Паулу Коелю 1947-
Бразилски писател. Автор на романи – жизнеутвърждаващи философски притчи с морално-етическа проблематика, разработвана чрез вплитане на библейски и литературни символи в знаково-образната система на магическия реализъм – „Алхимикът“, „Петата планина“, „Вероника решава да умре“, „Демонът и сеньорита Прим“, „Край река Пиедра седнах и заплаках“, „11 минути“, „Захир“.

Ето и някои негови мисли, които могат да ви окрилят. Защото днес повече от друг път имаме нужда от дързост и ….криле.А всичко, което ви казва че ще паднете неизбежно, следва да бъде оставено на собственото си безверие.То никога не води където и да било, освен в …тъмата на  гибелното си самоотрицание..

• Господ чува молбите на хората, които искат да забравят омразата, но е глух за тези, които искат да избягат от любовта.
• Защото когато тръгнем да търсим любовта, тя също тръгва към нас. И ни спасява.
• Съществуват два вида глупаци – едните се отказват да направят нещо, защото са били заплашени, а другите мислят, че заплашвайки ще постигнат нещо.
• Животът има такъв смисъл, какъвто аз пожелая да му придам.
• Напоследък много хора се отказаха да живеят. Не се отегчават, не плачат, просто стоят в очакване да мине времето. Те не приеха предизвикателството на живота и животът повече не им отправя предизвикателства. Ти рискуваш да станеш като тях, съпротивлявай се, посрещни смело това, което ти поднася животът, не се отказвай.