Архив за етикет: открития

Наука

Марсоходът Curiosity отново започна да работи.

1975 прегледа0 коментара

След близо една седмица почивка марсоходът Curiosity отново започва да работи. На втори юли т.г. софтуерен дефект накара марсохода да влезе в защитен режим и да спре работа.

Оказва се, че става дума за проблем в трансфера на изображения между модулите. Заради него може да се получи блокиране на системата. Софтуерните инженери на НАСА обаче са направили няколко различни метода за трансфер на данни именно за такива ситуации.

На 9 юли Curiosity е бил рестартиран и пуснат наново. След проведен тест на системите всичко е наред, като занапред учените просто ще използват алтернативните методи за трансфер и ще избягват този, който създава проблеми.

Един от тестовете представлява и поредното селфи на Curiosity, чрез което учените преглеждат робота за евентуални физически повреди по корпуса и инструментите му. Сегашният проблем не е бил сериозен, казват от НАСА, особено в сравнение с първия дефект през 2013 г., заради който се наложи да му бъде изпратена и инсталирана софтуерната система наново.

Въпреки това като цяло проблемите с Curiosity са съвсем малко, а марсоходът се справя много добре с условията и проучванията. Затова наскоро мисията бе удължена с още две години, за да могат учените да продължат да използват роботизираната лаборатория за още открития. Има и опция мисията да бъде удължена още, стига да няма повреди по марсохода. Неговият екип се надява той да продължи да работи поне до 2020 г., когато на Марс се очаква да пристигне следващият марсоход на НАСА.

Наука, Общество

„Кеплер“ отново търси планети и предава данните на Земята

2132 прегледа0 коментара
Американски специалисти възстановиха нормалната работа на космическия телескоп „Кеплер“, който преди две седмици сам се превключи в авариен режим. НАСА съобщи, че космическият кораб стартирал през март 2009 г. и получил прозвището „ловец на планети,“ възобнови наблюдението и предава на Земята данните.
„Той се завърна към своето търсене на екзопланети извън нашата Слънчева система“, съобщи представител на космическата агенция на САЩ. Остава неизвестно за широката публика защо на 7 април „Кеплер“ временно прекрати всички операции, обездвижи по своя собствена инициатива научните инструменти и механизми. „Може би неидентифицирано явление е довело до поредица от фалшиви аларми в неговата компютърна система“, предположи ръководителят на програмата Чарли Собек.
Експертите не са открили никакви проблеми в телескопа, но ще продължат да търсят причините, поради които той попадна в най-сериозното си премеждие от 2013 година насам. Тогава той изгуби два от четирите си жироскопа, отговорни за ориентацията на устройството в пространството, и заради неговите ограничени възможности учените трябваше да разработят нова програма.
През първите четири години „Кеплер“ бе насочен към една и съща част от пространството, в която следеше промените на яркостта на звездите, за да определи възможно наличие на други небесни тела около тях. Сега той може непрекъснато да следи не повече от три месеца един и същи сектор от пространството. С „Кеплер“, в нашата галактика – Млечния път – бяха открити около две хиляди екзопланети, включени в системи, формирани около сто звезди. Учените признават, че на някои от тях могат да съществуват условия за биологичен живот. Те се надяват, че „Кеплер“ ще бъде в състояние да работи още поне няколко години.
През 2018 г. НАСА планира да пусне нов космически телескоп – „Джеймс Уеб“. /ТАСС
24.04.2016
Здравеопазване, Икономика, Наука

ИМА ЛИ ДОСТАТЪЧНО МЯСТО НА ДЪНОТО

3054 прегледа0 коментара

Автор: Емил ЯНЕВ

Епизод 51 на предаването „Денят разказва“ по ТВ Европа с гост д-р Валери СЕРБЗОВ разказва за нанотехнологиите и как българска фирма търси лидерска позиция в най-високотехнологичната област на глобалното здравеопазване.

Какво се случва, когато поставим 10 на минус девета степен? Получаваме една милиардна част от метъра. На научен език това е мярката нано. Но, както казва един знаменит учен, между това да знаеш името на нещо и да знаеш нещо, стои огромна разлика.  Ученият се нарича Ричард Файнман, бащата на нанотехнологиите, носителят на Нобелова награда за физика, един от най-забележителните американски физици на 20 век, наричан от мнозина най-великият ум след Айнщайн. В една от световно известните си лекции през 1959 г., озаглавена „Има достатъчно място на дъното“, той заговаря за нанотехнологии. От тук тръгва една приложна наука, която в момента образува милиардни бюджети и която се смята за неотменна съставка на пътят към необозримото и дори фантастично бъдеще. За нанотехнологиите ще се говори все повече. Но знаем ли кой е Файнман, човекът, който ги лансира за човечеството?

Най-краткият портрет би изглеждал така: блестящ ум, безгранична любознателност, игрив темперамент, невероятно остроумие, любимец на студентите. Известен е също така с книгите си „Вие навярно се шегувате, г-н Файнман! — приключенията на един любопитен персонаж“ и „Какво те е грижа какво мислят другите? — по-нататъшните приключения на един любопитен персонаж“. Съвременниците му до днес разказват за увлекателните лекции, за шегите, афоризмите,  за ексцентричността и свободолюбивия му дух.

