Жътва

НАШАТА СИТУАЦИЯ НЕ Е НАЦИОНАЛНА СЪДБА, ТЯ Е СЛЕДСТВИЕ НА ЧОВЕШКИЯ ФАКТОР

vasilev.jpgБългарското общество е раздирано от тежки конфликти, противоречива информация, безсмислени призиви. Всяка обществена система в такава ситуация не може да реагира по друг начин, освен с омерзение и объркване. И като резултат – масова политическа апатия и чувство за пропилян живот.
Такава ситуация не е национална съдба, въпреки твърденията за обратното, нито е необратима неизбежност. Тя е следствие на човешкия фактор. Зад всеки конфликт има конкретни лица и конкретна мотивация. Зад всяка изкривена информация има конкретен източник. Зад всяко послание има конкретна идеология и интерес.
Защо тогава в други страни, които сме свикнали да наричаме цивилизовани и европейски, подобна кризисна ситуация не се наблюдава или поне не в такива размери и с такива умопомрачаващи последствия?
Какво е това, което те имат в повече, а ние в България нямаме?
Разликата е в правилата, по които те живеят, работят, общуват и решават своите обществени дела. Разликата е и в правилата, по които ние в България живеем, работим, общуваме и решаваме нашите обществени дела. В цивилизованите държави правилата са проектирани и построени на принципа на личната отговорност за индивидуалните действия или бездействие.
Понастоящем в българската политическа система, която стъпва на Конституцията от 1991 година, на законите, наредбите и култивираната впоследствие политическа култура, тези правила са проектирани и построени на принципа на пълната лична безотговорност.
Нарочно използвам понятия от архитектурата и строителството за описание на обществените правила. Да правилата се проектират и изграждат така както един архитект проектира, а един строител изгражда една сграда. Започва се с концепция, с една кауза – в какъв дом искаме да живеем? Солиден, просторен, слънчев, хармоничен с околната среда и с нашите съседи. Или в бидонвили без канализация, паянтови основи, враждебни съседи и убийствено зловоние, подвластни на природните и човешки стихии и прищевки?
След проекта, идва строителството. И най-красиво проектираният дом би могъл да рухне, ако инженерите не изчислят правилно дебелината на опорните колони, а строителите спестят откъм материали и майсторлък. С други думи, процесът на създаване на обществени правила е сложен, продължителен, изискващ огромни знания, умения и най-вече съпричастност и грижа на добър стопанин към обществените дела.
За съжаление, архитектите и строителите на правилата на т.н. български преход към демократично общество не се оказаха на висотата на обществените очаквания. Историците ще имат широко поле за изява в описанието и анализирането на всички прояви на разрушителен егоизъм, незнание, високомерие, алчност, властолюбие, характеризащи този наш противоречив преход.
Някъде там, историците трябва да намерят и отговор, защо „бащите“ на българската съвременна институционалност съгрешиха и допринесоха за появата на тази система на лична безотговорност, която заложиха в Конституцията и в последващите закони и норми на политическо поведение.
Нека изброим някои прояви на институционално заложена и обществено вредна лична безотговорност:
Практически няма как да се призове към отговорност за своите решения и дела един Главен прокурор в България.
Той ако иска може да задвижи цялата огромна, страховита и смазваща система на държавното обвинение по един „водевилен“ сигнал за заплаха за убийство. Да повдигне недобре обосновано и аргументирано обвинение срещу всеки гражданин или държавен чиновник и така да пречупи нечия съдба или блокира работата на важни държавни институции. А ако иска може и да не обърне внимание на сигнал за политическа корупция, търговия с влияние и завоалирана кражба на държавни пари. За да илюстрира тази институционализирана безотговорност на Главния прокурор, известен български юрист, посочи, че Главният прокурор би могъл да застреля Президента и да няма кой да нареди неговия арест. Освен ако самият той сам не пожелае да бъде арестуван.
Един териториален данъчен чиновник нарежда „планова“ многомесечна, комплексна данъчна проверка на едно предприятие, ангажирайки значителни кадрови ресурси, време и средства на държавната администрация и на самото предприятие. Предприятието едва се държи на повърхността след тежката икономическа и финансова криза. Но предприятието плаща заплати, изнася продукция и осигурява заетост в един малък град с висока безработица и занемарена инфраструктура. Проверката завършва с пространен акт, в който се изреждат един куп нарушения без особена обществена вреда, дължащи се, колкото на ниската квалификация и глупост на персонала на предприятието, толкова и на противоречивото, често абсурдно и икономически необосновано данъчно и счетоводно законодателство. Данъчният чиновник постановява тежки глоби, наказателни лихви и незабавно плащане.
Чиновникът получава премия върху начислените глоби, а предприятието е пред ликвидна криза. След три години и три-инстанционно съдебно разбирателство, наказанието е отменено. Държавният бюджет връща парите от глобите заедно с лихвите. Е, познайте: чиновникът връща ли премиите? Не! Понася ли лична отговорност за нанесените щети на бюджета, на регионалната икономика и трудовата заетост? Не! Ще продължи ли след този случай кръстоносният поход на бюрокрацията срещу честния български бизнес? Познайте сами.
