- Лаборатория в Оксфорд го е определила чрез метод, използващ флуоресцентна спектрометрия с Х-лъчи.
Замисляли ли сте как ценностите не само оцеляват, но и живеят? След като минат и векове дори. В дигиталната ера нашите музеи, като част от системата за национална идентичност на всяка страна, седят с мизерни бюджети. С архаично оборудване. И статични експозиции. С един- двама уредника, които чакат някой турист да почука на разсъхналите врати на няколко оцелели държавни галерии.
А колекционерството? Какво стана с един закон, обръщан като хастар, по скоро да пречи на родолюбиви българи да съхранят нещо от нашето изкуство, уникална култура, отколкото да получат признание от страна на държавата и обществото.Така, или иначе нашият сайт ще публикува няколко анализа посветени на тези проблеми. Но най- вече на модерното митотворчество, в дигиталната ера. Което далеч няма за цел да манипулира, още по малко да вкарва в мистика и заблуда „тълпите“. Но изпълнява мисията на стожер на култура, възпитание. То е и извор за въображение, съпричастност към това, което определяме като европейски ценности. Израснаха нови поколения – децата, които немееха пред „Джурасик парк“ , са станали био-технолози, а малките джедаи, които мечтаеха да са силни и добри Люк Скайуокър – конструктори на роботи и летателни апарати.
Как става това? Ще се опитаме да ви покажем. То по нещо прилича на нашия прочит на „Гръцки митове и легенди“ , носи от етиката и благородството на античността, но и добавя много ново. Като преклонение пред легендарния подвиг на Еней, основателят на Рим. Че и нашите „хъшове“, ако щете, за които няма билети в Народния театър. Всичко това учи и възпитава. Но и вае , ще ни се вярваме, един по- справедлив и достижим за дръзновените свят.
Бележка на редактора
**********************************************
Пръстен, по-скоро халка, за която се твърди, че е принадлежала на Жана д`Арк и е останала у англичаните близо шест века, ще бъде показан днес пред публика от новия му собственик – френския развлекателен парк „Пюи дю Фу“ във Вандея, западна Франция. За него той е платил близо 377 000 евро при наддаване, организирано на 26 февруари в лондонската аукционна къща „Таймлайн“.
Лаборатория в Оксфорд го е определила чрез метод, използващ флуоресцентна спектрометрия с Х-лъчи, като средновековен накит от XV от позлатено сребро . Обявявайки в началото на март, че халката вече е на френска земя, „Пюи дю Фу“ предизвика голям медиен шум. Предстои обаче огромна историческа работа на базата на документите, предадени от Таймлайн Окшънс.
Върху халката, която е доста масивна, са гравирани три лотарингски кръста, както и надписи „JHS-MAR“, което означава Исус-Мария. Историците са установили, че иконата на френската съпротива срещу англичаните по време на Стогодишната война Жана д`Арк е имала три халки: една малка златна, която искала да даде на баба си, друга – на брат си и трета, която й взели бургундците, преди да я предадат на англичаните. Първите две са изчезнали. Ще се окаже ли, че третата е точно тази, която са закупили от „Пюи дю Фу“?
Протоколите от процеса срещу Жана д`Арк, постановил да бъде изгорена жива в Руан на 30 май 1431 г., показват, че тя е била разпитвана с тази последна халка. Обяснява, че халката й е дадена от баща й, или майка й в родното й село Домреми в Лотарингия. Казва, че не знае дали е от злато или от месинг, а че има само три гравирани кръста и надпис.
Трудно е да се определи пътят на тази халка във вековете през различните английски ръце – от архиепископа на Уинчестър Хенри Бофорт, присъствал на процеса – до ден днешен и това кара историците са хранят съмнения за автентичността й. Но пък всичко свързано с живота на Орлеанската дева, национална героиня на Франция и светица на римокатолическата църква дава богата храна на въображението.
Източник: БГНЕС
