Автор: проф. Давид КОНСТАН, New York University,
специално за „Философският клуб“
Част II
Това, което е общо при няколкото типа космополитизъм, които каталогизирахме в част І е, че всички те носят това, което можем да наречем личен, или субективен характер: ще рече, всички те зависят от индивидуалната вяра в общността на човечеството (или на мъдрите, във всеки случай), независимо дали релативистично, или въз основа на някаква концепция за споделената човешка природа, но те не предполагат реалното политическо единство на всички хора, в рамките на дадено гражданско управление.
Такъв модел за вселенски режим съществува в Персийската империя, която включва голямо разнообразие от народи под своя власт. Наистина, Херодот (7.8) приписва на Ксеркс амбицията да завладее Европа и по този начин да превърне всички земи под слънцето в една земя (khôra). За Херодот това е прекомерна аспирация, тъй като Европа е обособен континент и не можела да бъде обединена с Азия. В действителност, едно зараждащо се чувство за пан-елинистична идентичност работи срещу идеала за универсално правителство, маркирайки гърците като отделен и най-често превъзхождащ другите народи. .
Херодот свидетелства (8.144.2-3) как след битката при Саламин /Salamis/ (480 г. пр.н.е.), персите изпращат пратеници в Атина, за да предложи отделен договор, с надеждата за отделяне на атиняните от общата кауза. Както Херодот разказва, атинските говорители напомнили на други гърци за тяхното задължение да отмъстят за изгарянето на храмовете и статуите на боговете в Атина, а след това продължава: „Но съществува и фактът, че гръцкият народ [до Хеленикон] са от една и съща кръв и със същ език, че имаме общи сгради на нашите богове и нашите жертви, и че всички наши традиции са еднакви, и не би било добре, ако атиняните предадат всичко това. Знайте тогава, ако все още не знаете, че докато е жив и един атинянин , ние никога няма да сключим договор с Ксеркс.
“Родство, език, религиозни практики, и общи обичаи определят какво е да си елин, и да се отделят гърците от други народи.
Възможността за икуменическа държава се представя за пръв път със завоеванията на Александър Велики, който за кратко въвежда единно командване за Гърция и това, което е било Персийската империя, заедно със земите още по на изток. Плутарх, в един риторичен текст „За съдбата на Александър“, /On the Fortune of Alexander/, приписва на Александър съзнателно намерение за формиране на световната система на управление (329А-329C): възхваляваната Република на Зенон, основател на стоическата школа, може да се обобщи в един основен принцип: че всички жители на нашия свят не трябва да живеят разделени по съответните им правила за правосъдие, в отделни градове и общности, а че трябва да се помисли за всички мъже, които да бъдат от една общност и една политическа структура, и че трябва да имаме общ живот и ред, общ за всички нас, дори и като стадо, което се храни заедно и споделя пасбищата на общото поле.
Това пише Зенон, придавайки форма на една мечта, или така да се каже, призрачна картина на един добре подреден и философски общ свят. Но Александър е този, който дава ефект на тази идея. Защото Александър не последва съвета на Аристотел да се държи с гърците, като с техен водач, и спрямо други народи, като техен господар… Но, както самият той смята, като изпратен от небето управител за всички, и като медиатор за целия свят…, той събра в едно тяло всички хора навсякъде, обединявайки и смесвайки ги в един голям бокал на любовта, така да се каже, живота на хората, техните герои, техните бракове, самите им житейски привички. Той се обръща към тях с повелята да мислят за своя родина цялата населена земя, като тяхна крепост и защитен лагер, като считат за свои всички добри хора, а за чужденци само злонамерените.
Плутарх (329D-330A) третира решението на Александър да приеме Персийски одежди, и да насърчи женитбата на гърци и чужденци, като част от големия план да обедини всички народи в родство. И той обяснява (330C-D):Защото той не е превзел Азия, като разбойник, нито е имал предвид да я разкъса и плячкоса, осенен от неочакван късмет, подобно на Ханибал, който по-късно се нахвърли върху Италия… Но желанието на Александър е да установи за всички на земята един закон на разума и една форма на управление, и на тази цел той е посветен.
