Тук последователно  публикуваме някои от статиите и анализите, от  последната 8 сесия на „Философският клуб“, посветена на развенчаване на Петата мантра: „Пазарът решава всичко“,  от  едноименната публикация на Георги ВАСИЛЕВ, основател  на „Философският клуб“ и модератор на дискусията. /вж. пълния текст на анализа основа за по-широк обществен дебат в  карусела – ротиращи се по значими статии на  челната страница на сайта/.

Автор: Проф. Духомир МИНЕВ, доктор на икономическите науки, БАН

Наистина е време да се отхвърли мантрата „пазарът решава всичко”. Това съответствува на настъпващите промени в политиките и в икономиката – периодът на (почти) глобалния срив (от 1980-те години досега) приключва и следва период на икономически подем и социални подобрения. А заедно с периода на срив неизбежно си отива и неговото знаме – нео-либерализмът.

За съжаление, нейните фенове – политици, пропагандатори и други професионални измамници, ще продължат безнаказано да вилнеят в различни медии и ефири. А може би това ще е полезно – един норвежки писател (Ю Несбьо) твърди, че гледането на телевизия повишава самочувствието, защото като вижда какво малоумие се лее в ефир, човек неволно започва да се чувства умен. Както и да е, сега вече малцина се съмняват в твърдението, че държавата има основание да се намесва във функционирането на пазара, за да коригира неговите „провали”.

Нещо повече, доста хора отиват по-нататък и посочват, че пазарът не може да съществува и функционира нормално, без адекватна „държава” т.е. без адекватни институции. Иначе, елементарна рационалност би довела всеки участник в пазара до извода, че е много по-изгодно вместо да се охарчва, просто да си вземе каквото му трябва, чрез измама, манипулация, кражба, насилие.

И точно това се случва когато държавата е „слаба” (институциите са калпави) – не случайно сериозни учени забелязват, че през последните десетилетия в икономиките на много страни е възникнала тенденция към засилване на криминалността (примери – безброй). Изглежда пазарът има склонност не просто да се „проваля”, но и да се криминализира. 

Исторически изследвания ни предоставят много примери, които също показват ясно – пазарите са възниквали и са се развивали чрез държавата, която най-малкото е осигурявала ефективна защита от измами и грабежи при транспорта и размяната на стоките. Но и без да се разхождаме в историята, изминалите 35 години на „свободна игра на могъщите пазарни сили” също показаха, колко много основания има твърдението, че „невидимата ръка” на пазара не се вижда, защото не съществува.

Всъщност, може би съществува, но главно като теория – основна теория на икономическата наука. Има обаче нещо особено в тази теория. Всяка теория предлага система от концепции и твърдения, модели, принципи, които в съвкупност правят емпиричния свят по-разбираем. В този смисъл процесът на създаването на теория не е краен и не може да се очаква, че приключва с една крайна, вечна форма. Теорията обикновено се развива, а не завършва в дадена форма. (Това не означава разбира се, че във всеки даден момент на процеса на създаване на ново знание няма никаква теория.  Без такъв теоретичен корпус самата наука не може да се развива нормално).

За развитието на теорията е характерно, че преминава постоянни тестове за устойчивост чрез създаване на «контратеории» – теории, които съдържат теоретични основания за отхвърляне на дадена теория и чрез постоянни емпирични проверки.  И от тази гледна точка, пазарната теория има особености.

Преди всичко, срещу нея отдавна не се издигат «контратеории» или поне теории, които не се съгласуват добре с нея. Теоретичната работа в такава посока сякаш е замряла. Поне на мен не ми е известно в икономическият анализ да е възниквала ситуация подобна на тази във физиката, където специалната теория на относителността не се съгласуваше с квантовата теория и търсенето на връзка между тях доведе до грандиозен скок в теоретичната физика.

