Архив за етикет: патенти

Технологии от бъдещето: Българска компания се нареди до първите в Европа

 Автор: Валери СЕРБЕЗОВ. Високотехнологичната, иновативна и новаторска компания „Нанотехплазма“ бе избрана да участва в NanoTech-2016 в Токио .

Младата българска компания „Нанотехплазма“ е само на две години, но вече има няколко патента в Швейцария, ЕС и САЩ, където се очаква да са и основните пазари. Неин създател е българският учен Валери СЕРБЕЗОВ, а партньор е Георги ВАСИЛЕВ,  който е и основният инвеститор в компанията.

Д-р СЕРБЕЗОВ е споделял, че за създаване на работещ бизнес са нужни два типа хора – едните са учени като него (той има патентовани изобретения в много страни), а другият са бизнесмени, които имат нюх за бъдещето. Така случаят го среща с Георги ВАСИЛЕВ. Нанотехнологиите са точно такава област, наричат ги революцията на 21-ви век.

Д-р Валери СЕРБЕЗОВ /редовен член на „Философският клуб“,  с принос и иновационни идеи за връзката между наука и практика – бел. ред. / разказва за представянето на фирмата в Япония, за японците и отношението на тяхната държава към бизнеса, за живота им, за услугите им и за всичко, което не може да видите никъде другаде.

Тук публикуваме неговия „бизнес пътепис“ – един жанър, който  се надяваме да се налага все повече в  глобалната ориентация на български учени и хора на делото, в полза на Нова България.

Отвъд „периферното“ самочувствие, че и доморасли критерии за напредък.   

Бележка на редактора

 

*******************************************************

Центърът за промишлено сътрудничество на ЕС и Япония (Европейският офис) одобри Нанотехплазма ООД, България още през месец ноември 2015 г. с официално писмо и получи грант, като новаторска и иновативна високотехнологична стартираща компания да бъде участник в мисията на Nanotech 2016 г. и да участва в Nano Tech 2016 – Международно нанотехнологично изложение и конференция, януари 2016 г. в Токио, Япония.

Одобрението на фирмата

Одобрението на фирмата е предшествано от солидно проучване от страна на двата офиса в Брюксел и Токио и попълване на редица въпросници и анкетни карти. Очевидно изборът на 20-те високотехнологични компании, представящи ЕС на едно от най-големите изложения в света за „технологии на бъдещето”, бе изключително прецизно.

Групата европейски фирми бе съставена основно от малки и средни компании в областта на нанотехнологиите с приложения в био- и наномедицината, специализиран софтуер за прогнозиране и моделиране свойствата на нанообекти и наноструктури, приложение в енергетиката, нанопокрития и технологии, както и нови наноматериали.

Географски бе обхванат целият ЕС, като най-многобройна бе групата от Германия – 7 фирми, Испания – 4, Холандия – 2, а останалите – Чехия, България, Франция, Великобритания, Словакия и Финландия, с по 1 представител.

Другите участници

Предварително бе проведено по интернет в реално време подробно запознаване с интересната японска бизнес култура – спазване на ред и начин на подаване на визитна картичка, подреждане по старшинство около масата за преговори, специфични бизнес обръщения. Постерите на всички фирми бяха преведени на японски и предварително разпечатани и доставени в офиса на центъра в Токио.Откровено може да се каже, че предварителната организация на колегите от двата офиса – Брюксел и Токио, бе на изключително високо професионално ниво.

И така – с официални костюми, бели ризи, колода нови визитни картички, специално подготвени брошури и мостри на фирмата (както и малки сувенири от България), аз отпътувах от София през Катар за Токио.

Как се охраняват границите

Пътуването до страната на изгряващото слънце, естествено, бе продължително и не леко, общо около 14 часа във въздуха. Япония ме посрещна през нощта около 23 ч. на летище Ханеда. Това е второто по големина международно летище на Токио и сравнително близо до хотела – „Ню Отани Ин“, където бе настанена нашата група. За съжаление струпването на няколко полета забави бързото излизане.