Визията на Плутарх за един хомогенен свят, под ръководството на Александър, изглежда че третира местните обичаи като пречки пред международната хармония, или в най-добрия случай, предразсъдъчни явления, които мъдър владетел като Александър или ще игнорира , или ще се опита да слее в еднородна смес. В същото време, Плутарх разглежда мисията на Александър, като цивилизационна, която да замени варварските традиции с практики, основани на разума. Вече видяхме, че Плутарх, за разлика от Херодот, приема, че погребението, за разлика от изяждането на мъртвите, е по природа рационално и право, и в същия пасаж той представя серия от промени, приети от Александър, които са смятани за подобряване на недодялани навици на варвари:
Но ако разгледате резултатите от инструкцията на Александър, вие ще видите, че той учи хирканийците да спазват брачната връзка, поучава арахозийците да обработват земята, и убеждава согдийците да подкрепят родителите си, а не да ги убиват, както и персийците да почитат своите майки, а не да се женят за тях. О, чудна мощ на философското убеждение, което довежда индийците да почитат гръцките богове… Александър създава повече от седемдесет града сред диви племена, и засява цяла Азия с гръцки магистрати, като по този начин надмогва нейния нецивилизован и скотски начин на живот.
Следователно, съществува противоречие в равносметката на Плутарх за космополитизма на Александър, и то се отнася грубо казано до разликата между релативистката версия на космополитизма, който ние свързахме с Алкивиад, при който конвенциите за nomoi /териториални единици/, които управляват поведението на различните народи, като еднакво валидни и осланянето на природата, като общ знаменател между всички човешки същества – гледната точка на стоиците и може би на Диоген – когато универсална система на управление се основава на разума, присъщ на самата вселена. Идеята, че мъдрите са в по-благоприятна позиция да управляват, се опира до привилегията на традициите на завоевателя , най-вече в казуса на гърците, които възприемат себе си като превъзхождащи всички други народи по философия.
Възможно е Плутарх да е черпил вдъхновение за своя идеализиран портрет на космополитните амбициите на Александър от историци в свитата на самия Александър, въпреки че според оцелелите източници, Плутарх е уникален по своята некомпетентна подкрепа на програмата на Александър за културна интеграция. Самият Плутарх пише в края на първия и ранния втори век от н.е., когато Рим управлявал повечето от териториите, завладени от Александър, и цяла Западна Европа и Северна Африка, за да насърчи, и това със сигурност, като има Рим в предвид, той счита Александър за модел или „огледало“.
Римляните развили ведно с тяхната империя, визията че са били предназначени специално да управляват: както Анхис, бащата на Еней, инструктира сина си в Енеида на Вергилий (6.851-53): „Вие, римляни, помнете че трябва да управлявате народите, чрез своите институции [империя] (те ще бъдат вашите изкуства), да налагате навика на мира, за да пощадявате победените и да смазвате горделивите.“
Привилегията на голата власт, ведно с грижливо култивирания вкус за военна слава, са били достатъчни мотиви и обосновка за разширяване на римското владичество. Независимо от това, римляните поддържат образа за себе си, като особено хуманни, и най-малко от първия век пр.н.е. нататък, могат да извинят, или рационализират своята империя, че е в услуга на един космополитен идеал.
Три взаимосвързани политически обстоятелства допринасят за тази икуменическа нагласа.
Първо, прагматичният натиск на управлението върху огромна империя налага известно уеднаквяване на практиките. Например, календарът, които преди това е бил управляван от свещениците или pontifices, бива рационализиран при Август с помощта на професионални математици. Дори езикът е бил засегнат, като граматици започнали да диктуват как да се говори и пише правилно. Общото за всички тези трансформации е замяната на местните знания от универсални познания или scientia. Голямата заслуга на Август е да осъзнае, че новия ред трябва да бъде изграден на базата на ratio или причина, не consuetudo или обичай.
