Георги ВАСИЛЕВ, Основател на „Философският клуб“.
На 23.07. в голямата зала на Съюза на архитектите в България, София, се проведе четвъртата редовна сесия на „Философският клуб“. Тема на дискусията бе:
• Образование, култура и наука: кой да решава как да се организират и финансират тези публични услуги – пазарът, или държавата?
Участие в дебата взеха: акад. А. Гълъбов, вирусолог, проф. Пламен К. Георгиев, социолог, проф. Гарабед Минасян, икономист – БАН, проф. Духомир Минев, социолог – БАН, доц. д-р Зафиров, Технически университет Пловдив, експерт по авиационните системи и системния мениджмънт, д-р Валерий Сербезов, Арх. Георги Бакалов, председател на САБ, проф. Веселин Поповски, . Д-р Добрин Денев
, проф. Валентин Николов (икономист), Доц.д-р Димо Зафиров
- Във въвеждащото си обръщение Модераторът изтъкна значението на „триадата“ образование, култура и наука, за устойчиво развитие на обществото и институциите.
- Нещо повече – в последни трудове на водещи учени по света тези сфери, респ. развитието им, както подчерта, до голяма степен определят „четвъртата революция“./вж. „Преоткриването на държавата“/ . John Micklewait & Adrian Wooldrige,The Fourth Revolution Penguin 2014/
- Става дума за актуалния тренд за преосмисляне на модерната държава, затлачена в определена степен от нео-либерализма в лабиринта на квази форми на управление.
Проф. Пламен К. Георгиев в краткото си експозе се спря на резултативното бюджетиране. Доколкото това, от което страдат всички посочени тук комплекси, се свежда не само до централизацията на ресурсите в държавата, но и допотопно „бюджетиране“ което доминира у нас. С него се извеждат волунтаристични „приоритети“, разместват се „пера“ и пр.
Без да има обществен контрол върху разходването им – още по малко измерване на ефективността от вложените средства, не може да се разчита на нищо добро.
Задача на нашия клуб е да обърнем внимание на гражданското общество върху модерни, съвременни подходи за бюджетиране и разпределение на средства за наука, кутура и образование – които остават извън полезрението на нашите институции и управници. Такова е резултативното бюджетиране, или бюджетиране, насочено и обвързано с резултата. При него е важно не само какво „влиза“ , но и какво „излиза“ на изхода от системата.
С този метод се усъвършенстват и показателите за измерване на резултата. Доскоро в развити страни той се измерваше количествено, /output/, напр. брой обслужени. В момента най- напреднали държави търсят крайния резултат/outcome/, който показва връзката между желаната цел и постигнатия резултат.
Къде сме ние като държава в тази координата. Малко е да се каже, че ни няма. Въпросът е как да се позиционираме най- сетне в една глобална среда, която системно ни се „отчуждава“ отнема като шанс, в полза на местнически протекционализми.
Последователно ще публикуваме по обстойно статията с основните тезите на проф. Пламен К. Георгиев – което впрочем се реши да бъде общ подход на сегашния и бъдещи дебати на „Философският клуб“ .
Арх. Бакалов: Културата, образованието са свързани – като създаваме кадри, те са важни както 7 те години в семейството. Да се почне с целенасочени дейности, да се мотивира, това е повелята ни. Това е форма на убеждение, ако не масово, както бе вчера, то насочено към лидери на мнения. Защото няма култура без образование и обратно.
Не всичко е пари и това трябва да се разбере. Трябва да се върнем към корекция на системата, да обърнем поглед на 360 градуса без да се ограничаваме. По всички посоки на глобалния свят и пазар. Имаме хора у нас . Без наука без здраво население ,нищо не можем да сторим. Поради това законодателната, нормо творческа инициатива е наш дълг. Финансирането – нужни са ни органи. Рационални и отговорни. Трябва ни експертно управление. Целеви групи . Имаме 600 000 чиновника на гърба на 1 милион работещи , имаме съмишленици и в ред страни завършили тук у нас. Това е ресурс, който пренебрегваме. Спасението е в експертно управление . Трябва ни ясна подредба на приоритетите – дали е публично частно партньорство, повечето партии са се превърнали тъкмо в това.
