Архив за етикет: нато

НАТО си измисля големия враг

„Сега ни тревожи най-много присъствието на извънрегионални сили – най-вече военноморските сили на САЩ, които доста често навлизат в Черно море. Ако става дума за такива кораби като есминеца „Доналд Кук“, то те пренасят няколко десетки високоточни крилати ракети „Томахоук“, но са оборудвани и със системата за противоракетна отбрана „Аеджис“. Нееднократно сме предупреждавали САЩ за опасността от приближаване на такива кораби до руските брегове. Това са дестабилизиращи крачки, които не само нанасят щета на регионалната сигурност, но и подриват стратегическата стабилност“. Това казва постоянният руски представител в НАТО Александър Грушко.

В петък във Варшава бе открита двудневната среща на НАТО с ключова тема “парирането на заплахата за евроатлантическата сигурност от страна на Русия” и бъдещите отношения с Москва. В навечерието на срещата на високо равнище постоянният представител на Руската федерация в НАТО Александър Грушко разказа защо въпреки известното смекчаване на реториката Алиансът продължава да  засилва източните си граници и каква може да е ответната реакция на Русия. Интервю на Павел Тарасенко.

– Външният министър на Франция Жан-Марк Еро обеща да работи върху това срещата да не изостря конфронтацията с Русия. Каква е прогнозата ви, какви ще бъдат  последствията от срещата във Варшава?

– Прогнозите са неблагодарно занимание. От общото усещане и анализирайки наличната ни информация, следва, че не могат да се очакват качествено нови решения във Варшава. Преди всичко имам предвид философията на НАТО по отношение на Русия. Днес тя се крепи на два стълба. Първият – да се “засилва отбраната”, за да се сдържа Русия. Вторият – да се поддържат каналите за политически диалог.

– В какво се изразява това сдържане?

– Срещата окончателно ще утвърди състава на силите на НАТО, обсъден още през юни от министрите на отбраната на пакта. Става дума за разгръщане на четири батальона на ротационен принцип в Полша и трите балтийски държави. Очевидно НАТО ще продължава да акцентира върху увеличената честота на ученията си по линията на границата ни. Ще се усъвършенстват системите за командване и управление: сега приключва организирането на шест щаб квартири в страни от Източна Европа.

Продължава реализацията на плановете по изграждането на европейския сегмент от глобалната ПРО на САЩ. Неотдавна в Румъния бе открит обект с разположени ракети прехващачи, а до 2018 г. трябва да бъде построен още един такъв и в Полша. В общи линии това е същината на решенията, които могат или да бъдат приети, или окончателно да се потвърдят във Варшава.

Освен това, очевидно е, че на срещата на НАТО ще има опит за по-прецизно формулиране на стратегията за южната периферия, и ще се определи как да се парират рисковете, свързани с нестабилността в Близкия изток и Северна Африка, и какъв ще бъде приносът на Алианса в борбата с тероризма.

Създава се впечатление, че засега се налагат привържениците на концепцията НАТО като “тренировъчен алианс”, готов за съдействие на силовите структури на държавите, оказали се в “зоната на турбулентност”. Днес НАТО обучава военни в Йордания, Тунис, Ирак. Обявено е, че Алиансът ще е готов със съответната програма и в Либия.

– Връщайки се към въпроса за активността на НАТО на източните граници, в близките планове на Алианса е засилването на военно-морското групиране в Черноморския регион. Какви ще бъдат ответните мерки на Москва?

– Те са очевидни. Ще направим всичко, за да не бъде нарушен балансът в региона. Това се отнася за въздушния, морския и всички други компоненти, със задължителните за това средства. Винаги сме били за запазването на Черно море като регион на сътрудничество. Миналата седмица в Сочи се проведе министерско заседание на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество и ние искаме в отношенията между страните от региона да доминират именно икономическите, социалните въпроси, културното взаимодействие, туризмът.

В продължение на много години работим над сериозни проекти, например, по създаването на транспортен обръч около Черно море. Беше създадена в региона Черноморска военно-морска група за оперативно взаимодействие (BLACKSEAFOR). Действаше уникална система от морски мерки за взаимно доверие. Изобщо налице са всички предпоставки и в бъдеще Черно море да не се превръща в арена на сблъсък.

