Архив за етикет: иновации

Здравеопазване, Икономика, Наука

ИМА ЛИ ДОСТАТЪЧНО МЯСТО НА ДЪНОТО

3056 прегледа0 коментара

Автор: Емил ЯНЕВ

Епизод 51 на предаването „Денят разказва“ по ТВ Европа с гост д-р Валери СЕРБЗОВ разказва за нанотехнологиите и как българска фирма търси лидерска позиция в най-високотехнологичната област на глобалното здравеопазване.

Какво се случва, когато поставим 10 на минус девета степен? Получаваме една милиардна част от метъра. На научен език това е мярката нано. Но, както казва един знаменит учен, между това да знаеш името на нещо и да знаеш нещо, стои огромна разлика.  Ученият се нарича Ричард Файнман, бащата на нанотехнологиите, носителят на Нобелова награда за физика, един от най-забележителните американски физици на 20 век, наричан от мнозина най-великият ум след Айнщайн. В една от световно известните си лекции през 1959 г., озаглавена „Има достатъчно място на дъното“, той заговаря за нанотехнологии. От тук тръгва една приложна наука, която в момента образува милиардни бюджети и която се смята за неотменна съставка на пътят към необозримото и дори фантастично бъдеще. За нанотехнологиите ще се говори все повече. Но знаем ли кой е Файнман, човекът, който ги лансира за човечеството?

Най-краткият портрет би изглеждал така: блестящ ум, безгранична любознателност, игрив темперамент, невероятно остроумие, любимец на студентите. Известен е също така с книгите си „Вие навярно се шегувате, г-н Файнман! — приключенията на един любопитен персонаж“ и „Какво те е грижа какво мислят другите? — по-нататъшните приключения на един любопитен персонаж“. Съвременниците му до днес разказват за увлекателните лекции, за шегите, афоризмите,  за ексцентричността и свободолюбивия му дух.

Големият скок започва, когато в началото на 40-те години на 20 век Робърт Уилсън убеждава Ричи Файнман, тогава 24 годишен голобрад физик, да се включи в строго секретния проект Манхатън по разработката на атомната бомба. В Лос Аламос е събран цветът на световната наука. Първоначално Ричи не е особено ентусиазиран от идеята да работи по тази проект, но по-късно се съгласява, мотивиран от мисълта, че нацистите може да успеят да изработят бомбата преди останалите. Назначен е за ръководител на група по теоретични изчисления. Поради секретността на проекта, учените които работят в Лос Аламос, са изолирани от останалия свят. За да не скучае, Файнман измисля различни занимания — едно от тях е да свири на своите барабани „бонго“ в индиански стил, а другото – да се шегува с колегите си като открива комбинациите на техните катинари.

По време на пребиваването си в Ню Мексико той често разговаря с друг прочут физик — Нилс Бор, сприятелява се и с ръководителя на проекта Робърт Опенхаймер. Присъства и участва в ядрените тестове Тринити.

Години по-късно. На 28 януари 1986 година 73 секунди след изстрелването си космическата совалка Чалънджър се взривява. В създадената президентска комисия за разясняване на причините за катастрофата се включва и  Файнман, вече 68 годишен, неизлечимо болен, но всепризнат учен. Именно той установява, че причина за трагедията е проблем с уплътненията в горивните резервоари. Използвайки само кана с вода, лед и клещи, той демонстрира пред комисията, че гумените уплътнения губят еластичността си при ниски температури, това нарушава херметичността и топлите газове нахлуват в камерата. Целият експеримент се излъчва на живо по телевизията. Верен на себе си Файнман обвинява НАСА, че астронавтите са принесени в жертва на политическите амбиции на ръководството.

В жизнения отрязък между атомната бомба и катастрофата на Чалънджър Ричард Файнман извървява своя път към историята: непрестанно учи, макар че вече повечето се учат от него, експериментира и с природата, и с човешкия ум, разширява неимоверно квантовата електродинамика, за което през 1965 г. е удостоен с Нобелова награда, изразява гражданска позиция по  всеки проблем, общува със света. И не спира с най-любимото си занимание – работата със студентите.  Лекциите на нобеловия лауреат и идол на няколко поколения физици са легендарни и преиздавани във всички точки на планетата.