В икономическия анализ обаче пазарната теория господства безусловно и нейните основни положения рядко се подлагат на съмнения. Факт е, че и днес някои фантазии на Адам Смит се повтарят като фундаментални истини – например, прословутия пасаж за месаря, който имал голям интерес да обслужва клиентите си. И се пропуска прост факт – че месарят има много други начини да задоволява собствения си интерес без да е полезен за клиентите си (дори като е вреден за тях). Адам Смит изглежда не е чел вестници, иначе е можел да попадне на новини, подобни на тези, които намираме в днешните вестници – например, че половината от сиренето, което се предлага на пазара у нас е незряло, пълно с вода, че в производството му се използват някакви сурогати, а вероятно се влага и ензим, който е вреден за здравето на потребителите. Аналогични новини четем и за месото, месните продукти, хляба и какво ли не още. Използването на ГМО също едва ли се дължи само на стремежа да се направят щастливи потребителите.

Второ, пазарната теория не преминава през интензивни и сериозни емпирични проверки. Точно затова един гениален американски икономист и Нобелов лауреат (Васили Леонтиеф) остро протестираше, когато в края на 70-те и 80-те години престижни икономически списания бълваха потоци от теоретични изследвания на пазара. Потокът от такива публикации беше огромен, защото тогава се водеше научна подготовка на голямата неолиберална промяна на икономическите системи (нещо като артилерийска подготовка за предстоящата неолиберална атака). Но липсваха емпирични изследвания. Един преглед на публикациите установил само една публикация на емпирично изследване и то било изследване на пазара на гълъби. В знак на протест срещу тази ситуация Леонтиеф престана да публикува в «престижните» списания. Този факт и досега се игнорира и си остава в периферията на дебатите по въпроса за пазара.

Но защо няма достатъчно убедителни емпирични проверки на пазарната теория? Най-вероятният отговор е, че тя едва ли би издържала такива тестове. Причината за това е слабата й връзка с икономическите реалности. А тези игнорирани реалности изключват възможността за съществуване на ефективен пазарен механизъм, освен в някои отделни сегменти на иконоимката – например като продажбата и покупката на гълъби.

Въпреки липсата на солидни емпирични проверки на теорията, тя все пак беше подложена на практически тест. И на този тест, тя се провали грандиозно. Не успя да издържи проверката с детектора на лъжата.

Имам предвид огромната икономическа промяна, която беше извършена през последните 3-4 десетилетия по целия свят (с изключение донякъде на Китай и някои други страни – например, Скандинавските). Тази промяна бе извършена под знамето на пазарната теория. („Преходите” в соцлагера бяха извършени под знамето на преход към пазар и демокрация. Развитите (западни) страни също извършиха преход, но само към пазар (предполагаше се – неоснователно разбира се – че демокрация там има, но е отслабен пазарът). И точно този преход към пазар навсякъде се провали, и завърши с криза. Там където такъв пазарен експеримент не бе извършен, криза не настъпи или беше много по-слаба.

ІІ

Тази промяна е известна – бяха премахнати различни „бариери”, за да могат „освободените пазарните сили”, да породят икономическа динамика и просперитет за всички. За целта се проведоха масивни дерегулации и приватизации.

Резултатите бяха зашеметяващи – те бяха абсолютно анти-пазарни. Реформите, които следвайки теорията целяха укрепване на пазарния механизъм, на практика доведоха до колапс на онова, което можеше да се нарече пазарен механизъм.

Преди всичко, защото доведоха до огромна концентрация на икономическа власт в най-крупните икономически актьори. Освободени от адекватен правов ред, тези актьори бяха изведени извън рамките на правовата държава, а самата правова държава беше ерозирана силно. Без правова държава обаче не може да има пазар (договорите между пазарните контрагенти и поетите от тях задължения не могат да се поддържат, отклоненията от предписваното поведение не може да се санкционират, започва масивно използване на измами и насилие). Тогава всеки може да печели от това, че си осигурява изгодни политически решения (закони или политик), както и това, че нарушава договора, а не от това че го изпълнява. Отваря се вратата за печалби от влияние върху политиките и от измами, а не от креативен принос.

Второ, горното ясно се забеляза в икономическите реалности. Бизнесът започна да се криминализира и крупните пазарни актьори си осигуриха огромни печалби чрез влияние върху политическия процес на вземане на решеиня. Това не беше изцяло нов момент. Подобно влияние съществуваше и преди това, но при западния преход (преходът към пазар) то достигна апогея си.

Забележителното в тази промяна е, че тя беше унищожаване на нещо, което се счита за фундаментална предпоставка за съществуване на пазарния механизъм, а именно – разделянето на икономическата и полиитческата власт. В действителност промените засиилха сливането на двата вида власт.

