Архив за етикет: бъларска идентичност

Синовете на капитан Грант и пророците на миналото

Проф. Пламен К. Георгиев

Heidelberg alumni

„Философският клуб“

Е, доживяхме дебат. Дали у нас легитимността, която пропадна в дълбоката дупка на Брекзита  ще бъде съживена чрез Евроатлантически, или Евразийски модел?  Ако се слушат анализите на руски стратези, свирещи на тънката струна на миналото, нашият принос към вяра, там кирилица и други прашни книги, закарани овреме в Киевска Рус, че да вдигнат един народ -духовно добре. Но ето, че и  пропагандни влъхви,  от типа на Коритаров взеха да ни мият очите с ….глупости на търкалета.  

Покрай сухото гори и мокрото, нали? ДПС то било про-руска партия каза с привичния си авторитетен непукизъм Коритаров. Аз пък ви  ви казвам, че е  про-българска. Само дето се защитава от правоверни мюслюлмани , което не им пречи да са добри българи. Какво е това понятие,  свързано с политика Ахмед Доган,  за когото преди 28 години подписвахме подписка да го извадят от панделата. Понеже не бе  от последните философи, а и наш колега.
Една женица от Търговище се върнала подир голямата „екскурзия“ има няма две три години подир  това. Питали я комшийките там, пред къщите, когато слънцето залязва, ако знаете, все се събират на приказка.
- За какво се върна бе, Айше? А тя кратко  рекла:
- Пейката, пейката я няма там в Измир ,  комушлар….
Други въпроси нямало. Пък може да е имало, но на други  теми. Това вярвам го разбирате в днешно време, когато съвсем не е лесно да си мюсюлманин. Че и християнин, зависи сред кого попаднеш, нали?
И ей на– взе та „внезапно“ духна под опашката на Местан,  наш Ахмед. Как тъй , защо тъй и какво следва от това?  Е, такъв e. Като усети че го будалкат, че го отклоняват от това, което си е наумил,  лош става. И никому басма не цепи. Познаваме се добре, понеже и аз съм му сърбал, така да се каже попарата. Но овреме оставих лъжицата, която той често употребява като ръжен в огъня.
Ковашки номер, знам ли го откъде му е в гена, но моята баба  Гена  все гледаше мир да има, да се не караме. Поради което и на главата и се качвахме. Ахмед това не позволява. И, казано иначе, най-вече от това се пази. Което е смислена стратегия, нали? Та, когато ме поканиха в БГ он еър да съм кажел защо така и прочее, довчера Местан, пък от утре на бостан – това и рекох: Зърното от плявата дели Ахмед, знае какво прави. То, като пламне плевнята, това е първата работа, нали?
Рекох това малко подир Октай, екс орг. секретаря на ДПС -то , който ме беше изпреварил вече в 7.30 сутринта в ефира. Той отдавна захлебва медийна популярност с негативна логорея срещу Движението за права и свободи. Същото, което го  изправи от ветеринарен лекар до   политик , депутат там в няколко Народни събрания. А днес  дежурен опортюнист..
Даже си позволих да река, че същото каквото се случи на Октай, демек шут и аут от „масата със зелено сукно“ , ще следва и за Местан. Ако да е тъй сладкодумен, начетен, а според някои мадами чаровен даже…Отряза го там една съдийка онзи ден пак поради витиеватата абревиатура на партията му. Но то бе само повод да донесе дебели тълковни речници в студиото.  И ще „жали“, как няма да жали. Та да видим. На всичко отгоре Русия взе да си оправя отношенията  с Турция. Та с атлантическата зурла напред нищо май няма да стане като музика, подир която да тръгнат баламите…
Не, не не се имам за пророк като някои наши социолози. Отдавна съм свикнал и не вземам  на сериозно нашите свободни медии. Те имат проста схема да ви положат между поне две гледни точки. За третата –  съвсем като при стария Хегел и неговото „изключеното трето“, без да имат хабер за какво става реч – минават метър. Но стане ли рач за публиката /ах как бързо я подменихме обществеността с тази лепкава дума –  публично- частно партньорство,  публични дебати, да не ви говоря за публични ….домове, с което семантично я асоциираме ние от по- старото поколение/ съм много ревностен да знаете. Особено и най- вече когато ни будалкат, или дори ми задават  сугестивни въпроси.
На социологически език, то ще рече това, което питащият иска да чуе. Като например:
- „Не мислите ли,  че турците у нас са пета колона на Русия“ .  Или:  “ Не е ли България  „Троянският кон“  на Русия в НАТО, Европа, като цяло“ . Един вид сложени там да ги изкормим изотвътре, когато му дойде времето… Понеже сме „варвари“, нали? А то идва от „вара- вара - “ както го чували европейците непознатия за тях език. 
- Мисля, бе, как да не мисля, миличко, отговарям обикновено на усмихната  журналистка,  с лек грим както се полага в сутрешните тв емисии. Нали цял живот почти на този занаят на мисленето отдадох. Викам още – нашите турци не са онези турци, ама кой да чуе. То се иска напън на подкорието, пък миличката, чак такава енергия никога не имала шанс да инвестира. Освен това  и слушалките и пукат. На зле отива детето, що да го оставям без хлебец викам си, нали? И „скачаме“ на друга тема, нали знаете песничката „Ска-ка- уец“…..