Няма да е честно, ако не предложим малка порция автентичен Файнман. Например фрагмент от беседата „Какво е науката“, изнесена на срещата за 15-годишнината на Националната асоциация на учителите по научни предмети, 1966г. в Ню Йорк. (The Pleasure of Finding Things Out, 1999).

„На последно място, във връзка с обвързването във времето – човек не живее отвъд смъртта. Всяко поколение, което открива нещо благодарение на своя опит, трябва да го предаде нататък, но трябва да го предаде в едно с фина смесица от уважение и неуважение, за да може човечеството, вече наясно с болестта, на която може да се поддаде, да не налага с прекомерна строгост своите грешки на младото поколение, но да предаде събраната мъдрост – заедно с мъдростта, че може и да не е мъдрост.“

Студентите му го боготворят като рок идол, а той им отвръща така: Физиката е като секса – може и да дава практически резултати, но това не е причината поради която го правим.

Ричард Филипс Файнман умира на 15 февруари 1988 от две различни и редки форми на рак, получени най-вероятно при разработката и опитите с атомната бомба. Последните думи на гениалния ексцентрик са „Не искам да умирам два пъти. Много е досадно.“ В знак на траур, просълзените студенти спускат огромен надпис от покрива на Калтех, на който се чете: „Обичаме те, Дик“.

Да, за Файнман има достатъчно място – навсякъде и винаги.

За да научите повече за нанотехнологиите по света и как се разработват те у нас, гледайте „Нанотехнологии в действие“ в „Денят разказва“, ТВ Европа, 21 март, понеделник, 19:10 ч., с повторение във вторник от 10:40 часа.

Източник: Студия Трансмедия

Икономика, Наука, Общество

Artur Fischer, Inventor With More Patents Than Edison, Dies at 96

2511 прегледа0 коментара

By WILLIAM GRIMES,   New York Times, International Business, Feb. 8, 2016

Сайтът „Философският клуб“ продължава да публикува статии и анализи директно на английски език, адресирани до своята просветена аудитория. Както и с амбицията да впише нашия мислещ и отворен към света българин, отвъд едно затворено, до голяма степен и от езикови ограничения културно-духовно пространство. Светът отдавна има своя „лингва франка“,  макар според мнозина той вече да е английският език. Така или иначе , модерната идентичност, в т.ч. и европейската, включва свободното боравене с поне 2-3 езика….Което пожелаваме и на нашите читатели, да практикуват, без всякакви условия.Още по малко доморасли пристрастия, че от „Искъро по дълбоко нема….“.

Тук публикуваме  статията на „Ню йорк таймс“, обиколила света в чест на един скромен, но продуктивен германски изобретател,  „собственик  на много патенти“. Изобретателят на …. дюбела и колко още инвенции в полза на човека. Със сигурност мнозина са се възползвали от тях, без да знаят на кого дължат всичко това….Е, прочетете тогава за Хер Артър Фишер, за когото четат навред по света, след като ни напусна на 96 г.  Един осмислен и със сигурност продуктивен живот. Нали?

Бел. на редактора

Artur Fischer invented the drywall anchor,*  addressing a problem faced by construction workers and home-repair amateurs. He registered more than 1,100 patents, including the first synchronized camera flash and an anchor that millions of do-it-yourselfers use to secure screws into walls, died on Jan. 27 at his home in Waldachtal, in southwestern Germany. He was 96.

His death was announced by his company, the Fischer Group. Mr. Fischer, a locksmith by training and an obsessive tinkerer, came up with his first patented invention in 1947, when he wanted to take pictures of his newborn daughter.“At the time, you could only use a powder flash for interior shots, which you had to ignite with a cord,” he told the magazine Der Spiegel in 2015. “It was dangerous, and the picture quality was poor because the subject usually blinked at the flash.”

