Философският клуб

На 18 май в малката зала на Съюза на архитектите в България се проведе 8 та редовна сесия на „Философският клуб“. Дискусията бе посветена на отношението пазар-държава. Доколкото тази релация се счита за две страни на една монета, както изтъкна Модераторът,  задача на нашата наука е да надмогне ред догматични, в т.ч. и манипулативни съждения внушени от нео-либерализма през последните години.  Като  напр. това, за всесилната , невидима ръка на пазара, представата за държавата като инструмент за насилие,  или тази за „свещената собственост“,  въздигната  в поредна мантра сред много други.

В дискусията взеха участие проф. Лъчезар Аврамов, БАН, проф. Веселин Цачевски, екс посланик във Финландия , д-р Валери Сербезов, изтъкнат специалист в областта на нано технологиите и приложението им в медицината, доц. Костадин Грозев, Софийски университет, проф. Духомир Минев, БАН,  Пламен К. Георгиев, отг. Редактор на „Философският клуб“ .

Задача на поредната сесия е да даде принос в изграждането на  рационален баланс между държава и пазар, да подпомогне  формирането на ефективни институционални политики, като инструмент на модерно държавно управление центрирано върху българските интереси в един комплексен свят.

Главни акценти в дискусията:

В тази триада се откроиха и повечето идеи и препоръки за възможен оптимален баланс между пазар-държава. „Китайските стени“ между икономисти, представители на различни направления в социалните науки изглеждат в дъното на проблемите/ подмяна на понятията, „квази пазарни“ отношения, респ. нео-либерални илюзии , изчерпали  своя потенциал, но все още битуващи в  обществото.

• Една от причините за това е дефицитът на политики, които да  гарантират устойчиво управление на модерната държава. Тя е силна не в своите авторитарни решения, респ. аспекта на един отживял йерархизъм, а по-скоро ефективни лостове на регулация  провеждането на политики, които да гарантират социален просперитет, справедливо разпределение на ценностите.
• Своеобразен гарант за това е обществото на знанието, новите умения, които се изискват и имат в ред казуси по голямо значение от географията, ресурсите, и дори капитала  /проф. Л. Аврамов/. За съжаление, у нас повече се вербализира върху обществото на знанието, от което се оказваме системно отчуждени. На този опасен тренд следва да се сложи край, което е възможно само с дълбока реформа.
• В хода на дискусиите се открои потребността от ново лидерство, основаващо се на връзка между бизнес и наука, респ. постиженията им в сектори на икономиката, културата, образованието без което не е възможно да се преодолеят кризисните състояния. / доц. Грозев, проф. Духомир Минев, проф. Венелин Цачевски/.
• В тази триада се откроиха и повечето идеи и препоръки за възможен оптимален баланс между пазар-държава. Корективът на гражданското общество, в лицето на ангажирани представители на българската интелигенция е на дневен ред и от изключително важно значение. Това означава ролята на държавата, оставила повече от задълженията си на прословутата „невидима ръка“ на пазара да бъдат критично развенчани.

Модели за държавно развитие и нови институционални политики

•  В свое експозе д-р Валери Сербезов се позова на модели, предлагани в  природата, които биха могли да послужат и за една нова държавна и институционална архитектура.  Като анализира основни положения от сравнителното изследване на Портър през 90 години – респ. т.нар. „диамант на Портър“ ,  Сербезов изведе емпирично измерими детерминанти на конкурентно способните нации.
• Между тях са технологии, знания и умения , ресурси – квалифицирана работна ръка, инфраструктура, като предпоставка за конкурентноспособно развитие на определен бранш. Задължително условие в тези казуси е търсенето на приоритети на вътрешния пазар, респ. развитието на поддържащи индустрии , предоставящи конкурентни предимства в световен мащаб.
• Не на последно място се извеждат корпоративни стратегии  на отделните корпорации и нацията като цяло – сиреч как държавата урежда развитието на компаниите , националната среда, как  се конкурират и съумяват да излязат на световните пазари.

