Автор: Проф. Пламен К. ГЕОРГИЕВ, доктор на социологическите науки, Heiedlberg alumni
„Спекулата със случилата се или неслучилата се съдебна реформа е оправдание за бъдещи планове на хора, които кроят криви сметки.“ Това каза главният прокурор Сотир Цацаров по време на неотдавнашна конференция в СУ и допълни, че политик не се става в рамките на мандат на съдебната система.“
Трябва да е вярно. Понеже както се знае у нас не е важно какво се казва, а Кой го казва. Откровено казано, съчувствам на Прокуратурата. Че тя , да ме прощавате за етническата некоректност, направо се обърна на …“ромска вулия“. Кой отгоре, кой отдолу, всички и „входират“ лични мъки и обществени терзания. Че и най- нескопосни „корпоративни недоразумения“. Сиреч сигнали за престъпления. Межд тях, по силата на нашенската „традиция“, и откровени клюки, да не речем доносничества. Под формата на анонимни сигнали на бдителни граждани, те тепърва има да залеят и „мега“ институцията на вицепремиера Кунева, която се очаква да прокара и своя стар-нов Закона на борбата с корупцията.
Негови изпълнители, както става ясно от пресата са все навързани шуреи и шуренайковци от подопечното време на екс министъра Даниел Вълчев, предал щафетата на вицето Кунева, вече министър на образованието и науката. „Кой кум, кой сват, кой на булката брат“ може и да няма значение за развити демокрации. Нашата обаче се крепи на китовете на роднинството. Че човек на брат, жена, шурей там даже ако не вярва, на кого нали? На това се казва днес конфликт на интереси. Макар никакъв конфликт да няма, понеже интересите като правило се споделят в неформален порядък, и съвсем не под шапката на разни министерства, ведомства, агенции, ако щете. Но „в конкретиката“ на институция като образователното министерство, където се концентрират 1 милиард лева бюджет, има. То е почти толкова, колкото потребява Министерството на Вътрешните работи, малко по малко от Столична община, да не говорим за 2,5 те процента, които уж се предвиждат да идат за наука…Само дето са отишли там, където се не виждат.
Мафията си имала държава,
казваха за Сицилия. При нас било обратното – твърдят експерти и многознайковци. Никой не е дефинирал що е мафия, обаче. Поради което си седим в ерата на дон Корлеоне, без непременно да говорим на италиански. Доказателството? Родната просветена класа, „ню риш“, елит, или каквото там си изберете да наречете проминентите на прехода – си глътна езика. Не, не толкова от страх от закона. Той просто си остава врата у поле особено, когато зад теб седят няколко адвокатски кантори, с единия крак в съдебната, с другия както се казва в „екзекютива“, сиреч изпълнителната. власт. Не е верно също така, че „интересът клател фесът“. А по- скоро обратното – “ без фес, няма ….интерес“. Това обяснява и една нео-феодална, султанатска структура на т. нар. институционализъм у нас.
Но думата тук е за…“заграбената държава“
Заграбената държава е тип политическа корупция в която частните интереси влияят значително върху процеса на вземането на решения от страна на държавата, в полза на техния интерес, чрез явни канали, които могат и да бъдат дори законни. – поне така се определя в престижните енциклопедии. Е, че че минахме на Уиикепедии / с недовршени статии „бебета“ както им казват/ – какво от това. Просветената безпросветност у нас не отива по далеч от една логорея от която някои политици се опиват, експертите се мръщят на терминологична непрецизност, а популистите ръсят нещата „право куме в очи“ сиреч с паднало „перде“. . Без Кропоткин, анархията идва да каже тежката си дума и у нас вече.
В заграбената държава влиянието се осъществява чрез редица държавни институции , включително законодателната, изпълнителната власт, министрите и магистратурата. По този начин тя прилича на обикновено заграбване, но се различава в широк спектър от „тела“, гремиуми, както им викат повънка, чрез които можа да се упражнява това влияние/другата дума за „мека власт“/ . Защото за разлика от обикновеното заграбване на държава , това влияние никога не е насилствено. То е вътрешно прието, така да се рече. Някой му викат „убеждение“, други „кауза“. А то си е намазване на филията от….двете страни. Не, не ъс свинска мас, а с власт, пари, влияние и даже клиентелистка лоялност.
