Архив за етикет: международни отношения

Възпитание, Дискусии, Политика

Генералният секретар на ООН: да счупиш „стъкления таван“

1751 прегледа0 коментара
Автор: Ернеста Реди Нюдерт, „Хъфингтън поуст“
Тази година наблюдаваме впечатляващ подем на цяла серия силни, вдъхновяващи жени на фронт-линията на световната политика. Хилъри Клинтън има отлични шансове да бъде избрана като първата жена президент на САЩ. Великобритания току-що излъчи втората си жена премиер министър – Тереза Мей, докато принципната хуманитарна позиция на германската канцлерка Ангела Меркел за бежанската криза осигурява на Европа така нужното лидерство. Очевидно е защо някои хора твърдят, че тази година е „Година на Жената“.

 Ирина Бокова

„Стъкленият таван“ обаче остава да важи за една последна международна позиция – генералният секретар на ООН – но и той най-накрая би могъл да бъде разбит от една влиятелна жена лидер. Мандатът на настоящия генсек Бан Ки-мун изтича идните месеци и надпреварата за избора на негов наследник вече достигна трескави висоти. 12 кандидати бяха номинирани за позицията – сред тях бивши президенти, премиери и външни министри. За първи път жените кандидати представляват половината от номинираните.

След години на скандали и неефективност, повечето наблюдатели на ООН са единодушни, че предстоящият вот е един от най-важните за последните десетилетия. ООН отчаяно се нуждае от силен водач с дипломатически опит и солидно досие в извършването на институционални реформи, от някой, който си дава сметка за предизвикателствата, пред които са изправени общностите по целия свят. 

Следващият генерален секретар трябва също така да изпълни два важни критерия – да е жена и да е от Източна Европа.

След 70 години с 8 мъже начело, на Организацията на обединените нации й дойде времето да бъде оглавена най-после от жена. Настоящият избор е перфектна възможност да бъде счупен този последен стъклен таван – един такъв успех би вдъхновил жените по целия свят и би послужил за пример на следващото поколение жени лидери. В символичен план този избор би показал на света, че ООН има способността и волята да се реформира и да стане образец за насърчаване равенството между половете и правата на жените.

Въпреки силните кампании от страна на различни социални групи и страни членки на ООН, старите навици изглежда умират трудно. При първото индикативно гласуване в Съвета за сигурност на ООН 4-ма от фаворитите в Топ 5 бяха мъже с едно-единствено изключение: Ирина Бокова, сегашният генерален секретар на ЮНЕСКО. Други жени кандидатки, за които се очакваше да се представят силно – като новозеландката Хелън Кларк и аржентинката Сузана Малкора, не успяха да предизвикат ентусиазъм сред страните членки на Съвета за сигурност. Макар шансовете им днес да изглеждат доста съмнителни, те все пак остават в надпреварата и ще участват във второто гласуване на 5 август (хърватката Весна Пусич се отказа в самото навечерие на втория вот – бел.ред.).

Вторият важен критерий, по който ще се избира новият шеф на ООН, е принципът за регионална ротация. Целта му е даде равен достъп до управлението на ООН на различните региони по света – в името на справедливостта и легитимността.

Източна Европа е единственият регион, който никога не е излъчвал генерален секретар и много наблюдатели на ООН са единодушни, че е крайно време източновропейците да получат тази позиция. Това също би било символично признание за значителния напредък на региона след падането на Берлинската стена преди 25 години.

Ирина Бокова покрива и двата критерия – затова е смятана от широк кръг наблюдатели за водещ кандидат за поста. Тя има огромен дипломатически опит и солидни постижения като реформатор на ЮНЕСКО. По време на публичните изслушвания в ООН тя се показа достатъчно проницателна, компетентна и решителна, за да осъществи така необходимите реформи в ООН. Преминавайки с лекота от един език на друг, тя акцентира върху важността от спазване на човешките права и свобода на изразяване навсякъде по света. Тя говореше и за усилването на превантивната роля на ООН чрез инвестиции в ранни предупредителни мерки, в гаранции за значими реформи и за съживяването на мироопазващите операции на ООН.