Иновации, съобразени с потребностите на обществената практика

• „И диамантът и графитът са от един материал, но графитът, както е известно е по- мек, докато диамантът твърд“, обясни с пример д-р Сербезов. Това се дължи на решетката, която при определени условия придобива други качества. Така изглежда и при хората. Идеята за нов тип връзки между групи и общности от хора, несъмнено е вярна. Нещо повече – в нано технологиите, вече се постига създаването на композитни материали от типа на диамантите, които даже ги превъзхождат.
• В този смисъл, както се изтъкна, комбинациите между институции и фактори, които определят ефективността на икономиката, реализацията на пазари и пр. изглеждат решаващи. Сербезов направи кратък преглед на позициите в които се намира страната ни днес: България е на 54  място сред 144 държави с най високи индекси за ефективност, измервани от 1 до 7.  На челно място се нареждат Швейцария, Сингапур и Германия. За сметка на това, ние силно изоставаме в мениджмънта. Най- негативно седим в областта на иновациите.
• Спъват ни бюрокрацията, неефективността на институциите, ниското доверие в съдебната система и пр. Изводът? Нужен е специфичен микс на културни ценности, респ. институции които да го развиват, поддържат в един конкуриращ се свят. Държавата трябва да стимулира бизнеса. Всяка абдикация от тази нейна отговорност е пагубна.

 Законодателство в крак с потребностите, но и политическа воля

С тази теза Лъчезар Аврамов апелира за възстановяване на институциите, до голяма степен изпаднали в безпътица под давление на  фетишизирането на пазара, собствеността, фискалната политика, рентиерско ориентирана икономика и пр.

На базата на своя опит, като един от водещите специалисти у нас и в Европа, в областта на лазерните технологии  проф. Аврамов не без горчивина маркира отстъпленията, които бележи страната ни от някога водещи позиции в квантовите лазери. Макро плановете, посочени от БАН и други държавни институции изглеждат вече нереалистична .Според спикера практиката на постижения „в зародиш“, обаче, би могла да се използва, което и той върши в своята лаборатория за приложение на лазерни технологии в медицината.  Аврамов  репликира , че теорията на Портър през 21 в. изглежда надмогната.

Конкурентноспособността не зависи от природния фактор,

• Не географията гарантира развитието  вече,  изтъкна проф. Аврамов ,дори не и капиталът. А по-скоро знанието и най вече новото знание, което се пренася все по бързо и решително в практиката. За да промени цели индустрии,  труда, работата в старите и рамки и представи. Бъдещето ще се определя от равнището на образование, наука, здравеопазване. Тук разбира се трябва да има пазар, неговите принципи и механизми следва да действат, но не и „луд пазар“.
• Всичко опира до рационални регулации  в контекста на променящият се технологичен свят, нарастващите потребности,  самосъзнание на хората, на гражданското общество. Обществото далеч не е безперспективно, както се внушава апокалиптично, подчерта спикерът, остана на песимистични позиции, като счита, че „отиваме към финал“.

           –  Модераторът : Виждам потвърждение на тезата си за ролята на държавата, посочена в Петата мантра – „Държавата само пречи“. Към публикацията проявиха интерес над 4  000 читатели още през първите две седмици след появата и в българските медии.  Значи, че „тягата“ е налице. В този смисъл – има интерес към отговора на въпроса Каква държава ни е нужна?. Защото и вижданията за държавата са различни, нали?

Но въпросът ми тук и сега е – Има ли парадигма за пренареждане на държавата с нов дизайн, нова конструкция? Ние имаме институции, както вярно се посочи от мнозина участници в дискусията ни. Но те не правят това, което трябва. В същото време,  доминират констативните заключения. „Това не е добре, онова не става“.  Критики, но нищо отвъд.  Налице е  дефицит в практическите решения и политики, които да гарантират значима  социална промяна. Имаме ли шанс да имаме други институции?  Призовавам нашата академична общност  да се произнесе по този въпрос.

Трябва ни нова философия на пазарно икономическите отношения,

изтъкна проф. Цачевски в своето експозе. След краха на неолиберализма е налице вакуум. Идеен, концептуален, ако щете. Нужна е нова философия на пазарно-икономическите отношения. Пазарът и държавата наистина са „две страни на една монета“. Това ще рече, че не могат да се разглеждат отделно. Бедата е че се абсолютизираха пазарните сили. Но и тези на държавата.

