Автор: Хосе ОРТЕГА И ГАСЕТ
Тук публикуваме едно от бележтите есета на Ортега и Гасет излязло неотдавна в сайта „Гласове“. И от името на „Философският клуб“ бихме искали в навечерието на празника на будителите да приветстваме всички преводачи от френски, английски, испански, руски и толкова още езици, които вършат своето тихо градивно дело. То е обратно хвърлена ръкавица на парвенюта, на един „елит“ с по „две виши“, както си титуловат. Които се къпят в сензацията, клюката, повседневното.
Беше време в края на 70-те, когато половин София, уж тоталитарна, невидяла и неразбрала нищо от скрития за нашата интелигенция Западен свят, здравата се разсмя. Една журналистка от Тошовия „Труд“/не, не Тато, а барона на българските вестникари от преди и сетне /, написа в нещо като отзив за преведен на български труд от „испанските философи Ортега и Гасет“. Умножи човека по две, така да се каже. Сбърка момичето, какво да се прави. Макар че и грешката може да мине за правилна. Понеже философът мисли за двама, че и повече, нали? Лошото е, че невежеството и днес не се е отказало от своята всезнайковщина. И нихилизъм – „Знаем ги ния тия“, респ. „е, и кво от това..“.
Толкова по важно за нас е да ви върнем към стойностното, значимото в интелектуалните борби на 20, че и предходни векове.
Из тези дни, когато пак избираме ….ако не по-малкото зло, то очевидно по-посредственото, ограниченото, това неписано правило на политическия ни живот, системно отчуждаван от една значима и желана социална промяна, стига предела на досадата. Защото е ясно че едно ново лидерство в рисковия свят иска хора с остър ум, взискателност, компетентност и отговорност. Но те , както посочи Ортега и Гасет, развалят комфорта на тълпата. Къде е решението?
Един нов индивидуализъм, колкото закъснял, толкова и още неотърсил се от предубеждения и глобални изкушения, все пак неизбежно си пробива път и у нас, в европейска България. Неговите форми и структури, тепърва ще се изявят. А и тълпите са други днес , нали? Дали пак от там не ще дойде промяната? И да, и де – както казват новите обективисти. Защото дори да стигне критичната си точка, „масата“, както казват физиците, се задвижва от интелектуалната страст, алтруизма, от чувство за справедливост. Все ценности, които станаха дефицитни и за напреднали демокрации и държави.
Хосе Ортега и Гасет бе сред най-прозорливите, да долови гласът на тълпата. С нейния гняв, граничещ с отчаяние, но и с копнежа, волята за по достоен екзистенц. Вие чувате ли го? Става дума за повече от прословутото българско оцеляване, отвъд унизителното животуване, което ни пробутват като „алтернатива“. Става дума за човешко достойнство. За него се мисли, работи, упорства, милее, че ако щете и воюва. Става дума за българщината , макар и подсказана от един испанец. Което я прави колкото уникална, толкова и универсална.
Бележка на редактора
***************
Характерното на момента е, че обикновеният човек, като знае, че е обикновен, се осмелява да утвърждава правото на обикновеност и да го налага навсякъде. Както се казва в Северна Америка, да си различен е неприлично. Масата премазва всичко, което е различно, знаменито, индивидуално, квалифицирано и отбрано. Онзи, който не е като всички, рискува да бъде унищожен. А е ясно, че това „всички”, не е „всички”. Обикновено в миналото под „всички” се разбираше сложното единство от маса и отличаващи се, специални малцинства. Сега всички е само масата. Това е ужасното явление на нашето време, описано, без да прикривам бруталния му външен вид.
… Същността на въпроса е, че Европа е останала без морал. Не искам да кажа, че човекът – маса захвърля старомодния морал и обръща поглед към друг, покълващ морал, а че изгражда своето съществуване върху стремежа да живее, без да се подчинява на никакъв морал. Не вярвайте нито дума на младите, когато говорят за „новия морал”. Категорично отхвърлям възможността днес в някое кътче от континента да съществува група, която да изразява нов ethos, който да наподобява морал. Да се говори за „новия морал”, означава да се проповядва безнравственост и да се търси най-удобното средство да се вършат беззакония.
Поради тази причина би било твърде наивно от наша страна да кажем в лицето на днешния човек, че му липсва морал. Обвинението ще го направи безгрижен или дори ще го поласкае. Безнравствеността се е превърнала в евтина стока, която всеки излага на показ.
Ако оставим настрана групите, които са остатъци от миналото – християни, „идеалисти”, стари либерали и т.н. – сред всички онези, които представляват съвременната епоха, няма да открием нито един, чието отношение към живота да не се свежда до убеждението, че има всички права и никакво задължение. В действие или бездействие, било под маската на реакционер или революционер, в края на краищата това е човек, незнаещ никакво задължение и със самочувствието на личност с неограничени права.