He came up with a synchronized mechanism that triggered the flash when the shutter was released. The device was bought by Agfa, a large camera company, and Mr. Fischer was on his way, coming up with hundreds of solutions to nagging technical problems over the next seven decades.

In 1958, he addressed a problem faced by construction workers and home-repair amateurs alike: how to insert a screw securely into plaster or drywall. He devised a nylon plug with a split tip to be inserted into a drilled hole. As the screw turned, the plug prevented it from dislodging the plaster. As the screw advanced toward the tip, the anchor expanded, pressing tightly against the hole. Two anti-rotation fins on the plug wedged into the plaster, keeping the anchor securely in place.

This was the proverbial better mousetrap, a major improvement from the hemp-filled metal anchors then in use. Today, about 14 million of Mr. Fischer’s plugs are produced every day around the world.“What Bill Gates was to the personal computer, Artur Fischer is to do-it-yourself home repair,” Der Spiegel wrote in its interview.

Mr. Fischer’s other inventions included Fischertechnik model-making kits, cup holders with retractable lids, ventilation nozzles and edible play-modeling material made from potato starch.“I am interested in any problem to which I can provide a solution,” Mr. Fischer told the German magazine Technology Review in 2007.

His total number of inventions put him just ahead of Thomas Edison, who had 1,093 patents to his name. In recognition of Mr. Fischer’s work, the European Patent Office gave him a lifetime achievement award in 2014.

Artur Fischer was born on Dec. 31, 1919, in Tumlingen, now part of Waldachtal. He was the son of a tailor. His mother, who ironed collars to make ends meet, recognized her son’s mechanical aptitude and encouraged him at every turn, helping him set up a workbench at home and buying him the German equivalent of an Erector Set.

Artur attended a vocational school but left at age 13 to serve an apprenticeship with a locksmith in Stuttgart, Germany. He joined the Hitler Youth and enlisted in the military with the hope of becoming a pilot, but he was nearsighted, short and lacked a high school diploma. He was trained as a mechanic for the Luftwaffe and was assigned to a base in the Palatinate region, where Adolf Hitler paid a surprise Christmas visit in 1939.

“I had made a model airplane to give my mother as a Christmas present,” Mr. Fischer told Der Spiegel. “Then my commanding officer said that I was the best mechanic and I should give the plane to Hitler. It was a horrible time.”

Mr. Fischer survived the Battle of Stalingrad, leaving on the last plane, and later in the war was captured in Italy and sent to a prisoner-of-war camp in England. After returning to his hometown in 1946, he found work as an assistant at an engineering company and began making lighters and loom switches out of military scrap. In 1948, he founded his own company, the Fischer Group, which today has 42 international subsidiaries, employs 4,000 people worldwide and sells its 14,000 products in more than 100 countries.

In Germany, Mr. Fischer is famous for his Fischertechnik kits — sets of nylon blocks with electric motors and photosensitive cells that schoolchildren and hobbyists have used to make machines and robots, and engineers have used to model prototypes. The first kits were given to clients in 1964 as Christmas gifts, but they were so popular that they were sold to consumers the next year.

Many of Mr. Fischer’s humble inventions led to spinoffs. He applied the principle of his wall plug, for example, to create a series of surgical plugs to hold broken bones together. Mr. Fischer’s wife, the former Rita Gonser, died in 2013. He is survived by a son, Klaus, and a daughter, Margot Fischer-Weber.

One of Mr. Fischer’s most recent inventions is a gadget that makes it possible to hold and cut the top off an egg of any size. He got started on the problem when a hotel owner complained to him that his guests, on opening their boiled eggs for breakfast, always made a mess — the year was 1946.

––––––––––-

* дюбел /бел. ред/

**A version of this article appears in print on February 9, 2016, on page B12 of the New York edition with the headline: Artur Fischer, 96, a German Tinkerer With More Patents Than Edison, Is Dead.