Това  антропология, социална психология и други маргинализирани у нас науки, ги няма в медийните модераторни главици, да знаете. Защо едната примерно маймуна, чеше гърбеца на другата и очаква същото да и се случи реципрочно? Някои функционалисти твърдят, че така се пощят от въшки. Други, с фройдистки уклон, обръщат внимание на това, че самците си взимат под покровителство някое малко маймуне и си го /да извинявате системно  онождат / . Срещу протекция, от други агресивни маймуняшки екземпляри.
Така е в природата. Даже някои тарикат- учени ни го вменяват като поведенческа матрица. Оставете хората да се любят, бе. Свободно  и свободата, неизбежно ще дойде при вас. Така се учат на толерантност. Това разбира се не се диктува в слушалките на миличкото, гримирано леко сутрин рано, за да не лъщи на камерата. Но то вече се подразбира в една медийна среда, култивирала всякакви митове, опашати лъжи и илюзии даже. Според случая те излизат от ръкава на Фокусника като зайци, с по-дълги или по къси уши.
Няма оправия, така е . За поста на Ра в медиите, министерства там, агенции даже, като правило има 1 място , а винаги се намират минимум 15 кандидата. Ще питате откъде тази тяга, тоз мерак за лидерство у нас в Бългерията. То трябва освен да е отражение на една стопанско-икономическа мизерия, сиреч  повечето уж  просветени даже у нас не могат да направят и крачка напред ни в кариера, още по малко в семеен и личен просперитет, без да се хванат за фустата на Държавата. В същото време си я псуват на ум, особено когато не им се нареди работата. Ето защо  към днешна, вчерашна , че и от 100 години дата на българска държавност, политическа култура, разбиране за това „как се сади пиперот“, респ. как се управлява и взима решение в полза на България, си е константна величина на  хроничен дефицит.
Тя може социологически да се синтезира, според мен ей така:
  1. Това, което е преди мен не струва, пречи и моментално трябва „да иде на кино“ /от пет до шест/.
  2. Тук, като съм дошъл „да ги оправям“, тези, които ме избраха – трябва не само да ми козируват, но и „хакъ паръсъ“ да ми дават. Понеже жертвам и сън и семейство, за тяхното спокойствие и нищо неправене /нефелност/. А то най- скъпо струва.
  3. Не „интересът клати фесът“, а „фесът клати интереса“, само дето не го е написал Макиавели, но аз вече се сетих. Тези с калпаците имат право само да ги свалят, когато минавам. Да не говорим за тези с бомбетата , удобни за някои тоалетни нужди.
Звучи ви арогантно? Е, така е. Поемам рисковете от осветяване на един манталитет, минаващ в ред случаи и за политическа далновидност. Но то и реалността в глобалното ни време изглежда по- извратлива,  отколкото я мислехме. Уж там системен ред, логика, някой друг просветител от типа на Канта и  Гегеля, даже.“Хегел вече не живее тук“, озаглави водеща германска медия едно от пространните си и проникновени есета. В друг стар ресторант пък в Хайделберг, хората ходят не толкоз за друго, ами заради една табела на която пише “ Тук за малко не обядва Гьоте“. Много го уважават.
И ще ви кажа за заключение – Ахмед не съм го виждал да танцува. Даже и неговата екс съпруга Шерин, ми викаше, айде да поиграем ти моя го остави, той обича да седи на едно място… Пък аз добре знам, че не обича да му се месят. Не че всичко си знае, даже пита понякога. Което е обичаен маниер на родения философ. Но ей така, колкото да се увери, че е прав. Така, че дорде е Доган, дръжте се о него. Че там ДОСТ, освен че значело „авер“ на турски се римува по нашенски и с „гост“. Такъв бива за 3 дни, ами ако се настани за постоянно?
А иначе, правата и свободите са много важни за всички ни разбира се.  Без разлика на пол, занятие, вяра там, или оттенък на кожата даже. Това си го знаем на книга. Днес става още по- актуално, когато ще ни анти- корумпират от ляво и от дясно, денем и нощем. Трябва да си перем гащите, значи, редовно, разбирате ли,  с пералня „Филипс“, или дори „мейд ин Тюркието“,  на изплащане.  Да се самопречистваме един вид физически, че и ментално даже.
И в панделата зная, че така е правил Ахмед. Там нямало пералня, поради което е ползвал малко вода в кофичка от …кисело мляко.   Дай Боже и другиму такава самоотговорност към личната хигиена, нали?  Казват, че който през тази школа не  минал е пишман политик. Ей затова не се набърквам в политиката, а просто гледам как се развива, нали? Все някой трябва да изнася и кофите , да има достъп и вътре и вън от кауша. Че то каква демокрация е иначе? Сократ даже имал право да си приема приятелите в затвора след като вече бил осъден, къде 5-6 часа вечер.  Но то било в старата Атина, а у нас си у друго, както си знаем. Единствената му молба била да не водят Ксантипа. Жена му, де. Понеже много му мрънкала, ти на кого оставяш децата, не помисли ли за нас и пр. глупости.
Някой май ни гледа сеира, братя, но не са нашенци. И Ахмед не е сред тях,  понеже тук  си има повече от колкото му трябва . Лично, де, иначе за разни проекти със сигурност още ще са  нужни. Тя главата му щрака и не мирясва, да знаете. И доде е с него, че и подире му, уверяват някои, ще продължи да говори: „Няма начин да няма начин“. Има такива феномени.