• Напр. национализацията , но не във формите в които бе приложена през т.нар. социализъм у нас. А тя е по- сложен инструмент и в ръцете на една далновидна държава, може да доведе и до форми на обобществяване. Такъв бе примерът на Тачър – която приватизира, далеч не само в полза на частния бизнес, а и на публичния сектор, в полза на държавата.. Конкурентността наистина е ключов проблем за нас.
• Като опонира на класациите, респ. кумулативните индекси , използвани за последните години в повечето икономически анализи, проф. Цачевски изказа критики към редица от тях. Напр. Финландия – която бе класирана чрез подобни измерители сред първите в Европа,  вече сама поставя  въпроса, че неправомерно бива оценявана все още  като такава, след поредица от кризи които изживя, след краха на „Нокия“.
• Това, което направи финландската държава,  е добър пример за излизане от проблеми на икономиката и .Но то не важи за нас. Критериите за нас трябва освен универсални, да са и иманентни. Сиреч съответстващи на нашите условия и реалности.
• В каква степен имаме пазарна икономика у нас напр.? Като критерий той се изискваше от ЕС при нашето приемане. И се призна, че у нас има такава. Макар и формално оценена. Къде сме сега?  Какво се влага във функционалната пазарна икономика не само като понятие, но и практически, като реалност. Че  тя не е като хората у нас е ясно. В същото време не можем да се придвижим напред без

Широк консенсус за принципите и целите на политиката

• Макро-икономическата статистика, публичните финанси, плащанията навън, ясно говорят за това. Нужна  ни е съответстваща на пазарната икономика нормативна база, за да се създаде свобода на пазарните сили да проявят своите качества в търговията в икономиката. Имаме ли ги? Далеч не.
• Трябва ни свободен достъп на всички участници, а никъде ЕС не е намерил за необходимо да определи ролята на държавата,  на всяка държава се предоставя възможността да провежда своя политика. Стига да спазва общите изисквания.  Тук обаче ние куцаме.
• Разбира се, че за да се справи с конкуренцията, всяка държава трябва да ограничи намесата на други фактори. Това не може да се дефинира като протекционизъм. По- скоро става реч за баланс на национални интереси и средства и механизми чрез законодателството и политиките те да се гарантират.  

Защо  функциониращата у нас пазарна икономика не постига целите?

Не можем да догоним другите, за 5 г. – изтъкна проф. Цачевски.  Ние оставаме на едно място, дори сме отстъпили 2 пункта за този период. Няма я ролята на държавата, това може да се заключи. Твърди се невярно обаче, че държавата се оттеглила и всичко е оставено на пазара. Бездействието на държавата също е фактор. И нещо по тревожно – има целенасочена политика нещата да се развиват не по посока на българските интереси, а да се облагодетелстват  чужди.

•  Държавата далеч не се свежда само до държавния сектор. Той има 30 процентен дял в нашата икономика, което е средно за ЕС. Но не делът на държавния сектор определя каква политика ще се води. Това е важният фактор за промените. Има мощен потенциал в законодателството, в данъчната политика и пр.
• Политиките, които се провеждат не са ефективни . Остават подценени социалните последици. Ние позволихме за 10-15 г. да се изкопае огромна пропаст между бедни и богати. Сочат ни в отрицателен аспект. Основна задача е да се намери оптимално съотношение между държава и държавната икономическа политика. Иначе не можем да променим нещата.

Как да се постигне  оптимален баланс между държава и пазар?

Видният български учен Константин Кацаров, автор на теорията за приватизацията ,  е дял блестящ отговор  на този въпрос, посочи проф. Цачевски, автор на задълбочено изследвания на неговия жизнен път и научно дело.. Държавата способства за хармонични отношения с пазара.  Това не е национализацията от 60 те години в икономически живот, която битува в съзнанието на мнозина още. Тя се приема като инструмент и движеща сила и от Запада.

• Сега трябва да се ръководим не от един или друг модел, а от специфичен български модел. Това означава да се вземат отвън всички положителни политики като се съчетаят  пазарните сили с държавно участие. Човечеството трябва да се ползва от благата си.
• Организация на използване на глобалните ресурси, не господство на държавата като при социализма, но партньорство с частния бизнес. Това е пътят. И ние трябва да го намерим най- сетне.
•      – Модераторът:  Като подчерта ролята на Константин Кацаров ,  оставил ценно теоретично наследство и непредубеден академичен поглед за национализацията, изрази съгласие, че този опит  би могъл да се актуализира. Гледайки запуснатите у нас полета, на въпроса ми „Защо така?“, обикновено отговорът е „частна собственост“. Тя се счита за свещена. Но  няма сакрално значение в това понятие.  От етиката не може да се изхожда в един прагматичен свят. С тази мантра се оправдава и дори отрича ролята на държавата да решава нещата. Това трябва да се подложи на сериозен обществен дебат. В много случаи собственикът или го няма или не може да си поддържа имота си. А ние сме страдащите. Моята теза е  не „малка или голяма държава“,  – а каква политика води държавата.  Кого избутваме напред  да прави политика?  Невежеството е голямо. Рискът нараства…