Така под прикритието на пазарната идеология бяха премахнати двата основни стълба на пазара – разделянето на политическата от икономическата власт и наличието на правова държава. Но сливането на икономическа и политическа власт беше и ерозия на политическата демокрация, затова монзина забелязват и упадък на демокрацията. Каза го – на 14 – 15 април- и Джоузеф Стиглиц, който изнесе лекция  по покана на немска фондация.

И още нещо – чрез крупните икономически актьори в икономиката възникнаха огромни йерархични структури, а те са основа за съвършено друга икономическа организация, която няма нищо общо с пазарният механизъм и неговата теория. (У нас тази ситуация се проявява по един странен начин – един печели обществените поръчки, а друг ги изпълнява и то на половин цена. Първият прибира другата половина без нищо да прави – ето това е извличане на рента от близост с властта, която „разпределя порциите”).

Професионалните измамници, които диктуват дневния ред на обществата наричат сливането на икономическа и политическа власт с гальовното име – корупция. Но това не е просто корупция (подкупни чиновници използват своите позиции), а грандиозна ерозия на пазарния механизъм и централен белег на всяка „тоталитарна” държава – сливане на икономическата и политическата власт, при което разпределението на икономически ресурси не се извършва чрез пазарен механизъм, а чрез политическите решения – формирането на политиките. 

Трето, предходните две промени доведоха до трета – смяна на типа на икономическия растеж. Креативният растеж – развитие беше сменен с фалшив растеж – растеж без развитие, или както казват – извличане на рента – доходите се получават въз основа на политическа власт и достъп до политическа власт, а не поради автентичен принос към икономическия растеж.

Четвърто, другият ефект от това „опазаряване” на икономиките беше дълбока реконструкция на разпределението на доходите в обществата – промениха се и то значително базисни пропорции в разпределението на доходите. А поради това се появиха огромни дефицити – най-вече в домакинските и държавните бюджети. Дефицитите доведоха до търсене на кредити и задлъжняване. Задлъжняването засегна особено домакинствата, държавите и дребния бизнес. Забогатя най-крупният бизнес. Появи се огромна бедност и неравенства. Забележителен факт е, че растящият дефицит беше прикриван за известно време чрез кредити и задлъжняване, а огромният прираст на доходите от капитал беше прикриван чрез офшорките, където за кратко време бяха натрупани трилиони долари и евро. След това се направиха на изненадани – я какъв дълг са натрупали; я какви огромни пари се крият в офшорките.

Цялата тази схема много ясно се появи в Гърция и нейното задлъжняване. Там поради промените в разпределениетоо възникна огромен дефицит на държавния бюджет, но той беше прикриван няколко години чрез заеми и задлъжняване. Измамниците дадоха друго обяснение – гърците са живели нашироко, за чужда сметка. Вярно е, но не е истина. Истината е доста по-различна. Гърците бяха вкарани в капана на новия икономически ред. А после ги накараха да плащат.

ІІІ

А каква беше ролята на държавата в цялата тази драма от 80-те години насам? Държавата изигра огромна роля. Именно държавата извърши дерегулациите и приватизациите едновременно. Именно тя беше създала офшорките. Именно държавата промени (някъде – и сега променя) трудовото законодателство така, че дава огромна власт на бизнеса над труда и над потребителя. И над самата себе си. Именно държавата (поне една) се стремеше да осигури огромни привилегии за бизнеса и превес над държавата (например чрез възможност да бъдат съдени държави за пропуснати ползи на бизнеса).

Държавата прехвърли на бизнеса огромна власт и самата тя се смали и се направи на джудже. Без държавата всичко това не би станало по този начин. Държавата и пазарът вървяха заедно ръка за ръка в една посока. Държавите които извършиха тази огромна икономическа, социална и политическа промяна бяха специфични държави – пленени държави или провалени държави. Добре е да се има предвид всичко това, когато се обсъжда връзката държава-пазар.

