на високите технологии, вече не толкова електрониката.
 Той припомни и въпроса на проф. Гарабед Минасян от предходна сесия на „Философският клуб“ „Защо сме бедни?“ Може би в развитието на модерен агро- сектор в България е отговорът. Дали тук не се крие разковничето?
 Амбицията на „Философският клуб“ е да подготвим policy paper по тези проблеми, и да се заяви като активен участник в един по-широк национален дебат относно развитието на българското земеделие.
 Такъв дебат вече се подема от БАН, учени и експерти в различни области на екологичното и прецизно земеделие, агро бизнеса, хранително преработвателната индустрия и пр.

Цялата дискусия беше опит да се даде отговор на комплексната роля и значение на модерното земеделие у нас, в контекста на един рисков свят. Респ. необходимостта от нови политики в националната сигурност, с какъвто той е неразривно свързан: изхранване на населението, здраве, развитие на традиционен за България отрасъл, с който страната ни е излизала от кризи, но и модерен агро бизнес, въоръжен не само с техника/тя си остава инструмент/, а по скоро с авангардни научни познания, гъвкав мениджмънт, овладяване на нишеви пазари и пр.

Като лайт мотив бе изтъкнато , че различните въпроси и съответстващите им отговори трябва да стигнат до нашата политическа класа и те да разберат, че имат отговорности не само за днешния ден, но и за бъдещето.
В дискусията се очертаха най малко 3 „писти“ на дебата:

Експертно/прогностична: Своеобразен синтез на една комплексна визия за развитието на модерно земеделие у нас, на фона на драматичните климатични, демографски проблеми, ограничени природни ресурси, – даде в презентацията си акад. Атанас Атанасов. „Земеделие и биоикономика в България- Съвместен Геномен център като модел“. /публикуваме я в пълния и вид – вж. Студия Трансмедия /.

Тук ключовите направления, обект на анализ и неизбежни управленски политики, основаващи се на тях са:

1. Земеделието и био икономика в България: Селското стопанство е едно от десетте най-големи предизвикателства пред човечеството за следващите 50 години. Ако ние не започнем да предизвикваме тези дискусии, никой друг няма да го направи изтъкна академикът.
• Учудващо, че нито един представител на нашата политическа класа досега не е казал ясно кои са политическите стратегии на България, кои са приоритетите, с оглед излизане от кризата и устойчиво икономическо развитие.
• Ако човечеството не успее да намери алтернативните източници на енергия, ще има големи конфликти. Очаква се био-горивата, като алтернативен източник на енергия, да достигнат 30-40% в света.
• България не използва алтернативните си източници почти на никакъв процент. България е облагодетелствана с такива природни дадености, че другите могат само да ни завиждат.

2. Какво е земеделието в България? Кои са петте най-важни култури, които ще си останат винаги важни?. Това са: пшеницата, слънчогледа, царевицата, ечемика и рапицата (рапицата е сравнително нова култура, тя не е свойствена за България, но е много важна за биодизела) Те нямат алтернатива и са много важни в изхранването на човечеството и е добре, че България също има своето място в отглеждането им.
• Но нашата пазарна ниша, която не е заета в света, е в т.нар. втори и трети култури.
• Вторите култури са основно плодове и зеленчуци и лозя, а третите са природните – розата, лавандулата, кориандърът. За да се стигне до всички останали – билки, горски плодове, гъби, различните видове мед и т.н.
• Но като изнасяме тези продукти, ние не изнасяме принадена стойност.
3. Големият парадокс: „ние не храним само себе си, а ензими, които поддържат живота ни, гарантират имунната ни система.
Около 70-80% от най-важната храна на човека са плодовете и зеленчуци, които заместват човешките ензими, тоест те ни съхраняват. Съветът на експертите е : ако имате възможност, яжте колкото се може повече плодове и зеленчуци от всички цветове.

Защото животът на човека е свързан с неговите ензими – неговите собствени, ензимите на микроорганизмите, които са в нас. И ако ние не осигурим благоприятни условия на положителните микроорганизми, ако ги наречем така а по достъпно – ние осигуряваме добра среда на онези, които ни разболяват. Ето защо, когато се храним, ние храним не само себе си, но и тях. Те са, които ни осигуряват защита, те са в голяма степен и нашата имунна система. Това всъщност се знае съвсем отскоро.

Няколко думи за т. нар. „метагеномика“.

