Автор: Калин ТЕРЗИЙСКИ
Сигурността на едно нещо зависи от това кой го иска, кой не го иска, кой има отношение към него и кой няма.
Бих могъл да говоря много по това –защо използвам толкова ненаучни, общи и невисокопарни думи като „нещо“ , вместо думи като „система“, „общество“, „държава“, „формация“ и т.н. Но аз ще се огранича само до това: говоренето на сложен и високопарен език, който има претенции за научност, е характерно за глупави хора без самочувствие.
И така.
Заплашена е сигурността на едно нещо, ако някой иска да повреди това нещо. Той би искал да повреди едно нещо, ако го иска, но не може да го има. Или – докато се бори за придобиването му.
Защо някой би искал да повреди една държава?
Движещите сили у човека са желанието за хубаво и нежеланието за лошо. Или – любовта и нелюбовта. Като под нелюбов аз разбирам не омраза, а по-скоро нежелание, отвращение, неискане и т.н. Изхождам от общобиологичния феномен на привличане и отблъскване, така добре илюстриран от таксисните движения при едноклетъчните.
Една държава може да бъде заплашена, ако е желана. Но най-вероятно – и в някакъв малко вероятен вариант – когато не е желана.
Нека се спрем на първия случай, защото вторият ми се струва твърде малко възможен.
Ако една държава представлява нещо, което много хора и групи от хора силно желаят, тя определено е заплашена. Под държава аз тук разбирам: територия, богатства, авторитет, влияние и т.н.
Трудно е да си представим, че държава като Бутан е заплашена от нещо. Там хората са бедни, територията е малка и би ни било трудно да си представим какво в тази държава би могло а бъде пожелано от някой друг.
Сега нека направим скок – напълно свободен скок на съзнанието: Христос казва така: По-скоро камила ще мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в царството небесно.
България, след период на агресивен, показен, подмазвачески и угоден за съветските господари атеизъм, сега е в период на лицемерен, показен православен християнски бум. Най-вече в средите на политическата каста. Във връзка с това можем спокойно и с дълбока ирония да кажем, че България е една християнска държава.
Изхождайки от думите на Христос една държава, или един човек, не би трябвало да се безпокои по никакъв начин за сигурността си, ако се уповава на Бог. Защото просто е бедна по такъв свещен и изискван от Светото писание начин, че не представлява интерес за нарушителите на сигурността.
И ето – струва ми се сега честният човек не би давал никакви отговори, а би задал една малка редица от въпроси:
Ние бедни ли сме?
Ако не сме – защо така страшно се оплакваме от това, че сме?
Ако сме бедни – как става така, че има хора, които искат нещо наше?
Има ли основания да се бои бедният от нарушители на сигурността, след като е така беден, че заслужава само съжаление, а не завист?
Или може би ние сме бедни само в приказките си (за да не будим завист), но в действителност – щом сме застрашени – не сме бедни?
Ние християни ли сме? Иска ли християнинът да е така богат, че да му завиждат и да искат да го ощетят? Християнинът иска ли да изкушава с богатствата си по-бедните? Ние искаме или не искаме да ни завиждат? Искаме или не искаме да има такива които са готови да ни ощетят? Искаме ли да ги убием?
Лъжци ли сме?
И кого лъжем? Себе си, другите или всички – с надеждата, че всички са такива и това може да се приеме просто като нормална, малоумна инфантилност, наречена „ Нормално, традиционно мислене“?
Сигурността на богатите се крепи върху техните убийствени оръжия, върху жестокостта, безчовечността, готовността за убийство на всеки възможен нарушител. Крепи се на кръвожадността.
Сигурността на бедните се крепи на тяхната бедност.
Невероятно елементарно. Видяно от всеки. Изтласкано.