ІV

Политиките, основани на пазарната теория породиха такива резултати поради споменатата вече причина – пазарната теория игнорира реалности, които я правят невалидна. Основната игнорирана реалност са огромните неравенства в мащаба на пазарните актьори (свръхкрупни, крупни, средни, дребни) и в достъпа им до политическите решения. Едни от тях имат и икономическа власт, и политическа власт и диктуват свои правила на играта т.е. деформират институциите. Затова пазарините участници не са равнопоставени. Дори и формално – юридически не са равнопоставени, защото не действат в рамките на ефективна правова държава (навсякъде е известно, че „богатите не ги съдят”. Големите – също).

Тъй като не са равнопоставени, икономическите субекти в действителност образуват огромни йерархии, които н са формални (интитуционализирани) но са толкова ефективни, колкото и формалните. А където царуват йерархии е трудно да вирее пазар. И точно това се случи чрез пазарно-ориенитраните реформи.

Друга игнорирана реалност е хищническия манталитет на свръхкрупния и крупен бизнес. Още Т. Веблен е свързвал „безделната класа” с хищнически наклонности, а това е напълно валидно и за върховния хищник – крупния бизнес, чиято „грабителска култура и характер” много ясно се прояви в западните „преходи” към пазар без държава. Когато обясняваха причините за кризата много автори посочваха „лакомията”. Всъщност става въпрос за чертите, които Веблен е забелязал – за хищническа, грабителска култура, манталитет. А точно на тази социална група беше предоставена огромна икономическа и политическа власт. Няма защо да се учудваме от резултатите от големият пазарно ориентиран експеримент.

Впрочем, експериментът проведен през последните 40 години с икономическите политики основани на пазарната теория не е нещо ново. Подобни експерименти са правени и преди това, но въпреки това се повтарят. Всеки познава поне три други експеримента от същия тип – единият породи кризата от 29 година, другият е по-известен като НЕП, когато Бухарин например е призовавал „Обогатявайте се”, само дето не е казал „Другари, грабете”. Последният призив беше издигнат и последван при третият експеримент на опазаряване на една икономика – българският (и други) преход.

VІ

Но защо при това положение пазарната теория все още се ползва с определен авторитет, поне сред икономистите. Според мен причината е, че сама по себе си, вътре в себе си, в своите рамки и предпоставки,  пазарната теория е издържана интелектуална конструкция. Голяма част от нейните слабости са извън нея – във връзката й с реалностите. Тя е измишльотина, но добре скалъпена измишльотина. А икономистите я преценяват само в тези рамки.

Липсата на солидни емпирични проверки улеснява запазването на имиджа на теорията, защото ограничава възможността да бъде опровергана чрез сравнение с реалностите. Затова теорията позволява да се правят грандиозни математически модели, но не отразява същностни аспекти на икономическите реалности, а по-скоро ги замъглява и изкривява, представя ги по превратен, нереален начин. В този смисъл пазарната теория е толкова научна, колкото и научният комунизъм.

И също като научния комунизъм, теорията изпълнява важни идеологически и политически функции, а това вече е област, в която върлуват агитатори и пропагандисти, но повечето учени предпочитат да не се намесват там.

Такава функция е например приписването на разпределението (на ресурсите, доходите, богатството) на пазарния механизъм. Когато кажем, че разпределението е нерационално (или може би налудничаво) веднага се отговаря – така работи всемогъщият пазар. В действителност базисните пропорции на които се разпада БВП се определят от политически решения (законите и политиките) много повече отколкото от митичния пазар. Но представата за пазар постига нещо важно – прикрива ролята на политическата система (и държавата) в разпределението и така я отдалечава на безопасна дистанция от конфликтното разпределение на ресурси.

Така се стабилизира цялата политическа система и нейната дейност.

Друга важна функция на пазарната теория – идеология е, че развързва ръцете на политическата система (респективно –държавата, т.е. – онези, които я контролират) да прави каквито си иска промени в разпределението на доходите, богатството, материалните активи, без да носи отговорност за това.

София, 15 юни, 2016

На челната снимка: Торнстейн Веблен /Thorstein Veblen/ , американски икономист и социолог / 1857-1929/, застъпник на приложния, еволюционно- динамичен подход при изселдването на икономическите  институции. Със своя труд „Теория на богатата класа“ / The Theory of the Leisure Class .An Economic Study of Institutions (1899) Веблен спечелва и литературно признание, сред някои кръгове. На него дължим и  понятия като conspicuous consumption and pecuniary emulation—използвани до днес в специализираната литература и управленска практика. /бел. на ред./