STRATFOR, Май 1, 2016.
Докато столицата София, България, често се е стремила да доминира на Балканите със своята история, по-често е била доминирана от великите сили, които я обграждат
Резюме
България е най-старата държава в Европа – тя съществува в приблизително днешните си форми от 700 г. Сл. Христа, много преди повечето от своите колеги-членки на ЕС. Този факт обаче е подвеждащ. Докато България е съществувала в по-ранен етап, тя е преживяла 7 от 13- те века на своето съществуване под чужд контрол. Благоприятната география на страната и дава потенциал да доминира над по-малките си съседи, но също така я е обричало да управлява при три империи: византийците, османците и Съветския съюз.
В миналото България е действала в защита на своята територия в Дунавската равнина, на юг от река Дунав и на север от Стара планина. Когато съседният Константинопол (или неговия наследник, Истанбул) е бил слаб, или приятелски настроен, България е фокусирала върху възможността да се възползва от плодородието на Тракийската низина и позицията си на комуникационен коридор между Европа и Азия. С възхода както на европейските сили, така и на Руската империя през 19 в. , България се оказа вклинена в средата, като и се налага да балансира между двете страни.
Днес България е защитена от членството си в НАТО, както и в Европейския съюз. В рамките на тази защита, София изгражда своята икономическа и военна мощ. Но и двата от тези блокове са в несигурни позиции. В допълнение, балансът на България между Русия и Европа е деликатен, а Турция преживява възраждане. Тези фактори означават, че България може отново да стане обект на чужди интереси.
Анализ
България се намира в югоизточната част на края на Балканския полуостров – тънкия клин земя, която свързва Европа с Азия на Босфора. „Балкан“ е турска дума, означаваща „гориста планинска верига“, подходящо описание за голяма част от територията. На запад, струпаните планини се простират чак до Адриатическо море, където стръмна хълмиста укрепителна линия загражда голяма част от крайбрежието. В Източните Балкани, където се намира България, теренът не е толкова труден.
https://www.stratfor.com/sites/default/files/styles/stratfor_large__s_/public/main/images/Bulgaria-and-the-Balkans.jpg?itok=uPIDsFVK
Северната граница на България минава най-вече по протежението на великата река Дунав, до там, докъдето тя се влива в Черно море. Реката не е достатъчна бариера за да обезкуражи определен нашественик (тя не е успявала да стори това много пъти), но пък е служила като ясен граничен маркер за България от ново време, както и за византийците и римляните преди това. Влашката низина, от северния бряг на река Дунав, никога не е подкрепяла държавно устройство с достатъчна сила, за да застраши сериозно България. Въпреки това, велики сили от дистанция са навлезли от тази посока, включително Русия и Германия. Черно море се намира на източната граница на страната, където бреговата линия е по-малко укрепена от тази на Адриатика. Това крайбрежие винаги е било фокус на съществено военноморско присъствие на великите сили (византийците и по-късно руснаците). В резултат на това, българите рядко са изпитвали неуязвимостта на своите морски граници.
Вътрешността на страната е доминирана от вдадени разширения на Стара планина, която разцепва страната на две, като преминава от Запад на Изток и осигурява бариера, която става все по-непривлекателна, както го приближава към Черно море. На Север от планината е изключително плодородната Дунавска равнина, на юг от нея е Тракийската низина. Как жителите на страната са могли да използват тази планинска бариера е формирало и връзката и с външния свят, и особено с Константинопол.
Българският Югоизток остава най-голямата заплаха за страната: един град, който е имал много имена, но е наречен Константинопол през голямата част от съвременната история. Българската югоизточна граница минава през цялата Тракийска низина, истински рай за всеки конник, като се простира до преддверията на този град и нагоре до в сърцето на територията на съвременна България. И накрая – Родопите и Балканските планински вериги се простират до южните и западните граници, а отвъд тях са Западните Балкани.