Дали Бокова (или която и да е друга жена кандидат) могат да успеят – остава да видим. За да се случи това, Съветът за сигурност на ООН трябва да надмогне манталитета си на типично „мъжки клуб“, който в момента предопределя избора на генерален секретар. Изумително е, че от всички постоянни и непостоянни членове на Съвета за сигурност в момента само една страна е представена от жена – посланик Саманта Пауър от САЩ. Противопоставянето на стереотипите и подкрепата на женското лидерство бяха ключов момент от управлението на Барак Обама през двата му мандата в Белия дом и САЩ имат да играят важна роля в чупенето на стъкления таван. Второто гласуване от типа „straw poll“ в петък ще е показателно дали САЩ ще извървят пътя и дали ще увеличат натиска върху Съвета за сигурност за избор на първата жена начело на ООН. 

Съветът за сигурност има ред кандидати, сред които да избира. Но те трябва да изпратят важен сигнал на света какво е наистина ценно за международната общност. Справедливостта и равенството повеляват постът да отиде в Източна Европа. Прогресивното бъдеще изисква същият този пост да бъде зает от жена.

Ернеста Реди Нюдерт е учен, социален предприемач и застъпник за женското овластяване. Освен консултант и сътрудник на „Хъфингтън поуст“, тя е специален съветник на Стратегията Омниа, чийто основен фокус пада върху важните джендър въпроси като равенството между половете. В партньорство с организацията Women’s Campaign International, Ернеста направи няколко уъркшопа за жените в управлението, икономиката и бизнеса на Балканите. Тя консултира правителства, държавни глави и корпоративни клиенти в сферата на инвестициите, комуникационните стратегии и дипломацията.

Източник: http://www.huffingtonpost.com/entry/unsg-breaking-the-last-glass-ceiling_us_57a26690e4b0456cb7e15c2e

Превод от английски: Гласове

Общество, Политика

Ройтерс: Русия цели да накара България да отслаби санкциите.

1696 прегледа0 коментара

  • Или за „меката сила“ и ….“меките китки“.

България наред с още шест страни-членки от Южна и Източна Европа е сред основните цели в стремежа на Русия да отслаби икономическите санкции на Европейския съюз. Това твърди агенция Ройтерс, като се позовава на неназовани европейски дипломати, базирани в Москва, отбелязва БНР.

Ройтерс: Русия цели да накара България да отслаби санкциите
Владимир Путин

Агенцията разглежда днешното посещение на руския президент Владимир Путин в Словения като част от дипломатическата офанзива на Кремъл в тази насока.

Според Ройтерс Путин се стреми да привлече част от европейските държави с обещания за изгодни търговски споразумения, а европейското единство започва да се пропуква заради негативното отражение на руските контрасанкции върху земеделските производители.

Възможно е част от санкциите да отпаднат, когато дойде време за подновяването им през януари догодина, твърдят цитираните дипломати.

Редакционна бележка от „Философският клуб“

„Философският клуб“, независимо, неправителствено сдружение на български учени, изявени в  демократична Европа и свободния свят, хора от практически всички приоритетни области на наука, изкуство, култура, нано тенхнологии и генно инженерство, които отдавна схващат, че политиката е твърде отговорно нещо, за да се остави в ръцете на политиците заявява:

  • Пределно ясно, за нас тук „разставени“ не толкова „по силата на съдбата“, а по собствен избор,  които няма защо да обясняваме в подкрепа на един все по стерилен и опасен космополитизъм – е пределно ясно, че внушавания „анти руски мейнстрийм“ от страна на знайни и незнайни „експерти“, платени прогностици, и всякакви пропагандни влъхви, които намериха „манна небесна“ в дигиталната ера – е пълна заблуда на една инсценирана „трета модерност“/Улрих Бек/.
  • Същата, която освен на крилете на високите технологии, дойде и с чувството за „прибързани победи“. Че „Една жена казала в трамвая“ и дори в метрото, на което се радва най-сетне и  цивилизована София, макар по улиците и да стават какви ли не инциденти идва да рече едно.
  • Ние тук от двете страни на Балканите може и да не сме надарени в перфидното изкуство на интригата, която  Европа на Грекзита а сетне и Брекзита, имат за „дипломация“. Но пък знаем отлично кое е  честно и справедливо даже.
  • „Погледни ме с едното, че да те погледна и с двете“ – казват българите. . Няма го този идиом ни в Оксфордския ни в Кеймридж лексикона. Значи трябва да си го допишете, лейдис енд джентълмен, че и майне дамен унд херрен. Макар с известен културален, ако не исторически лаг, ще рече.
  • Пък ако не пасва на редакционните там изисквания – ваша работа. Тук нямаме  ни време ни „ищах“/, ако разбирате за какво става дума при един турцизъм, станал част и от говорния български/, да ви отделяме повече време, изгубено в пропагандна дидактика.

