Автор: Валтер Молано
Един полъх на нетолерантност залива развиващия се свят, особено Латинска Америка. Докато корупцията до скоро бе неизменна част от ежедневието, политици и общественици са подложени на силен контрол. От Индия до Джакарта, до осветените зали на FIFA, установени актове на злоупотреба се извеждат на яве. Повечето от тези дейности са публични тайни, но новите технологии и променящи се нагласи, ги направиха по-очевидни. Почти всяка латиноамериканска държава е въвлечена в голям корупционен скандал.
Чили, до скоро адмирирана за добро управление, бе дестабилизирана, когато рутинно данъчно разследване разкри скандален подкуп, който засегна неговите водещи фирми и политици. Дори синът на президента бе замесен в скандал, който почти струва президентството и.
Резултатът беше уволнението на кабинета и дерайлирането на амбициозен набор от социални реформи. Въпреки че е по-известна със своя план за модернизиране на транс-океанския канал, Панама също е в разгара на едно разследване, което може да вкара бившия президент Рикардо Мартинели в затвора.
Наскоро той бе лишен от конституционния си имунитет и близкия му съюзник, съдията от Върховния съд Алеандро Монкада Луна /Alejandro Moncada Luna/, бе осъден на пет години затвор. Въпреки това, най-известният инцидент е т.нар скандал с „изпирането на коли“ /Car Wash/ в Бразилия, която постави правителството на президента Дилма Русеф на колене и за малко да струва на страната нейният инвестиционен рейтинг.
Корупцията не е нищо ново в развиващия се свят, особено в Латинска Америка, но за пръв път се предявяват обвинителни актове и някои хора отиват в затвора. С други думи, повеят на нетолерантност се засилва. Въпросът е защо сега?
Някои от причините за завишения контрол са технологичните постижения в областта на комуникацията. Преработката на Интернет направи света по-прозрачен, улесни обработката на информация и надзора над нея. Нови програми на правителството за ограничаване на укриването на данъци и несъответстващи транзакции, дават възможност на административните служители да разкриват паралелна вселена от незаконна дейност. В резултат на това, вековни практики в търговията, банковото дело и футбола днес са отворени за обществен контрол.
Друг голям фактор е интернационализацията на подготовка и умения. Десетки хиляди студенти, обучени в чужбина, САЩ и Европа, се завръщат у дома, за да заемат позиции в министерствата на правосъдието и регулаторни агенции. В резултат на това, те прилагат практиките в родните си страни, които успешно притискат корупцията в развития свят. Това се насърчава от стандартизацията на международни банкови и данъчни кодове, чрез правни инструменти като Basel II и FATCA.
Включително, най-голямата причина за нарастващата нетърпимост към корупцията е разширяването на средната класа в развиващия се свят. С превръщането на обществата в по-продуктивни, те стават и по-ефективни. По-голяма ефективност означава, обаче, и по-точно разпределение на ресурсите. Това намалява маржът на загубите.
По време на фазите на ниска ефективност, корупцията се разглежда като необходими разходи за правене на бизнес. Обратното се случва като се подобрява ефективността. Обществото започва да функционира толкова добре, че цената на корупцията става ненужна данък. С други думи, с подобряване на технологиите, комуникациите и бизнес практики, се премахва ролята на посредника.
През първите дни на FIFA, например, високите разходи, които са били плащани за сътрудничество между малките страни са били необходими, за да се създаде глобална спортна мрежа. И все пак, като се има предвид огромния успех на последните няколко световни първенства, футболът формално бе превърнат в глобална институция.
Ето защо, тяхното сътрудничество вече не е необходимо. Същото може да се каже и за възлагането на доходоносни инфраструктурни проекти. Развиващия се свят се превърна в основна дестинация за инвеститори и мултинационални компании. Те притежават уменията и инструментите, необходими за успешно функционира в рамките на спектъра на развиващите се пазари.
По същия начин, профилираните в нововъзникващите пазари политици, имат пълна информация за добродетелите и способностите на всички тези играчи. Следователно, ролята на посредника изчезва. Подобна тенденция обхваща и развития свят. Тъй като технологията прави сектора на услугите по-ефективен, ролята на посредника отпада.
Още по-важно е, че страните с възникващи пазари се конкурират в пазар, който не разполага с място за грешки. Нациите, вече не могат да си позволят да инвестират милиарди долари във второкачествени проекти. И накрая, като се има предвид нарастващата данъчна ставка по целия свят, обществеността вече не е склонна гледа колко много от нейните трудно спечелените пари отиват за програми, които не добавят към общото им равнище на конкурентоспособност на световно равнище.
Ето защо обществеността става толкова нетолерантни към практики, които бяха стандартна тарифа преди няколко години. Ето защо, нетърпимостта към корупцията не е знак за нов обществен морал. Това е отражение на новите технологии, които се разпространяват навред из планетата и по-високото ниво на конкурентоспособност, която превзема глобалния пазар.
Превод „Студия Трансмедия“
June 19, 2015
За нашия автор
Д-р Walter T. Molano е управляващ съдружник и ръководител на Научноизследователския център на BCP Securities, LLC. Бил е изпълнителен директор на Икономическите и финансови изследвания при Warburg Dillon Read. Между 1995 и 1996 г., е старши икономист и за Латинска Америка в CS First Boston. Д-р Molano завършена докторската си дисертация в Университета Дюк. Има магистърска степен по бизнес администрация (MBA), магистърска степен по международни отношения (MA), и сертификат по международно право. Той е възпитаник на Военноморската академия на САЩ (1983). Автор на „Логиката на приватизацията“ The Logic of Privatization, Preager/Greenwood Press. Д-р Молано многократно е класиран сред първите латиноамерикански икономисти в годишните класацията от 1997 г. насам от Latin Finance Има повече от 27 награди в ежегодния конкурс. Той е редовно, цитиран в различни вестници, списания и телевизионни предавания, включително Business Week, Wall Street Journal, Financial Times, CNBC и CNN. Член е на Съвета на външните отношения и асоцииран професор в Колумбийския университет, борда на Trinity, Университета Дюк и Beta Gamma Sigma.