Сега ни тревожи най-много присъствието на извънрегионални сили – най-вече военноморските сили на САЩ, които доста често навлизат в Черно море. Ако става дума за такива кораби като есминеца „Доналд Кук“, то те пренасят няколко десетки високоточни крилати ракети „Томахоук“, но са оборудвани и със системата за противоракетна отбрана „Аеджис“. Нееднократно сме предупреждавали САЩ за опасността от приближаване на такива кораби до руските брегове. Това са дестабилизиращи крачки, които не само нанасят щета на регионалната сигурност, но и подриват стратегическата стабилност.

– Доколко Москва се безпокои от ученията на НАТО?

– Безпокоят ни, разбира се.

– На свой ред ръководството на Алианса не спира да бие тревога по повод руските учения – най-вече внезапните. Ще успокоите ли НАТО?

– Наистина напоследък представителите на НАТО доста се оплакват от нашите внезапни проверки. Те обаче се осъществяват в пълно съответствие с ангажиментите, поети в рамките на международните договори. Нещо повече, ние действаме изключително прозрачно – на доброволен принцип информираме, в това число и по системата за комуникации на ОССЕ, за провеждането на такива непланирани учения. Организират се пресконференции за военни аташе в нашето Министерство на отбраната.

Аз обаче бих откроил друго. Всяка държава си има своя форма на военна организация. За нас проверката, съпътствана с прехвърлянето на голямо количество личен състав и техника, е най-ефективният начин за осигуряване на отбранителната способност. Да речем, има такъв показател като брой военнослужещи на граничен километър. По този показател Русия е на 42 място в света.

При днешните условия ние не можем да си позволим да притежаваме тримилионна армия, която да покрива всички стратегически направления. Именно затова за нас мобилността, оперативността в разгръщането на войските са оптимална форма за военна организация и като учебен процес също. Убеден съм, че натовските военни прекрасно го разбират. Всеки политик, гледайки географската карта, ще осъзнае, че нямаме друг изход, ако искаме да сме състоятелна във военно отношение държава. Поради това и ще продължаваме с тези учения.

Важното е, че всичките маневри са на територията на Русия. Докато, когато говорим за ученията на НАТО, става дума за прехвърлянето в една или друга държава на голям брой чуждестранни военни. Самият факт, че днес много страни изискват присъствието на чужди сили на своя територия е свидетелство за криза в европейската сигурност. Все пак в течение на много години в Централна Европа се смяташе, че най-доброто средство за сигурност е изтеглянето на чуждестранните сили от своя територия.

– До какво ще доведе тази политика на НАТО?

– Крачките, които Алиансът предприема в източното направление, абсолютно ще влошат положението. Става дума за създаването на нови разделителни линии на континента посредством ротация на военни и чрез мащабни учения, пречи се на реализирането на проекта “Голяма Европа” и се засилва зависимостта на европейските страни от САЩ.

Що се отнася до Русия, предлагат ни конфронтационен дневен ред, от който ние изобщо не сме заинтересовани. В НАТО трябва да си дават сметка, че от военна гледна точка тези мерки имат само обратен ефект. Защото за всички разумни хора (още повече военни) е очевидно, че от наша страна ще последва военно-технически отговор.

Ще предприемем всичко необходимо за осигураване защитата на отбранителната ни способност.  Затова страните, обявили се за “прифронтови”, скоро ще разберат: усилията, уж положени за увеличаване на сигурността им, в действителност подриват тази сигурност. НАТО ни принуждава да разглеждаме тези държави като територии, където може да бъде съсредоточен значителен военен потенциал, представляващ риск и заплаха за Русия.

– Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенбърг обаче многократно повтари, че става дума за реакция на политиката на Русия и топката е в полето на Москва. Какво очаква от нас ръководството на Алианса?

– Ако проследите натовските изявления в последно време, то всичко се свежда до ситуацията в Украйна. Преди всичко става дума за реализирането на Минските споразумения. На тази позиция не й липсва лукавство. Защо ли искат изпълнение на плана от Русия, която не е страна по него? Няма и признаци, че НАТО сериозно работи с Киев, който до ден днешен е блокирал реализацията на политическите точки от Минските задължения, преди всичко свързани с приемането на законите за амнистия и за специалния статут на Донбас; внасянето на съответните изменения в конституцията, а също така (това е ключово и основно задължение на Киев) поддържането на пряк диалог с властите в Луганск и Донецк.

