Архив за етикет: международни отношения

Кой плете интриги и дезинформации в кампанията срещу Ирина Бокова

Нова интрига се завъртя тези дни около официалната кандидатура на България за Генерален секретар на ООН. Случката е поредното свидетелство за организираната дезинформационна кампания срещу Ирина Бокова и учудващата готовност на наши медии да се „хващат“ на евтини трикове.

НО ДА ПРОСЛЕДИМ ХРОНОЛОГИЯТА:

Всичко тръгна от „информация“ на АФП, че френският премиер Манюел Валс заявил подкрепата си за кандидатката на Нова Зеландия Хелън Кларк. Няколко определящи себе си като „обективни“ български сайта („Днес“, „Епицентър“, „Фрог нюз“, „Фокус“) на 2 май тиражираха превод на следната „автентична“ новина на АФП:

AFP: Франция ще подкрепи кандидатурата за генерален секретар на ООН на Хелън Кларк

Министър-председателят на Франция Манюел Валс заяви, че Франция ще подкрепи кандидатурата на бившия министър-председателя на Нова Зеландия и ръководител на програмата за развитие на ООН Хелън Кларк за генерален секретар на ООН, предаде AFP.

„Според нас бъдещият генерален секретар на ООН трябва да съответства на някои критерии. Трябва да е представител с политическа власт, да има управленски компетенции и добре да разбира световната сфера. Мадам Кларк съответства на тези изисквания и е най-добрият кандидат за тази организация“, заяви Манюел Валс.

По-рано бе съобщено, че кандидатурата на Кларк е подкрепена от САЩ, Великобритания, Австралия и няколко европейски страни. Русия ще подкрепи българския кандидат и директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова.

Превод и редакция: Виктор Турмаков

При внимателен преглед на публикациите във „Франс прес“ става ясно, че такова съобщение там няма. В материалите им Хелън Кларк дори изобщо липсва като тема на разговорите при посещението на Валс. Самата агенция опроверга съобщението, че премиерът Манюел Валс е обещал гласа си за Хелън Кларк.

Проверката в новозеландските медии показва, че новозеландците (естествено) са повдигнали въпроса, а Валс (естествено) е отговорил уклончиво.Имайки предвид обстоятелствата (посещение на място, преговори и т.н.), според наблюдатели френският министър-председател направо дипломатично им е казал „не“.

Ето какво пише основният новозеландски вестник:

http://m.nzherald.co.nz/nz/news/article.cfm?c_id=1&objectid=11632144

„…

The French leader acknowledged there were many different nominations they were looking at – and one of those was Ms Clark.

She was a talented and very experienced candidate, he said, but on choosing a set candidate to back, he said: „It is too early to have a formal opinion“…“

(„…Френският лидер призна, че има много различни номинации, които те разглеждат, и една от тях е кандидатурата на г-жа Кларк. Тя е способен и опитен кандидат, каза той, но е „твърде рано на този етап да изберем официално кого да подкрепим“.)

И още – от основното радио в Нова Зеландия:

http://www.radionz.co.nz/news/political/302804/too-early-to-formally-back-clark-french-pm

„… Speaking through a translator, Mr Valls said Miss Clark has a lot of the skills France was looking for in a Secretary General, but there were many good-quality candidates…“

(„Говорейки с помощта на преводач, г-н Валс каза,  че г-жа Кларк има много от качествата, нужни според Франция за Генерален секретар на ООН, но има и много други кандидати с подобни добри качества.“)

Възниква въпросът откъде е тръгнала „новината“, та даже и цитат на френския министър-председател пред АФП? Ето откъде – материалът е преведен буквално от „оригинала“ в украинския сайт:

http://www.ukrinform.ru/rubric-world/2010622-francia-podderzit-naznacenie-helen-klark-na-dolznost-genseka-oon.html

Сайтът е на руски, регистриран е с руски интернет адрес, но се списва явно от украинци. Не е ясно доколко е свързан с официалните власти, но защитава последователно и нескопосано украинската и антируска линия по всички въпроси.

