Министър Меглена Кунева си писа вчера нова точка за активност, като събра учени и бизнесмени да обсъдели проекта на МОН за промени в Националната стратегия за развитие на научните изследвания.

•  България има умове и задачата ни е да им помогнем, обяви Кунева и обясни, че в документа били залегнали 10 препоръки от партньорската проверка от ЕС през октомври м.г.

Основното в променената стратегия според нея е концентрацията на ресурси и научна инфраструктура, чрез които да се получи добавена стойност за икономиката и обществото. Както и да се обнови научният състав с млади хора. Според Кунева иновациите у нас формират много малка част от добавената стойност на българската промишленост – 26%, при 45% средно за ЕС.

Няколкото души, които бяха чели трите обемисти части на документа на МОН, прилежно следващ брюкселските терминологии и идеи, очертаха основни разминавания в него. В общата част на стратегията предвиждате до 2020 г. 0,45% от БВП публични средства за наука и от бизнеса останалите пари до 1,5% от БВП, като никак не е ясно кой ще измоли от бизнеса над 3 млрд. лв. за наука, каза проф. Никола Малиновски от БАН.

Средствата, предвидени в индикативната програма за парите (трета част), са два пъти по-малко от записаните в първата част и явно индикативната програма трябва да се преработи, конкретизира той. Всъщност МОН предвижда намаляване на парите за наука, не увеличаване, допълни ученият и посочи, че в документа не се казва какво ще бъде институционалното финансиране на науката, което е мерило за държавната политика по отношение на знанието. 

В България има най-много стратегии на глава от населението в ЕС, вече са 400 и нито една не функционира, подчерта проф. Лъчезар Аврамов от БАН, който е член и на обществения съвет към ресорната комисия в НС. Освен това всеки нов документ трябва да е в съгласие с бюджетните прогнози на МФ и с Конвергентната програма на МС, а там първо средствата за наука се намаляват, и второ – публичните разходи за наука следва да са 0,67% от БВП през 2020 г., а не 0,45%. Проф. Аврамов обяви, че с учени от вузовете възнамеряват да дадат тригодишната бюджетна прогноза на МФ на съд, за да помогнат на Кунева да се пребори с останалите министри.

Проф. Димитър Димитров от Икономическия институт на БАН коментира, че засега връзката между наука и бизнес има пожелателен характер. А млад учен от УНСС попита по какъв начин ще бъдат задържани младите хора в науката при такива ниски заплати, за което стратегията не казва нищо. Според него МОН следва да посочи таблица с възнагражденията на учените, за да хване стратегията поне някакъв дикиш. Отбелязано бе също, че стратегията е свързана единствено с обслужването на бизнеса и не показва ще има ли хуманитарни науки в България.

Поставянето на проблемите и критиките обаче потъна в поток от общи празни приказки без никаква конкретика от страна на МОН и на бизнеса. Прозвучаха обаче и угоднически думи на „хубавия документ“. На 7 февруари ДУМА публикува подробен анализ на проекта за стратегия, който съдържа десетки недоработки и идеи, преписани от практиката на развитите държави, неприложими и вредни у нас.

Източник: Дума