Младата българска компания „Нанотехплазма“ е само на две години, но вече има няколко патента в Швейцария, ЕС и САЩ, където се очаква да са и основните пазари. Неин създател е българският учен Валери СЕРБЕЗОВ, а партньор е Георги ВАСИЛЕВ, който е и основният инвеститор в компанията.
Д-р СЕРБЕЗОВ е споделял, че за създаване на работещ бизнес са нужни два типа хора – едните са учени като него (той има патентовани изобретения в много страни), а другият са бизнесмени, които имат нюх за бъдещето. Така случаят го среща с Георги ВАСИЛЕВ. Нанотехнологиите са точно такава област, наричат ги революцията на 21-ви век.
Д-р Валери СЕРБЕЗОВ /редовен член на „Философският клуб“, с принос и иновационни идеи за връзката между наука и практика – бел. ред. / разказва за представянето на фирмата в Япония, за японците и отношението на тяхната държава към бизнеса, за живота им, за услугите им и за всичко, което не може да видите никъде другаде.
Тук публикуваме неговия „бизнес пътепис“ – един жанър, който се надяваме да се налага все повече в глобалната ориентация на български учени и хора на делото, в полза на Нова България.
Отвъд „периферното“ самочувствие, че и доморасли критерии за напредък.
Бележка на редактора
*******************************************************
Центърът за промишлено сътрудничество на ЕС и Япония (Европейският офис) одобри Нанотехплазма ООД, България още през месец ноември 2015 г. с официално писмо и получи грант, като новаторска и иновативна високотехнологична стартираща компания да бъде участник в мисията на Nanotech 2016 г. и да участва в Nano Tech 2016 – Международно нанотехнологично изложение и конференция, януари 2016 г. в Токио, Япония.
Одобрението на фирмата
Одобрението на фирмата е предшествано от солидно проучване от страна на двата офиса в Брюксел и Токио и попълване на редица въпросници и анкетни карти. Очевидно изборът на 20-те високотехнологични компании, представящи ЕС на едно от най-големите изложения в света за „технологии на бъдещето”, бе изключително прецизно.
Групата европейски фирми бе съставена основно от малки и средни компании в областта на нанотехнологиите с приложения в био- и наномедицината, специализиран софтуер за прогнозиране и моделиране свойствата на нанообекти и наноструктури, приложение в енергетиката, нанопокрития и технологии, както и нови наноматериали.
Географски бе обхванат целият ЕС, като най-многобройна бе групата от Германия – 7 фирми, Испания – 4, Холандия – 2, а останалите – Чехия, България, Франция, Великобритания, Словакия и Финландия, с по 1 представител.
Другите участници
Предварително бе проведено по интернет в реално време подробно запознаване с интересната японска бизнес култура – спазване на ред и начин на подаване на визитна картичка, подреждане по старшинство около масата за преговори, специфични бизнес обръщения. Постерите на всички фирми бяха преведени на японски и предварително разпечатани и доставени в офиса на центъра в Токио.Откровено може да се каже, че предварителната организация на колегите от двата офиса – Брюксел и Токио, бе на изключително високо професионално ниво.
И така – с официални костюми, бели ризи, колода нови визитни картички, специално подготвени брошури и мостри на фирмата (както и малки сувенири от България), аз отпътувах от София през Катар за Токио.
Как се охраняват границите
Пътуването до страната на изгряващото слънце, естествено, бе продължително и не леко, общо около 14 часа във въздуха. Япония ме посрещна през нощта около 23 ч. на летище Ханеда. Това е второто по големина международно летище на Токио и сравнително близо до хотела – „Ню Отани Ин“, където бе настанена нашата група. За съжаление струпването на няколко полета забави бързото излизане.
Преминаването през паспортния и митническия контрол бе затруднено и от попълване на емигрантски и митнически карти, вземане на пръстови отпечатъци, т.е строго охраняване на японската граница от възможни емигранти и мигранти. Разбира се, обслужването от летищните служители бе изключително любезно, въпреки че английският език очевидно не бе тяхната стихия (за което бяхме и предварително предупредени).
Тук няма да пропусна, че българският спорт бе оставил следа в паметта хората от гишетата на летището. Не бях изненадан, но много поласкан, когато след като видяха моя български паспорт, бяха споменати имената на сънародниците Стоичков и Котоошу – Калоян Махлянов, нашият сумист, разбира се с възхита (Ааа… Стоичков, Котоошу!!!).