Нещо повече, програмите за хуманитарна помощ, реализирани от НАТО в Украйна, подливат вода в мелницата на “партията на войната” и създават у някои сили в Киев чувството за възможен военен реванш. Безпокои ни и това, че подразделенията на военните сили на Украйна, подготвени от инструктори от натовски страни, се прехвърлят към контактната линия с Донбас.

– Конфликтът в Източна Украйна продължава вече повече от две години. През това време реториката на НАТО не се ли е променила?

– Справедливо ще е да се каже, че насоката в изявленията не се променя, но тоналността варира. В момента ни безпокои друго: политическият курс, избран от НАТО под предлог украинската криза, придобива формата на военно планиране, което е много опасно. Военно планиране, насочено срещу Русия, неизбежно ще генерира враждебна политика. НАТО ще трябва през цялото време да обяснява на обществеността защо Алиансът харчи такива ресурси за париране на заплаха от Изток. На всички е ясно, че такава опасност не съществува.

Виждаме обаче, че стереотипите от Студената война оживяват. Освен това в този кюп непрекъснато се подхвърлят нови сюжети. Напоследък различни, но уж сериозни аналитически центрове, публикуват доста материали, които трябва да докажат, че ако нищо не се предприеме, до 30–60 часа руските танкове ще се стигнат до Талин и Рига. Политиката и още повече военната стратегия не могат да се реализират на базата на такива апокалиптични сценарии, които нямат нищо общо с реалността. Всичко това свидетелства, че Алиансът се чувства дискомфортно в новата среда за сигурност. НАТО е създавано за отбиването на атака от Изток и затова сега изкуствено си съчинява големия враг и се бори с него.

Освен това ние виждаме, че всички въоръжени намеси на НАТО след края на Студената война водят до най-тежки последици. Преди всичко става дума за военната кампания срещу бивша Югославия през 1999 г. Много страни от Алианса участват и в иракската операция. Последният пример са бомбардировките над Либия през 2011 г. Сегашното положение в Северна Африка и проблемите, с които се сблъсква Европа, най-вече миграционният натиск, до голяма степен са резултат от действията на НАТО. Страните от пакта индивидуално и колективно носят отговорност за това.

– С първия “лост” за сдържане на Русия, за който говорите, всичко се изясни. А какво става с втория, с диалога? Подготвяте ли се за поредното заседание на Съвета Русия–НАТО (СРН)? Какви въпроси смятате за приоритетни?

– Заседанието на СРН е в процес на подготовка. На миналата среща на 20 април обсъдихме целия спектър от въпроси, влияещи на европейската сигурност. Разбира се, те ще останат в центъра на вниманието. По същество обаче ние нямаме дневен ред: НАТО прекъсна с нас всякакво сътрудничество. Това значително отслабва формата на Съвета Русия–НАТО.

По тази причина днес не разглеждаме НАТО като партньор в разрешаването на проблеми, засягащи в еднаква степен и нас, и европейците. Затова и сътрудничеството по уреждането на кризисните ситуации за противодействие на общи предизвикателства се реализира в други фомати, включително нормандския и на Международната група в подкрепа на Сирия.

Бих казал, че през главата на институционалните разделителни линии, които НАТО и ЕС се опитаха да конструират по отношение на Русия. При все това ние виждаме, че прагматичните интереси в сферата на сигурността стават първостепенни и европейските страни си дават сметка, че без сътрудничество с Русия няма да могат да се разрешат ключови проблеми.

– По-рано една от сферите на сътрудничество между Москва и НАТО беше Афганистан. При какви условия НАТО има готовност да възобнови практическото взаимодействие и при какви Русия?

– Ние не формулираме никакви условия, а само изхождаме от това, че с прекратяването на афганистанското сътрудничеството с Русия НАТО сериозно влошава положението в Афганистан. Ще напомня, че в рамките на Съвета Русия–НАТО беше реализиран най-мащабният международен антинаркотичен проект: съвместно подготвихме (основно в нашата учебна база) над 4 хил. кадри за службите за борба с наркотиците на Афганистан, Пакистан и страните от Централна Азия.