Преминаването през паспортния и митническия контрол бе затруднено и от попълване на емигрантски и митнически карти, вземане на пръстови отпечатъци, т.е строго охраняване на японската граница от възможни емигранти и мигранти. Разбира се, обслужването от летищните служители бе изключително любезно, въпреки че английският език очевидно не бе тяхната стихия (за което бяхме и предварително предупредени).

Тук няма да пропусна, че българският спорт бе оставил следа в паметта хората от гишетата на летището. Не бях изненадан, но много поласкан, когато след като видяха моя български паспорт, бяха споменати имената на сънародниците Стоичков и Котоошу – Калоян Махлянов, нашият сумист, разбира се с възхита (Ааа… Стоичков, Котоошу!!!).

Услугите – на високо ниво

В 1.30 ч. през нощта прецених, че е най-добре след 14-часовия полет и неуспешния ми опит да уцеля правилната линия на метрото, да взема такси. Такситата в Токио не са рядкост независимо от високите цени на обслужване и си заслужава човек да изпита това удоволствие – чистота, коректност, касова бележка и отказване на бакшиш. Колите са в изрядно състояние със снежно бели дантелени покривки за клиента и водача, както и самите шофьори – с костюми и понякога с бели ръкавици. Обслужването е аристократично, независимо от клиента, и това ги различава от европейските и американските им колеги.

Настаняването в хотела бе бързо. Особеното бе, че в него имаше и стаи за пушачи (на практика отделени два етажа от легловата база). Тук трябва да се подчертае, че в Токио не се пуши на обществени места, дори и на улиците, независимо от страстта на японците към този порок.Обособени са специални стаи в обществените сгради със силна вентилация. След няколко часа полусън, един душ и с помощта на метрото от станция Осаки, близо до хотела, успях да стигна до офиса на ЕС-Японския център, където бяха започнали лекциите с водещи японски експерти.

Давам имената, както са посочени в програмата:

Mr. Naofumi Moriya – Director for Nanotechnology and Materials, Cabinet Office, Mr. Mutsunori Sano, President and CEO , Innovation Engine , Mr. Stijn Lambrecht – Manager EU-Japan Center for Industrial Cooperation относно японската политика за нанотехнологии, коопериране с японски фирми и научни организации чрез Европейската програма Х2020 и ключови действия за влизане на японския пазар за нанотехнологии. Задавани бяха въпроси, на които любезните домакини отговаряха изчерпателно.

Ден на България

След изтощителния първи ден за всички от групата в края на деня бяхме поканени на лек коктейл в една от залите на хотел „Шератон Мияко“, където се  срещнахме – изненадващо за мен, с г-н Георги Костов – началник на кабинета на търговията и икономическите въпроси към нашето посолство в Токио. Той вероятно е бил информиран от България за нашето участие по служебен път и бе изключително радостен и доволен, че на такъв форум присъства и българска високотехнологична фирма, като „Нанотехплазма“ ООД.

За известно време в залата се разнесе българска реч и колегите казаха – е, това е вашата вечер, тъй като освен нас присъстваше и още един българин, но представител на немска фирма – д-р Боян Илиев, специалист по органична химия и синтез на наноматериали. След приятното общуване и разменената информация, къде се намира нашият павилион на изложението, кога са ни докладите и как се развива бизнесът между България и Япония, се оттеглихме в хотела.

На втория ден

Той бе още по-натоварен, но и по-интересен с посещението на три високотехнологични японски центрове, специално за нанотехнологии – Ricoh R&D Center, Innovation Center for NanoMedicine (ICONM) и Kawasaki Business Incubation Center (NanoBIC). Ricoh R&D Center е най-големият изследователски център на компанията Ricoh, създаден през 1986 г. с около 360 изследователи в областите: органични батерии, 3D био принтиране, визуализация на невронни системи, гъвкави сензори за налягане, нано материали за адитивно производство. Презентацията, свързана с дейността на Центъра бе изнесена от Mr. Ysuyuki Shindon –Chief R&D Engineer.

