Проф. Николай Денков си подаде оставката от поста зам.-министър на образованието. Истината обаче е, че той бе на практика отстранен, изолиран от преговорите с Европейската комисия за предоговаряне на оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ в частта й за наука, макар че това попада в неговия ресор. Зам.-министърът без обяснения е преместен в друг ресор и е принуден да напусне.Така най-мрачните прогнози, че в МОН се разчиства терен за хора, приближени до министър Меглена Кунева и нейния колега бившият министър на образованието Даниел Вълчев, за които Студия Трансмедия писа (Меглена Кунева и Даниел Вълчев превърнаха МОН в партийно-семеен бизнес), май ще се окажат истина. Това разчитаме в дипломатичния израз на проф. Денков, че си подава оставката поради „дефицит на доверие“.“Междувременно бяха направени и кадрови промени в управляващия орган на оперативната програма, без никой да ги обсъди с мен. И накрая разбрах от медиите, че се променят ресорите в министерството, като аз трябва да поема ресор наука вместо европейските фондове, без никой предварително да ме е информирал за тази промяна“, каза още проф. Денков. Тихомълком, но много бързо и точно в целта.Няколко думи за европейските програми за наука. За учените, които чакат конкурсите, се очертават мрачни времена. Това споделят много от тях: в България трябвало да се изградят центрове за върхови постижения по различни направления – мехатроника и нови материали, медицина и качество на живот, компютърни технологии. Всеки от тези центрове е с бюджет между 100 млн. и 150 млн. лв. Центровете по компетентност са по-малки структури по определени направления с бюджет около 15 млн. лв. Това са парите, които е трябвало да се разпределят по европейски програми за тази година.

Конкуренцията за определяне на насоките е огромна, но това е естествено, тъй като всеки гледа те да попаднат в неговата ниша. Сега обаче започва нова борба, тъй като тези проекти не са за една институция, а консорциум от институции – университети, академични институти, Селскостопанска академия и т.н. Повечето са насочени към наука, свързана с производството или по поръчка на фирмите.

И сега стигаме до разпределянето на парите. В научните среди упорито се говори – ако искат нека отрекат, че с идването на Меглена Кунева като министър е бил направен опит да се промени начинът за разпределяне на парите – тъй като били прекалено много, да не се дават на конкурсни начала, а по покана на министерството. Казано още по-просто –  министерството с цялата си компетентност да решава на кого да дава парите. Нека не забравяме, че по програма до 2020 г. става дума за милиарди евро. Кунева е направила такова запитване до Брюксел, откъдето са й казали, че ако направят това, да забравят за пари.

По наши сведения министърът в оставка проф. Николай Денков се е борил против идеята на Кунева министерството да кани по свое усмотрение участниците в оперативните програми. И никак не е учудващ „дефицитът на доверие“ от страна на министър Кунева към нейния заместник. И тъкмо когато е изглеждало, че все пак той е успял да се пребори срещу странните идеи и нещата да тръгнат, се поставя следващата спънка. Меглена Кунева прибира всички документи по оперативните програми, „за да се запознае“ с тях. И така нещата всъщност влизат в задънената улица на изчакване, докато министър Кунева си „изяснява“ положението и всички конкурси се отлагат за неопределено време. .

Тук ще припомним нещо, което в обществото навярно е забравено, но в научната общност се помни много добре. Меглена Кунева  първият български министър по европейските въпроси  в кабинета „Сакскобургготски“ и като такъв проваля всички проекти за наука за България още в предприсъединителния период. Факт е, че по същото време Румъния успява да усвои милиарди за наука. Учените припомнят думите й, че на България пари за наука не ѝ трябват. Уникално изказване!

Много рядко може да чуете добри думи от научната общност за „техния“ министър, да не говорим за някой заместник-министър. По простата причина, че обикновено хората от гилдията се оказват по-компетентни от него дори в дейността му във властта. Затова цитираме едно мнение за зам.-министър проф. Денков, което говори много за него:

„Проф. Денков беше много достъпен и контактен, отзоваваше се на покани на научната общност, умееше много добре да изясни принципите на програмата и условията за кандидатстване. Тази програма беше надеждата на цялата научна общност за някакво смислено програмно финансиране. Защото в България други пари за наука няма. Опитваме се да включим нашия институт в два такива центрове и оставката на проф. Денков направо ни срути. Той според нас беше много наясно с нещата и му имахме доверие. Досега не съм чула от нашата колегия лоша дума за него. Коментарите винаги са били, че най-после се намери един човек във властта, който познава проблемите на науката и е привърженик на почтената честна игра. Откакто дойде министър Кунева, пердето падна и никой не знае какво става.“ Това казва доц. Маргарита Грозева от Института по физика на твърдото тяло към БАН, която отдавна работи по европейски програми с екипи от института.

Миналата седмица Кунева преразпредели функциите на заместниците си и делегира отговорността за координирането на дейностите, свързани с управлението на средствата от структурните фондове и международните образователни програми, на новоназначения зам.-министър Красимир Киряков. Тя съобщи, че е предложила на освободения по негова молба заместник-министър на образованието проф. Николай Денков да поеме ресора „Наука и висше образование“, но той е предпочел да се върне към предишните си занимания.

Във визитката на новият заместник-министър Красимир Киряков пише, че има две магистърски степени – по българска филология и по маркетинг от УНСС. Бил е председател на УС на Българската асоциация на консултантите по европейски проекти в периода 2008-2012 г. Притежава дългогодишен опит на управленски позиции в разработването на големи международни проекти. Бил е старши консултант към водещи организации като Световната банка, МБВР.

Поредният шлифован бюрократ, непознат на научната общност, за разлика от проф. Денков, който пък на всичко отгоре, като зам. министър успя да наложи своя авторитет и пред евроинституциите.

Свидетели сме на още един епизод от сапунката, наречена „Големите пари при нашите хора“. Сапунка, която накара българския народ да намрази всички къде световни, къде международни банки и други институции, така както мрази турското иго.