След като са разбрали, че е дезинформация, много от българските  сайтове са се поправили – „Фактор“ е свалил материала (линкът не води вече към статията и търсенето на самия сайт не дава резултат). „Епицентър“ е пуснал опровержение:

( http://epicenter.bg/article/Vse-pak-Frantsiya-ne-e-reshila-kogo-da-podkrepi-za-generalen-sekretar-na-OON-/99984/7/0).

Но първоначалният материал там още си стои.

„Разчепкването“ на технологията на това тенденциозно и целенасочено масово заблуждаване би имало два смисъла – от една страна, като поука, и второ, като начин да се ваксинира публиката срещу подобни дезинформации.

Други елементи от пропагандната кампания срещу Бокова са публикуваните материали в жълтия британски вестник „Дейли Мейл“, цитирани от сп. „Форин Полиси“ и „Сънди Таймс“ и опровергани официално от Ирина Бокова пред АФП, както и позоваването на „анонимен дипломат от ООН“ от страна на Ройтерс, че Бокова се била представила неубедително.

За всеки, който следи изявите на настоящия шеф на ЮНЕСКО и обективно е изгледал предаваното онлайн изслушване на Ирина Бокова в централата на организацията в Ню Йорк на 12 април, е ясно, че тя се представи блестящо – както впрочем отчетоха повечето независими наблюдатели.

Източник: Гласове

България: Балканска тежка и евразийска лека категория

STRATFOR, Май 1, 2016.

Докато столицата София, България, често се е стремила да доминира на Балканите със своята история, по-често е била доминирана от великите сили, които я обграждат

Резюме

България е най-старата държава в Европа – тя съществува в приблизително днешните си форми от  700 г. Сл. Христа, много преди повечето от своите колеги-членки на ЕС. Този факт обаче е подвеждащ. Докато България е съществувала в по-ранен етап, тя е преживяла 7 от 13- те века на своето съществуване под чужд контрол. Благоприятната география на страната и дава потенциал да доминира над по-малките си съседи, но също така я е обричало да управлява при три империи: византийците, османците и Съветския съюз.

В миналото България е действала в защита на своята територия в Дунавската равнина, на юг от река Дунав и на север от Стара планина. Когато съседният Константинопол (или неговия наследник, Истанбул) е бил слаб, или приятелски настроен, България е фокусирала върху възможността да се възползва от плодородието на Тракийската низина и позицията си на комуникационен коридор между Европа и Азия. С възхода както на  европейските сили, така и на Руската империя през 19 в. , България се оказа вклинена в средата, като и се налага да балансира между двете страни.

Днес България е защитена от членството си в НАТО, както и в Европейския съюз. В рамките на тази защита, София изгражда своята икономическа и военна мощ. Но и двата от тези блокове са в несигурни позиции. В допълнение, балансът на България между Русия и Европа е деликатен, а Турция преживява възраждане. Тези фактори означават, че България може отново да стане обект на чужди интереси.

Анализ

България се намира в югоизточната част на края на Балканския полуостров – тънкия клин земя, която свързва Европа с Азия на Босфора. „Балкан“ е турска дума, означаваща „гориста планинска верига“, подходящо описание за голяма част от територията. На запад,  струпаните планини се простират чак до Адриатическо море, където стръмна хълмиста укрепителна линия загражда голяма част от крайбрежието. В Източните Балкани, където се намира България, теренът не е толкова труден.