Също така заедно подготвяхме афганистански техници за ремонт на вертолети от съветско и руско производство – а тези вертолети са основната боева мощ на афганистанските ВВС, без които армията не може да осигури надежден контрол на територията на страната. Това не са мои оценки, а на американски генерали, с които сме контактували по време на реализацията на този проект. Прекъсването на сътрудничеството се отразява не само на Афганистан, но влошава ситуацията и в Европа в сферата на сигурността. Европейците страдат от потока наркотици и от неконтролираната миграция, в това число и от Афганистан.

– Напоследък зачестиха случаите на опасно сближаване между кораби и самолети на Русия и НАТО. Засега минава без инциденти, не е ли време да се разработят допълнителни мерки за доверие?

–  В днешно време имаме солидна база на двустранни отношения със страните от НАТО. Като основа за предотвратяване на инциденти това е напълно достатъчно. Що се отнася до конкретни сближавания, които се случват напоследък, именно Русия по време на преговори с американската страна формулира предложения, които уточняват някои точки в двустранното споразумение от 1972 г. – за предотвратяване на инциденти в открито море и във въздушното пространство над него. Затова и топката е в американското поле. Ние сме открити за диалог и с отделните страни от НАТО, които се заинтересуват от усъвършенстването на двустранните механизми.

– А Русия какви уточнения предлага?

– Няма да се впускам в подробности, защото диалогът тече по линия на военните. Става дума за минимално разрешени дистанции на сближаване между кораби и въздушни съдове, за честотите, на които трябва да влизат във връзка, и т.н. Тоест за целия комплекс от мерки, позволяващи по-ефективни действия и взаимно разбиране на маневрите един на друг при такива сближавания.

– По-рано Полша изказа идея за обновяването на Виенския документ на ОССЕ, предлагайки по-прецизно да се опишат правилата за предотвратяване на сблъсъците по море и по въздух. Доколко такава инициатива може да е ефективна?

– Фундаменталният проблем е в това, че никакви козметични подобрения на мерките за доверие няма да могат кардинално да променят негативните тенденции в сферата на военната сигурност. Само отказът на НАТО от сегашната му политика и военна стратегия в духа на сдържане от времето на Студената война може сериозно да оздрави положението и да създаде предпоставки за началото на разговор за мерки за доверие.

Докато сега става така, че НАТО придвижва инфраструктурата си към нашите граници, засилва военната си активност близо до нашия преден рубеж, провежда дестабилизираща военна активност и същевременно говори за нуждата от някакви мерки за доверие. Става ясно, че с тези мерки за доверие натовците просто искат да легитимират засилената си дейност.

От историята на контрола над въоръжаването знаем, че да се придвижим напред се получава само когато имаме общ поглед върху принципите за устройство на европейската сигурност. Доскоро в продължение на доста години точките от Основополагащия документ на Русия–НАТО от 1997 г. – за неразполагането на допълнителни “значителни бойни сили” на постоянна основа на територията на новите членове на Алианаса, беше опора за това, че сигурността в Централна Европа се осигурява не по пътя на натрупване на военен потенциал, а обратно, чрез сдържаане във военната сфера и минимализиране на военния фактор в отношенията между страните от региона.

Днес НАТО следва обратния курс на засилване на военния потенциал. Този път е задънена улица и никакви козметични мерки от типа на усъвършенстване на Виенските документи няма да променят ситуацията.

– Имайки предвид, че живеем при други условия, не си ли струва да коригираме Основополагащия документ?

– Ние вече го предлагахме. Например точката, за която стана дума (за “значителните бойни сили”), има доста размит характер. Навремето Русия внесе конкретни предложения (изразени с количествен показател въоръжение в основни категории) относно това какво ние разбираме под “значителни бойни сили”. Реакция от НАТО не последва.

