Архив за етикет: пряка демокрация

Съсловието се събужда: Извънредният 65-ти лекарски събор отстрани БЛС от всякакви договорености

Автор: Д-р Ваня ШИПОЧЛИЕВА

Експерти очакват правно-административен хаос в здравната система. Вчера, малко преди откриването на извънредния 65-ти събор на БЛС, „Студия Трансмедия” постави въпроси, най-същественият от които бе – ще излязат ли медиците  от своята летаргия.Часове по-късно съсловието показа, че се е събудило и се готви да потърси сметка за щетите, които е понесло.

Управителният съвет на БЛС не получи мандат да подпише Националния рамков договор (НРД) – 2016 г. Решението бе заявено категорично   с  265 гласа „против” НРД. Само 15 бяха „въздържали се” и 10 „за”. Защо и как се стигна до тази

развръзка

Още в началото на събора лекарската колегия от  Шумен предложи да бъде гласуван вот на доверие на настоящото ръководство на БЛС и вот на недоверие на министър Москов. Предложението бе отхвърлено, но до приемане на дневния ред се стигна след близо час дебати.

Председателят на Управителния съвет на БЛС  д-р Венцислав Грозев представи новите моменти в проекта за НРД-2016, свързани с общите разпоредби, дейността на изпълнителите в доболничната и болничната медицинска помощ, както и финансовата рамка на договора. Специално се спря на опасностите при подписване и неподписване на документа. Според д-р Грозев тези рискове са свързани с неясноти  в нормативната уредба. Те, съгласно Закона за здравното осигуряване, е трябвало да бъдат  приети преди договаряне и подписване на НРД за текущата година.

През цялото време в залата се усещаше  недоволство, което сякаш отприщи самият председател на  БЛС  като предложи  промяна в дневния ред – предвидените декларации и становища на делегатите по новия договор да се отложат, като преди тях се изнесат две презентации   (за доболничната и болничната помощ). Идеята му даде повод за истинско кресчендо от негативни емоции и изказвания като:

„ Защо ще ни обяснявате параграфи, точки и подточки, нека да говорим по същество.”; „Трябва ли да бъдем винаги плашени какво ще ни се случи оттук нататък?”; „Докога изпълнителната власт ще изнасилва по най-брутален начин цялата медицинска общност?!”.

Срещу НРД-2016 се обявиха лекарските колегии от Пловдив, Враца, Шумен, София, Велико Търново, Ловеч и Варна. Основните им възражения се отнасяха до съществуващия в момента

нормативен хаос в регулацията на българското здравеопазване

Делегатите отбелязаха, че масовите неуредици, породени от безпорядъка, настройват обществото ни все по-негативно към медицинската общност и задълбочават пропастта между лекари и пациенти. Според д-р Георги Кръстев, председател на регионалната лекарска колегия в Пловдив, медиците не са виновни, че от здравни работници бяха превърнати в търговци, а после – в полицаи на НОИ.

„Не е наш проблем да искаме от пациентите да носят документи, че са си възстановили здравноосигурителните права – заяви д-р Кръстев.  – „Нашият проблем е друг, в момента не можем да изпълняваме лекарското си изкуство”. Той подчерта, че  делегатите от РЛК–Пловдив са изпратили писмо до председателя на Република България Бойко Борисов и копие до председателя на Народното събрание Цецка Цачева, в което лекарите изразяват своята крайна неудовлетвореност  и тревога от кризата в българското здравеопазване и от  слабата надежда катастрофата да бъде спряна.

Участниците в събора изразиха недоволство и от това, че в момента предложеният

проект на Национална здравна карта (НЗК)

е неприемлив за медиците, а методиката за изработване на картата е  съдебно оспорвана. Възразиха и срещу  измененията и допълненията към Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ. Предметът на нейната регулация се обуславя от Националната здравна карта, която обаче не е действаща и едва ли ще стане такава в близко бъдеще. (Част от текстовете в тази наредба се базират на още не прието законодателство, а това ги прави нищожни.)