Тук трябва да споделя един интересен случай, свързан с познаването на постиженията на нашата наука, или по-скоро, с нейната неизвестност и очевидното подценяване през последните десетилетия на държавно ниво.

Откъде сме?

Един  симпатичен колега от Испания ме попита изненадващо откъде сме, а аз реших да се пошегувам и казах, че  сме от Европа. Но той очевидно не разбра шегата и каза, че всички сме от Европа. Тогава стесних малко територията и му казвам, че сме от Балканския полуостров. Той обаче продължи с любопитството си и започна да изрежда: Сърбия, Хърватска, Черна гора, и когато стигна до Албания, аз не издържах и си признах, че съм от България.

След този разговор станахме приятели (той работи в център по токсикология в Мадрид) и впоследствие обменихме идеи по проблемите на сертифициране на продуктите за хранителната индустрия и медицината.

Японската държава за бизнеса

Следващото ни посещение бе в новия Innovation Center for NanoMedicine (ICONM), който се намира близо до летище Ханеда. Този център е изграден като „стратегическа специална зона“ от правителството на Япония, японски корпорации и изследователски институти. Основната мисия на центъра е да осигурява на пациентите „правилно лечение, на правилното място и в точното време”.

За целта в процес на разработка е така наречената „умна машина” –  с размери около 50 nm (размера на вируса), която да осъществява диагноза и лечение на пациента без хирургична намеса. Центърът разполага с „чисти стаи“ – клас 10 000, и както се убедих лично – с помещение за пушене, където в приятен разговор с Mr. Hirokazu Iwasaki – Vice Director of iCONM, изпушихме по една българска цигара.

NANO Business Incubation Center (NANOBIC) бе третата ни цел. Този център е консорциум от 4 университета: Keio Univ., Waseda Univ., Tokyo Institute of Technology, Tokyo Univ. и с участието на правителството на областта Kawasaki.

Центърът работи в областта на нано-микро технологиите, нано-фотониката, нано-електромеханични системи (НЕМС). Помещенията и оборудването може да се използват за обучение, както и да се използват от други фирми. Тук достъпът до „секретите” на организацията бе на по-ниско ниво и бяхме разведени  в работни зали с демонстрация на нови устройства.

Като обобщение мога да споделя, че японските колеги много систематично и целево инвестират огромни ресурси – (Mr. Hirokazu Iwasaki сподели с мен, че в iCONM са инвестирани досега около 45М USD) и човешки потенциал с основна задача да бъдат едни от лидерите в новите нано- био – и информационни технологии, или революцията на 21-ви век.

Това се доказа и в следващите дни по време на самото изложение, на което присъстваха над 3000 високотехнологични фирми от цял свят. Шестте огромни зали на изложбения център BIG SIGHT бяха разделени тематично: нови технологии, свързани с ВОДАТА – InterAqua; технологии, свързани с енергетиката – New Power & Energy; технологии, свързани с нови материали – Neo functional materials; микроелектроника – Printable Electronics; устройства и технологии за нанасяне на покрития и повърхностна обработка и измервания – ASTEC/SURTEC; нанотехнологии – Nano Tech; роботика – Robotics & 3D Printing.

Нанотехнологиите и бизнесът

Компаниите излагаха от 3D класически принтери за производство на пластмасови играчки и метални устройства, напълно оборудвани дронове с мултиспектрални камери и устройства за наблюдение и изпълнение, до технологии за синтез и производство на различни видове наночастици и наноструктури и технологии за тяхното приложение.