Превод: „Гласове“

 

Соломон Паси: НАТО подготвя въздушно и морско присъствие в Черно море

Докато се подготвях за придаването се обърнах по Туитър към ген.секретар на НАТО Йенс Столтенберг и го питах как вижда възможността за изграждане на военноморска база в Черно море.Той казва: Черноморската сигурност е важна за НАТО, нашите военни в момента разглеждат увеличаващите се възможности за военновъздушно и военноморско присъствие в региона. Той ни казва ясна тенденция, в която ни дава възможност България да се включи в една такава инициатива.

 

Соломон Паси: НАТО подготвя въздушно и морско присъствие в Черно море
Соломон Паси
Това каза Соломон Паси по БНТ. Има много добри новини. Първата е, че чуваме от премиера да се лансира стратегическа външна инициатива за демилитаризиране на Черно море. Втората е, че тя се излъчва много след поканата за членство в НАТО. Третата новина е, че тази прекрасна идея може да се реализира след 2 и 3 поколения
Важна новина от срещата във Варшава е сътрудничеството на НАТО и ЕС. Второто важно нещо е, че киберпространството става зона на действие на НАТО. Третата новина е, че се възстановяват срещите НАТО-Русия. Създава се и служба за разузнаване на НАТО, оглавена на много високо политическо равнище. В НАТО все повече навлизат технологиите.
С Русия трябва да разговаряме вежливо, но и да сме добре въоръжени. Тук има много отдавна дисбаланс на силите. Русия не иска война с НАТО. Те също не биха искали война, защото това е отбранителна структура. За да се реализира визия за недостигане на точката на война, трябва Запада и Русия да бъдат достатъчно въоръжени. Сега има дисбаланс.
Бележка на редактора на  “ Философския клуб“
Нашият Ван дер Любе, онзи, който ако си спомнят по – младите подпали Райхстага, по времето на Третия Райх, пък сетне натресоха Димитров и други още двама българи, да отговарят за „диверсията“, има библейско име. Със своя „Трабант“ , изложен някъде в експозиции за историята на прехода, той се „маркира“ в историята.
Образно казано разбира се. Понеже и баща му, многоуважаваният проф.  Исак Паси , титуляр по европейска естетика в СУ „Кл. Охридски“ повече от 30 години, комуто българската наука и култура дължат почти всичките преводи на немските естети, се отказа приживе от синчето си. Трябва да е имал своите основания.
Проф. доктор на философските науки Исак Паси
В зората на демокрацията у нас, старият проф. Исак Паси взе та им хвърли на Соф. унив. бланката с отказ да попълни графата там за  политическа принадлежност, че и политически убеждения.  И си отиде с чест и достойнство в заслужена пенсия. По закона на Панев, ако някой още го помни. Който имаше един девиз – „Кой не скача е червен“.
Не прощава да знаете природата, и отделя дори чехълчето на две.  Соломон младши, но не е премудрий,  “ подпълни“ други формуляри.  И ей на – още е верен на измишльотините в съответните кутийки, които  ранжират по признаци за атлантическа лоялност.
Е, четете сега и гледайте даже,  как се напънала планината и родила …мишчица. Дор до две. Нека са живи, да си имат и котило, но много молим, да не ни обръщат и нас на опашати твари, нали? По възможност, де. Иначе се знае какво следва, когато се нароят повече отколкото трябва. На мишката мястото е в дупката. На катерицата в хралупата.  А на хората – я по балконите да си гледат мирния свят, я в кафенетата по Черно море,  където още е добре. И така ще бъде.
Кратка справка за тези, които знаят за какво иде реч:

Исак Паси е автор на повече от 40 книги. Негово дело като съставителство, обща научна редакция и коментари са над 80 тома със съчинения на велики майстори на духа от цялата човешка история — от античността до XX век.  Благодарение на Исак Паси през годините става възможно в България да се появят съчинения на Цицерон и Хораций, Блез Паскал и Артур Шопенхауер, Фридрих Ницше и Густав Льобон, Дмитрий Мережковски и Анри Бергсон, Зигмунд Фройд и Карл Густав Юнг, Мигел де Унамуно и Хосе Ортега и Гасет, Лабрюйер и Вовнарг, Шамфор и Сьорен Киркегор, Йохан Хьойзинха и Владимир Соловьов, Лев Шестов и Николай Бердяев, Томас Ман и много други. /Из Викепедията/

К

НАТО: Политика за възпиране, но и диалог с Русия

Лидерите на 28-те страни членки на НАТО се обединиха на завършилата  среща на върха във Варшава около обща политика за възпиране, но и диалог с Русия. По думите на генералния секретар на алианса Йенс Столтенберг западните съюзници несъмнено са единни по отношение на Москва, въпреки предупрежденията от Германия и Франция, че усилването на източния фланг на НАТО може да доведе до противопоставяне като по време на Студената война.

