Автор: проф. Гарабед МИНАСЯН, доктор на икономическите науки, Българска академия на науките
.
В търсене на решения по наболели обществени проблеми немалко представители на науката се обръщат отново и отново към т.нар. дилема „държава или пазар”. Като правило не се осъзнава, че тази т.нар. дилема съществува благодарение на инертно мислене. В действителност такава дилема не съществува.
Държавата, от една страна, и пазарът, от друга, имат ясно определени и разграничени функции, които не се препокриват и които трябва стриктно и качествено да се изпълняват. Дори и често лансираната представа за допълването на държава и пазар е подвеждаща и неточна, доколкото неявно предполага преливане на функции, което е недопустимо. Може би е по-точно да се говори за удачно съчетаване на функционирането на държавата и пазара. Те са две съществено различни системи със съществено различаващи се функции на едно общо цяло.
Примерно, като двигателят и ходовата част на автомобила. Добре функциониращият двигател не може да замени некачествената ходова част, както и обратното. Двигателят не може да поеме част от функциите на ходовата част, както и обратното. За доброто качество на автомобила е необходимо качественото функциониране както на двигателя, така и на ходовата част (както и на много други системи).
Основна функция на държавата е регулирането на обществените отношения и в частност на функционирането на пазара в най-общ смисъл. Регулирането предполага формирането на определени рамки на поведение и няма нищо общо с изземването на функции. То се извършва чрез въвеждането на законодателни императиви, които допускат (или не допускат) движение в обществено приемливо (респ. неприемливо) направление.
Световният опит и обществените науки (вкл. икономическата наука) са съумели да обобщят (и обобщават) практическите проявления на едни или други форми на регулация и да изработят приемливи макроуправленски рецепти. Специфика на процеса обаче е, че успешното и добро регулиране предполага еквивалентното участие на поне две страни: първо, добър регулаторен механизъм (като законодателна форма), и второ, добро оперативно управление като следствие от чисто субективни качества и характеристики.
Пряк и непосредствен пример за провал на регулация е случилото се с търговска банка КТБ у нас през 2014 г. Финансовата наука е категорична, че банковият надзор е най-добрата форма за недопускане на непредизвестен и неконтролируем фалит на търговска банка с непредвидими негативни обществени последици. Качествен регулаторен механизъм съществува и е изработен и той трябва да се прилага. В конкретният случай фалитът на КТБ е следствие от недобро прилагане на регулаторните изисквания, т.е. от некачествено изпълнени функции на оторизирания управителен орган.
Нашата практика изобилства от подобни случаи – на добре конструирани регулаторни механизми, но функциониращи некачествено поради несъзнателно (или съзнателно!) допускани управленски грешки. Лошото е, че при такива случаи до наказателна отговорност не се достига.
Фонд „Научни изследвания” е замислен добър регулационен механизъм за проектно финансиране на челни научни постижения. Според преобладаващото мнение на научната общност той не изпълнява качествено приписаните й функции поради неумело (корупционно?!) управление.
Атестационната форма за контрол на качеството на висшето образование е общоприета и доказана форма за осигуряване придобиването на съвременни знания и умения на абсолвентите, но практиката е далеч от положителни оценки. Продължава функционирането на високо афиширани образователни институции с неприкрито комерчески цели и подбуди в ущърб на подготовката на съвременни специалисти. ешението не е в нарастване на държавното образование, а в качественото регулиране на цялостния образователен процес, което видимо не се удава поне до сега.
Перманентно болен е проблемът за добро финансово управление на здравните услуги. Слабостите са както при формирането на регулаторния механизъм (поради преплитане на видимо лобистки интереси на законодателна фаза), така и поради неподходящо (некомпетентно) управление.
КЕВР бе замислен като регулаторен независим орган. При първия опит за неприемливо от едни или други позиции формулирано собствено решение на КЕВР се стигна до безпрецедентна явна намеса на колективни и неколективни управленски органи за промяна на решенията. А те (решенията) са приети от издигнати и гласувани ръководящи лица от самото Народно Събрание (и то неотдавна).
В такъв случай е редно някой да поеме политическата отговорност (възлюблена терминология на политиците за недопускане на „външни” лица на високо платени ръководни длъжности), но доминира дискретното мълчание.
При описаните случаи (както и при много други) субективният фактор изпълнява определящите функции. Обичайна повсеместна практика у нас е лансирането на ръководни позиции на лица с видимо и явно проявявано политическо пристрастие (и то в продължителен период от време).
Насажда се лошото заключение, че всяко професионално израстване изисква задължително демонстрирано политическо пристрастие и гравитиране до обкръжението на партийните лидери.
- Истинското решение на т.нар. дилема държава-пазар е в усъвършенствуването на механизмите за формиране и контрол на висшето управленско ядро в страната.
- То изисква израстването на съвкупния български народ до равнище, при което народът като цяло ще бъде в състояние да определя къде действително са причините за изживяваните неблагополучия, защо продължаваме да заемаме перманентно лоши позиции в семейството на европейските народи (опашкари) и до кога ще продължава този процес.
- Както винаги в такива случаи интелигенцията следва да изпълнява своята житейска мисия, но който за съжаление все още не й се удава.
/31.07.2015