Без промяна в Конституцията съдържателна реформа в съдебната система не може да бъде осъществена. Това беше ясно от самото начало, но не всички коалиционни партньори бяха съгласни. Това каза пред БНР политологът Даниел Смилов.
Въпросът, според Смилев , е колко е широк този политически прозорец. От ключова важност е управляващото мнозинство – ГЕРБ и Реформаторският блок, да застанат зад пакет от реформи и от там нататък опозицията ще трябва да подкрепи реформите , или да изложи много добри аргументи „против“. Пасивната защита на статуквото няма да е достатъчна.
Имаме очевидни провали в дейността на прокуратурата и съдилищата. Няма ответни мерки от страна на ВСС . Той е натоварен да даде оценка. Да вземем предвид Костинброд – никой няма да понесе отговорност, каза политическият анализатор. Нов тласък на Висшият съдебен съвет е необходим, смята Смилов.
Смяната на хората нищо няма да реши. Съдебната система има нужда от тласък и ново начало. Смяната на ВСС е едно такова начало и особено, ако се променят и процедурите по избиране на квотата на магистратите, изборът стане демократичен и всички магистрати застанат с имената си зад своите избраници.
Мина време след тази констатация, която животът потвърди. Дойде министър на правосъдието – отиде си безславно. Една лястовица пролет на прави, нали? Но и пролетта идва, без непременно да се постигне консенсус. Дори и в политиката.
Субективните напъни да се спре едно действително демократично и европейско развитие на България, такава каквато още си я мечтаят българите тук у нас, още повече 2 милиона прокудени по света, с надежда , да излязат от „менгемето“ на една егоцентрична „класа“, самозван властов елит, или каквото там си изберете – не могат да продължат.Това е вече ясно. Макар че , както казват и поетите, преди да светне, страшно притъмнява. Но това не може да спре Зората!!
Хайде да видим сега какво имат да кажат строителите на модерна България. Не, не тези, които си вдигнаха хациендите от тук до Халкидики, че и електронни “ кучета“ си монтираха да ги вардят от нежелани гости. Ако не са те, ще са други, нали?
Ще се намерят майстори. Дори и да ги „цани“ скъпо бедна България. Ще си струва, понеже много и окрадоха. И имат да връщат. При това много. Като се почне от народите пари и се стигне до… продадените надежди. А те се котира най-високо по борсите от Токио до Ню Йорк и в цивилизования свят. За Москва няма да говорим, да не бъркаме под лъжичката на мнозина. Тя, прочее, както добре знаят нашите тук в България, отдавна не вярва на сълзи. Още по малко ….крокодилски.