КНИГИ КОИТО СИ СТРУВА ДА ПРОЧЕТЕТЕ
Сигурен съм, че повечето от поколението българи, което живя преди и подир 90-те , ще се сети за бележитата книга на Марко Семов – „За Япония, като за Япония“ . Тя първа сякаш „патентова“ това заглавие и отвори прозореца за българския масов читател, за да научи нещо повече за други народи.
Колко малко всъщност знаем ние за други народи. В глобалния свят, много от стереотипите, с които се „възприемаме“, витаят между повърхностното, присмехулното дори. Мнозина твърдят , че по този начин се укрепват и несигурните национални идентичности.
Но то е отживяла матрица на възприятията ни за един нов свят. И никой народ не остава „застинал“, в своите замъци, бойни кули, че ако щете, начинът по който се храни, облича, весели…
Нещо повече – опознаването на т.нар. path dependences в историческото и културно развитие на малки и големи народи е потребност, която мотивира все повече просветени читатели, желаещи да надникнат в „енигмата“ на социалния просперитет, независимост, без които и Свободата изглежда само дума.
Неотдавна излезе „ Модерна интелектуална история“ (Modern Intellectual History) 12 /2015/, 01. Списанието, издавано от видни учени от университетите в Бостън, Кеймбридж, Колумбия, Вирджиния, е сред най- престижните – своеобразен форум за изследване на интелектуалната и културна история на Европа и двете Америки , респ. „Не-Западът“ и неговите национални трансформации.
Изданието излиза 3 пъти в годината – със стойностни публикации от водещи учени, хора на културата, модерната компаративистика, философията, религията, визуалните изкуства, теорията на естетиката, комуникациите, правото, икономиката, и дори музиката и книгознанието.
Една от статиите в новия брой, посветена на Швейцария, заслужава специално внимание. Със сигурност тя ще събуди интереса и на българския читател, на дипломати, специалисти по международните отношения, и др. заинтересовани от тази „често пропускана“, но все по-интересна с примера си страна.
Есето на Исак Нахимовски/Isaak Nahimovsky от Департамента по история и хуманитарни програми на университета Йейл, САЩ/, грабва още със заглавието си – „Република на часовниците с кукувици: Швейцария и историята на свободата“.
Авторът, утвърден познавач на швейцарската история, култура и политически живот , не случайно тръгва от Орсън Уелс и класическия му филм The Third Man (1949), в която, макар в пажоративна фраза се „синтезира“ , историята на швейцарския републиканизъм.
Както се изразява Уелс – „ В Швейцария, се радват на братска любов, имат петстотин века демокрация и мир, и какво произвеждат? Часовникът с кукувица“…Фразата на знаменития американски режисьор изглежда “колкото запомняща се, толкова и … подвеждаща днес“ – отбелязва Нахимовски.
И не без право.
„Докато шумната и тиранична политика на Италианския Ренесанс довежда до културен разцвет, швейцарците остават респектираща военна сила в началото на 16 в., на която са се възхищавали дори и флорентинци, като Николо Макиавели / Niccolò Machiavelli/. Но през 18 в. те вече не са в състояние да се защитават, в резултат на което биват окупирани от армиите на революционна Франция през 1798 г. Швейцарската демокрация престава да действа и през 1847 г. швейцарците водят гражданска война срещу нея.“ Как и защо става този обрат?
Ето кое „разнищва“ в своето проникновено есе Нахимовски.
В крайна сметка, ако бъдем точни – както сочи авторът – „Часовниците с кукувици са въведени в производство в региона на „Черната гора“, от другата страна на Алпите. Но, както се съгласяват повечето съвременни историци днес – „успехът на производството на швейцарски часовници , не заслужава особено място в историята на свободата. А Жан-Жак Русо се оказва по-полезен гид, за да се разбере нейната значимост… „
В този смисъл, есето изглежда ключ към нови преддверия на „лабораторията на свободата“, както мнозина наричат Швейцария. Статията е принос към този дебат, връщащ и Европа към преосмисляне на нейните възходи и падения. И без съмнение ще породи множество въпроси, аналогии. А може би и пример за една алтернатива на държавно строителство, съчетало уникалното с особеното. При това, без да потъпква стореното от други поколения. А по-скоро търпеливо и рационално да го надгражда, възвисява.
Ричард Уотмор /Richrd Whatmore/, „Срещу войната и империята: Женева, Британия и Франция през 18 в.“, Against War and Empire: Geneva, Britain, and France in the Eighteenth Century. New Haven, Conn.: Yale University Press. 2012. Pp. xx, 393.
Това е труд, посветен на борбата на една малка република да запази своята независимост в един исторически период, когато традиционните и пазари са притиснати от чуждата конкуренция, а политиката и подкопана от вмешателствата на имперски съседи. И когато на подема на търговията и лукса, се е гледало едва ли не като „заплаха за националната идентичност, и особено на религиозната“.
Малката република е Женева през 18 в., през декадата предхождаща Френската революция, и малко след нея, считана за „ Рим на протестантите“. Много от жителите и по това време обаче смятат, че тя губи Калвинистката си идентичност, икономическата си сила, но най- вече своята свобода.