 Каква е нашата геномика, потенцилът на нашия геном? Тоест, когато знаем слабите и силните страни на нашия организъм, ние ще знаем и с какво да компенсираме като храна. В това отношение ние сме облагодетелствани.
 С нашите продукти ние храним не само нас, но и туристите, които идват в страната ни. Целогодишно в страната идват около 6-6.5 милиона чужденци в България.
 Ако ние можем да осигурим свежа продукция за тези хора, ние сме изправили икономиката си на крака.
 Настина имаме уникална природа. Когато дойдат тук японци, китайци или израелци, необлагодетелствани от природата, не могат да скрият удивлението си какво притежаваме като природа.
 Както се казва обаче – „вода газим, жадни ходим“….

В полемика относно тезата за „природните дадености като ресурс“ – редица от участниците в дискусията – проф. Д. Минев, проф. Денев, проф. Пламен К. Георгиев – изтъкнаха че този ресурс до голяма степен е „провизорен“. За да се използва, са нужни решителни законови, институционални, че и културални промени. Защо?

• Българското село е системно игнорирано като социетална структура за 25 г. експерименти на т.нар. „преход“.
• Земята е раздробена в „реални граници“, респ. окрупнена от 20 едри монополисти, които ни обръщат на латифундии.
• Това може да доведе само до разорение на хиляди дребни собственици на земя, изкупуването и на безценица, респ. пауперизация, каквито тенденции вече са налице.
• Науката е наясно какво да се прави за развитие на модерно, интензивно и пазарно гъвкаво селско стопанство в ред случаи. Но бизнесът, разбиран в протекционистки порядък , бяга от иновации, инвестициите са незначителни.
• Разхищенията с евро- средства за земеделието са плачевен факт, водят до безконтролна корупция и произвол, за който ще плащат генерации след нас.
• Липсва отговорност както по вертикала на властта, така и по хоризонтала.

МОДЕРАТОРЪТ /като поуспокои страстите/:

– Емоцията е разбираема, тя има място в нашата дискусия, защото повече от нас са наследници, но и длъжници по един или друг начин на българското село, на неговите ценности и добродетели, ако щете. Но тук рационалният баланс на интереси трябва да си каже думата.
– Вероятно е целесъобразно да се смени целият досегашен модел на управление на тези ресурси в комплексен порядък.
– Да се мобилизира и обществеността, която да осъзнае интереса си от нова политика в българското земеделие, което да се извиси до модерните достижения в света.

Изпреварващи политики в националната сигурност : В аспекта на ключовата роля, които има земеделието за изхранването и здравето на нацията, неизбежните демографски кризи, стареенето у нас, както и в повечето развити европейски страни дори – дискусията се обедини около необходимостта от интегративен подход в институционалните, управленски, научно-иновационни, финансови и пр. фактори , гарантиращи националната сигурност в свят на нарастващи рискове, трудно предвидими катаклизми, респ. диспропорции в разпределението на ограничени ресурси.

 Отсега трябва да се мисли как да използваме всяка капка вода, защото климатичните промени се очертава към 2050г. да дадат негативно отражение и върху България. И много от районите у нас ще се окажат в ситуацията на Кипър и на Гърция, твърде бедни на водни ресурси някъде 250-300 мл/кв. м. – посочи еднозначно акад. Атанасов
 Не се знае друга държава в света, която да е богата на толкова аборигенни породи, особено овцете. 37 изчезващи аборигенни породи, някъде по 5, по 10, са останали, някои са по 1000 бройки.
 Малко известен факт е, че в Османската империя войската е хранена само с наши породи овце, а с карнобатската порода се е хранел султана и фамилията му. Това не са легенди, това е самата истина.
 Месото, млякото и вълната на карнобатската порода се различава от всички други породи като изключително качествено. В био- аспект потенциалът е огромен и ни предстои огромна работа, за да се върне това богатство за България.
 Как да се получат тези „бутикови“ производства в световен мащаб, но силно качествени храни.
 Предвижда се, че след 5-10 години всеки от нас ще може срещу не голяма сума да разбере генома си, т.е. силните и слабите си страни, както бе споменато в презентацията. Тоест ще знае с коя храна и как да компенсира тези слаби страни.
 Ние имаме уникалния шанс да обърнем нещата, а не да се стига до парадокса да се говори за „полезни“ и „вредни“ храни и да почваме от никъде.

Ето защо ключова дума в модерното българско земеделие трябва да стане – здравето на човека!!

• Ние няма да можем да нахраним света, защото сме малка страна, но тя с нейния потенциал може да бъде просперираща държава. На наша територия има 15 560 минерални извори и 660 СПА центрове.
• Няма друга страна с толкова минерални източници. Малцина знаят това богатство – минерални води за лечение на почти всяко заболяване.
• Но къде точно да отидем, когато страдаме от някаква болест? Не знаем, защото няма реклама.
• Ако можем убедително да предложим това богатство на света, вече щяхме да сме много богати.
• Така че биологичното земеделие в съчетание с тези неизползвани наши природни ресурси, е най-голямото богатство на България и за устойчиво развитие на страната.

