- Значи, вие ми разкривате ключа към “удиалъновото” съблазняване…
– Да. Именно. Колкото по-потиснат си, толкова повече съблазняваш. Някои мъже, колкото по-уязвими са, толкова повече жените имат желание да ги обгърнат с обич, да им протегнат спасителна ръка. Оттам бързо е направена следващата крачка към любовта…
- Героят в последния ви филм, “Ирационален човек”, е професор по философия. Имаме чувството, че колкото повече си поставя въпроси, толкова по-малко намира отговорите. Това вашият случай ли е?
– Ох, да! Мисля, че това е истината. Има въпроси, на които не можеш да намериш отговорите. Затова впрочем, философията е толкова вълнуваща и много потискаща! В действителност, прекарваш съществуването си в търсене на най-добрия отговор, който интелектуално може да те убеди да преглътнеш горчивия хап. Но това няма никакъв смисъл… Тогава опитваш всичко, почти по детински начин: жестокостта, религиите, философията, атеизма, действието…
Най-странното е, че не спирам да си повтарям, че работата ми ще продължи да живее след смъртта ми. Всички хора, които ме ценят, ми казват, че мога да умра щастлив, защото пред следващите сто години филмите ми ще продължават да се гледат и книгите и пиесите ми да се четат. Но за мен това е избор втора ръка! Впрочем, аз често казвам на шега: вместо да живея в сърцето на публиката, предпочитам да живея в апартамента си! (Смях)
- Откъде идва невероятната ви енергия на 80-годишна възраст?
– Преди всичко от добрата житейска хигиена. От момента, в който не си се самоубил, осъзнавайки, че животът няма никакъв смисъл, всичко е възможно! Зная, че ако изведнъж някой влезе в стаята с оръжие в ръка, аз ще се боря, за да остана жив. Дори и ако съм потиснат…
- След 50-годишна кариера, имате ли все още желание да правите филми?
– От момента, в който реших да се изправя пред живота, правя всичко, за да бъде забавен. Баща ми караше такси. Беше сервитьор, работеше незначителни неща. Аз имах шанса да правя филми. Помислете си само, събуждам се сутрин, виждам Ема Стоун, Скарлет Йохансон или Наоми Уотс, младите очарователни жени, с които работя. Режисирам хора като Хоакин Финикс. Снимам на красиви места, Южна Франция, Рим, Манхатън, Лондон, Париж… Все пак това е доста приятен начин на живот, нали? Затова нямам желание да спира.
С Хоакин Финикс по време на снимките на „Ирационален човек“
Превод от френски: Галя Дачкова
Източник: „Гласове“