Услугите – на високо ниво
В 1.30 ч. през нощта прецених, че е най-добре след 14-часовия полет и неуспешния ми опит да уцеля правилната линия на метрото, да взема такси. Такситата в Токио не са рядкост независимо от високите цени на обслужване и си заслужава човек да изпита това удоволствие – чистота, коректност, касова бележка и отказване на бакшиш. Колите са в изрядно състояние със снежно бели дантелени покривки за клиента и водача, както и самите шофьори – с костюми и понякога с бели ръкавици. Обслужването е аристократично, независимо от клиента, и това ги различава от европейските и американските им колеги.
Настаняването в хотела бе бързо. Особеното бе, че в него имаше и стаи за пушачи (на практика отделени два етажа от легловата база). Тук трябва да се подчертае, че в Токио не се пуши на обществени места, дори и на улиците, независимо от страстта на японците към този порок.Обособени са специални стаи в обществените сгради със силна вентилация. След няколко часа полусън, един душ и с помощта на метрото от станция Осаки, близо до хотела, успях да стигна до офиса на ЕС-Японския център, където бяха започнали лекциите с водещи японски експерти.
Давам имената, както са посочени в програмата:
Mr. Naofumi Moriya – Director for Nanotechnology and Materials, Cabinet Office, Mr. Mutsunori Sano, President and CEO , Innovation Engine , Mr. Stijn Lambrecht – Manager EU-Japan Center for Industrial Cooperation относно японската политика за нанотехнологии, коопериране с японски фирми и научни организации чрез Европейската програма Х2020 и ключови действия за влизане на японския пазар за нанотехнологии. Задавани бяха въпроси, на които любезните домакини отговаряха изчерпателно.
Ден на България
След изтощителния първи ден за всички от групата в края на деня бяхме поканени на лек коктейл в една от залите на хотел „Шератон Мияко“, където се срещнахме – изненадващо за мен, с г-н Георги Костов – началник на кабинета на търговията и икономическите въпроси към нашето посолство в Токио. Той вероятно е бил информиран от България за нашето участие по служебен път и бе изключително радостен и доволен, че на такъв форум присъства и българска високотехнологична фирма, като „Нанотехплазма“ ООД.
За известно време в залата се разнесе българска реч и колегите казаха – е, това е вашата вечер, тъй като освен нас присъстваше и още един българин, но представител на немска фирма – д-р Боян Илиев, специалист по органична химия и синтез на наноматериали. След приятното общуване и разменената информация, къде се намира нашият павилион на изложението, кога са ни докладите и как се развива бизнесът между България и Япония, се оттеглихме в хотела.
На втория ден
Той бе още по-натоварен, но и по-интересен с посещението на три високотехнологични японски центрове, специално за нанотехнологии – Ricoh R&D Center, Innovation Center for NanoMedicine (ICONM) и Kawasaki Business Incubation Center (NanoBIC). Ricoh R&D Center е най-големият изследователски център на компанията Ricoh, създаден през 1986 г. с около 360 изследователи в областите: органични батерии, 3D био принтиране, визуализация на невронни системи, гъвкави сензори за налягане, нано материали за адитивно производство. Презентацията, свързана с дейността на Центъра бе изнесена от Mr. Ysuyuki Shindon –Chief R&D Engineer.
Тук трябва да споделя един интересен случай, свързан с познаването на постиженията на нашата наука, или по-скоро, с нейната неизвестност и очевидното подценяване през последните десетилетия на държавно ниво.
Откъде сме?
Един симпатичен колега от Испания ме попита изненадващо откъде сме, а аз реших да се пошегувам и казах, че сме от Европа. Но той очевидно не разбра шегата и каза, че всички сме от Европа. Тогава стесних малко територията и му казвам, че сме от Балканския полуостров. Той обаче продължи с любопитството си и започна да изрежда: Сърбия, Хърватска, Черна гора, и когато стигна до Албания, аз не издържах и си признах, че съм от България.
След този разговор станахме приятели (той работи в център по токсикология в Мадрид) и впоследствие обменихме идеи по проблемите на сертифициране на продуктите за хранителната индустрия и медицината.
Японската държава за бизнеса
Следващото ни посещение бе в новия Innovation Center for NanoMedicine (ICONM), който се намира близо до летище Ханеда. Този център е изграден като „стратегическа специална зона“ от правителството на Япония, японски корпорации и изследователски институти. Основната мисия на центъра е да осигурява на пациентите „правилно лечение, на правилното място и в точното време”.