Земеделската наука и бизнесът: Край този кръг проблеми се очерта и „третия център на дискусията“.

 Това е голям проблем, защото нито бизнесът знае с какъв потенциал разполага – особено едрият, а дребният не се интересува. Силата на България беше в семената.
 За тези, които не знаят – който държи семената, т.е. зародишната плазма, той държи националната сигурност.
 За света винаги ще е важна енергетиката, все по-важна ще става информатиката, но за България семената са тези, които ще държат сигурността.
 Това означава, че ще трябва да съхраним това, което е уникално.
 Петте големи култури, за които бе споменато по- горе търпят промяна. Загубихме в конкуренцията.За миналата година нашият потенциал в семената е бил 70-80 процента.
 Големи фирми напоследък много агресивно навлязоха на пазара. И ако не бъде осъзнато това навреме, ние сме загубили битката си за зърното завинаги.
 Няма да можем да осигурим не само сигурността си, но и здравето си.

За да се избегне дублирането и в максимална степен конкуренцията със западната наука, по всяка вероятност бъдещите ниши за развитие на научните изследвания в областта на земеделието и хранително- вкусовата промишленост в България, трябва да се съсредоточат в следните актуални и приоритетни области като:

– агроикономиката – тук следва критично да се анализират социално-икономическите и екологични подходи за решаване на проблема не само със съотношението на дребни/едри фермери, но най-вече с подпомагането на дребните фермери, т.е. с развитието на фамилни ферми и тяхното обединение
- почвознанието /запазване на почвеното плодородие/
– водния дефицит- /наличен и с тенденции за ограничаване на ресурсите в бъдеще/.
– агро-екологичната сигурност /биоразнообразието, климатичните промени с тяхното прогнозиране/
– екологична продукция – /с модерна и надеждна логистика/
– биологичното земеделие – как да се произведе и осигури свежа продукция, базирана на растителни видове с специфичен български произход /зеленчуци, плодове, лози – основно стари сортове; билки, подправки и медицински и козметични растения; дребни плодове; гъби; мед; млечнокисели продукти и т.н./ за българските потребители и увеличавашия се брой туристи в страната ни.

Предизвикателства към политиките в агро-сектора: Решаването на горепосочените проблеми на българското земеделие е гарант за продоволствена стабилност, икономически растеж, екологична безопасност, свързани с подобряване благосъстоянието на населението и здравния му статус. А от тук и за националната ни сигурност, която изглежда все повече изправена пред императива не само за защита на живота, но и развитие на най-ценното, което имаме – човешкия потенциал.

Гарантирането на устойчиво развитие, строгата ревизия на алокацията /разпределението/ на европейски средства и концентрирането им в приоритетни направления за развитие на модерно българско селско стопанство, основаващо се на научни достижения и инвестиции, изискват, реализъм и отговорност . Тази теза бе в центъра на внимание на изказванията на мнозина от участниците, между които проф. В. Цачевски, д-р инж. Д. Денев , доц. Димо Зафиров, д-р В. Сербезов, арх. Г. Бакалов и др.

За да се обезпечи изпълнението на горепосочената цел е нужно да се постигне необходимото политическо съгласие за подходите, които ще позволят постепенното изграждане на структура и които ще осигурят развитието на конкурентно способно българско земеделие.

МОДЕРАТОРЪТ:

В заключение модераторът обобщи наложилия се, не без горещ дебат, консенсус сред участниците в 6- та сесия на „Философският клуб“:

1. Проблемите на изхранването, респ. развитието на земеделието в техния комплексен порядък не са по силите на едно Министерство на земеделието и храните.
2. Предизвикателствата на глобалния свят изискват нови мащаби и отговорна политика.
3. Нужна е нова институционална архитектура в това направление, за да се осигури интегритет и модерно управление на сложни процеси, свързани с националната сигурност от които българското модерно земеделие е неразривна част.

Като благодари за участието на всички – Модераторът посочи, че в резултат на дебата ще бъде подготовен първият  policy paper  на „Философският клуб“, адресиран до българските институции и международната общност. В него ще се изведат препоръки за конкретни политики, които да гарантират достойно място и роля на българското земеделие като приоритетен отрасъл в разделението на труда в ЕС и глобалния свят. И своеобразен стожер на българската национална сигурност.

Синопсис: проф. Пламен К. Георгиев, отг. редактор