https://www.stratfor.com/sites/default/files/styles/stratfor_large__s_/public/main/images/Bulgaria-and-the-Balkans.jpg?itok=uPIDsFVK
Северната граница на България минава най-вече по протежението на великата река Дунав, до там, докъдето тя се влива в Черно море. Реката не е достатъчна бариера за да обезкуражи определен нашественик (тя не е успявала да стори това много пъти), но пък  е служила като ясен граничен маркер за България от ново време, както и за византийците и римляните преди това. Влашката низина, от северния бряг на река Дунав, никога не е подкрепяла държавно устройство с достатъчна сила, за да застраши сериозно България. Въпреки това, велики сили от дистанция са навлезли от тази посока, включително Русия и Германия.  Черно море се намира на източната граница на страната, където бреговата линия е по-малко укрепена от тази на Адриатика. Това крайбрежие винаги е било фокус на съществено военноморско присъствие на великите сили (византийците и по-късно руснаците). В резултат на това, българите рядко са изпитвали неуязвимостта на своите  морски граници.

https://www.stratfor.com/sites/default/files/styles/stratfor_large__s_/public/main/images/Bulgaria-close-up-detail-map-042616.jpg?itok=6JX-KS-1

Вътрешността на страната е доминирана от вдадени разширения на Стара планина, която разцепва страната на две, като преминава от Запад на Изток и  осигурява бариера, която става все по-непривлекателна, както го приближава към Черно море. На Север от планината  е изключително плодородната Дунавска равнина, на юг от нея е Тракийската низина. Как жителите на страната са могли да използват тази планинска бариера е  формирало и връзката и с външния свят, и особено с Константинопол.

https://www.stratfor.com/sites/default/files/styles/stratfor_large__s_/public/main/images/Bulgaria-close-up-detail-map-042616.jpg?itok=6JX-KS-1

Българският Югоизток остава най-голямата заплаха за страната: един град, който е имал много имена, но е наречен Константинопол през голямата част от съвременната история. Българската югоизточна граница минава през цялата Тракийска низина, истински рай за всеки конник, като се простира до преддверията на този град и нагоре до в сърцето на територията на съвременна България. И накрая –  Родопите и Балканските планински вериги се простират до южните и западните граници, а отвъд тях са Западните Балкани.

https://www.stratfor.com/sites/default/files/styles/stratfor_large__s_/public/main/images/Bulgaria-close-up-detail-map-042616.jpg?itok=6JX-KS-1

Основното население на България исторически е разположено в един от двата начина, в зависимост от това как се е изявявала мощта на чуждите сили. Когато заплахата от нашествие е била ниска, България е съумявала да действа като връзка между Изтока и Запада; когато заплахата е била висока, център на властта в България има тенденция да  преминава към по-защитената област на Север от Стара планина и на Юг от река Дунав. Под Римската империя, България  се придържа към първата конфигурация, като действа като важна  пътна артерия между Европа и Азия. По това време, Сердика и Филипополис, днешните София и Пловдив, са ключови постове по Via Militaris,  старият римски път, който  минава от Белград на юг към Константинопол. Градовете се обогатиха от търговията, която минаваше през тях.

Но тази настройка става проблематична, когато Константинопол се оказва във враждебни и мощни ръце – както е било, когато племето Булгар първоначално завоюва територията си.  Българите преди това са живели в областта на днешна Украйна и Русия на североизточния бряг на Черно море. Но в  681 г.  друго централно азиатско племе ,  хазарите, ги оттласкват към това, което днес е  България. Преминаването на  Дунава доведе българите в конфликт с Византийската империя, базирана в Константинопол. Когато българите се заселват в района, те се смесват с местните славяни, които също са мигрирали наскоро. Поради мощния статут на Константинопол, групата приема втория модел на заселване, след което възникват три столици на  България, появили се в  различни точки на юг от Дунав. Макар и не толкова благоприятно поставена за търговия, Дунавската равнина съумява да поддържа доста голямо население. Планинската бариера също е предоставяла изобилие от възможности за засади срещу всякакви армии, приближени до византийските.  В действителност, планините са оказват особено подходящи за целта: Рязкото снишаване на южната страна дава предимство на защитника от Север.