Основното население на България исторически е разположено в един от двата начина, в зависимост от това как се е изявявала мощта на чуждите сили. Когато заплахата от нашествие е била ниска, България е съумявала да действа като връзка между Изтока и Запада; когато заплахата е била висока, център на властта в България има тенденция да преминава към по-защитената област на Север от Стара планина и на Юг от река Дунав. Под Римската империя, България се придържа към първата конфигурация, като действа като важна пътна артерия между Европа и Азия. По това време, Сердика и Филипополис, днешните София и Пловдив, са ключови постове по Via Militaris, старият римски път, който минава от Белград на юг към Константинопол. Градовете се обогатиха от търговията, която минаваше през тях.
Но тази настройка става проблематична, когато Константинопол се оказва във враждебни и мощни ръце – както е било, когато племето Булгар първоначално завоюва територията си. Българите преди това са живели в областта на днешна Украйна и Русия на североизточния бряг на Черно море. Но в 681 г. друго централно азиатско племе , хазарите, ги оттласкват към това, което днес е България. Преминаването на Дунава доведе българите в конфликт с Византийската империя, базирана в Константинопол. Когато българите се заселват в района, те се смесват с местните славяни, които също са мигрирали наскоро. Поради мощния статут на Константинопол, групата приема втория модел на заселване, след което възникват три столици на България, появили се в различни точки на юг от Дунав. Макар и не толкова благоприятно поставена за търговия, Дунавската равнина съумява да поддържа доста голямо население. Планинската бариера също е предоставяла изобилие от възможности за засади срещу всякакви армии, приближени до византийските. В действителност, планините са оказват особено подходящи за целта: Рязкото снишаване на южната страна дава предимство на защитника от Север.
Дългата сянка на Константинопол
Въпреки антагонистични отношения и заплахата която Константинопол постоянно създава, мястото на България на Дунавските и Тракийската равнина и дава уникално предимство да създаде силна база за своята власт. Типично равната земя улеснява образуването на по-силни държави и по протежението на плодородни речни долини, които са склонни да предоставят по-голям капацитет за подкрепа на големите градове. България има и двете, а нейните планинските райони предоставят на военните отлични възможности за обучение, за да се подготвят за Балканските завоевания. По този начин, когато Константинопол е слаб и под атака от други, като кръстоносците и мюсюлманските армии, България има възможността да разпростре властта си на Запад в днешна Македония, Южна Сърбия, Северна Гърция и дори до Албания на Адриатическото крайбрежие. Тя успява да постигне това два пъти, веднъж по време на Първата българска държава от 681 до 1018 и от 1185 до 1396 по времето на Втората българска държава. Експанзията е привлекателна за България, защото с увеличаване на големината на територията и идва и по-голяма защита за нейната сърцевина.
Но възможността да се разширява не е възниквала често. Фрагментираните Балканите са пресечна точка, която исторически е разположена в близост до големи центрове на власт – първо Константинопол и по-късно в Русия и Европа. И тъй като е заобиколена от много по големи сили, страната е прекарала 694 години от своето 335-годишно съществуване под чужда власт (649 под Константинопол и 45 под Москва.) Като цяло, доминирането не било положително за България и е възпрепятствало нейното развитие.
Лице в лице с един променен свят
След пет века османско поробване, България възвръща независимостта си през 1878 г. Тя се очертава като амбициозна млада нация, макар и такава, която не е призната официално до 1908 г. Османците са били в упадък в продължение на векове, и България усети една рядка възможност да разпростре още веднъж своето влияние на Запад. В резултат на това страната прие Римската конфигурация за нововъзникнала държава, избирайки за своя столица малкият град София, в западните планини. Местоположението на града на високо поле, действа като централна точка, от която може да се управлява една българска и македонска империя , която би могла да се отвори към Тракийската низина и древния град Пловдив. Около София се изграждат железници, а в Бургас (днес, четвъртият по големина град в България), е изградено пристанище, готово да приема стоки от цялата страна и от морето.
