Автор: д-р Валтер МОЛАНО, Emerging Markets Adviser.
Архитектурата на гражданското общество отдавна е тема на философската мисъл. Безкрайни дебати са били използвани, за да се анализират различни форми на управление, които да предотвратят появата на тиранични режими. Въпреки че има широк кръг от възможности, съществуваше консенсус, че една основана на правила институционална рамка , предоставя най-добрия резултат. Системите за контрол и баланс бяха предназначени за предотвратяване на концентрацията на власт, която води до несправедливост и злоупотреби.
За съжаление, гениални ходове на амбициозни лица за заобикаляне на правилата, в крайна сметка подкопава реда. Чрез надиграване на системата, принципите на гражданската организация бяха анулирани, което доведе до широко разпространено чувство на неудовлетвореност. В САЩ, възходът на супер пакта /Super PACs/ , премахването на ограниченията за доброволни вноски за кампаниите и забележителната „дарба“ на лобисти да откраднат законодателната програма, породиха гнева, който доведе до възхода на Доналд Тръмп и Бърни Сандърс – противоположните страни на една и съща политическа монетата. Тези кандидати са враждебни реакции срещу две мощни икономически тенденции – глобализацията и неравенството в доходите.
Докато глобализацията може да има положителни аспекти, като например подобряване рентабилността на фирмите, предоставяне на по-евтини стоки за потребителите и генериране на нови възможности за заетост за развиващия се свят, тя разсипа индустриалния Хартланд на развития свят. По същия начин, включването на допълнителна технология доведе до резки подобрения в производителността на труда, но печалбите отидоха изцяло за капиталистическата класа, сееща озлобление сред масите. Това задълбочава бездната в неравенството в доходите, която все повече се обостря, след финансовата криза от 2008 г.
Ставаме свидетели на метеоритен възход на развиващите се страни, като Китай и Мексико, работници от категорията на „сините якички“ се поддадоха на анти-имигрантската реторика предоставена от Доналд Тръмп, докато по-младите кохорти се събраха зад социалистическото послание, представено от Бърни Сандърс. Неговата кампания е нищо повече от превъплъщение на движението Occupy Wall Street. Те не само че протестират срещу злоупотреби от страна на финансовия сектор, но отхвърлят високата цена на образованието и лихварски тарифи срещу което да се финансира. Като се има предвид, че висшето образование е единственият начин за борба с изнурителните последици от глобализацията, лагерите на Тръмп и Сандърс наистина се управляват от едни и същи сили.
Ето защо ставаме свидетели на анти-институционално движение. А голяма част от електората възприема, че политическите институции вече не представляват техните интереси, защото те са овладени вече от по-добре финансирани и организирани групи. Това е отхвърляне на партийната политическа система, която е била в основата на развития свят. Водещите кандидати за президент в САЩ, не се ориентират към всички групи по интереси, имайки предвид, че имат алтернативни форми на финансиране на кампанията. Тръмп разчита на социални медии, личното му богатство и безвъзмездно медийно отразяване, поради недодяланите си коментари. Сандърс също разчита до голяма степен на социалните медии и grass roots финансиране, като по този начин никога не се налага да се кланя на традиционните групи донори. В резултат на това, те съумяха да се откъснат от мейнстрийм посланието.
Политическите партии са в основата на съвременната демокрация. Те натрупват социални преференции в сплотени политически платформи. Въпреки това, способността на специално заинтересувани групи по интереси да ги присвоят, ускори тяхната гибел, а избирателите търсят вече нови лидери които да представляват техните нужди. Това явление е вече широко разпространено в голяма част от развиващия се свят, където относително слаби институции, се оказват неспособни да противодействат срещу икономическото влияние на местни заинтересовани групи.
Избирателите в крайна сметка се разбунтуваха, гласувайки за лица, които представляват най-малкия общ знаменател. Резултатът беше възход на популизма, който би могъл да доведе до произволен набор от политически резултати, като например избирането на лидери от крайно –левия, до крайно десния спектър. Разпадането на партийната система в голяма част от развиващия се свят, и особено в Латинска Америка, изпълни районите с присъщо чувство за нестабилност.
Очевидно е, че анархията служи само, за да подкопае големите икономически групи. Поради това, в своята безкрайна амбиция да концентрират още повече власт, те създават една политическа система, която доведе до тяхната гибел. Наситила се от политиките на лесна имиграция, тежка регулация и данъчно облагане, Великобритания прегърна Brexit и САЩ гравитират към безумието, предложено от Тръмп и Сандърс.
В края на краищата, концентрацията на прекалено много власт в ръцете на един единствен индивид, ще доведе до тиранията, която предизвика появата на гражданската организация, преди всичко друго. В същото време, ние трябва да издържим на анархията, която бе създадена в резултат на заграбването на законодателния процес.
Източник Emerging Markets Adviser
превод от англ. език : Пламен К. Георгиев
За автора: Dr. Walter T. Molano, Ph.D., is a Managing Partner, Head of Research and Chief Economist at BCP Securities LLC. He is responsible for all macroeconomic, financial and corporate research at the firm, with emphasis on Argentina, Brazil, Mexico, Chile, Ecuador, Colombia, Peru and Venezuela. Prior to joining BCP Securities, Dr. Molano was the Director of Economic and Financial Research at Warburg Dillon Read. He served as Senior Economist and Vice President for Latin America .