В теорията за заграбените държави / State capture/ – много след като терминът в колониалната си конотация от конкистата насам, преминава през няколко имперски и съперничестващи си културно-политически „школи“ – обикновено се свързва със силно централизирана власт, заграбена от членовете на национални елити. Последните държат парите, лостовете за институционално въздействие, че и медии и обществени глашатаи /за разлика от лидери на мнения/. Цялата тази „среда“ създава чувство за непроменливо статукво, класов ред, като фрустрира/или както взеха вече да казват – „страхуват“ и елиминират конкурентите си/.
За заграбена държава в модерния смисъл се говори, когато членовете на елита не са съгласни за набора от общи правила по които биват управлявани. Затова чуваме все по често изблици на негодувание около правилата на играта. Една обтекаема метафора, която идва да отрази и безпомощността на същия този елит, да си върне държавата.
Разходка „по високите етажи“ на властта
В икономиките в преход, корупцията доби нова форма – „тази на т.нар. олигарси, които манипулират формирането на политики и дори оформят новите правила на играта в преобладаваща степен в своя изгода „ /Кауфман, 2001/. Тъкмо това поведение се дефинира и разбира като state capture /заграбване на държава/. И въпреки, че се признава за най-зловредно и голям проблем от една срамежлива политическа икономия на реформата – системните опити да се разкрият причините и поледиците от тези и други форми на корупция в „третата модерност“/Бек/, са рядкост. Това в особена степен важи за опитите да се измери надеждно този специфичен тип корупция, като се сравни с проявленията и в различни страни.
Световната банка дефинира заграбването на държава като усилията на фирмите да оформят закони, политики и регулации на държавата в своя полза, като предоставят незаконни частни печалби на държавните служители. Практиката на емпирични проучване в големи сравнителни мащаби, на цели страни и региони ,като изследването – посветено на замерване на „голямата корупция“ на база на емпирично проучване на близо 4 000 фими в 22 страни на преход от Кауфман и колектив, даде известен тласък ако не в борбата с нея, то в създаването на един климат на нулева толераннтност. Не мина много време и директорът на Института за борба с корупцията на Световната банка, изостави неблагодарното поприще, за да поеме поста на скромен преподавател в един от водещите американски университети. Познайте до три пъти защо тъй изведнаж направеното бе изоставено.
Обсерватории и обсерванти…
В днешно време по скоро симптомите, отколкото фундаменталните причини изглежда занимават мрежата от агенции, „обсерватории“, национални министерства, профилирани, или с отношение към прословутата борба с корупцията. Конкуренцията в глобалния свят става все по-остра, шансът за малки и средни актьори клони към нула, а ентропията на риска – расте. За да се стигне до феномени, като Монсанто, или големи вериги, фармацевтични консорциуми, и автомобилни гиганти, да не говорим за петролодобивни и енергийни „чудовища“, чието „обяздване“/Гиденс/ изглежда обречено предварително на провал. В този смисъл заграбената икономика попада в дяволския кръг, в който институционалните реформи необходими за да се подобри управлението, биват минирани от сблъсъка между мощни фирми и държавни служители които добиват значителни изгоди от продължителното слабо управление.
Така или иначе – дескрипторите за „заграбена държава“ изглеждат все още твърде общи, както личи дори от бегъл анализ на наличната литература. А трансформациите след падането на Берлинската стена, разпадането на СССР, обединението на двете Германии, а сетне и поредицата от кризи от 2008 насам, докараха нещата до Grexit и Brexit. Това без съмнение отразява и разпадащият се консенсус относно възможни спасителни алтернативи за оцеляване под ударите на глобализацията. По своему това се чувства в евро-периферията, където повечето от индикаторите и концептуалните рамки за рационално осмисляне на процесите на „заграбване на държави“ се оказват безполезни.