  • Вижте по- скоро снимката на нашия сумист – Котоошу от с. Джулюница, България. Нама да ви поменем и името му , който иска може да го види в Гугъла. На инглиш се пишем все още Bulgaria. Вече 1300 а според мнозина и повече години.

  • А ако имате технически проблеми, питайте всеки втори японец. Със сигурност ще ви го каже, понеже и децата си с българско кисело мляко е отгледал. А то не е „йогурт“, а квасено с Bacilicus Bulgaricus.
  • Бацилът си е бацил. Но има и дух Български, любезни? Обречен не само да пребъдва  през вековете, но и на други да подаде ръка, ако са паднали в бездната. А ако не я стигнат, „язък“, както казваме / ще се наложи пак справка/ . Язък за Европата, дето толкова и се надявахме, че и от векове обичаме и се главите слагахме за нея даже.
  • Но, „такъв е животът“, както се вика на френски. Но това е друга тема, която  е работа на преводачите. От гледна точка на семантиката, де. Защото и ние тук знаем, един чул, друг недочул, трети казал, пък друг съвсем друго разбрал, понеже толкова му бил и акъла. /пак справка в чуждия речник, сори, както се вика/.
Възпитание, Гражданско общество, Духовна сфера, Култура

Трансмедия ТВ: САСАКАВА – ОНДЖИН САМА

1764 прегледа0 коментара

Трансмедия ТВ: САСАКАВА – ОНДЖИН САМА

  • Посещението на един японски благодетел в България  

На 5 и 6 юни 2016 г. на посещение у нас беше президентът на The Nipon Fondation г-н Йохей Сасакава. Той пристигна в София, за да участва в церемонията по удостояването му с титлата „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

ДОКУМЕНТАЛНИЯТ ФИЛМ-ПОТРЕТ „САСАКАВА – ОНДЖИН САМА“ ГЛЕДАЙТЕ ТУК!

Дискусии, Институционална архитектура, Политика

Геополитика: Brexit клати специалните отношения Вашингтон-Лондон в полза на Берлин

1560 прегледа0 коментара

Когато настъпят колебания в една специална връзка, друга може да я смени. Британският вот за излизане от ЕС може да ускори смяната на караула сред европейските съюзници на Вашингтон и Германия да замени Великобритания като негов най-важен партньор.

