Очакваше се появата на големи бази данни да води до по-точен и рационален свят. Вместо това, те може да ни заведат в блатото на „алтернативните факти.“
Данните не могат да лъжат, но те могат да се тълкуват по начин, който да има същия ефект. Помислете за настойчивото твърдение на президента Доналд Тръмп, че милиони са гласували по измамен начин на изборите през 2016. По някакъв начин това може да се обоснове с данни: през 2012 г. едно проучване установи, че около 2,75 милиона души са се регистрирали да гласуват в две или повече държави. Въпреки, че няма никакви доказателства, че някои от тях са гласували по два пъти, това няма значение за Тръмп или неговите поддръжници.
Тази ловкост едновременно илюстрира и допринася за по-голям проблем: губим доверие в числата, особено в статистиката. Тяхното голямо количество и разнообразие могат да бъдат непоносими.
В скорошен преглед на данните за популярността на Тръмп в Politico например, според деветте анкети делът на одобряващите варира от 36% до 54 процента. Добавете и главоболието, от което мнозина все още страдат поради подвеждащите прогнози за президентските избори, и няма да се учудваме, че хората започват да игнорират данните напълно или просто ги интерпретират в съответствие със своите убеждения.
Аз не знам дали това ще доведе до дълбока криза на демокрацията, но мисля, че е справедливо да се определи поне част от вината на големите данни. Алгоритмите, разработени от компании като Alphabet Inc. и Facebook Inc позволяват партизански изкривявания при търсене на доказателства. Те оформят нашите онлайн среди не според истината, а според конкретните данни, които търсим или върху които кликваме. Това може да подкопае нашето разбиране на и доверие към, обективните научни и исторически факти.
Ето един краен пример: Дилан Руф твърди в своя манифест, че е било търсене в Google на „престъпления на черни към бели“.
Дилан Руф със своите жертви, хладнокръвно разстреляни в църкава
Така се стигна до убийството на девет души в църква в Чарлстън, Южна Каролина през 2015 г. Помислете за тази фраза за търсене. Какви видове текстове ще подхождат идеално на „престъпления не черни спрямо бели“, за разлика от, да речем, „статистика за нивото на престъпността, според расова принадлежност?“ Естествено, Руф получи линкове към расистки уеб сайтове с техни собствени алтернативни факти – точно както търсенето за „кой наистина уби Кенеди“, по-често ще води до конспиративни сайтове.
Когато написах в Google фразата „Беше Хол“, търсачката автоматично допълни „Беше ли Холокостът истински?“ От първите шест резултата от търсенето четири бяха сайтове, отричащи Холокоста.
И това се случва въпреки усилията на Google да намери решение на този проблем още през декември, и аз не съм единствената.
Такова насочване на търсенето се случва дори когато ние не търсим активно. Wall Street Journal, във връзка с изборите, следял във Facebook новинарските емисии за левите и десните. В едните емисии като зло била посочвана Клинтън, в другите – Тръмп. Guardian експериментира разменяйки новинарските емисии за избиратели с различни убеждения – десни новинарски емисии за демократични избиратели, а на републиканските избиратели – леви. Да бъдеш в либералните емисии, казва един републиканец , е „като четене на книга от глупак.“ Различни истории подкрепени от различни видове доказателства, водеха до нарастващо разминаване във вижданията на хората за света. Още по-лошо, опитът да проверите това, което сте видели във Facebook, като отидете в Google може да не помогне – защото зависи от начина, по който формулирате въпроса.
Децата свикват от малки да търсят информация предимно в интернет
Въпреки тези проблеми, компаниите за големите данни се опитват да поддържат репутацията си като източници на достоверна информация. В една от последните реклами на Google Home, баща пише на дъщеря си и търси в Google факти за сините китове. Това е представено като един вид удобна енциклопедия, разширяваща надеждните знания в домакинството, нещо като съвременен еквивалент на кухненският речник. Да се надяваме, че малкото сладурче няма да пита за Холокоста.
Тази колона не отразява непременно мнението на редколегията или Bloomberg LP и неговите собственици.
Преводна статия на Кати О’Нийл
За контакт с автора на тази история:
Cathy O’Neil at cathy.oneil@gmail.com
За контакт с издателя, отговорен за тази история:
Mark Whitehouse at mwhitehouse1@bloomberg.net