Медицинските стандарти

бяха шумно коментирани, като бе изтъкнато, че почти половината нормативни изисквания, са предмет на обжалване във Върховния административен съд на Република България. Те не се приемат за адекватни в медицинските среди, заявиха делегати, напомняйки, че вече е отменен  стандартът по ревматология. Съдебно е обжалван  и друг нормативен акт –

Наредба за проучване удовлетвореността на пациентите от медицински дейности, закупувани от НЗОК

Лекарите бяха категорични, че изискванията, заложени в този документ  са всъщност врата за административен произвол и репресии над изпълнителите на медицински дейности. Причината е, че пациентите са в състояние да усетят само вниманието на болничния персонал, но нямат подготовка и опит за каквато и да е професионална оценка.

Акцент бе поставен и върху предложението за  пръстов идентификатор,  по-известен като

пръстов отпечатък

Делегатите бяха единодушни, че той няма да изпълни отредената му функция, но за идентификатора ще бъдат ненужно похарчени огромни публични средства. Освен това нововъведението ще доведе до допълнителен хаос в системата, ще ограничи здравноосигурителните права на българските граждани, включително и правото на достъп до здравеопазване, ще влезе в противоречие с регламенти от действащото законодателство на Европейския съюз.

Всичко това показва, че НРД-2016 г. няма силата да осигури достъпно, своевременно, адекватно и качествено здравеопазване.

Какво ще последва след неприемане на Националния рамков договор?

Свои виждания  по проблема представиха известни български лекари.

Д-р Юлиан Йорданов, зам.-председател на БЛС:

– Лично аз съм малко учуден от решението на събора. Според мен то е взето емоционално, а не рационално.Последствията от него тепърва ще се виждат, защото няма да остане в сила рамковият договор от предишната година. (Така беше преди първия мандат на ГЕРБ.) Сега изискването е, щом няма нов НРД,  да се работи по правила, разписани от министъра на здравеопазването. Ние само ще бъдем изпълнители, което означава, че лекарският съюз тотално ще бъде отстранен от  всякакви договорености. Това не е добро, но така реши съборът. Не съм оптимист  за бъдещето.

Д-р Андрей Кехайов, бивш председател на БЛС:

– Правно-нормативният безпорядък, който съществува в системата е виден за всички. А вина за неподписването  на НРД носи настоящият Управителен съвет на лекарския съюз. Сега ще се премине към нещо административно, но голяма част от административната база не е приета. Ето защо нещата в здравеопазването  може да излязат извън контрол.

Проф. Милан Миланов, председател на Управителния съвет на Софийската лекарска колегия :

– От 15 години участвам в преговорите по НРД и никога не съм бил свидетел на такова унижение – да ни викат в последния момент за нови обсъждания (в Надзорния съвет на НЗОК). И няма какво да избираме между две злини. И при подписване на НРД и при неподписване, в двата случая сме зле…

Д-р Александър Заимов, член на Управителния съвет на Софийската лекарска колегия:

– За властимащите беше важно да се подпише рамковия договор, тъй като той щеше да легитимира всичко, което те правят. Малък брой от делегатите на  събора вероятно бяха поели ангажимент пред властта, но голямата част от лекарите, както стана ясно, не бяха съгласни с провежданите реформи. Сега изискването е, щом няма нов НРД,  да се работи по правила, разписани от министъра. Така че  не е изключено да последва хаос в системата.

Все пак, неподписването на НРД е  ясно заявена позиция и доказателство, че лекарското съсловие преодолява своята пасивност, като отхвърля договор, зареден с правни неясноти, натоварващ медиците с административни затруднения, материални щети и професионални рискове.

Избори в условия на конституционен преврат

Автор: Проф. Лъчезар АВРАМОВ

На 24.02.2016 г. (сряда) от 18:30 ч. в Съюза на архитектите (ул. Кракра № 11), зала 2. ще се проведе   поредната седма сесия на „Философския клуб„,  с модератор Георги ВАСИЛЕВ, основател на „Философският клуб“.

Тема на дискусията: Ролята на държавата и възможностите за развитие на българското общество.

Статията, която публикуваме тук е предоставена специално за нашия сайт от проф. Лъчезар АВРАМОВ, и излиза за пръв път в сайта „Фрогнюз“ на 10.05.2013. Според автора, малко, ако изобщо нещо се е променило от тогава. Тук я отпечатваме като прелюдия на предстоящия дебат на „Философският клуб“.