Двете имперски сили – Британия и Франция воюват за международно върховенство, в 200 -годишна война. Британия е обвинявана че е „ обсебена от търговията и пълно игнориране на всякакъв морал, или нрави“.
Франция , от друга страна, че води борба да доминира в Европа, като се превръща в „универсална монархия“, в заговор да унищожи протестанството, като го замени със своя галицийска версия на католицизма.
Французите пък клеймят британците в тайно подстрекателство към гражданска война във Франция , като плащат на революционерите да извършат това.
Един от хората, които биват обвинени в това, е бащата на американската нация Бенджамин Франклин. Франклин изпитва силни опасения, че независимостта на Северна Америка може да бъда удавена в гражданска война във Франция … платена от Британия/ френските войници, разбира се, се борят рамо до рамо с патриотите срещу британците в Северна Америка/.
Съмишленикът и близък съратник на Франклин по това време е Жан-Луис Сулави / Jean-Louis Soulavie / , католически свещеник и философ-натуралист, който счита, че британското правителство плаща на женевските революционери да започнат гражданска война във Франция. По-късно през живота си Сулави бил повече от сигурен, че Френската революция от 1789 била причинена от женевски бунтовници, платени от Британия.
В труда се развенчава този мит. Никаква конспирация от страна на Британия не е имало, както сочи в задълбочения анализ Ричард Уотмор. По-интересното е, че на базата на внушителен брой архивни документи, авторът убедително показва че женевците са се опитали да спасят преди всичко и най-вече независимостта на своята държава. За тази именно цел те се включват в политика в Лондон и Париж, като превръщат женевската кауза в приемлива за космополити, приятели на Свободата респ. протестанти от всякъде.
По-широкият наратив на този забележителен труд е свързан с въпроса с какви трудности се сблъскват модерните държави и политици в средата на „остри ветрове“ за търговията, на фона на сблъсък между имперски съперници, с корупцията и предизвикателството на неравенствата . Женевците вярват в моралния свят на свободата, чистата религия, и честната търговия. Дали пък тук не е разковничето, логично се пита всеки?
Най-големите опасения на женевските републиканци , са свързани с това, че модерния свят, в който демокрацията не работи , защото пазарите са твърде силни, а страните твърде големи. Техният отговор е в опита да премахнат войната и империите. Паралелът с нашите времена не е нужно да се акцентира, както сочи и в своя Маршал Зеринге/ Marshal Zeringue/ в своя коментар на фрагмент от труда, на който се позоваваме.
Уотмор съумява да свърже политическата и икономическа мисъл, която се обединява в отговор на серия от конституционални кризи в Женева, към една по- широка европейска дискусия за суверенитета, за свободата, срещу империите и ролята на търговията в модерната политика.
Заедно с британски и френски реформаторски дискурси, Уотмор разкрива как мисловното течение на женевските représentants изиграва ключова роля за формирането на Европейската концепция за космополитични и търговски политически общности. Един принос с тежест и несъмнена значимост в хаотичния глобален свят.
Сред „тежката артилерия“ на издания, посветени на Швейцария, не можем да не отбележим и препоръчаме на читателите на нашия сайт „Република БГ“ и бележития труд на Марк Лернер, Лаборатория на свободата: Трансформацията на политическата култура в Република Швейцария, 1750-1848, 2012/ Marc H. Lerner , Laboratory of Liberty: The Transformation of Political Culture in Republican Switzerland, 1750–1848 (Leiden: Brill, 2012)
Като анализира серия от политически дебати в Швейцария, този труд предлага уникален case study на революционната трансформация към дясно ориентирано общество и политическа култура. Опирайки се на традицията на политическа иновация и експерименти, швейцарските граждани „рекалибрират“ своето разбиране за свобода и републиканизъм от 1750 г. до 1848 г. Резултатът от тази „хибридна“, както я наричат мнозина политическа култура, се центрира около републиканската идея.
Анализирайки политическите дебати в три характерни кантона, трудът „Лаборатория на свободата“ включва швейцарската трансформация в един общ Европейски контекст. За разлика от съвременни изследвания, които продължават да фокусират върху революциите в един глобален контекст, трудът на Лернер демонстрира как швейцарският казус допринася за дебата върху природата на свободата в транс-атлантическия свят в епохата на революциите.
Всеки заинтересован от историята на политическите идеи, републиканизма , демократизацията и прехода към модерността, би имал тази книга за настолна, когато търси тяхното многолико превъплъщение в толкова различни народи и нации. Но все пак свързани с единство в многообразието, положено върху основите на европейския рационализъм и отговорност на индивида за собствените му съдбини.
Специален интерес представляват главите от този труд, като – „Краят на стария режим в Европа и швейцарското Eidgenossenschaft,“, „Идеологическите основи на революцията в Швейцария“, „Правото на самоопределение: дебатът за легитимността на взаимоотношенията Вауд – Берн“, „Две визии за политическото общество във вътрешна Швейцария /1829-33/“, „Шест радикални концепции за конфедерацията: популярния суверенитет и революцията във Вауд от 1845“ и др.
„Отлична монография за Швейцария, която се извисява далеч извън пределите на една очарователна и интригуваща страна“ , както пише Майк Рапорт от университета в Глазгоу, в American Historical Review , Vol. 118, No. 3 (June 2013), pp. 947-948
Hello!