 Дебатът държава-пазар съществува от векове,

За 200 г. има дълга история на люшкане на „махалото“. От 19 в западната философия пазарът е движеща сила на индустриална ера – изтъкна доц. Грозев. Противопоставянето между пазар и икономика става в момент на кризи. От Голямата депресия насам, до тази от 2008 това са провали на пазара, като се търсят решения на държавата как да се излезе от състоянието. Всъщност кой се проваля обаче – държавните институции или пазарът?

• Доминира  една алиенирана представа веднъж от страна на държавата към хората, и втори път на тях към нея – изтъкна в експозето си доц. Константин Грозев. Нещата се пресичат в точката на ниско доверие в тези, които управляват държавата, сиреч властта. Естествен завършек са проявленията между икономика и политическа култура, т.е. начинът по който се осъзнава държавата и обществото.
• Налице са редица модели за изход от кризите –   Хонг Конг и САЩ като по- либерален модел , социално ориентирания модел на Европа, държавния капитализъм Русия и Китай, централно плановата икономика, олицетворявана от Северна Корея. Сигурно има и  „смесени типове“, на повече или по малко удачно взаимодействие между държава и пазар.
• Какви са за нас перспективите? Тук се спомена за криза на понятията. Дали пък не трябва да се върнем към икономическото планиране – кейнсианството с макро планиране на икономиката. Трудно ми е да кажа.
• Но ролята на държавата има и друго измерение. Тя е еманация на общество и хората, които я съставляват. Това  налага нуждата от ясни правила на играта. А то ще рече и нов обществен договор. 
• И логично възниква въпросът – можем ли да намерим друга алтернатива на държавата, такава в което гражданското общество да се концентрира в целите и ориентирите си?

                –  Модераторът:  Като опонира че не реалностите  се противопоставят, а по-скоро различни идеи за тях, които служат на различни групи, изтъкна ролята на обществената организация.  Или, както тук удачно се спомена примера с графита и диаманта– една и съща материя, но с различни качества. Това се определя от структурата. В идеята има смисъл. Това значи да се генерира политика, които да се съчетае и да постигне качество.

- И воля, политическа  воля трябва….-  репликира  проф. Аврамов

Прощаване с „кривото огледало“ на теорията?

Време е наистина мантрата за вездесъщия пазар да се развенчае,  посочи в експозето си проф. Духомир Минев. Днес теорията изглежда колкото  фрагментирана толкова и провалена пред лицето на реалностите. И Кейнс и и Хайек, така или иначе, гребяха в една лодка. Сега имаме динамика без същностни промени. Подменят се понятия, има гнило в пазарните теории, особено след провала на нео-либерализма. Това отчетливо личи от дебата в световен план.

Една от причините  е игнорирането на емпиричните изследвания, като база за достоверни, надеждни изводи, а от тук и  визии,  адекватни реакции и решения на това, което става в модерната икономика. Градят се въздушни кули. Не се познава и отчита и социалната природа на една част от елита, обсебил и власт и бизнес в нови форми.

Критичен , конструктивен  подход към институциите

• Може би трябва да се върнем към Торнстен Веблен и неговата теория за „богатата класа“. Той посвети фундаментални изследвания върху проблема за институциите. Проникновено разкри  това, което днес откриваме у много от тях – алчност, както се пише.
• Егоцентризмът , небивалото разслоение, задълбочаващите се неравенства, са проявления на опасни тенденции на ирационализъм, които ни водят към пропаст. „Големите момчета“, се оказаха носители на злото. „Опазаряването“ на Изток се криминализира. Сам Шумпетер писа навремето за свръх-богатите, взели връх. Сетне се отказа да се занимава с тази проблематика. Това трябва да се осъзнае, да се постави в центъра и на грижата и на концептуалните усилия на науката.