Освен нашия павилион, разположен в NanoTech, със самостоятелни павилиони от Европа присъстваха Германия, Испания, Чехия и Швейцария. Разбира се това, което Нанотехплазма ООД (www.nanotechplasma.com ) представи пред света, два нови иновативни продукта – 3D Biohybrid printing за принтиране на предварително програмируеми сложни органични материали и жива материя и технологията за директен синтез и отлагане на хибридни (метални биоразградими наночастици, вградени в лекарствена и протеинова матрица) нанокомпозити с приложения за ново поколение лекарствено заредени импланти, бе уникално.

Представянето на фирмата

То бе подкрепено и с неколкократното присъствие на съоснователя на компанията – г-н Георги Василев, както и проф. д-р Веселин Поповски. Щандът на компанията бе посетен и от г-н Василев, посланик на България в Япония, г-н Г. Костов и г-жа Костова – аташе по културата, което очевидно впечатли колегите. А аз си помислих – какво ли би станало, ако такова внимание се отделяше и на високотехнологичните иновативни фирми и в България от страна на държавата.

Презентацията на нашата фирма бе доразвита и с устен доклад на семинара Seeds&Needs. Непосредствено след доклада бе осъществен непринуден контакт с д-р инж. Грамбоу от клъстера по Нанотехнологии към Nanointiative Bayren GmbH, Германия, който прояви интерес към Нанотехплазма. По време на изложението нашата компанията проведе B2B срещи с водещи японски компании като Nissan Chemical, Kyocera, както и с известни изследователски центрове като Okinawa University, Tokyo Institute of technology (Molecular Robotics Center), както и с CISC Испания, Semmelweis University, Унгария.

Многобройните контакти с високотехнологични фирми, близки до  дейността на Нанотехплазма ООД, показаха, че фирмата  изпреварва конкурентите си в тази изключително динамична област – адитивните технологии и нано-био-медицинското инженерство, и то в условия, за които трудно можем да кажем, че отговарят на световните стандарти във водещите държави.

Източник:Студия Трансмедия


Artur Fischer, Inventor With More Patents Than Edison, Dies at 96

By WILLIAM GRIMES,   New York Times, International Business, Feb. 8, 2016

Сайтът „Философският клуб“ продължава да публикува статии и анализи директно на английски език, адресирани до своята просветена аудитория. Както и с амбицията да впише нашия мислещ и отворен към света българин, отвъд едно затворено, до голяма степен и от езикови ограничения културно-духовно пространство. Светът отдавна има своя „лингва франка“,  макар според мнозина той вече да е английският език. Така или иначе , модерната идентичност, в т.ч. и европейската, включва свободното боравене с поне 2-3 езика….Което пожелаваме и на нашите читатели, да практикуват, без всякакви условия.Още по малко доморасли пристрастия, че от „Искъро по дълбоко нема….“.

Тук публикуваме  статията на „Ню йорк таймс“, обиколила света в чест на един скромен, но продуктивен германски изобретател,  „собственик  на много патенти“. Изобретателят на …. дюбела и колко още инвенции в полза на човека. Със сигурност мнозина са се възползвали от тях, без да знаят на кого дължат всичко това….Е, прочетете тогава за Хер Артър Фишер, за когото четат навред по света, след като ни напусна на 96 г.  Един осмислен и със сигурност продуктивен живот. Нали?

Бел. на редактора

Artur Fischer invented the drywall anchor,*  addressing a problem faced by construction workers and home-repair amateurs. He registered more than 1,100 patents, including the first synchronized camera flash and an anchor that millions of do-it-yourselfers use to secure screws into walls, died on Jan. 27 at his home in Waldachtal, in southwestern Germany. He was 96.

His death was announced by his company, the Fischer Group. Mr. Fischer, a locksmith by training and an obsessive tinkerer, came up with his first patented invention in 1947, when he wanted to take pictures of his newborn daughter.“At the time, you could only use a powder flash for interior shots, which you had to ignite with a cord,” he told the magazine Der Spiegel in 2015. “It was dangerous, and the picture quality was poor because the subject usually blinked at the flash.”