Големият скок започва, когато в началото на 40-те години на 20 век Робърт Уилсън убеждава Ричи Файнман, тогава 24 годишен голобрад физик, да се включи в строго секретния проект Манхатън по разработката на атомната бомба. В Лос Аламос е събран цветът на световната наука. Първоначално Ричи не е особено ентусиазиран от идеята да работи по тази проект, но по-късно се съгласява, мотивиран от мисълта, че нацистите може да успеят да изработят бомбата преди останалите. Назначен е за ръководител на група по теоретични изчисления. Поради секретността на проекта, учените които работят в Лос Аламос, са изолирани от останалия свят. За да не скучае, Файнман измисля различни занимания — едно от тях е да свири на своите барабани „бонго“ в индиански стил, а другото – да се шегува с колегите си като открива комбинациите на техните катинари.

По време на пребиваването си в Ню Мексико той често разговаря с друг прочут физик — Нилс Бор, сприятелява се и с ръководителя на проекта Робърт Опенхаймер. Присъства и участва в ядрените тестове Тринити.

Години по-късно. На 28 януари 1986 година 73 секунди след изстрелването си космическата совалка Чалънджър се взривява. В създадената президентска комисия за разясняване на причините за катастрофата се включва и  Файнман, вече 68 годишен, неизлечимо болен, но всепризнат учен. Именно той установява, че причина за трагедията е проблем с уплътненията в горивните резервоари. Използвайки само кана с вода, лед и клещи, той демонстрира пред комисията, че гумените уплътнения губят еластичността си при ниски температури, това нарушава херметичността и топлите газове нахлуват в камерата. Целият експеримент се излъчва на живо по телевизията. Верен на себе си Файнман обвинява НАСА, че астронавтите са принесени в жертва на политическите амбиции на ръководството.

В жизнения отрязък между атомната бомба и катастрофата на Чалънджър Ричард Файнман извървява своя път към историята: непрестанно учи, макар че вече повечето се учат от него, експериментира и с природата, и с човешкия ум, разширява неимоверно квантовата електродинамика, за което през 1965 г. е удостоен с Нобелова награда, изразява гражданска позиция по  всеки проблем, общува със света. И не спира с най-любимото си занимание – работата със студентите.  Лекциите на нобеловия лауреат и идол на няколко поколения физици са легендарни и преиздавани във всички точки на планетата.

Няма да е честно, ако не предложим малка порция автентичен Файнман. Например фрагмент от беседата „Какво е науката“, изнесена на срещата за 15-годишнината на Националната асоциация на учителите по научни предмети, 1966г. в Ню Йорк. (The Pleasure of Finding Things Out, 1999).

„На последно място, във връзка с обвързването във времето – човек не живее отвъд смъртта. Всяко поколение, което открива нещо благодарение на своя опит, трябва да го предаде нататък, но трябва да го предаде в едно с фина смесица от уважение и неуважение, за да може човечеството, вече наясно с болестта, на която може да се поддаде, да не налага с прекомерна строгост своите грешки на младото поколение, но да предаде събраната мъдрост – заедно с мъдростта, че може и да не е мъдрост.“

Студентите му го боготворят като рок идол, а той им отвръща така: Физиката е като секса – може и да дава практически резултати, но това не е причината поради която го правим.

Ричард Филипс Файнман умира на 15 февруари 1988 от две различни и редки форми на рак, получени най-вероятно при разработката и опитите с атомната бомба. Последните думи на гениалния ексцентрик са „Не искам да умирам два пъти. Много е досадно.“ В знак на траур, просълзените студенти спускат огромен надпис от покрива на Калтех, на който се чете: „Обичаме те, Дик“.

Да, за Файнман има достатъчно място – навсякъде и винаги.

За да научите повече за нанотехнологиите по света и как се разработват те у нас, гледайте „Нанотехнологии в действие“ в „Денят разказва“, ТВ Европа, 21 март, понеделник, 19:10 ч., с повторение във вторник от 10:40 часа.

Източник: Студия Трансмедия

Наука

Айнщайн е бил прав: гравитацията преминава през Вселената като вълни

Изображение Публикуване на коментар

Автор: Джъстин Бакман , Bloomberg,11 Февруари 2016 – 17:47 EET

Учените просто доказаха едно от най-фундаменталните предположения за Вселената.

Учените отркриха съществуването на гравитационни вълни, малки пулсации в тъканта на време-пространството, които отдавна са предсказани, но никога преди не  бяха наблюдавани или измерени. Откритието циментира фундаменталната предпоставка за това как гравитацията работи и предлага на астрофизиците нов начин за опознаването на Вселената.

„Установихме наличието на гравитационни вълни. Успяхме, „каза Дейвид Райце, изпълнителелен директор на Обсерваторията за лазерен инфермерометър на гравитационни вълни ( Laser Interferometer Gravitational-Wave Observatory – LIGO). „Толкова съм доволен че не съм в състояние да го изкажа.“ Директното измерване на тези вълни е от типа фундаментални открития, които един физик може да се очаква да види рядко, ако изобщо някога.