- Модераторът – „За давещият се и неговото дело“, както се казва, което си оставало лично…Има ли обаче разделение между образованието, науката и културата. Дали институциите не са на мястото си , или друго не се извършва?
Акад. Гълъбов : . Имам честта да приобщя моя институт към веригата институти на Луи Пастьор, да развием заедно с наши партньори Микробиология балканика. Това се оцени като оригинален модел за интеграция, преди да се заговори за глобализацията в науката.
Луи Пастьор има 31 института по света. Нашите учени, като членове на това голямо семейство, са уважавани в 25 страни, там има представителства на Луи Пастьор. Независимо от незавидния ни бюджет, или тъкмо поради това, хората оценяват направеното. В Турция има 26 медицински факултета. Българите са надарени хора. В САЩ имаме симпозиум който поддържат наши емигранти, диаспората. И какво става у нас за последните години?
Редуват се разни министри, у нас – акушери, хирурзи, че и по екстравагантни персони. И какво съумяха да родят като изход от кризата – приватизация на болниците? Правят се усилия с неправителствена посока. Но ефектът го няма. Нещата опират не само до личните приходи към лекарите, но старите школи следва да вземат връх. Не може да се дава инициативата на чистачката. Само 50-60 остават в науката от завършилите медицина…
– Модераторът: Как да спасим тогава държавата от някои наши политици. Загубихме хирурзи, спечелихме администратори…
Акад. Гълъбов – репликира. Постиженията БАН остават под масата. Малко са индустриалците, които търсят иновации, нови технически решения, а такива има.
Проф. Духомир Минев: Пазар, или държава, се пита тук. Кая държава, питам аз? Посредствени бивши държавници решават. Нито групите му са рейтингови, нито той. Най- силните влияния идват от по голямата група. Пазар? Какъв пазар? Използването на незнания в социалната мрежа – бележи бум. Майкъл Мур наскоро пак показа какви масови спекулации и манипулации се правят от т.нар. “пазарна държава“. Здравната система са повечето държавно контролирани структури. Участвам в мащабни общоевропейски изследвания на бедността от години и неравенствата в други страни са още по ужасни.
За една нощ съм виждал в САЩ и третия свят всичко. Но да кажа за социалните науки. Това е най- голямата драма. Към 100 години са изостанали. Много хора биват мамени благодарения на тайната и едно разширяващо се поле на незнанието. Социалните науки са изкривени дори в Европа. Напр. по социалните науки се финансират проекти посмешища, по невзрачни теми, псевдо проблеми. Но това не е причина за упадъка. Социалните науки трябва да се стиковат на принципи на социалната медицинска епидемиология. Да се пазят от държавата. Пазарът ги убива. Това съсипва и обществото, разяжда социалната му тъкан необратимо.
– Модераторът – и какво правят като получат държавна подкрепа нашите учени? Каква е ролята на държавата и ролята на пазара в крайна сметка?.
Доц. Зафиров: И пазара и държавата трябва да финансират смесено, съчетано. Въпросът пак опира до кой. Образованието и науката най напред, те са приоритет. Тук добре бе казано, че ако не знаем къде отиваме няма да стигнем никъде. Ние не знаем къде отиваме – това е истината и от тук именно трябва да се тръгне. Нужни са ни специалисти. Това е историческа задача. Старите прогнози не са валидни. Сега трябва таблета, образованието в интернет, това е процес. Ние имаме 86 г в ПД филиал, откраднаха авиационната ни специалност. „Луфтханза“ създаде завод за ремонт и се разширява от образование към ремонтен завод. Сега ремонтираме тук „Боинг“, „Еърбъс“.