11. 07.2016

Ансамбълът по художествена гимнастика със злато на Световната купа

Българският ансамбъл по художествена гимнастика спечели златен медал в съчетанието на пет ленти на турнира от Световната купа в руския град Казан.

Възпитаничките на Ина Ананиева са в състав Михаела Маевска, Християна Тодорова, Ренета Камберова, Цветелина Найденова и Любомира Казанова. Българските гимнастички изпълниха отлично своята композиция и получиха оценка от 18.050 точки.

На второ място е Русия със 17.900 точки, а на трето Израел със 17.350 точки.Финалът на два обръча и три чифта бухалки е в момента. Вчера нашите момичета останаха на четвърто място в многобоя.

ЧЕСТИТО МОМИЧЕТА!

ВИЕ СТЕ БЪЛГАРСКАТА ЕСТЕТИКА В ДЕЙСТВИЕ !!

ГОРДЕЕМ СЕ С ВАС.

От „Философският клуб“

Нахлуването на нови думи в езика е неизбежно

 

Д-р Сумрова за Фрог: Нахлуването на нови думи в езика е неизбежно

 

Със сигурност няма българин, който да не е забелязал нашествието на нови думи в езика ни през последните (вече 25) години, коментира в навечерието на 24 май гл. ас. д-р Ванина Сумрова от Секцията за българска лексикология и лексикография в Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ – БАН. Както и да не е включил в речта си поне някои от тях. (На Института с акт на Министерски съвет са делигирани правомощията да изследва развитието на езика, съвременното му състояние и и да внася единство в неговия правопис чрез официалните си издания – б.ред.)
(Да припомня шеговития (у едни) или неподправен (у други) изговор примоция вместо промоция и жисием вместо джиесем.) Процесът на нахлуване на нови думи в езика е неизбежен и той е регистриран в езика ни и в други, по-ранни, периоди, чиято главна особеност, както и на днешния, е обществено-икономическа или културна промяна, казва д-р Сумрова.