Каквото и семе да бъде засято в почвата на такава душевност, плодът, който ще се роди, ще бъде един и същ и ще се превърне в претекст за неподчинение… Ако се представя за реакционер и антилиберал, то ще е, за да твърди, че спасението на родината, на държавата, дава право да бъдат разрушени всички останали норми и ближният да бъде потискан, особено ако той е възвишена личност.
Но същото е и с революционера: привидната му любов към работника, бедняка и социалната справедливост е маскарад и средство да отхвърли от себе си задължения като учтивост, лоялност и най-вече – уважението към по-висшия. Познавам не един човек, постъпил в редиците на една или друга работническа партия само и само да си извоюва правото да не зачита интелигентността и да не се церемони с нея. Що се отнася до останалите диктатури, много добре знаем как те величаят човека – маса.
С пълната липса на отговорност донякъде се обяснява едно колкото смешно, толкова и скандално съвременно явление: създаването на платформа на „младежта”. Това може би е най-гротескната черта на нашето време. Смешно е, че хората се пишат за „млади”, защото знаят, че младият има повече права, отколкото задължения и може да отлага безсрочно изпълнението на тези задължения. Младият винаги мисли, че е освободен от дълга да върши или вече да е извършил подвизи. Винаги живее на кредит. Това е в природата на човека. Нещо като фалшиво право, изпълнено с ирония и нежност, което не-младите признават на младежите. Но изумително е, че това право днес се приема за действително само и само възрастните да си припишат заслугата, че вече са извършили нещо.
Колкото и невярно да ни се струва, младежта е превърната в chantage (шантаж, изнудване). В действителност живеем във време на всеобщ chantage, който се проявява в две взаимно допълващи се форми: шантажът на насилието и шантажътна хумора. И в двата случая целта е една и съща: низшият, обикновеният човек, да се чувства освободен от задължението да се подчинява.
Ето защо е безсмислено да придаваме благороден характер на настоящата криза, представяйки я като конфликт между два морала или две цивилизации: едната западаща, а другата – в сиянието на своята зора. Човекът-маса просто е лишен от морал, който всъщност е чувство за подчинение, съзнание за дълг. Но може би е грешка да се каже „просто”. Въпросът не е само в това, че този вид съзнание е лишено от морал. Нека да не опростяваме толкова нещата. Така, без причина, не можем да бъдем лишени от морал. Думата, наречена аморалност е нещо, което не съществува.
Ако не искаме да се подчиняваме на никаква норма, то velis nolis (искаш не искаш – лат.) ние трябва да се подчиняваме на нормата да отхвърляме всякакъв морал: това не е аморално, а безнравствено. Това е отрицателен морал, който запазва формата на другия, но вече лишен от съдържание.
Как се е стигнало до убеждението, че животът е аморален? Несъмнено поради факта, че цялата ни култура и съвременна цивилизация ни дават доказателство за това. Днес Европа изживява тежките последствия от духовното си поведение. Тя безрезервно се беше отдала на чудесна култура, но без корени.
Целта на есето беше да нахвърлим чертите на определен европейски човешки тип, като анализираме преди всичко отношението му към цивилизацията, в която се е родил. Това беше необходимо, защото тази личност не е представител на друга цивилизация, която да се противопостави на старата, а е чисто отрицание, отрицание, зад което се крие действителен паразитизъм. Човекът-маса все още живее именно от отрицанието на онова, което други са създали. Неговата психограма няма нищо общо с основния въпрос: кои са главните недостатъци на съвременната европейска култура? Очевидно е, че те са причина за съществуването на този преобладаващ човешки вид.
Този въпрос ни задължава обстойно да развием доктрината за човешкия живот, която в това есе, подобно на контрапункт, е само загатната. Може би е близко мигът, в който гласно ще бъде изречена.”
Откъс от есето „Бунтът на масите” на Хосе Ортега-и-Гасет;
Университетско издание „Св. Климент Охридски”, София, 1993 год.;
Превод от испански: Габриела Николова
Откъсът е публикуван в сайта „Гласове“, респ. cao.bg
За автора: Хосе Ортега и Гасет (на испански: José Ortega y Gasset), (9 май 1883, Мадрид — 18 октомври 1955, Мадрид) е испански философ, социолог и есеист. Той работи през първата половина на 20 век, когато Испания се носи между монархизма, републиканизма и диктатурата. Наричат философията му „философия на живота“, която „се състои от отдавна скрити начала в прагматичната метафизика, вдъхновявана от Уилям Джеймс, и с общ метод от реалистичната феноменология, имитираща Едмунд Хусерл, която служи както на протоекзистенциализма му (преди появата на Мартин Хайдегер) и реалистичния му историцизъм, който е сравняван с Вилхелм Дилтай и Бенедето Кроче.“