Теорията за относителността на Алберт Айнщайн предсказа съществуването на гравитационни вълни преди 100 години. Теорията гласи, че гравитацията-изкривяването на пространството и времето, от масата ще се прояви като пулсиращи вълнички.

Физиците отдавна имат косвени доказателства, че съществуват такива изключително малки вълни, но никога не са разполагали с технология, която да им позволи да ги открият и измерят. Гравитационно вълна е около 10 000 пъти по-малка от диаметъра на протон. Вълните се простират и компресират пространството на малки мащаби със скоростта на светлината и проектират силата на масивни тела, като черните дупки и неутронни звезди на огромни разстояния.

Вълните бяха открити от LIGO в 05:51 ч сутринта, EDT на 14 септември и са дошли от сблъсък на две черни дупки отстоящи на 1,3 милиарда светлинни години от Земята. Черните дупки са били 29 и 36 пъти превишаващи масата на Слънцето, съответно, и тъй като те се обединиха в едно, изхвърлиха около три слънчеви маси енергия в Космоса, под формата на гравитационни вълни. Сливането бе измерено като обща сума само за 20 милисекунди.

Ако технологията на миналата ера е била адекватна, Айнщайн вероятно щеше да е изобретил сам LIGO експеримента, заяви Вайс на свиканата пресконференция. „Той беше достатъчно умен, и знаеше достатъчно физика,“ пошегува се Вайс, разсмивайки и други физици. „Той не бе просто теоретик.“
С възможността за рутинно откритие на тези изкривявания на време-пространството се отваря няколко перспективни области на научни изследвания.

Кип Торн, теоретик от Caltech и LIGO съосновател, описва инструментите като „нов прозорец“ за астрономията, подоби на рентгеновите лъчи, радиовълните и оптическата светлина мощност на други видове телескопи. Това е “ изцяло нов начин да наблюдаваме Вселената“, каза той.

Гравитационни вълни могат също да позволят на физиците да задълбочат по-нататъшно разбиране за най-крайните части на природата, като пространството в близост до черните дупки, където пространството и времето са силно изкривени. Сливанията на черните дупки и гравитационни вълни са нашите първи красиви примери „за изкривената страна на Вселената „, каза Торн.

Такова екстремно отклонение беше изобразено, например, във филма от 2014 Interstellar /Междузвездното/. Във филма, един час прекаран на планета се равняваше на седем години за космическия екипажа, поради разликите в начина, по който времето се изкривява ,поради „усукване“, причинено от черна дупка. (Торн е също изпълнителен продуцент и консултант за този филм.)

Два допълнителни детектора на LIGO са планирани да започнат работа до 2019 г. в Япония и Италия. Новите съоръжения ще помогнат на астрофизиците да определят точно точното местоположение на катастрофални събития, било то сливания на черни дупки, или на умиращ източник на свръхнова.

Една група от Калифорнийския технологичен институт и на Масачузетския технологичен институт съобщи констатацията днес в Националния пресклуб. Националната научна фондация финансира работата, заедно с изследователски агенции от Германия, Великобритания и Австралия.

Вълните са открити от LIGO, използвайки два детектора на почти 1900 мили един от друг, единият в Ханфорд, Вашингтон. а другаят в Ливингстън, Лос Анджелис. Всеки от тях има две запечатани вакуумни шахти, всяка с дължина от 2,5 мили, оборудвана с лазери и огледала. Пътувайки със скоростта на светлината, гравитационната вълна, открита през септември пристигнали на във Вашингтон 7 милисекунди, след като е била отчетена в югоизточната част на Луизиана.

Лазерите измерват разстоянието между огледалата на изключително  прецизно равнище и могат да откриват промени толкова малки, колкото 10-19 метра. Когато през земята премине гравитационна вълна , изкривявайки пространството и времето, разстоянието между огледалата се променя. Тъй като това е вълна с определена честота, Райце оприличи детекторите за многопосочен микрофон.

Първоначалните средства за проекта са събрани през 1992 г. /проектът се финансира от Националния фонд за наука – NSF- бел. пр./ Първите наблюдения започват през лятото на 2002 г. и се оказват безплодни в продължение на осем години. Един „ъпгрейд“ , завършен миналата година, доведе до настоящите наблюдения. Изследователите казват, че инструменти с които понастоящем разполага LIGO са само около една трета по-чувствителни, отколкото са замислени да бъдат, и че очакват по-нататъшната работа да повиши чувствителността им и вероятно да засече повече гравитационни вълни.

(Първоначалната  версия на тази статия неточно посочва местоположението на детектора който LIGO разработва в момента. Той ще се намира в Италия, не Индия.)

Source: Bloomberg: Einstein Was Right: Gravity Ripples Across the Universe as Waves, By Justin Bachman , February 11, 2016 — 5:47 PM EET На челната снимка: Техник работи на един от оптичните уреди на LIGO .Photo: LIGO Laboratory

Превод: Пламен К.Геориев