Но империята, която София възнамеряваше да управлява никога не се появи. Светът се промени и слабостта на Турция не водеше вече автоматично до българска възможност. България бе въвлечена в глобална игра, а балканските страни бяха превърнати в шахматни фигури. През първите 40 години от своето самостоятелно съществуване, България води губещи битки, за да си възвърне бившите територии на Запад и Югозапад, предимно в днешна Македония. В различни моменти, като нейни противниците , в борбите се включват Сърбия, Гърция, Турция, различни европейски сили и (по време на двете световни войни) Русия. България определено се оказа на губещата страна от тези сблъсъци, включително по време на Втората световна война, в която бе въвлечена без да има голямо желание да участва в нея. В края на войната, България бе отново под чужда власт – тази на Русия.
Съветските отражения
Управлението на Русия засегна всеки аспект на българското общество – социално, политическо и културно – но може би най-трайни бяха икономическите ефекти. Между 1878 и 1945 г., опитите на България да се модернизира, постигнаха смесени резултати. Нарасналото значение на София, която е изолирана в планините и следователно относително неефективна, се съчета с липсата на първоначални инвестиции и различните войни, които забавиха развитието на България. До 1944 г. страната беше все още бедна, с преобладаващо аграрна икономика, въпреки че периодите на бърз растеж и помогнаха към края на 19-ти век.
Инспирираните от Съветския съюз опити за бързо модернизиране доведоха до експроприацията на земята и гигантски индустриални проекти, увеличаване на производството в България, както често се случваше в съветските републики. Но те доведоха до неконкурентоспособни производствени техники и липса на ефективност в сравнение със западните държави. България стана първа производителка на електроника за затворения съветски търговски блок, Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ), и в един момент произвеждаше 40 процента от компютрите в Източния блок.
https://www.stratfor.com/sites/default/files/styles/stratfor_large__s_/public/main/images/bulgarian-it-sector-exports.png?itok=4hLgR0xz
Българският износ на машини трябваше все повече да разчита на внос за части от Запада , които все по-трудно можеше да бъдат заплащани с отслабващата съветска валута. Недостатъците на системата станаха фрапиращо очевидни с падането на Съветския съюз. Българският износ спадна рязко, а инфлацията и безработицата нараснаха. Още по-вредно бе масовото изселване на хора, като резултат от отварянето на границите. През 1989 г. България имаше 9 милиона души, а до 2015 г. този брой намаля до 7,11 млн.
Въпреки това, след 1990-те години, икономиката започна да се възстановява, стимулирана от новата перспектива през 2007 г. за присъединяване на страната към Европейския съюз. Преди съветското време, България е имала тесни икономически връзки с Европа (първо с Обединеното кралство и Франция, а по-късно с Италия и Германия), и след като мрежата на СИВ се срина, изглеждаше очевидна стъпка, да ги възстанови отново.
Нови европейци
През 2000 г., новосъздадената еврозона беше залята от инвестиционен капитал, част от който потече към България, свеждайки дефицита на нетни чуждестранни активи до -24.3% от БВП през 2007 г. . Не бе изненадващо, че икономиката процъфтя, достигайки среден ръст от 5 на сто годишно, между 2000 и 2008 г. Въпреки че икономическата катастрофа от 2008 отне нещо от блясъка на този растеж, реалният БВП на глава от населението днес е двойно по-голям от това, което беше през 2000 година (Въпреки че намаляващото население за това време леко преувеличава цифрите.) Този успех е в рязък контраст с тежкото положение на Гърция, Балканският съсед на България. Въпреки, че Гърция започна с по-висок БВП, който нарастваше по-бързо, отколкото този на България (и все още има по-висок БВП), тя загуби оттогава насам голяма част от това, което беше придобила в първото десетилетие на този век, докато България запази много от своите придобивки.