Една журналистка в национална телевизия може да си позволи открито и нагло да разпространява непотвърдени информации, които да доведат до форматирането на положителен или отрицателен обществен образ на даден политик. Дори и не се намеква за журналистическа етика, която изисква една информация да се потвърди поне от два независими източника. Допустимо е журналист да получава материално възнаграждение за отразяването или не отразяването на факти, събития и обстоятелства от съществен обществен интерес.
Съществуващата институционална рамка за информационно отразяване се занимава само с продуктовото позициониране и рекламата, а не с качеството на информацията. СЕМ може само да повдига рамене при оплаквания на засегнати граждани, че не е тяхна работа. А собствениците на телевизионните канали се оправдават, че те не носят отговорност какво се разпространява, а е отговорност на външните продуценти. А външните продуценти зависят само от това как да изкарат някой лев.
Депутат в парламента предлага закон, който е в противоречие с общественото благо, но който обслужва нечий специфичен интерес. Друг депутат може да предложи закон, който е безсмислен и неприложим с единствената цел да демонстрира активност или отвлече вниманието от важните актуални въпроси на обществото. Законите минават, защото договорките и пазарлъците от типа „сега аз ще ударя едно рамо, а утре ти на мене“ са разменна монета. Законите влизат в сила и се прилагат, създавайки юридически и практически хаос, конфликти и неоправдани разходи и вреди.
Потърпевшите могат теоретично да се обърнат към един силно ограничен кръг от длъжностни лица да сезират Конституционния съд за обявяване на противоконституционност на тези закони. Само че дали това ще стане зависи от добрата воля и възможност на тези длъжностни лица. В целия политически шум и стрес, на който са подложени, вероятността да реагират положително е на практика силно занижена. Получава се така, че ако имаш желанието и възможностите да контролираш народен представител можеш да си създадеш държава в държавата. Отново за съжаление, колкото и абсурдно да звучи от гледна точка на едно цивилизовано, европейско общество, в българската политическа реалност на прехода, тези неща стават.
Списъкът не е чисто хипотетичен, а се опира на факти, станали публично достояние. Списъкът може да бъде продължен и се страхувам до безкрайност.
Когато архитектурата на институциите позволява потенциално възможност за политическа безотговорност, то примерите ще прииждат като пороищата във Варна.
Има ли начин или инструмент за корекция и търсене на отговорност за тези действия и бездействия в настоящата политическа система? Не! Имат ли тези действия и бездействия тежки и вредни последствия за обществото? Да! Разпознавате ли примери на такива действия и бездействия от текущата политическа реалност в България? Отговорете си сами.
Какъв е начинът да се приведе обществената система в устойчиво и хармонично състояние, което да гарантира благоденствието и сигурността на обществото като цяло и на всеки един отделен български гражданин в частност? Единственият начин да се изчистят авгиевите обори от мръсотията, натрупана през годините на прехода и се възстанови чувството за обществена справедливост е като се премахне сега действащия принцип на лична политическа безотговорност.
Българският институционален модел трябва спешно да се промени с цел интегрирането на принципа на личната отговорност като водещ институционален принцип.
Първата стъпка по този път е радикална промяна на действащата българска Конституция, която да заложи като свой основополагащ принцип личната отговорност за действия и бездействия, вредящи на обществото и на съдбите на българските граждани. След тази първа стъпка идва ред и за нов анализ и евентуална промяна на действащите закони и подзаконови актове. Като работата не спира само до формалната промяна, а минава през активна и целенасочена дейност на изпълнителната власт за превръщането на буквата на закона в норми на обществено поведение. Съдебната система трябва да бъде реформирана така, че всеки гражданин и не само потърпевшите да има възможност да изисква възстановяване на нарушени права и изисква призоваване към отговорност нарушителите на обществените интереси.
Всички справедливи призиви остават красиви, но безсмислени жестове на отчаяние, ако не бъдат последвани от политически действия за влизане в законодателната власт и възстановяване на нарушената справедливост чрез нея.
Само организирана, дисциплинирана около своите програмни цели политическа сила е в състояние да промени актуалното и неприемливо политическо статукво. Мащабите на целта за промяна на политическата система към цивилизована, европейска държава са толкова големи, че не могат да бъдат по силите само на една политическа партия, обществена организация или личност. Изисква се обединен фронт на всички, които не приемат статуквото и желаят да живеят достоен живот на земята на своите предци.
ПП „Република БГ“ се създаде да противодейства на политическото статукво с цел промяна към цивилизована, европейска България. Нейната политическа идеология се основава на необходимостта от институционално развитие, обединявайки и организирайки усилията на компетентните, съпричастните и ентусиазирани български граждани, които искат да са автори на своята собствена съдба.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Коментарите отразяват личното мнение на читателите и могат да не съвпадат с позицията на Редакцията.