Дългата сянка на Константинопол

Въпреки антагонистични отношения и заплахата която Константинопол постоянно създава, мястото на България на Дунавските и Тракийската равнина и дава уникално предимство да създаде силна база за своята власт. Типично равната земя улеснява образуването на по-силни държави и по протежението на плодородни речни долини,  които са склонни да предоставят по-голям капацитет за подкрепа на големите градове. България има и двете, а нейните планинските райони предоставят на военните отлични възможности за обучение, за да се подготвят за Балканските завоевания.  По този начин, когато Константинопол е слаб и под атака от други, като кръстоносците и мюсюлманските армии, България има възможността да разпростре властта си на Запад в днешна  Македония, Южна Сърбия, Северна Гърция и дори до Албания на Адриатическото крайбрежие. Тя успява да постигне това два пъти, веднъж по време на Първата българска държава от 681  до 1018 и от 1185 до 1396 по времето на Втората българска държава. Експанзията е привлекателна за България, защото с увеличаване на големината на територията и идва и по-голяма защита за нейната сърцевина.

Но възможността да се разширява не е възниквала често. Фрагментираните Балканите са пресечна точка, която исторически е разположена в близост до големи центрове на власт – първо Константинопол и по-късно в Русия и Европа. И тъй като е заобиколена от много по големи  сили, страната е прекарала 694 години от своето 335-годишно съществуване под чужда власт (649 под Константинопол и 45 под Москва.) Като цяло, доминирането не било положително за България и е възпрепятствало нейното развитие.
Лице в лице с един  променен свят

След пет века османско поробване, България възвръща независимостта си през 1878 г. Тя се очертава като амбициозна млада нация, макар и такава, която не е призната официално до 1908 г. Османците са били в упадък в продължение на векове, и България усети една рядка възможност да  разпростре още веднъж своето влияние на Запад. В резултат на това страната прие Римската конфигурация за нововъзникнала държава, избирайки за своя столица малкият град София, в западните планини. Местоположението на града на високо поле, действа като централна точка, от която може да се управлява една българска и македонска империя , която би могла да се отвори към Тракийската низина и древния град  Пловдив.  Около София се изграждат железници, а в Бургас  (днес, четвъртият по големина град в България),  е изградено пристанище,  готово да приема  стоки от цялата страна и от морето.

Но империята, която София възнамеряваше да управлява никога не се появи. Светът се промени и слабостта на Турция не водеше вече автоматично до българска възможност. България бе въвлечена  в глобална игра, а балканските страни бяха превърнати в шахматни фигури. През първите 40 години от своето самостоятелно съществуване, България води губещи битки, за да си възвърне бившите територии на Запад и Югозапад, предимно в днешна Македония. В различни моменти, като нейни противниците , в борбите се включват Сърбия, Гърция, Турция, различни европейски сили и (по време на двете световни войни) Русия. България определено се оказа на губещата страна от тези сблъсъци, включително по време на Втората световна война, в която бе въвлечена без да има голямо желание да участва в нея. В края на войната, България бе отново под чужда власт – тази на Русия.

Съветските отражения

Управлението на Русия засегна всеки аспект на българското общество – социално, политическо и културно – но може би най-трайни бяха икономическите ефекти. Между 1878 и 1945 г., опитите на България да се модернизира, постигнаха смесени резултати. Нарасналото значение на София, която е изолирана в планините и следователно относително неефективна, се съчета с липсата на първоначални инвестиции и различните войни,  които забавиха развитието на България. До 1944 г. страната беше все още бедна, с преобладаващо аграрна икономика, въпреки че периодите на бърз растеж и помогнаха към края на 19-ти век.

Инспирираните от Съветския съюз опити за бързо модернизиране доведоха до експроприацията на земята и гигантски индустриални проекти, увеличаване на производството в България, както често се случваше в съветските републики. Но те доведоха до неконкурентоспособни производствени техники и липса на ефективност в сравнение със западните държави. България стана първа производителка на електроника за затворения съветски търговски блок, Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ), и в един момент произвеждаше 40 процента от компютрите в Източния блок.