He came up with a synchronized mechanism that triggered the flash when the shutter was released. The device was bought by Agfa, a large camera company, and Mr. Fischer was on his way, coming up with hundreds of solutions to nagging technical problems over the next seven decades.

In 1958, he addressed a problem faced by construction workers and home-repair amateurs alike: how to insert a screw securely into plaster or drywall. He devised a nylon plug with a split tip to be inserted into a drilled hole. As the screw turned, the plug prevented it from dislodging the plaster. As the screw advanced toward the tip, the anchor expanded, pressing tightly against the hole. Two anti-rotation fins on the plug wedged into the plaster, keeping the anchor securely in place.

This was the proverbial better mousetrap, a major improvement from the hemp-filled metal anchors then in use. Today, about 14 million of Mr. Fischer’s plugs are produced every day around the world.“What Bill Gates was to the personal computer, Artur Fischer is to do-it-yourself home repair,” Der Spiegel wrote in its interview.

Mr. Fischer’s other inventions included Fischertechnik model-making kits, cup holders with retractable lids, ventilation nozzles and edible play-modeling material made from potato starch.“I am interested in any problem to which I can provide a solution,” Mr. Fischer told the German magazine Technology Review in 2007.

His total number of inventions put him just ahead of Thomas Edison, who had 1,093 patents to his name. In recognition of Mr. Fischer’s work, the European Patent Office gave him a lifetime achievement award in 2014.

Artur Fischer was born on Dec. 31, 1919, in Tumlingen, now part of Waldachtal. He was the son of a tailor. His mother, who ironed collars to make ends meet, recognized her son’s mechanical aptitude and encouraged him at every turn, helping him set up a workbench at home and buying him the German equivalent of an Erector Set.

Artur attended a vocational school but left at age 13 to serve an apprenticeship with a locksmith in Stuttgart, Germany. He joined the Hitler Youth and enlisted in the military with the hope of becoming a pilot, but he was nearsighted, short and lacked a high school diploma. He was trained as a mechanic for the Luftwaffe and was assigned to a base in the Palatinate region, where Adolf Hitler paid a surprise Christmas visit in 1939.

“I had made a model airplane to give my mother as a Christmas present,” Mr. Fischer told Der Spiegel. “Then my commanding officer said that I was the best mechanic and I should give the plane to Hitler. It was a horrible time.”

Mr. Fischer survived the Battle of Stalingrad, leaving on the last plane, and later in the war was captured in Italy and sent to a prisoner-of-war camp in England. After returning to his hometown in 1946, he found work as an assistant at an engineering company and began making lighters and loom switches out of military scrap. In 1948, he founded his own company, the Fischer Group, which today has 42 international subsidiaries, employs 4,000 people worldwide and sells its 14,000 products in more than 100 countries.

In Germany, Mr. Fischer is famous for his Fischertechnik kits — sets of nylon blocks with electric motors and photosensitive cells that schoolchildren and hobbyists have used to make machines and robots, and engineers have used to model prototypes. The first kits were given to clients in 1964 as Christmas gifts, but they were so popular that they were sold to consumers the next year.

Many of Mr. Fischer’s humble inventions led to spinoffs. He applied the principle of his wall plug, for example, to create a series of surgical plugs to hold broken bones together. Mr. Fischer’s wife, the former Rita Gonser, died in 2013. He is survived by a son, Klaus, and a daughter, Margot Fischer-Weber.

One of Mr. Fischer’s most recent inventions is a gadget that makes it possible to hold and cut the top off an egg of any size. He got started on the problem when a hotel owner complained to him that his guests, on opening their boiled eggs for breakfast, always made a mess — the year was 1946.

––––––––––-

* дюбел /бел. ред/

**A version of this article appears in print on February 9, 2016, on page B12 of the New York edition with the headline: Artur Fischer, 96, a German Tinkerer With More Patents Than Edison, Is Dead.