За Минев един от големите „грехове“ на икономическата наука е, че се остави да я използват като идеология. Ето защо според него тя блокира, не се развива. Предпочита да остава на своята кула от „слонова кост“, и това повдига остри морални въпроси. При все това между икономика и политика неизбежно възниква мост. Виждаме неформални, скрити връзки, които се изплъзват от гражданския публичния контрол. Има сливания власт и икономика. Това е гибелно.

Все пак от 80 години насам теорията бе подложена на тест – премахват се регулации, държавата, там където е умна и я има, влиза в ролята си на регулатор, приватизира, но и национализира , както се каза далеч тук, далеч не в смисъла на социалистическите форми и дори насилие.

Нормативните рамки са в дъното на нещата. Нужни са нови политики, трезви, навременни, ефективни, като се следи системно и контролира процеса на реформи.  Още не е късно, казват мнозина, но проф. Минев изрази подчертано песимистична позиция.

 Какво ни пречи да имаме социално отговорна държава?

В краткото си експозе проф. Пламен К. Георгиев се спря на дефицита на държавност, до голяма степен също превърната в мантра. Няма засега ясно формулирана визия за това, каква държава ни е нужна. Понятието се прехвърля като горещ картоф в устата на политици и кандидат за лидери. Но що е държавност, при това българска?. Вярно се подчерта тук, че критериите трябва да бъдат иманентни, т.е. да отразяват спецификата на България. Да зачитат манталитета на нашия народ. Да гарантира националната ни идентичност, интереси, далеч отвъд  прословутото българско „оцеляване“.

Тук  доц. Грозев уместно посочи, че  – държавата, освен йерархии, нормативни правила и разпоредби, институции, е и еманация. Тя е и дух, съпричастие и единение на хората, които живеят и се идентифицират с нея.  Това е занемарено поле на духовната ни нива.  Какво искаме тогава. Пари? В Холандия,  битува една млада дама, която от 4 години живее без пари. Без да е просякиня. Без да ползва социални помощи дори. Чудя се какви ли модели ни готвят в някои социални лаборатории?  Изводът за мен е един – освен инфраструктура, натрупано богатство,  в развития цивилизован западен свят, има и  солидарност. Към отговорност за другите, а не само за себе си. Това е нещо, което трябва да осъзнаем, да намерим нови форми за гражданска взаимопомощ. Без това държавата ще остане чужда за хората, че и за себе си.

                    – Модераторът:  Като изрази съгласие с някои от аргументите на проф. Минев, обърна внимание, че „Философският клуб“ е сдружение на български учени и интелектуалци. Ние не можем да допуснем немислещи българи, да се оправят в теорията. Иначе рискуваме „да хлопнем вратата“ на България, и край. Нужно е да се теоретизира, но преди всичко е нужна нова политика. Нужни са цивилизационни цели, които да се гонят целенасочено и системно. Вместо това чуваме все пазар, пазар… Налице е дефицит на държавност, да. Но колко са мислещите на държавно равнище? Колко са теоретиците на държавата, които ние познаваме, на чиито идеи и визии се основаваме?

      –  Реплика от залата: Хобс, Ленин…, няколко „младо-хегелианци“ от СУ, които вече остаряха… И Макиавели….

      – Модераторът: Да, Макиавели,  когото уважаваме, но и мнозина го развенчават. А Адам Смит?  Къде  са теоретиците на една държавност, каквато ни е нужна днес и сега като визия, като ориентир. Стига ли това? Днес, когато обществото става все по комплексно, изправено пред нови рискове, технологични, военни и др. предизвикателства. Очевидно не. Затова наша задача е да изведем ясни прагматично ориентирани политики, които да възродят и извисят държавата. Тук се спомена  че тя е и еманация. Върху религията тепърва има да помислим. Защото упадъкът, който отбелязваме на държавата, е и упадък на духовността.

Като благодари на участниците в поредната дискусия, Модераторът пожела нови творчески успехи и призова към своевременна подготовка на писмени публикации, аргументиращи  интересните и според него значими идеи и потенциални решения, застъпени в  експозетата на участниците в 8 мата поредна сесия. „Философският клуб“ ще публикува по- значимите от тях последователно.

Обобщил: проф. Пламен К. Георгиев

11.06.2016