https://www.stratfor.com/sites/default/files/styles/stratfor_large__s_/public/main/images/bulgarian-it-sector-exports.png?itok=4hLgR0xz
Българският износ на машини трябваше все повече да разчита на внос за части от Запада , които  все по-трудно можеше да бъдат заплащани с отслабващата съветска валута. Недостатъците на системата станаха фрапиращо очевидни с падането на Съветския съюз. Българският износ спадна рязко, а инфлацията и безработицата нараснаха. Още по-вредно бе масовото изселване на хора, като  резултат от отварянето на границите. През 1989 г. България имаше 9 милиона души,  а до 2015 г. този брой намаля  до 7,11 млн.

https://www.stratfor.com/sites/default/files/styles/stratfor_large__s_/public/main/images/bulgaria-population.png?itok=UKpLz-qn

Въпреки това, след 1990-те години, икономиката започна да се възстановява, стимулирана от новата перспектива през 2007 г. за присъединяване на страната към Европейския съюз. Преди съветското време, България е имала тесни икономически връзки с Европа (първо с Обединеното кралство и Франция, а по-късно с Италия и Германия), и след като мрежата на СИВ се срина, изглеждаше очевидна стъпка, да ги възстанови отново.

Нови европейци

През 2000 г., новосъздадената еврозона беше залята от инвестиционен капитал, част от който потече към България, свеждайки дефицита на нетни чуждестранни активи до -24.3% от БВП  през 2007 г. . Не бе  изненадващо, че икономиката процъфтя, достигайки среден ръст от 5 на сто годишно, между 2000 и 2008 г. Въпреки че икономическата катастрофа от 2008 отне нещо от блясъка на този растеж, реалният БВП на глава от населението днес е двойно по-голям от това, което беше през 2000 година (Въпреки че намаляващото население за това време леко преувеличава цифрите.) Този успех е в рязък контраст с тежкото положение на Гърция, Балканският съсед на България. Въпреки, че Гърция започна с по-висок БВП, който нарастваше по-бързо, отколкото този на България (и все още има по-висок БВП), тя загуби оттогава насам голяма част от това, което беше  придобила в първото десетилетие на този век, докато  България запази много от своите придобивки.

https://www.stratfor.com/sites/default/files/styles/stratfor_large__s_/public/main/images/bulgaria-greece-gdp.png?itok=wdvRFzZY

България  имаше също успехи в своите сектори на електрониката и информационните технологии , които в последно време показват признаци на възстановяване след разпадането на Съветския съюз. През последните 10 години износът на електрическо оборудване се е увеличил с 3,5 пъти, извеждайки тези стоки от седмо място в експорта на България на втора позиция. Нещо повече – с най-конкурентните разходи за труд в Европа и със скорост на Интернет в световните  топ 20, България се превърна в център за ИТ аутсорсинга. Някога наричана „Силиконовата долина на Съветския съюз,“ България днес е наричана „Силиконовата долина на Източна Европа.“ Но икономическата перспектива не е изцяло положителна.

„Трансперънси интернешънъл“  публикува наскоро проучване, което класира България като най-корумпираната държава в Европейския съюз, друга възпираща последица от  съветската власт. Присъединяването към Европейския съюз също подхрани емиграция, като се има предвид, че сега е по-лесно за българите да напускат страната ,в търсене на по-добри заплати на друго място. Днес, България, която вече загуби 20 процента от населението си от 1990 г. насам, е страната с най-лошата демографска перспектива в света; Обединените нации прогнозират допълнителен спад от 27,9%  на населението до 2050 г.
Голямата картина

България е прекарала голяма част от историята си, или като застрашава района на Запад, или когато самата тя е била застрашавана от всички по-големи държави наоколо. Но приемането и в Европейския съюз и НАТО (към когото тя се присъедини през 2004 г.), изглежда постави тези геополитически тенденции в режим на задържане. Турция е относително незастрашаваща, каквато е била, откакто България се е освободила от влиянието и през 1878 г., а Русия вече не действа като проективна сила, както правеше това Съветският съюз.