Нова концептуална рамка?
Една неотдавнашна публикация на Corruption Research Center Будапеща, предложи нов, твърде впечатляващ начин как да се анализира заграбването на държава /state capture/, доколкото явлението неотвчера се дебатира, но до голяма степен все още се„изплъзва“ от точно аналитично измерване. Главна слабост в досегашните дебати изглежда дефицита от емпирични проучвания. Те са рядкост, и по- често разчитат на качествени данни, на които обаче липсва замах, или са с недостатъчна надеждност. С наличието на надежни данни на микро равнище за институционализирането на голяма корупция в публичните поръчки. (e.g. Fazekas, Tóth, and King, 2013a), в последно време унгарските учени уверяват, че могат да тестват взискателно теории за заграбване на държава. Респ да проследят водещите актьори в мрежи за корупционни транзакции.
Разбира се, че тези изследователски рамки изглеждат релевантни на определена среда. Това, което се счита за корупция в развити, еманципирани в правно и държавно отношение страни, с 200 годишни традиции, системно ректутирана държавна бюрокрация, политическа култура , „отбита“ от поданическо-патерналистките си форми, на „сляпо подчинение“ /Kadavergehorsam –Вебер/ , гражданство, усвоило ценностите на участваща политическа култура – сиреч себе отговорност, предприемачески дух, стремеж на индивида, да постигне целите отвъд границите на свободата/Исаак Берлин/, изглеждат все по малко инспириращи по нашите географски и културални предели.
В този смисъл „националните истини“, още тегнат върху един по универсален и общо приеман подход в изучаването, а от тук и оценката за явлението „заграбена държава“ . Отправна точка на такъв подход е, че заграбването на държава не може да се дефинира просто като широко разпространение на корупцията. Повечето „кумулативни“ индекси изглеждат основани на такъв подход. Нещо повече, те се опират на ограничени в емпиричния си обхват и надеждност проучвания, „дадени на франчайз“ на фаворизирани маркетингови агенции, или такива, спонсорирани финансово и методически обезпечавани от външни поръчители. Няма съмнение, че интересът е колкото противоречив, толкова и имплицитно заложен в подобни ексертизи. И никак не е изненадващо, че по често ттяхната безпомощност „лъсва“ като на месечина…
Нещата по скоро се свеждат до способността да се разкрие и рационализира отчетливо мрежестата структура в която корупционните актьори се структурират в „клъстъри“ около съответни държавни органи и функции. Чрез анализ на дистрибуцията на корупционни транзакции и подреждането в клъстъри на „актьори с висок риск за корупция“ , унгарските учени установяват и степента на „заграбване на държава“. Напр. възможно е да се различи между локални и всеобхватни форми за заграбване на държава. Докато при първите в корупционни взаимоотношения влизат само публични и частни организации, които остават сравнително встрани от държавното управление , при вторите „заграбените“ организации са свързани една с друга и се контролират от един елит на национално равнище.
Отчетливо измерване на корупционния риск
Т. нар. Corruption Risk Index (CRI) измерва вероятността да се наруши принципа на открит достъп в процеса на отдаване на обществени поръчки и договарянето им с цел да се постигне извличане на облаги за избрано малцинство от хора. (Fazekas, Tóth, and King 2013). Той отразява вероятността поръчителите да дават обществените поръчки на конкурентен принцип, както предписва закона, като в същото време упражняват рестрикции върху конкуренцията, в полза на добре свързани с тях кандидати, при това на повтаряща се основа.
Композитния индекс CRI включва елементарни индикатори за риск от корупция, респ. корупционни техники , като „нагласяване на изискванията за обществени поръчки,“ в явна, или скрита полза за дадена компания – или пък въвеждането на закрити процедури които ограничават прозрачността на конкуренцията. Това отразява логиката на извличане на рента, сиреч печалба за поръчителя, от екстрактивни схеми и бизнес проекти, при които корупционните техники облагодетелстват едни и същи „печелещи“ търгове, респ. институции, чрез които става разпределението на средства, ресурси, поощрения и одит.
