Adam_Smith_The_Muir_portrait

Къде е интелигентността в изкуствения интелект?

Автор: Валтер МОЛАНО

Съветник Emerging Market

Какво мотивира Адам Смит през 1776 г., да напишете „Богатството на народите“/ An Inquiry into the Nature and Causes of the Wealth of Nations (1776)? Много от най-важните
инструменти на съвременния капитализъм са били в употреба в продължение на няколко хилядолетия.

Например, понятия за дълг и капитал са подробно описани в Стария завет. Първите банкови институции са били установени от северните италиански семейства по време на Ренесанса.

Холандските търговци развиват концепцията на акционернa компания в края на 16-ти век, като форма на смекчаване на риска и концентриране на ресурси. Следователно, това, което беше толкова вълшебно за 1776 г., бе, че един шотландски лекар се наема да напише една от най-важните томове на съвременната икономика?

До началото на 18-ти век, богатството на една нация се основаваше на два фактора за производство: земя и труд. Това е причината, поради която правителствата са толкова склонни да откриват нови земи и завладяват други нации. Повече земя означаваше повече физически ресурси, като например земеделска земя и минерали, както и повече хора означаваше повече работници. Имаше линейна връзка между увеличението на производствените фактори и на изхода.

Въпреки това в средата на 18-ти век, бяха открити нови техники
(някои от тях в Шотландия), които геометрично ускоряват резултата на изхода. Технологичният напредък в управлението на захранването, се превърна в открития в
металургията и производството. Въпреки това, тези технологични постижения
изискват голяма част от капитала.

Тъкмо в този момент, Смит направи своя принос, чрез подчертаване на идеята, че богатството на една нация вече не се основава само върху земята и труда. То също е зависимо от капитала. След това правителствата започнаха да изместват своите социални и икономически политики.

Робството е премахнато, тъй като капиталистите осъзнаха, че оптималната работна сила
е мобилна, а не статична. Стратегиите за колонизация вече не се фокусират върху
търсенето на природни ресурси. Вместо това, целта е заграбване на пазари и потребители за своите стоки. Проникването на капитали, като нов производствен фактор, постоянно променя икономическия модел.

От края на 18-ти век, светът е в постоянно състояние на икономическа адаптация и мутация. Капиталистическият модел се превърна в успешно договаряне с политиците, които използват различни инструменти, за да се оптимизира изхода.

И все пак, трите фактора на производство остават отличителен белег на системата. Въпреки това, сега сме свидетели на технологичните промени, които биха могли да ни принудят към нов модел. Фантастичните скокове в роботизираният дизайн обещава да революционизира индустрията, до точката, че цената на труда вече няма да бъде възмездна за производствения процес.

От колапса на Берлинската стена и края на Студената война, земното кълбо е било
в диалектическа трансформация, която разширява границите на развитие на
България с най-ниски разходи за труд. За последните три десетилетия, Китай е
в челните редици на границата на развитие. И Индия обещава да предприеме
същото скоро. За съжаление, имаше проблеми с този режим. По-важното е, че е налице голяма част от кражби на интелектуална собственост.

Възходът на роботиката може да позволи на развития свят да върне голяма част от
техните производствени предприятия, като по този начин им позволява да поддържат съоръженията под по-добро наблюдение и по-близо до родните си пазари. Проблемът е, че
интелигентността не е част от изкуствената интелигентност /игра на думи „I“, но също „аз“, и АI – artificial intelligence, т.е. изкуствен интелект – бел. ред/. Има само капитал.

Какво означава това за модела? Бихме ли се върнали само до двата фактора на
производство? Последствията от изнасянето на производства и роботиката са тежки по геополитически и социални причини. Реинтеграция на Китай в световната общност не е била обусловено от неговата щедрост на природните ресурси или достатъчно капиталова база. То се дължи на огромния потенциал (и евтино) на работната сила. Същото важи и за Индия.

Затова идеята, че ние сме довели Азия до половината път, само като променим съзнанието си, няма да се приема с лека ръка от двете най-големи страни на планетата. Тези променливи вече атакуват вътрешните ни трудови сили. Тъжната истина е, че ние живеем с последствията от този нов икономически ред.

Социалните вълнения в Фъргюсън и Балтимор не бяха просто отражение на полицейско насилие; те бяха израз на колективно чувство на неудовлетвореност от част от обществото, на която липсват образователните умения, необходими за да
станат неразделни членове на новата икономика.

В хвърлянето на камъни по автобусите на Google отеква гнева, усещан от легионите на бедното градско, които са с изхвърлени с ниски цени от пазара на имоти във Сан Франциско, армията на добре образовани работници в Силиконовата долина. Технологичният напредък е важен, но икономическите ни модели трябва да се справят с реалността.
Източник: The Emerging Market Adviser

Източник: The Emerging Market Adviser

На  снимката – портрет на  Адам СМИТ /1723-1790/, лорд ректор на университета в Глазгоу.

„Богатството на народите” се състои от пет книги.

  • Първата книга разглежда разделението на труда и пазара, теориите за стойността, същността на парите, цената, работната заплата, печалбата, рентата и пр.
  • Втората книга анализира същността и делението на капитала на основен и оборотен, видове капитал, парите като форма на проявление на капитала и парично обръщение и на възпроизводството на обществения продукт.
  • Третата разглежда икономическата политика като фактор за нарастване на богатството.
  • Четвъртата книга разглежда различните теории за стопанската политика.
  • Петата критикува недостатъците на феодализма,  феодалната данъчна система и показва принципите, върху които да се изгражда капитализъм и капиталистическата данъчна система.

Бел. на ред.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Коментарите отразяват личното мнение на читателите и могат да не съвпадат с позицията на Редакцията.