България имаше също успехи в своите сектори на електрониката и информационните технологии , които в последно време показват признаци на възстановяване след разпадането на Съветския съюз. През последните 10 години износът на електрическо оборудване се е увеличил с 3,5 пъти, извеждайки тези стоки от седмо място в експорта на България на втора позиция. Нещо повече – с най-конкурентните разходи за труд в Европа и със скорост на Интернет в световните топ 20, България се превърна в център за ИТ аутсорсинга. Някога наричана „Силиконовата долина на Съветския съюз,“ България днес е наричана „Силиконовата долина на Източна Европа.“ Но икономическата перспектива не е изцяло положителна.
„Трансперънси интернешънъл“ публикува наскоро проучване, което класира България като най-корумпираната държава в Европейския съюз, друга възпираща последица от съветската власт. Присъединяването към Европейския съюз също подхрани емиграция, като се има предвид, че сега е по-лесно за българите да напускат страната ,в търсене на по-добри заплати на друго място. Днес, България, която вече загуби 20 процента от населението си от 1990 г. насам, е страната с най-лошата демографска перспектива в света; Обединените нации прогнозират допълнителен спад от 27,9% на населението до 2050 г.
Голямата картина
България е прекарала голяма част от историята си, или като застрашава района на Запад, или когато самата тя е била застрашавана от всички по-големи държави наоколо. Но приемането и в Европейския съюз и НАТО (към когото тя се присъедини през 2004 г.), изглежда постави тези геополитически тенденции в режим на задържане. Турция е относително незастрашаваща, каквато е била, откакто България се е освободила от влиянието и през 1878 г., а Русия вече не действа като проективна сила, както правеше това Съветският съюз.
Времето също изглежда, че изолира български идеи за разширение на Запад като маргинализира политическите партии. България и Македония все още имат доста спорове, например за потенциалното присъединяване на последната към ЕС, но взаимоотношенията не са взривоопасни. Балканските страни вече не виждат България като заплаха, каквато беше през първата половина на миналия век. Ако се съди по скорошния растеж, в най-близкото бъдеще, страната трябва да е относително стабилна.
При все това, в дългосрочен план, картината е малко по-мрачна. Демографската перспектива на България най- вероятно ще накърни нейните стремежи за растеж през следващите десетилетия като я направи по-слаба от нейните сродни държави. В същото време, императивът на България да балансира велики сили, така че да избегне да бъде доминирана, с течение на времето се оказа изключително предизвикателство, за да бъде постигнато. Последният опит за привеждането в съответствие с Европа чрез Европейския съюз, като същевременно поддържа отношения с Русия, бе успешен, но устойчивостта на тактиката е под въпрос. Европейският съюз предостави стабилност, но пропуските в неговия модел стават очевидни. Ако Европейският проект се разпадне, България ще трябва изцяло да разчита на НАТО за своята сигурност. НАТО е съюз, който е създаден за да се противопостави на съветската и след това руската заплаха – което означава, че ако заплахата намалее достатъчно, блокът за сигурност може да не е вече актуален. Не е трудно да си представим един свят, в следващите няколко десетилетия, в които България може да се окаже лишена от защита както от ЕС , така и от НАТО.
Отслабена България без защита теоретично би могло да се счита за приемливо, ако страната съществуваше в област без заплахи. Но това никога не е било така. В средата на Балканите, фрагментираните кръстопътища на Евразия, България никога не е била лишавана от вниманието на външни сили. За повечето от 13-те века в които България съществува, Турция е определяла позицията на страната. През последните два века вниманието на Турция е отклонено другаде, но не може да се приеме, че то ще остане такова за неопределено време. Страната набира сили, и ако и когато Турция се съживи, България вероятно ще бъде подложена на решителен натиск да отстъпи ,все пак на Константинопол, още веднъж.
Превод от англ. : Пламен К. Георгиев