Като няма подготвени кадри как бихме могли да развиваме каквото и да било. Трябва група консенсусна, която да се обедини. Тракия е икономическа зона, вече има условия, ще трябват инженери, Къде са те? Частни инвеститори във водещи технически университети на Запад, са първи наредени на портретите за своя принос , от тук излизат и стандартите – Харвард и др. Вместо това у нас се стигна до противоборства – университети срещу БАН. Трябва ни дългосрочна политика, да се приведе консенсусно с публичното и частното финансиране.
– Модераторът: Да вземем Япония, Индия как са там нещата, това е трета група страни, „новите илюминати“, както ги наричат. Как се справят те? Нашият нов член проф. Веселин Поповски години наред работи в Англия, а сетне и в Идия и сигурно ще ни каже интересни неща…
Проф. В. Поповски: Науката е в муниципалните университети, класическите държавни университети и частните такива. Аз работя в частен в Индия. Но по- важното е да се посочи че има синергия между трите нива. Държавата регулира, но облекчава всечи частен ВУЗ. Университетът за който работя е създаден от частен инвеститор със 100 милиона долара начален капитал. Има всички факултети, необходими по западния стандарт за да се нарича университет, правен, публична политика, общо 5 факултета. Подбират се кадри от 100 те топ университета в света, като преподавателски състав.
Държавата трябва да прави стратегии, да планира и спорта даже. 1988 г. бяхме страна с върхови достижения в спорта. Мога да кажа че в прехода имаме вакуум. Силна роля на държавата е нужна. Пазарът е помощен. Държавата може да бъде инвеститор. Предприемаческа държава, такава е нужна в днешния свят. С плановост. Това не е марксизъм. Държавата трябва да мисли за икономическото планиране. Това не е социализъм. Капитализмът, модерният капитализъм се основава на дългосрочно планиране .
– Модераторът: говорим за философия на културата в развити страни, 52 на сто от средствата които се отделят за наука идват от бюджета.
Проф. Минасян. Питаме се тук защо държавата не може да планира? Аз не разделям държава и пазар. Държавата не може да изпълнява функции на пазара. Тя трябва да регулира процесите. Въпросът е кой ще регулира. Очевадният пример с КТБ-БНБ не регулира тази банка. Говорим за здравословно банкиране. Шефът на фонда за научни изследвания учен ли е , какъв е? Знаете какво стана…
Има механизми, в световната практика се регулира, има и хора, които регулират. У нас за жалост продължава да действа принципа „кадрите решават всичко“. Защо става така, че дори и регулациите не вършат работа? Що за човек е този убиец. 3 мандата е бил депутат…
По каквито и показатели да погледнем , все сме първи, но от обратната страна. Докога ще е така? Сега говорят за 1-1.5 процента растеж. Това не е вярно. Това си е чиста нула за нашия растеж са нужни 3-4 на сто. Това, че е криза, не ме удовлетворява като аргумент. Контролът върху хората, които управляват е принизен. Ако говорим за пари, те трябва да се съберат, а не фондовете да се разпределят на „Сульо и Пульо“ . Бентън, английският мислител беше рекъл – образовайте хората, те сами ще намерят пътя. Защо сме бедни?. Трябва да намерим отговор. Всеки за себе си. Ето вземете Пернишкия университет…
- Модераторът : Според Марк Аврелий, римската империя стига развитие защото се редували философи и военоачалници в управлението. Ще рече въпросът за движещите сили е ключов…
Д-р В. Сербезов. Първо искаме икономика на знанието, става реч за директни производителни сили, наука, образование, култура . В развитите общества границите общество- икономика- пазар се балансират. У нас в България ситуациите няма нормални пазари, няма истински институции. Т.е, кой да финансира не може да се реши лесно. Затова искам да посоча следните фактори – местни условия и средата, директивите от ЕС, икономиката.
Кой да финансира? България от 25 г. е в компромис, под 10 000 долара годишен доход. Екстензивно се развиваме. През 2005 направиха фирмен анализ кой да финансира – тези области. Защо не сработи – напомпани фондове, в корупционна среда, евро -фондове и инструментите им – неподготвени хора за проекти, частните инвестиции ги няма. Закон има ли или няма? Рисков капитал – у нас такъв няма.