Вторият фактор за насърчаване на римския космополитизъм, който набра скорост след социалните войни от 92-89 г. пр.н.е., е разширяването на римско гражданство върху все по-голям сегмент от хората под римска власт, развитие, което кулминира в известния указ на Каракала,/ Caracalla/ през 212 г., с което на практика, за всички свободни хора в Римската империя, е бил предоставен този „франчайз“.
И накрая, обстоятелството, че в Римската империя е налице тенденцията неговата управленска класа да се изгражда от местни градските елити по цялата му територия; тази стратифицирана система популяризира глобалната интеграция на по-високите, по-образованите слоеве на древното общество, а оттам и на чувството за обща идентичност; в същото време, тя разрешава съхраняването на местните практики сред тези на с по-нисък статус.
Свидетелствата за Рим, като communis patria , или общо отечество на всички нации са многобройни. В първия век от н.е., поетът Валерий Флак /Flaccus/ сътворява епична поема за пътешествието на аргонавтите. Докато насърчава Медея да се върне с Язон обратно в Гърция, Венера (тук, преоблечена като Цирцея) съветва (7.227-29): „Вие трябва да разберете, че този свят и боговете са общи за всички живи същества; наречете я ваше отечество [patria] – от мястото, където денят започва до там, където свършва„.Никаква разлика не се прави между гръцки и варварски земи, и макар Рим да не се споменава (действието е насочено далеч преди основаването на този град), духът на римския универсализъм преобладава.
Елий Аристид / Aelius Aristides/ (2-ри век от н.е.), в неговата панегирика за Рим /Encomium of Rome (207), подчертава: „вие римляните управлявате целия свят, като че е отделен град.“ Императорът Марк Аврелий, в своите Meditations (Размишления (3.11.2) , вижда всяко човешко същество, като „гражданин на най-високия град, за който другите градове са като домакинствата.“ Тъй като съзнанието е сходно и правото е като него, а оттам и всички ние сме „съграждани [politai] и да участваме в едно гражданско тяло [politeuma]; и ако това е така, тогава космоса е град [polis ], така да се каже „(4.4.1). Езикът е общ, но върховен, а града имплицитно е Рим. Както казва Марк (6.44.2): „Моят град и отечество, доколкото аз съм Антонин, е Рим, но доколкото аз съм човешко същество, той е космоса.“
Една реч на Темист /Themistius/ (34,25), който е написал популярните парафрази на трактати на Аристотел и обучава синовете и на двамата Валент /Valens/ и Теодосий I /Theodosius/, като служи и като сенатор (в Цариград), от 355 , предоставя особено ясно изявление за римския универсализъм. След като възхвалява Теодосий, сравнявайки го с Агамемнон в Илиада, той с апломб призовава, че нито един троянец не трябва да бъде оставен жив, дори като плод в утробата на майка си (6.55-60), Темист възхвалява благородността на римляните, които не мразят враговете си, а “ смятат, че те са достойни да бъдат пощадени, като човешки същества.“ Той продължава с обясненията си, че „този, който отива до краен предел срещу арогантните варвари се превръща само във враг на римляните, но този, който победи и при това пощади, може да се счита за цар на всички човешки същества, и можем справедливо да наричаме такъв човек истински хуманен./philanthrôpos/.“
Спекулирайки с коренния смисъл на philanthrôpos, като любител на човечеството, Темист потвърждава, че Кир бил любител на персите (philopersês), не на човечеството, Александър – любител на македонците, Агесилай/Agesilaus/ на гърците, Самият Август – любител на римляните. Но истински любител на човечеството и цар в безрезервния смисъл на думата, е онзи, който просто пита дали човек, който моли да бъде помилван е човешко същество, независимо от неговата националност. Това очевидно е последователно разбирана версия за универсална империя, основаваща се на управленска власт, която признава многообразието сред своите поданици, но третира всички с еднакво право на императорското благоволение (можем да отбележим, че Темист, за разлика от съвременника си Либаний/ Libanius/, например, подкрепя интеграцията на варвари в империята, политика следвана от Теодосий).