Времето също изглежда, че изолира български идеи за разширение на Запад като маргинализира  политическите партии. България и Македония все още имат доста спорове, например за потенциалното присъединяване на последната към ЕС, но взаимоотношенията не са взривоопасни. Балканските страни вече не виждат България като заплаха, каквато беше през първата половина на миналия век. Ако се съди по скорошния растеж, в най-близкото бъдеще, страната трябва да е относително стабилна.

При все това, в дългосрочен план, картината е малко по-мрачна. Демографската перспектива на България най- вероятно ще накърни нейните стремежи за растеж през следващите десетилетия  като я направи по-слаба от нейните сродни държави. В същото време, императивът на България да балансира велики сили, така че да избегне да бъде доминирана, с течение на времето се оказа изключително предизвикателство, за да бъде постигнато. Последният опит за привеждането в съответствие с Европа чрез Европейския съюз, като същевременно поддържа отношения с Русия, бе успешен, но устойчивостта на тактиката е под въпрос. Европейският съюз предостави стабилност, но пропуските в неговия модел стават очевидни. Ако Европейският проект се разпадне, България ще трябва изцяло да разчита на НАТО за своята сигурност. НАТО е съюз, който е създаден за да се противопостави на съветската и след това руската заплаха – което означава, че ако заплахата намалее достатъчно, блокът за сигурност може да не е вече актуален. Не е трудно да си представим един свят, в следващите няколко десетилетия, в които България може да се окаже лишена от защита както от  ЕС , така и от НАТО.

Отслабена България без защита теоретично би могло да се счита за приемливо, ако страната съществуваше в област без заплахи. Но това никога не е било така. В средата на Балканите, фрагментираните кръстопътища на Евразия, България никога не е била лишавана от вниманието на външни сили. За повечето от 13-те века в които България съществува, Турция е определяла позицията на страната. През последните два века вниманието на Турция е отклонено другаде, но не може да се приеме, че то ще остане такова за неопределено време. Страната набира сили, и ако и когато Турция се съживи,  България вероятно ще бъде подложена на решителен натиск да отстъпи ,все пак на Константинопол, още веднъж.

https://www.stratfor.com/sites/default/files/styles/stratfor_large__s_/public/main/images/bulgaria-greece-gdp.png?itok=wdvRFzZY

Превод от англ. : Пламен К. Георгиев

Барак Обама: Последният президент на Запада

Автор:  Якоб АУГЩАЙН, Spiegel, Април, 25, 2016..

  • Барак Обама бе надеждата на немците за по-добра Америка. Но светът не е по-добро място. Той ни разочарова.

Барак Обама беше в Германия. Прощална обиколка на един човек, който някога бе Месията. Като такъв го посрещнаха германците в онзи през юли 2008 г. край Берлинската Колона на победата. 200,000 души бяха дошли. Никога преди и след това Обама не е говорил пред повече хора. Те го обичаха, надяваха се на него.  Но на Месията се вярва най много, докато е очакван.  В момента в който той се появи започва и „размагьосването“. И „размагьосването“  на  Барак Обама беше неудържимо. Този президент се оказа разочарование.

Обама е човек на високопарните думи, които не  бяха последвани от дела.

Нищо не се  промени. Във в. „Bild“, сега той възхвали политиката спрямо бежанците на германския канцлер до небето. И канцлерът се ръководел от интересите и ценностите, така: „Светът можа да видите в смелата й нагласа, когато много мигранти дойдоха в   Европа … Ние не можем да затворим вратите за нашите ближни, когато те са в такава голяма нужда. Това би било предателство на нашите ценности. “

Досега САЩ са приели около 2500 бежанци от Сирия. През тази година, каза Обама те трябва да станат 10,000. Този брой , той обяви в една страна, която прие един милион души през миналата година и поради това рискува своята политическа стабилност. Като цяло, САЩ  са приели общо 70,000 бежанци от цял ​​свят през изминалата година.

Ценности, ценности, ценности? Хамлет ще каже, „думи, думи, думи …“ Ако моралът е капитал, с който щатите разполагат, то САЩ са в банкрут.