 

Снимка: Пресслужба на Президентството

Не виждаме каквато и да било непосредствена заплаха за който й да било от съюзниците на НАТО. Не сме в стратегическо партньорство с Русия, което се опитахме да развием след края на Студената война, но и не сме като в ситуацията по време на Студената война. Ние сме в в различна ситуация. Тя не прилича на нищо, което сме преживявали преди, каза Столтенберг, цитиран от БНР.

Френският президент Франсоа Оланд посочи същевременно, че показаната твърдост към Русия ще позволи да се случи диалогът с нея. Той изрази надежда Москва да не е останала с впечатлението, че НАТО иска да е неин враг.

Решението за постоянното разполагане на 4 многонационални батальона в Полша, Литва, Латвия и Естония изглежда успокои лидерите на тези съюзнички, които се опасяваха от руска агресия, като в Украйна. Литовската президентка Далия Грибаускайте заяви, че НАТО вече може да говори с Русия от по-силна позиция.

Вече съм по-склонна да се съглася с необходимостта от диалог с Москва, каза пред Франс прес литовската „желязна лейди“.

Заседание на Съвета НАТО-Русия е насрочено за сряда в Брюксел.

Британският премиер Дейвид Камерън даде да се разбере, че след референдума за излизане от Европейския съюз Обединеното кралство тепърва ще решава и дали да продължи да поддържа и средствата на НАТО за ядреното възпиране на Русия. Той насрочи за 18 юли гласуване в Камарата на общините за удължаване на програмата „Трайдънт“ – поддържането на флотилията от 4 подводници с най-смъртоносните съвременни оръжия.

Източник: Гласове

България няма да участва в батальоните на НАТО на Изток

Не се предвижда България да участва под каквато и да е форма в предното разполагане, въпросът не е коментиран, каза пред журналисти във Варшава министърът на отбраната Николай Ненчев. Там водеща роля имат т.нар. рамкови държави, които ще поемат отговорностите си, добави Ненчев в отговор на въпрос, съобщава Дарик.


България няма да участва в батальоните на НАТО на Изток

 

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг обяви вчера на форума решението за разширяване на военното присъствие в източната част на алианса с четирите батальона в Полша, Естония, Латвия и Литва на ротационен принцип.
Канада ще бъде рамковата нация за Латвия, Германия ще води батальона в Литва, Великобритания – в Естония, а САЩ ще бъдат рамкова нация за този в Полша.

Що се отнася до Черноморския регион, не само генералният секретар, но и редица други участници във форума са изразили безпокойство по отношение на района и липсата на баланси там. Така че това вероятно ще бъде предмет на среща на НАТО, която ще се състои през октомври, посочи Ненчев в отговор на въпрос.

Попитан как вижда по-засилено присъствие на НАТО в Черно море, министър Ненчев напомни, че по силата на споразумението от Монтрьо чужди кораби не могат да присъстват повече от 21 дни в акваторията му. Така че, ако има подобна инициатива, което вероятно ще се случи, тя ще бъде извършвана на ротационен принцип, отбеляза министърът.

За планираната в Румъния многонационална бригада, Ненчев отново изтъкна, че сме заявили готовност да участваме с до 400 души, което не означава, че точно толкова ще бъдат изпратени в Румъния и ще бъдат там постоянно.

„Ще участваме в различни обучения и тренировки съвместно с румънски и други колеги, с до 400 души, което може да означава, че 20 ще отидат, ще престоят известно време и после ще се върнат в България“, поясни министърът.

На въпрос има ли критики, че не сме хомогенни в позициите си спрямо заплахата от изток, тъй като отношението ни се различавало от това в североизточната част на източния фланг, министърът посочи, че критики не е имало.