След преломната 1989 г. измененията у нас (пък и в глобален аспект) в обществено-политическата, икономическата, техническата и технологичната, културната, научната и в битовата сфера, в идеологията, вероизповеданията и в ценностната система породиха, от една страна, необходимост както от назоваване на всичко ново в живота ни, така и от преценка, оценка на новото, а от друга страна – от преосмисляне на старото. Така в езика ни се появиха хиляди нови езикови единици, които да изпълнят тези функции: да назовават новите предмети, явления, прояви и свързаните с тях лица или да изразяват оценка, квалификация на определени явления, качества и под.По въпроса за новите думи в езика ни, както и изобщо по въпроса за това колко са думите в даден език, е невъзможно да се отговори с точност поради няколко причини.

От една страна, не е постижимо да се изчерпят абсолютно всички източници, където могат да се открият нови думи. От друга страна, не всички нови думи остават в езика – някои са „еднодневки“, други са употребени само в даден текст. Но дори и да се знае приблизителният брой на фиксираните в няколкогодишен период нови езикови единици, не може средноартиметично да се пресметне числото на появилите се думи за година. Все пак ще посоча цифри. Те са взети от най-пълния излязъл досега Речник на новите думи в българския език (от края на ХХ и първото десетилетие на XXI в.) (София, 2010), чиито автори са проф. Ем. Пернишка, проф. Д. Благоева и проф. С. Колковска. В него има над 5000 нови езикови единици, като от тях 4300 са новите (създадени на българска почва или заети) думи, около 700 са новите значения на съществуващи в езика ни думи, 600 са новите терминологични съчетания и 150 са новите фразеологизми.

В Института за български език продължава изследването на новата лексика и след като то приключи, отново ще бъдат приведени количествени данни.

Първо, според своята структура една част от тях са думи, а други – словосъчетания: фразеологични или терминологични. Прехвърляме си топката, прехвърчат искри между нас, черешката на тортата, бия си камшика,  разпервам политическия чадър, рекламно лице, лош кредит, финансова пирамида, кредитен милионер, шенгенски списък, зелена партия и т.н. са примери за такива нови нееднословни единици.

Второ, според произхода си тези единици са или заети от чужди езици (най-вече от английски), като това в повечето случаи се отнася до формата на съответната единица, а понякога до нейното значение, или са образувани на българска почва (с родни или чуждоезикови елементи).

Такива са заемките джипи, одитор, спонсор, маркетьор, омбудсман, овърдрафт, стендбай, стек, уеб, интерфейс, селфи и стотици други, докато съществителни като стилизант, стодневка, бесепар, барбекюрист, биолечител, антиглобалист, интернетохолик, оскароносител, групар, въздухар, хобист, схемаджия, брокерка, пиарка, премиерка, хакерка, страньорка, прилагателни имена от типа дилърски, имиджмейкърски, банкоматен, маркетоложки, допингов, маржов, глаголи като маргинализирам, неглижирам, чатя, кликвам, сейвам, клипирам, поствам, мутризирам, наречието споко и под. са резултат от използване на словообразувателните средства на нашия език.

Трето, много от отдавна съществуващите думи в езика ни придобиха нови значения, например фараон, архитект, стилист, администратор, сърфист, братовчед, парашутист, дефиле, стик, мишка, папка, бръмбар, прозрачен, бюджетен, осиновявам, развеждам се и мн. др.

Непрекъснатото попълване на съвременната българска лексика – не само терминологична, но и общоупотребима – със заети думи, както вече казах, в по-голямата си част от английски, както и използването на тези нови езикови средства в масмедиите създава, от една страна, впечатление за англицизиране на езика ни, а от друга – трудности в комуникацията поради неразбиране на значението на дадена дума или словосъчетание. И това, естествено, не може да се оцени положително.

