… „Ненавиждам книгите за успеха, от онези за десетте стъпки към щастието. За мен то се изразява в това просто да си наясно какво се случва по света, да живееш живота си, да имаш нормална заплата, да плащаш сметките си и да си добър гражданин“, разсъждава Оуенс минута след като е разгледал за пръв път подредбата на снимките си в изложбата си „Събърбия – преди и сега“ във Vivacom Art Hall – проект, в рамките на който от 60-те години насам документира живота на средната класа в САЩ и динамично променящите се предградия.Не довършва обиколката, за да не пречи на чистачката в залата. „И без това съм ги гледал достатъчно.“
Бил Оуенс е на 77, но ако ви каже, че е на 57, вероятно ще му повярвате. Израства в малка ферма в Калифорния. В продължение на две години пътува по целия свят, преди да се завърне през 1967 г. и да започне работа като фотожурналист за различния издания в региона. „Вестникът, за които снимах, отразяваше събития в три калифорнийска града, така че постоянно обикалях между тях и разбирах как живеят хората.
A покрай навиците им, можех да намеря обща тема, да направя сценарий, защото знам къде хората отиват в петък и къде – в понеделник. И на фона на тази повтаряемост изследвах по-дълбоко ежедневието им: колко деца има в определено семейство, какво има в кухнята, какво има в чекмеджето в кухнята. Как се събират за Коледа, Великден или Денят на благодарността. Повечето фотографи са привлечени от по-динамични гледки, а моята цел беше да разбера кои сме ние като личности в едно общество, с какво се ограждаме.“
В процеса на снимане на ежедневието на обикновените хора идеята за концептуална книга се избистря и така Suburbia се появява през 1973 г. Успехът е мигновен и фотоалбумът преминава през три издания. Между 1978 и 1982 г. Бил Оуенс работи на свободна практика, като негови снимки са публикувани на страниците на Life и Newsweek.
Въпреки това издържането от фотография се оказва непосилно. Той продава значителна част от техниката си, за известно време притежава пъб, а сега се занимава с производство на уиски като член на American Distilling Institute. „За мен работят осем души, но никога не правим общи срещи. Мразя ги. Ако някой иска да ми каже нещо, може просто да дойде при мен.“ Смята, че има талант да тръгва от нулата и да сбъдва идеи, поради което, ако може да върне времето назад, би се пробвал като филмов продуцент. |
Покрай възобновения интерес на галерии към работата му в края на 90-те години той отново се посвещава на фотографията, а през 2003 г. тръгва на 115-дневно пътуване из Северна Америка за нов проект, който да документира средната класа. И до днес това е основна тема в творчеството му, но фокусът върху американското общество не е за сметка на любопитството му към света.
„Изпратете ме където и да е, и до шест месеца ще имам работа, кола и приятелка.“ Показва на iPhone-а си първите снимки, които е правил из София – възрастен уличен цигулар до метростанцията на Софийския университет и съжителстващи рекламни слогани Keep Walking и I’m lovin’ it върху централна сграда.
Социалните навици и начин на живот, които документира, са, разбира се, част и от неговото ежедневие. „За Деня на благодарността двете ми бивши съпруги бяха на масата (може би сме модерно семейство?), както и синовете, внуците, тези приятели, които нямат с кого да споделят празника. Но това, което ми създаде голямо удоволствие, беше ситуацията, в която за около час аз и двама дългогодишни приятели си говорихме за… нищо. Просто нещата от живота, може би малко за спорт и, разбира се, колко голям идиот е Доналд Тръмп. Ценя тези малки моменти“, откровен е Бил Оуенс, който симпатизира на Хилъри Клинтън.
Много хора казват, че сме като парчета месо, като добитък, но не сме. Ние сме личности с мечти и стремежи подобно на всички останали хора. Участието ми в конкурси за красота ме научи на много за мен самата, за другите хора, за самоувереността и публичните изяви. Бих го направила отново.
Често споменава думата общност и според него усещането за нея не се е променило генерално от 60-те насам. „Но стресът да си финансово стабилен е много по-голям за сегашното поколение. А и като че ли самата работа отнема повече време от деня. Да си средна класа сега носи по-малко удовлетворение.“ Описва се като оптимист, въпреки че се дразни на страха, който се насажда от някои телевизии („Не гледайте „Фокс“!) и ксенофобските изказвания на републиканците.
Малкият му протест е да не заключва колата си – не е виждал проблеми в квартала си и не смята да живее в излишни притеснения. „Американското общество има много пукнатини, но в крайна сметка то добре е интегрирало различните култури. Например синовете ми имат съпруги с азиатски произход – подобни връзки бяха невъзможни в средата, в която отраснах.“
Не отговаря директно на въпроса какво задържа интереса му толкова много време – той е просто любопитен към живота на обикновения човек и напълно в мир със собствения си. „Ако в неделя следобед не пия бира и не правя барбекю, значи съм мъртъв.“
Бил Оуенс гостува в София по покана на платформата „Майстори на фотографията“. „Събърбия – преди и сега“ може да се посети до 10 януари във Vivacom Art Hall.
Източник: Дневник.