За целта в процес на разработка е така наречената „умна машина” – с размери около 50 nm (размера на вируса), която да осъществява диагноза и лечение на пациента без хирургична намеса. Центърът разполага с „чисти стаи“ – клас 10 000, и както се убедих лично – с помещение за пушене, където в приятен разговор с Mr. Hirokazu Iwasaki – Vice Director of iCONM, изпушихме по една българска цигара.
NANO Business Incubation Center (NANOBIC) бе третата ни цел. Този център е консорциум от 4 университета: Keio Univ., Waseda Univ., Tokyo Institute of Technology, Tokyo Univ. и с участието на правителството на областта Kawasaki.
Центърът работи в областта на нано-микро технологиите, нано-фотониката, нано-електромеханични системи (НЕМС). Помещенията и оборудването може да се използват за обучение, както и да се използват от други фирми. Тук достъпът до „секретите” на организацията бе на по-ниско ниво и бяхме разведени в работни зали с демонстрация на нови устройства.
Като обобщение мога да споделя, че японските колеги много систематично и целево инвестират огромни ресурси – (Mr. Hirokazu Iwasaki сподели с мен, че в iCONM са инвестирани досега около 45М USD) и човешки потенциал с основна задача да бъдат едни от лидерите в новите нано- био – и информационни технологии, или революцията на 21-ви век.
Това се доказа и в следващите дни по време на самото изложение, на което присъстваха над 3000 високотехнологични фирми от цял свят. Шестте огромни зали на изложбения център BIG SIGHT бяха разделени тематично: нови технологии, свързани с ВОДАТА – InterAqua; технологии, свързани с енергетиката – New Power & Energy; технологии, свързани с нови материали – Neo functional materials; микроелектроника – Printable Electronics; устройства и технологии за нанасяне на покрития и повърхностна обработка и измервания – ASTEC/SURTEC; нанотехнологии – Nano Tech; роботика – Robotics & 3D Printing.
Нанотехнологиите и бизнесът
Компаниите излагаха от 3D класически принтери за производство на пластмасови играчки и метални устройства, напълно оборудвани дронове с мултиспектрални камери и устройства за наблюдение и изпълнение, до технологии за синтез и производство на различни видове наночастици и наноструктури и технологии за тяхното приложение.
Освен нашия павилион, разположен в NanoTech, със самостоятелни павилиони от Европа присъстваха Германия, Испания, Чехия и Швейцария. Разбира се това, което Нанотехплазма ООД (www.nanotechplasma.com ) представи пред света, два нови иновативни продукта – 3D Biohybrid printing за принтиране на предварително програмируеми сложни органични материали и жива материя и технологията за директен синтез и отлагане на хибридни (метални биоразградими наночастици, вградени в лекарствена и протеинова матрица) нанокомпозити с приложения за ново поколение лекарствено заредени импланти, бе уникално.
Представянето на фирмата
То бе подкрепено и с неколкократното присъствие на съоснователя на компанията – г-н Георги Василев, както и проф. д-р Веселин Поповски. Щандът на компанията бе посетен и от г-н Василев, посланик на България в Япония, г-н Г. Костов и г-жа Костова – аташе по културата, което очевидно впечатли колегите. А аз си помислих – какво ли би станало, ако такова внимание се отделяше и на високотехнологичните иновативни фирми и в България от страна на държавата.
Презентацията на нашата фирма бе доразвита и с устен доклад на семинара Seeds&Needs. Непосредствено след доклада бе осъществен непринуден контакт с д-р инж. Грамбоу от клъстера по Нанотехнологии към Nanointiative Bayren GmbH, Германия, който прояви интерес към Нанотехплазма. По време на изложението нашата компанията проведе B2B срещи с водещи японски компании като Nissan Chemical, Kyocera, както и с известни изследователски центрове като Okinawa University, Tokyo Institute of technology (Molecular Robotics Center), както и с CISC Испания, Semmelweis University, Унгария.
Многобройните контакти с високотехнологични фирми, близки до дейността на Нанотехплазма ООД, показаха, че фирмата изпреварва конкурентите си в тази изключително динамична област – адитивните технологии и нано-био-медицинското инженерство, и то в условия, за които трудно можем да кажем, че отговарят на световните стандарти във водещите държави.
Източник:Студия Трансмедия