Коментар на Джеф Дайър, Деметри Севастопуло и Дейвид Линч, „Файненшъл таймс“.
Когато настъпят колебания в една специална връзка, друга може да я смени. Британският вот за излизане от ЕС може да ускори смяната на караула сред европейските съюзници на Вашингтон и Германия да замени Великобритания като негов най-важен партньор.
Веднага след гласуването на Brexit, Белия дом подчерта че между САЩ и Великобритания трайните връзки ще останат. „Едно нещо, което няма да се промени, това е специалното отношение, което съществува между нашите две страни“, каза в петък американският президент Барак Обама. Само че на Обама му остават по-малко от седем месеца на поста и много ще зависи от подхода на неговия приемник. А и истината е, че дори преди референдума за излизане на Великобритания от ЕС на 23 юни, САЩ все по-често търсеше Германия, и в по-малка степен Франция, като свой доверен партньор в Европа – и е възможно този процес да се ускори, след като влиянието на Лондон в региона се свива.
„Знаменитият въпрос на Хенри Кисинджър „На кого да се обадя в Европа?“ сега вече е решен. Отговорът е, че ние ще се обаждаме в кабинета на германския канцлер. Това означава, че трябва да инвестираме в отношенията с Германия“, каза Никълъс Бърнс, бивш високопоставен служител в държавния департамент при управлението на Джордж У. Буш, който сега е съветник в президентската кампания на Хилъри Клинтън.
„Великобритания ни представяше в ЕС и представяше ЕС у нас, играейки прагматична роля. Но голяма част от това ще бъде изгубена“, добави той. Джон Кери, държавният секретар на САЩ, трябва да посети Брюксел и Лондон в понеделник за спешни разговори около въздействието на гласуването за Brexit.
От края на Втората световна война отношенията между САЩ и Великобритания бяха решаващ фактор в по-широкия западен съюз и малко американски политици биха искали да загърбят Великобритания. Само че „САЩ трябва да се изправят пред факта, че Великобритания вероятно ще бъде по-малко ефективен и надежден партньор в световните дела“, каза Джим Ставридис, който е бивш върховен главнокомандващ на НАТО и сега е декан на факултета „Флетчър“ в университета „Тъфтс“.
„За съжаление, отношенията между САЩ и Великобритания са на път да станат в известна степен по-малко специални“, добави той. Налице е също така широкото схващане, че значението на Германия ще започне да се увеличава – за сметка на Великобритания. „Ние сега ще работим за укрепване на отношенията ни с Германия, предвид това, че влиянието на Великобритания в ЕС начително намалява.
Една по-изолирана Великобритания намалява значението си във Вашингтон „, каза Брендън Бойл, конгресмен от демократическата партия от щата Пенсилвания. И все пак има ограничения за това колко близки могат да станат отношенията между Вашингтон и Берлин. Администрацията на Обама и неговите германски колеги имат различни виждания за фискалната политика и ролята на строги икономии в Европа – разделение, което става видимо по време на икономическата криза в Гърция и до което може да се стигне отново, ако Франция, Италия и други европейски страни настояват за увеличаване на публичните разходи като отговор на нарастващия популизъм.
„Германия ще стане дори повече доминираща в ЕС“, каза Бен Кардин, най-високопоставеният демократ в комисията по външни отношения на Сената. „Ние имаме отлични отношения с Германия, но за нас ще бъде предизвикателство да работим с ЕС, без да разполагаме с Великобритания като наш събеседник.“
Американското финансовото министерство работеше в тясно сътрудничество – но в крайна сметка неуспешно – с Великобритания в опит да въздейства върху позицията на германия за Гърция, каза Мужтаба Рахман, бивш служител на британското финансово министерство и ЕС, който сега работи в Евразийската група.„Двустранните отношения (между Съединените щати и Германия) ще станат по-важни, но ще бъде трудно постигането на обща позиция по редица въпроси, включително бюджетните дефицити и режима на строги ограничения“, допълни той.
Със своята следвоенна резервираност относно използването на армията, Германия също има различна позиция по отношение на сигурността от САЩ. „Германия ще трябва да се промени. Тъй като се е колебаела дали да поеме водеща роля в областта на сигурността, преди да види такива стъпки от Великобритания и Франция, „каза Майк Търнър, американски конгресмен от щата Охайо. „Това поставя допълнителен натиск върху Германия и нейното членство в НАТО.“
Поради побни колебания от страна на Германия САЩ могат да потърсят други европейски партньори. През последните две години САЩ вече работиха доста по-тясно с Франция в областта на сигурността – нещо, което беше немислимо преди десетилетие като последствие от нахлуването в Ирак. По-рано тази година американският министър на отбраната Ащън Картър каза, че е говорил много по-често с френския си колега Жан-Ив льо Дриан, отколкото с който и да е друг съюзник. Италия също започна да се радва на повишено внимание от страна на Вашингтон, отчасти заради ролята си в дипломацията в Либия.
Великобритания, ключов член на НАТО, може да поддържа централно място в погледа на Пентагона към света, докато излизането й от ЕС не доведе до нови съкращения на разходите за отбрана и по-широко оттегляне в международен план. Питър Уестмакот, бивш британски посланик в САЩ, каза, че сегашните решения на страната за увеличаване на отбранителните разходи няма да бъдат повлияни от гласуването за Brexit, както и за ядрено сдържане.“В дългосрочен план хората ще зададат въпроси за световната роля на Великобритания“, каза той. „Но засега въпросите за отбрана и сигурност, разузнаване и контратероризъм не са свързани с резултатите от референдума.“/БГНЕС …………………. Коментарът на Джеф Дайър, Деметри Севастопуло и Дейвид Линч е публикуван във в. „Файненшъл таймс“.
Източник: БГНЕС/“Файненшъл таймс“Прочети още на: http://www.bgnes.com/bez-filtyr/bez-filtyr/4440453/