Когато в езика ни вече съществува дума, излишно е тя да се замества с новозаета, ако новата дума я „дублира“ по значение и стилистика – било заради езикова мода, криворазбрана престижност, от ненужна интелектуализация на езика или от желание за разнообразяване на речта. За това настояваме ние, езиковедите.

Да подчертая, че навремето любословът, както нарича сам себе си, Иван Богоров има заслуга за запазването в общонародния ни език на народните думи кът, верига, загуба, печалба, стопанин, смет срещу турските кьоше, синджир, зарар, кяр, сайбия, боклук. И пак той е автор на думите бележка, вестник, сричка, чакалня, часовник, които използваме и до днес. (Това отбелязва в книгата си „Из историята на нашето езиково строителство“ патронът на Института за български език проф. Любомир Андрейчин.)

Как обаче ние да назоваваме новите предмети, професии, спортове, понятия и др., след като е известно, че трудно се „кове“ дума? Явно, с новите, чужди по произход, думи, а тях ще ги учим, както се вижда, от практиката и от речниците. Поне докато чакаме, надявам се, някой Богоров, а не Годо, казва в заключение д-р Сумрова.

Източник: Фрогнюз

|22.05.2016

Денят разказва: Таньо Войвода – един обикновен герой

Екип „Инфохолици“11.04.2016
Еп. 54 от предаването „Денят разказва“, който проследява героичния живот на един от апостолите на Васил Левски, Таньо Стоянов Куртев – последният войвода от Априлското въстание

Между 5 април и 27 май тази година ще се закръглят две годишнини, сложили съдбовната житейска рамка на родения в семейството на Петра и Стоян Куртьоолу, Таньо Стоянов Куртев, познат ни от историята като Таньо Войвода.

170 години от рождението му и 140 години от неговата Голгота, случила се на възвишението Керчан баир при днешното село Априлово в Лудогорието.

Апостол на Васил Левски за  Търговищко,  Омурташко, Котленско и Добричко, попаднал в ръцете на властите след залавянето на Апостола на Свободата, неиздал никого, въпреки изтезанията, той първоначално е освободен, защото 40 тогавашни граждани от тогавашната Османска империя, писмено гарантират невинността му.

По-късно е арестуван отново и изпратен на доживотно заточение в Диарбекир.

Възползвайки се от обстоятелството, че бил калебент – можел свободно да се движи в града,  преоблечен като дервиш, свободно боравещ с турския език, той избягал на 14 януари 1875 г. и  се добрал до Цариград, заедно с неговия съгражданин д-р Г. Миркович.  Оттам с кораб до Сулина и Браила.

Събитие, за което съобщава Любен Каравелов в „Независимост“.

Предполагайки, че Таньо се укрива в Сливен, турските власти подпалват от всички страни голямата къща на Куртеви, като ограбват и подлагат на изтезания майка му баба Петра, която след месец умира.

„Зная, че нищо не можем да направим, зная че народа ще пострада, но не можем да не отидем в България и да не умрем, защото сетне ще ни нарекат страхливци…“ пише Таньо още през 1875 г. до войводата Панайот Хитов и така предопределя пътя към своята Голгота – Керчан Баир.

Таньовата чета е сформирана през последните дни на април 1876 и след дефинитивния отказ на П. Хитов да поеме водачеството ѝ, то е възложено от БРЦК на 30 годишния войвода. Състои се от 20 души и е екипирана и въоръжена от български емигранти от Олтеница, Турну Мъгурели, Болград и други и снабдена с бойно знаме.

На 16 срещу 17 май 1876 г. четата тръгва от Олтеница, минава Дунава, слиза при село Косуй Българ (днес Пожарево), Тутраканско, и тръгва на юг към Стара планина с цел да се подпомогне въстанието във втори Сливенски революционен окръг…

Повече за съдбата и саможертвата на Таньо Войвода в олтара на Българското национално освобождение пред водещия Емил Янев разказва неговият потомък Димитър Стоянов, който носи името на брата на Таньо – Димитър, наследено от своя дядо: Димитър Стефанов Стоянов – Радой Ралин.

Гледайте  еп. 54 на „Денят разказва“: „Таньо Войвода – един обикновен герой“

Източник: Студия Трансмедия