В Римската империя, политическият проект за универсална държава, за разлика от субективен идеал за международна общност на мъдрите, неизбежно приема формата на имперска система. Такива режими, независимо от техните идеологически претенции за равенство, обикновено възникват в резултат на завладяването и принудата; оттам и лошият дъх на недобросъвестност, който съвременните читатели, най-малко, откриват в по-екстравагантни възхвали на римския икуменизъм .
Съвременните европейски космополитни идеали са били по-разнообразни, в съгласие с появата на независими политически държави из целия континент. Със сигурност може да се каже, че терминът „космополитен“ днес има предимно неполитическа конотация, той индикира международна изтънченост или светскост. Това лично усещане за светското има своите корени в концепциите от 18-ти век за универсалния човек. Две фигури на 18 век, обаче, се открояват, като биват свързани с повече политически предложения.
Във влиятелния си трактат „Вечният мир“ /Perpetual Peace/ (1795), Имануел Кант препоръчва универсално сдружение, в което държавите ще запазят своя суверенитет, включително военна независимост, но ще се съгласят доброволно да спазват определени принципи за управление на външните отношения. Това е по същество структурата на лигата (моделът на Кант е вдъхновил създаването на Обществото на народите). Анахарсис Клутс /Anacharsis Cloots/ (Jean-Baptiste дю Вал-дьо-Грейс, барон дьо Клутс , 1755-1794), от своя страна, “се застъпва за премахването на всички съществуващи държави и създаването на единна световна държава, където всички човешки индивиди ще бъдат успешно интегрирани директно.”
Видяхме, че както в случая на субективния космополитизъм, така също в имперска идеология на древния Рим е имало трайно напрежение между имплицитното признаване на местните разлики (човек се сеща за системата на „миллета“ в Османската империя, като парадигма на този вид толерантност към местните традиции) и склонността за претенции към земи, на универсалната хегемония в теориите за естественото родство или хомогенността на човечеството – винаги основаващи се на гръко-римски интерпретации на това, което се е считало за рационален и в съгласие с тях. Всяка концепция за човешката солидарност, която се издига над репресивния орган на държавата и се основава върху свободното сътрудничество на човешки същества, е задължително визионерска по своя характер.
Както Филон Александрийски, на когото дължим най-ранните цитатите на понятието kosmopolitês, пише (За Добродетелите – On Virtues 119-20): „Най-светият пророк [т.е., Мойсей] пожела да се установи това преди всичко във всичките си закони: съгласие, общение, като дух, и смесица от характери, от които домакинствата и градовете, и народи и държавите и цялата раса на човечеството [to sumpan anthrôpôn geno] може да достигнат до най-високото щастие.Но и до днес, това са само молитви; при все това те ще станат, както вярвам, истински факти, ако Бог въздаде плодородие на нашите добродетели, като годишни реколти.„
Reference
1) See Pauline Kleingeld and Eric Brown, “Cosmopolitanism,” in Edward N. Zalta, ed., The Stanford Encyclopedia of Philosophy (http://plato.stanford.edu/ archives/fall2002/entries/cosmopolitanism).
(Край)
За нашия автор : Проф. Давид КОНСТАН е световно известен изследовател на древната гръцка и латинска литература и класическа философия. Автор е на приносни трудове, посветени на емоциите и ценностите, като понятия на класическата Гърция и Рим, монографични изследвания за приятелство, жалостта, емоциите, и прошката. Преподава в престижни университети като Wesleyan University 1967-1987, университета Браун 1987-2010 г., а понастоящем , в Ню Йоркския университет..Член е на редакционните съвети на множество списания по целия свят. Бил е президент на American Philological Association, и е член на Американската академия за изкуства и науки.