Добре известни са и у нас манипулацаиите с нормативни и „апликционни материали“, които съзнателно се бавят, за да елиминират възможността на конкуренти, изправени пред необходимостта да подготвят проектите си за броени нощи, за да спазят срокове. Най- често това става за сметка на качеството, което пък дава основаниие да бъдат „законосъобразно“ отхвърлени. Срещат се и „авансови“ /априорни/ подкрепи за определени фаворизирани компании, които биват информирани за предстоящ търг, зареждани с допълнителна информация, далеч преди тя да се публикува по законовия ред.
Композинтия индикатор за риск по този начин служи като „червен флаг“ за да предупреди за рестрикции в пазарния достъп. Разбира се той варира в определена скала. Но дори и да фиксира потенциални корупционни практики, или риск от „заграбване на държава“, в крайна сметка остава провизорен, защото зависи от политическото решение. А най често тъкмо там се къса веригата. То е нещо като заснетия пладнешки грабеж, както се казва, под окото на електронна камера, или профучал „джигит“ с 170 км. По магистралата, той остава на плаката като призрак…Понеже няма нито средства, нито воля на институциите, които да следят и приложат закона.
Мониторинг на договорната мрежа на организациите
На базата на данни за обществени поръчки, унгарските учени са откроили два типа актьори – издаващи обществени поръчки и печеливши, които се подлагат на мрежов анализ. Мрежовият анализ фокусира върху организационни мрежи, като предоставя възможност да се уловят най- релевантните средства и структури за извличане на висока рента и корупция /high-level rent extraction and corruption/. А за да се анализира променящата се конфигурация на елита, от идването на власт на правителството от май 2010, /това на Орбан/ , са подбрани два еднакви интервала от време, – година и половина преди и след правителстваните промени. Сравнителният анализ отразява корупционния риск при договорите между тези организации за периода 2009-2010 респ. намаляването на идентифицираните клъстъри за периода 2011-2012. От тук и изводът на унгарските експерти, че т.нар „заграбване на държава“* state capture е станало по централизирано след смяната на правителсството през 2010..
Бележка на редактора
Дали това не е целта на „отменените поръчки“ от Борисов 2? Едва ли, доколкото 7 -те милиона похарчени вече за методиката „Фау “ – по която уж щеше да заработи БОРКОР, обучените 150 анализатори от немския консултант, който безславно напусна институцията – след като вече бе поканен да освободи позицията на консултант по анти-корупцията на румънското правителство – ще стане някога ясно?
Моделът „Фау“ /нищо общо с ракетите на фон Браун/, е използван за контрол на гориво смазочни материали на „Бундесвера“ , взаимстван от BMW. Днес, пуснат на свободния пазар, той „върви“ към 32 милиона евро , На негова база се обещаваше и у нас да изгради ефективна система за борба с корупцията чрез системен анализ на договорни и други отчетни документи. От това мнозина се облажиха, къде със тлъсти заплати, къде с държавно обслужване.
Дали пък борбата с корупцията не трябва да тръгне от „профилираните“ и упълномощени към днешна дата да се борят с нея. Там може и с по- прости и евтини методи на „чек енд бейлънс“, А най-изпитаният метод за анти корупционна дейност, както твърдят вещи теоретици си остава ….самопризнанието.
„Философският клуб“ разполага с достатъчно експерти компетенти в определяне на риска в ред области на обществения живот. Респ. такива, профилирани в изготвянето на анти-корупционни системи, релевантни на специфични сектори на националната сигурност, банковото дело, индустрията, приложението на авангардни технологии.
Ние сме с подадена ръка към всяка българска институция, решила да стъпи върху научния опит и последни достижения на мениджмънта. Не се колебайте да ни потърсите.
Всичко за България! Всичко за Републиката!
Our sources:* Mihály Fazekas is the co-founder of the Corruption Research Center Budapest and ANTICORRP researcher. Ágnes Czibik is a researcher at the Corruption Research Center Budapest and ANTICORRP researcher.