Нужни са ни нови идеи КАК ДА НИ БЪДЕ. А от тук и  дела, посветени на НОВО БЪЛГАРСКО ДЪРЖАВНО СЪЗИДАНИЕ..Въпросът е прост – КАКВА ДЪРЖАВА НИ ТРЯБВА? За всички, не само за самозванци и ….самоизбранници. 

Пътят изглежда един – пряка демокрация, власт и контрол на народа. Другото са приказки за наивници, които ни припяват вече 26 г. 

Сайтът ни очаква мненията на по-широк кръг свои съмишленици, по темата. Най-приносните от тях ще бъдат публикувани, при пълна свобода на становищата, мненията и вижданията за модерна българска държавност и решителна промяна на сегашния окаян институционализъм. Който по скоро ни оттласква към периферията на Европа и обрича на  провинциализъм на духа. И на забвение.
А от това по- страшно няма.
Бележка на редактора:
************************************************

„Цялата държавна власт произтича от народа. Никоя част от народа, политическа партия или друга организация не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет”.

Тези текстове от националната ни Конституция са тайно, но категорично суспендирани, а гражданите са лишени от равно и пряко избирателно право и изразяване на политическата им воля. Извършен е пълзящ конституционен преврат и цялата власт е иззета от разноцветна партийна олигархия, която в продължение на десетилетия симулира демократично управление.Дори промяната на персоните във властта не променя примитивната антиконституционна структура.

Лявата част на политическия спектър е заета от псевдоляво ядро, наречено социалистическа партия, наобиколена с множество паразитни псевдолеви коалиционни партньори. Когато дойде редът им да „стрижат електоралното стадо“, под диктата на „леви” милионери, те с готовност провеждат крайно дясна политика (виж „плосък данък” и т.н.).

Дясната част на политическия спектър, след драматични междоусобици, постепенно беше заета от крайно леви популисти, които нито могат, нито искат да скрият криминалния си генезис, нито груповия си произход от низините на комунистическия слугинаж.

Ролята на „политически балансьор” от десетилетия се изпълнява от турско-българска групировка, която поради високата си школовка в специалните служби, ясно е осъзнала, че създаденият „етнически модел” е най-благоприятна хранителна среда за кръвопиене, както от държавното тяло, така и от „своя електорат”.

В България политическото управление не представлява осъществяване на националния суверенитет, а узурпация на властта от партийната партокрация.

Член 4 на българската Конституция от десетилетия има нова редакция: (1) Република България НЕ е правова държава. Тя НЕ се управлява според Конституцията и законите на страната. (2) Република България НЕ гарантира живота, достойнството и правата на личността и НЕ създава условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество.

В България периодично се провеждат „свободни избори”, в които всички хора, родени свободни и равни по достойнство и права (чл. 6. от Конституцията) имат право:

1) Да гласуват за една от трите „основни политически сили” и да утвърдят конституционния преврат;
2) Да гласуват за някоя от стотината малки, извънпарламентарни партии, която ще си остане извънпарламентарна, гласовете им да се преразпределят за една от трите „основни политически сили” и да утвърдят конституционния преврат;
3) Да не гласуват, при което гласовете им да се преразпределят за една от трите „основни политически сили” и да утвърдят конституционния преврат.

Въпреки доказаното с международни проучвания потъване на българската журналистика в насилието на цензурата и аморалността на автоцензурата, периодично се появяват достоверни анализи на поведението на триглавата партийна ламя и рибите-прилепала, които я придружават. Те показват, че въпреки привидната вербална предизборна ожесточеност, псевдолеви и псевдодесни крадат еднообразно, делят общи фондове и експерти и мачкат нощем общи чаршафи.

Екстремалното, но закономерно падение на политическата класа достигна дъното с управлението на групировката ГЕРБ. Несъмнено има подсъзнателна закономерност в назоваването на партийна структура с абревиатурата на тежко заболяване – гастроезофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ).

Заболяването представлява връщане на кисело стомашно съдържимо в хранопровода, предизвикано най-често от хронично преяждане. Независимо, че биологичните закони не бива да се прилагат директно към обществените процеси, очевидно и преяждането с власт води до изхвърляне от властта.