„Позицията ни е изключително балансирана с оглед на възможностите, с които разполагаме, и мисля, че нашите колеги проявяват изключително голямо разбиране“, отбеляза Ненчев.

„Дойдохме с особено самочувствие на тази среща, изпълнихме решенията от Уелс, вече бяхме взели решение за повишаване на бюджета, имахме приета програма и план за развитие на отбранителните способности, утвърдени от парламента проекти за модернизация на армията“, коментира още министърът, който е в състава на делегацията за срещата на върха на НАТО във Варшава, водена от президента Росен Плевнелиев.

Бележка на редактора

Не можело  да се вкара малко здрав разум в главите дори на президенти, отиващи си в миналото?  По обясними причини от София, до Лондон, че и Брюксел, на чиито лидери се искат оставки и от ляво и от дясно. Може, може, дами и господа.

Това от година вече, досадно и за себе си, твърдение посочва в своите анализи и редовни сесии, посветени на националната сигурност на България  „Философският клуб“. Още повече  публичното, осветено „артикулиране“, ако не осъзнаване на българските национални интереси, които да се реализират в реални политики, а не вербални и книжни ноти и нормативи.

Че сме в НАТО, там сме. Че сме в Европа, все още, пак сме там. Но, както се знае, където не сме се „пришили“ , там не е изгорял бушонът. Нали се сещате? Веднаж в Отоманската империя, сетне дружки на Третия Райх, потом още 45 г. като Задунаяская губерния. Или,  както викаха по времето на Брежнев - „Курица не птица, Болгария не за граница“.

Но не мислете, че всичко това е рационален, респ. стратегически планиран ход на управляващите вече 25 години наша преходна и окаяна България. Не, не, то е дело наше, гражданско, на всичките, които смеят да се изправят от позицията на четири, или там три крака, даже /от които единият вдигнат на първото  дърво, както правят всички най-добри приятели на човека/.

Не се приспивайте от политическата логорея. И на НАТО му предстоят, като след Брекзита  някои трансформации. Подир казачока, който изигра в Берлин и Елцин, след падането на Берлинската стена, на две -три водки, /който не помни нека си намери клипчето за оттеглянето на Руските войски от Германия подир разпусканетона Варшавския договор/, иде и време ако не разделно, то по нашенски казано – ясно да стане „Кой сват и кой на булката брат“, нали разбирате?

С рогата никой не е отишъл по- далеч от счупената си глава, нали така? А тарикатлъкът, още повече в международните отношения към днешна дата, изглежда още по- скъп излиза. Но и пацифизмът, разпродаван на лизинг, не е решение за една българска външна политика, която върви подир вятъра. Но не на промяната, а на мимикрията, в името на своето оцеляване.

Както казваше един български социолог – “ Той българския елит на прехода е до Калотино“. И не без право. Какво повече може да ни даде? Към Гърция вече въведоха и тол такси. Време е и да се продухат и българските институции, там Външно, Военно, Вътрешно и както още си викат. Познайте до три пъти защо и как е нужно това да стане по-скоро и без поплюване?  Защото и малкото, което иска Европа и циливизования свят за общата ни сигурност,  ред, организация и грижа за просперитета , не са в състояние да свършат.

Москва не вярваше на сълзи, днес още по малко. На празни логореи и обтекаеми декларации  ли мислите  че вярва днешна Европа? Няма такова положение, ако да ги потупват по рамото.След като тъкмо тази позиция на „малките“, които чакат да се разберат големите, подпали чергата. В случая евро-килима, но не хвърчащия, а този на който стъпваме всички. Дано нямате проблеми с разбирането на алегорията. 

Ние от „Философският клуб“вярваме в този инстинктивен демократизъм Български, който тепърва има да си рече тежката дума ясно,   прямо и без каквото и да било шикалкавене. „До тук момчета – до Калотино“. И по далеч от сцената на държавната власт и управление. Това е позицията която заслужихте.

Иначе свободата за пътуване си остава, стига да сте си платили алиментите. Към една осиротяла  България на която изтекоха и сълзите, че и надеждите и стопихте даже.Вие на милост ли разчитате? Блажени са верующите.