Не  Обама, докара страната до несъстоятелност. За това се погрижи неговия недолюбван  предшественик George Dabbelju  Но, за да се възползваме от по-съвременен език: Обама не яви като попечител на фалит. А като саниращ. Да, Обама също постигна победи: Ядреното споразумение с Иран,  изтеглянето от Ирак и Афганистан,а нормализиране на отношенията с Куба. За това светът трябва да му благодари. Но и пораженията му натежават сериозно: Гуантанамо не е затворен. Войната с безпилотни самолети убива невинни. Америка подлага  света на тотално наблюдение. Осведомителите са безмилостно преследвани. Обама не направи света по-добро място.
фото галерия

Америка е отчуждена от себе си

Думата Запад някога  имаше значение. Тя  описваше  целите и ценностите на един по-добър свят. Това означаваше достойнството на демокрацията и справедливостта, за разлика от произвола на тиранията. Какво направи Америка от Запада,  стана ясно  през лятото на 2013 г., когато много европейски страни забраниха да кацне или прелети самолетът на боливийския президент Ево Моралес , защото подозираха че дигиталният дисидент Едуард Сноудън е на борда. Тези страни се бояха от гнева на хегемонната сила САЩ.

Обама встъпи в длъжност за да обедини една  разделена нация. Това  също се оказа неуспех.  Евангелие от Марко 3, 25: “  И ако един дом се раздели против себе си, тоя дом не ще може да устои.“ Това е често срещано кредо в САЩ,  поне от Ейбрахам Линкълн насам,  когато  той го използва в известната си реч през 1858 г. Линкълн , покорителят на робството. Върху Библията  се закле и Барак Обама, първият чернокож президент на САЩ при встъпването си в длъжност. Но Обама не е Линкълн.

Дори и здравното осигуряване, която трябваше да бъде неговото голямо национално реформаторско дело, му се удаде наполовина, затова пък допринесе за националното разединение. Обществото остава разкъсан социално и политически. Социалното неравенство доби  гротескни черти.  Политическата система е в ръцете на капитала и неговите лобисти. Политическият пейзаж е разбит от идеологическо заслепление  и доминирано от омраза. Една перверзна смес от безотговорност, алчност за печалби и религиозен фанатизъм доминира общественото мнение. Новият Месия вече е Доналд Тръмп.

От европейска гледна точка всичко това звучи отблъскващо: Друга политическа култура. Не е наша. Ние наблюдаваме Америка все повече и повече с поглед, който е подобен на този, с който гледаме на Русия, Китай, Индия. С чувството: Ние сме различни. Барак Обама бе последният президент на Запада. Тези, които ще дойдат след него ще бъдат само държавни глави на Съединените американски щати. И Америка се превърна в чужда страна.

Том Ханкс току-що каза в интервю за „Шпигел“: „Тъмнокож човек в Белия дом, Това бе страхотно ..“ Да. Но това беше и всичко.

На челната снимка: Президентът на САЩ Барак Обама на прощаване с  Германия , DPA

За автора: Якоб Аугщайн /Jakob Augstein/, роден  1967, от  2008  издател на седмичника „Der Freitag“. преди това е работил  за  „Süddeutsche Zeitung“ и die „Zeit“.  „Der Freitag“ се застъпва  за критическия журналализъм в политиката, културата и обществото. Якоб Аугщайн, наследник на стара журналистическа фамилия ратувала за демокрацията в Германия  след Втората световна война  е редовен колонист на престижното издание „Шпигел“. /бел. ред./

Превод от немски: Пламен К. Георгиев

Източник: Spiegel online

Ирина Бокова пред ООН: Идвам от малка, но горда страна

„Днес ние всички се нуждаем от нов способ да живеем съвместно и да се уважаваме.“ Това заяви шефът на ЮНЕСКО Ирина Бокова в началото на безпрецедентното публично изслушване на кандидатите за следващи генерален секретар на ООН. Във вторник започна изслушването на осемте кандидати за поста генерален секретар на ООН, което ще продължи до 14 април.