Масовите протести против корупцията във всичко и разрухата навсякъде ни доведоха до предсрочни избори. В последните дни на парламентарна агония жалки индивиди, гордо наречени „народни представители”, отказаха да обсъдят внесените промени в Изборния кодекс, предвиждащи равнопоставено участие на свободните граждани с партийните креатури.

Отново беше проведена скъпо платена с обществени средства предизборна манипулация, с която се постигнаха обичайните предизботни цели: да не се допусне гражданска алтернатива на триглавата партийна олигархия, да не се допусне обединение на разпокъсания граждански протест, да се купят дребните политически спекуланти с илюзорния милион, срещу илюзорния 1 процент електорален вот, да се предотврати коалиране на неспекулативно настроените чрез двудневна законова гилотина.

Когато на 21 декември 2006 г. беше одобрена стратегията за развитие на България и принципните цели на българската политика, свързани с ефективното използване на Структурните фондове на ЕС, беше формулирана визия:

„До 2015 г. България да стане конкурентоспособна страна-членка на ЕС с високо качество на живот, доходи и социална интеграция” чрез реализация на две стратегически средносрочни цели: Засилване на конкурентоспособността на икономиката за постигане на висок и устойчив растеж чрез поощряване на предприемачеството, подобряване на бизнес-средата и доброто управление и Развитие на човешкия капитал с фокус върху заетостта, с цел осигуряване на по-високи доходи и социална интеграция.“

Детайлното сравнение на постигнатото със заявеното би представлявало отвратителна гротеска и има смисъл единствено за да се отбележи, че през целия този период ни управляваха ТЕ – партиите на статуквото.

И днес същите лица натрапчиво предлагат себе си от телевизионните екрани и кварталните тараби. Някои са сменили само партийния флаг, други – демонстрират воля. Нагло обещават това, което доказано не могат – компетентно управление. А не могат, защото никога не са имали друга воля, освен упражняване на власт заради самата власт (и нейните облаги).

Според социолозите 20 % от гласоподавателите страдат от дълбока амнезия и ще подкрепят псевдолявата оферта. Други 20 % са откровени мазохисти, обичащи да бъдат подслушвани, газени и разорявани. По-скъпо купени анализатори твърдят дори, че малоумните са 30 %.

Ако Негово величество избирателят не постигне съзнанието масово да бойкотира корумпираната партийна олигархия и не подкрепи автентични граждански експертни листи, които са налични в изборните бюлетини, силно нараства опасността да се задействат естествените закони на социалното развитие, чрез катастрофично решаване на натрупаните напрежения.

Тогава всички ще платим жестока цена – едни за своята арогантност, други – за своята наивност.

Бележка на редактора:

На 24.02.2016 г. (сряда) от 18:30 ч. в Съюза на архитектите (ул. Кракра № 11), зала 2. ще се проведе  тема на поредната седма сесия на „Философския клуб„,  с модератор Георги ВАСИЛЕВ, основател на „Философският клуб“.

Тема на дискусията: Ролята на държавата и възможностите за развитие на българското общество.

Статията предоставена специално за нашия сайт от проф. Лъчезар Аврамов, е публикувана за пръв път във сайта „Фрогнюз“ на 10.05.2013. Според автора, малко, ако изобщо нещо се е променило от тогава. Тук я отпечатваме като прелюдия на предстоящия дебат, посветен на Философският клуб.

Нужни са ни нови идеи как да ни бъде, а от тук и дела, посветени на ново българско съзидание. Въпросът е прост – Каква държава ни трябва? За всички, не само за самозванци и ….самоизбранници.  Пътят изглежда един – пряка демокрация, власт и контрол на народа. Другото са приказки за наивници, които ни припяват вече 26 г. 

Сайтът ни очаква мненията на по-широк кръг свои съмишленици, по темата. Най-приносните от тях ще бъдат публикувани, при пълна свобода на становищата, мненията и вижданията за модерна българска държавност и решителна промяна на сегашния институционализъм. Който по скоро ни оттласква към периферията на Европа и обрича на  провинциализъм на духа.