Какви са възможните решения тогава?. Монопол 1/държавно-публично партньорство 2/преодоляване на пречки пред публично частното партньорство, 3/ местен venture капитал.
За това трябва да се създадат условия.
- Модераторът : нека направя паралел с проф. Минасян. Защо не можем да приложим западния опит?. Напр. строителството, корупция, обърканост, кой я управлява тази държава?
Инж. В. Николов – противоречия между държавна и частна собственост няма. Аз защитавам тезата че това е симбиоза, дали пазарът или държавата да управляват. Защо рухна обществото за часове? Представлявам камарата на строителите в България. Икономисти, да архитекти да, но средния специалисти нямаме. Всичко се изнася на Запад. При високото строителство това е страшно. Ако тръгне бум на строителството откъде ще ги вземем тези строители. Затова почнахме сами да си обучаваме средни технически кадри, да ги квалифицираме, съвместно с немски фирми, като ние инвестираме. Това за мен е пътя . Но държавата не може да не участва в този процес. Триединството държавен, частен сектор, обществени организация това е за мен изхода от кашата.
Доц. Грозев – кой да ги финансира и двете, но има и други играчи. Кои са. Пазарът е среща на потребители и производители. Държавата има своето място но с голямо условие . Кои са стратегите, цеите иначе има . Институционални режими, стандарти. Да съобразим доколко държавните институции могат да се подкрепят от бюджета. Ако не може да търси пари държавната структура за за изпълнение на задачите, муниципалните власти. Конфликтът между муниципали и 53 университетата. Качеството на услугите. Ролята на пазара трябва да бъде коректив. Добре е да се дефинират потенциални ниши. Трябват стратегии за образованието но не само висшето, а средното. Пак ще кажа за демографската криза. Както и за обучението през целия ивот. Национална идея е нужна. ХХ в. е вече на макрономиката и икономизацията.
Модераторът – Last but not least както се казва – проф. Динев. Моля, имате думата и привилегията да се произнесете последен….
Проф. Денев. Образованието е в криза. А колко са средствата за образования трябва да са 5 а са 1 на сто от БНП. Подготвят се непривлекателни професии, насочват се посредствени студенти. Финансирането на висшето образование е „на калпак“. Има непроменим коефициент за отделни университети. По 100 лева месечно се падат на студент да бъдат обучаван .
Учението липсва, служи за укриване на безработицата. 55 университети и висши училища с ниска квалификация , продължават да бълват нови. Стана дума за Пернишкия университет, той бе „черезвичайно“ създаден с помощта бивш резидент и министър председател. Турски и гръцки студенти бяха привлечени направо от ….3 курс и набързо ги „дипломираха“. Това въпреки рейтингите, ние сме на ниско ниво, не на входа а на изхода.
Лошо се управлява. Героите на деня не са просветени хора, а бандити. 42 на сто от математическият изпити бе компрометиран. На тази лъжа трябва да се сложи край. Веднъж завинаги и сега. Министър Игнатов искаше египтолози да се произвеждат. Новия министър се произнесе по Ломоносов, за Кюри. …
Нужно е българската наука да се финансира като световната наука. Има ясни практики съвместими с европейския опит. Как се ръководи човешкия материал – това е въпросът?
- Модераторът в заключение: Стана ясно, че не може и не бива да се дава еднозначен отговор кой е по важен – държавата, или пазара. И двете са институции. Зависи в чии ръце ще бъдат. Въпросът е кой как да направи така, че това да са знаещи и можещи хора.
Нека спрем до тук засега. Другото ни чака. Но то няма да е задълго. Защото и времето лети, а с него и шансът…
Блгодаря за активното ви участие и Ви желая весело лято на Вас и вашите близки!!.
Последователно ще публикуваме предоставените от участниците в диспута статии. Не се бавете с ваши коментари – критични визии, стига да носят нещо полезна за България и изхода от сегашната безпътица – те ще бъдат публикувани на сайта на „Философският клуб“.