Снимка: Канал 3

За първи път в историята на ООН кандидатите за поста генерален секретар на световната организация публично ще се борят за поста. Новият процес по селекция скъсва с практиките от миналото, тъй като преди решенията се вземаха при закрити врата от петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН.

В началото Ирина Бокова говори за историята на България и за натрупания опит през живота си. Тя подчерта, че България има една от най-старите култури в Европа.

„Идвам от малка, но горда страна, с бурна история“, каза тя, редувайки английски и френски език в изложението си.

  • Бокова изтъкна, че има голямо участие в изготвянето новата конституция на България, а също така законодателство в защита правата на жените.
  • Според Бокова новите предизвикателства в света са бежанците, тероризмът, екстремизмът. Тя подчерта в тази връзка, че е необходим нов етап по отношение действията на ООН.
  • Ръководителят на ЮНЕСКО смята, че ООН пренебрегва казус като насилието срещу жени. XXI век трябва да бъде век на равенство на половите, категорична е тя.

„Не е възможно да се постигне едновременно мир и устойчиво развитие без равенство на половете“, продължи Ирина Бокова.

За разлика от предишния кандидат, Игор Лукшич от Черна гора, Бокова не четеше по време на изказването си, което й донесе аплодисменти от представителите на страните в световната организация.

Според наблюдатели Бокова е на напълно различно ниво в сравнение с първия изслушан кандидат – Лукшич.

След края на изложението българският кандидат започна да отговаря на зададени от страните членки въпроси.

Как ще осигури справедливо разпределение на постовете в ООН” и „Ще работили с необвързани страни” бяха част от въпросите към Ирина Бокова.

  • ООН е за всеки – малък, голям, развит, развиващ се. Необвързаните страни допринасят много, изтъкна в отговор българският кандидат.
  • По темата за постовете тя изтъкна, че е привърженик на географския принцип и има високи стандарти в избора на кандидати.
  • Ирина Бокова се изказа категорично в подкрепа важността на превантивната дипломация.

Генералният директор на ЮНЕСКО спомена и Agenda 2063 (глобална стратегия за оптимизирано използване на ресурсите на Африка в полза на всички африканци), което според анализатори е добър начин за привличане на африканския вот в спора за председателския пост.

По отношение на бежанската криза тя изтъкна, че когато бежанец си намери работа, той или тя вече не е бежанец. По думите й връзката между хуманитарната дейност и действията за развитие са най-голямата слабост на ЕС.

Според нея екстремизмът се разпространява в обществата, подчертавайки, че в голямата си част е свързан с това, как образоваме хората.

Българката изуми аудиторията и оказвайки уменията си и на испански език, с което приятно изненада задалия въпрос посланик на Чили. Стана ясно, че Бокова отговаря на езика, на който й е зададен въпросът.

Ще използвам цялата си отговорност и правомощия за превенция на конфликти. Трябва да изградим, да създадем атмосфера за поддържане на диалог между страните членки, отговори тя на въпрос на чилийския посланик.

„Този открит процес на диалог показва промяна в ООН, може би страните членки трябва да продължат в тези „демократични” линии“, каза още тя.

Япония отбеляза, че само един от кандидатите е включил в инициативите си щекотливата тема за реформиране на Съвета за сигурност на ООН и попита Бокова за мнението й по въпроса.

Каналът на ООН, който излъчва представянията на кандидатите за поста генерален секретар, е  http://webtv.un.org/.

В интервю за БНР миналата седмица Ирина Бокова заяви: „Смятам, че ще мога да изложа много от идеите, от опита, който имам, да споделя това, което мисля за ролята на ООН, за мултилатерализма на многостранната дипломация, това, което смятам, че е важно в работата на един генерален секретар. Надявам се, че ще мога със своето участие да убедя страните-членки защо смятам, че мога да спечеля тези избори.“

Неформалният диалог протича в двучасови сегменти с участието на всеки кандидат.