Автор: Ноа СМИТ
(Гледна точка на Bloomberg)
Стара баналност е, че икономистите никога не могат да се съгласят напълно за нещо. Но, ако попитате икономисти за този смущаващ факт, те често ще посочат, че по един въпрос, професионалната общност е почти напълно съгласна. Това е въпросът за свободната търговия.
Проучвания на икономисти показват много силен консенсус по отношение на това, че търговските бариери водят до намаляване на общото благосъстояние на дадена страна в дългосрочен план. Старите про-търговски аргументите на икономисти, като Дейвид Рикардо и Адам Смит, обаче, все още са основа в курсовете по въведение в икономиката, и редовно се изтъкват като пример за оптималност в ред разработки.
Интересно е, че свободната търговия е също и един от въпросите, по които икономистите изразяват най-страстно несъгласието си с широката общественост. Например, едно проучване на Роджър Гордън и Гордън Дал от Университета на Калифорния в Сан Диего, установява, че докато почти четирима от всеки пет допитани са считали, че разпоредбите „Купувайте американското“ от 2009, предвиждащи данъчното стимулиране , ще бъдат добри за производствената заетост на САЩ – само един от 10 икономисти е бил съгласен с това твърдение. Това е потресаваща разлика.
Като се има предвид това несъгласие, може да се очаква, че като цяло населението ще се движи по посока на експертния консенсус. Вместо това, обаче, са налице няколко признака, че се случва тъкмо обратното. Например, икономистите с по-консервативни убеждения, се оплакват, че либералните икономисти не са били достатъчно енергични в опозицията си срещу подновяване на Експортно-импортната банка /Export-Import Bank/, която субсидира износа на САЩ. В едно есе за Econ Journal Watch – дясно ориентирана публикация на Вероника де Руги, Райън Даза и Даниел В. Клайн, авторите питат защо идеологическите им опоненти не са успели да догонят „каруцата с оркестъра“ /1/ , за да подкрепят идеята за свободна търговска зона.
Като анализирахме списък на топ 200 икономически блогове, ние изследвахме дискурса върху Експертно-импортната банка. За да установим , че класическите либерални икономисти по-често са изразявали опозицията си към институцията, докато повечето леви икономисти са мълчали по този въпрос. Постът се впуска в сурово преследване на сделки, но изводът до който достига е интересен: Ако икономистите са в такава степен за свободната търговия, както мнозина твърдят, защо са толкова малобройни тези, готови да изправят глава и се застъпят за либерализиране на търговските политики? Макар де Руги и др. да извеждат на преден план икономисти с леви убеждения, истината е, че по-голямата част от професията, която не е идеологизирана, е мълчала по въпроса.
Това би могло да се дължи просто на обстоятелството, че Ex-Im е твърде малък залък, за който не си струва да се изразходва политически капитал. Но това не е единственият признак, че консенсусът за свободна търговия сред икономистите , не е вече тъй категоричен, както в предишните десетилетия.
Например, Джагдиш Бхагвати /Jagdish Bhagwati/, един от най-ревностните защитници на свободната търговия и глобализацията, е направил разграничение между свободната търговия и международна мобилност на капитала. Свободният поток на финансиране отвъд границите, както твърди Бхагвати, е източник на опасна нестабилност. Впрочем Бхагвати не е първият икономист, който твърди това.
Но свободната търговия и мобилността на капитала вървят ръка за ръка – международните инвестиции стимулират създаването на глобалните вериги за доставки. Ако ограничим международните капиталови потоци, ние принуждаваме финансистите да ограничат инвестициите в родните си страни, което естествено ще има негативен ефект върху търговията.
Икономистите също оспорват свободна търговия и от друг ъгъл. Знаем, че от времето на Дейвид Рикардо, а и до днес, че свободната търговия, дори и да прави по- богата дадена страна като цяло, може да доведе много от хората в тази страна да стават и по-зле. Доскоро този проблем обикновено се игнорираше, но наскоро икономистите започнаха да го вземат по-сериозно.
Едно показателно проучване от 2013 на Дейвид Отър, Дейвид Дорн и Гордън Хансън, разкрива, че конкуренцията от Китай е унищожила работни места и довела до намаляване на заплатите в много отрасли на индустрията в САЩ, особено в производството. Вместо да бъдат преразпределени в различни сектори, много работници, прогонени от китайската конкуренция, са се ориентирали към държавни социални помощи.
Що се отнася до Trans-Pacific – партньорството – най-важната търговска сделка от много години насам – подкрепата от страна на икономическата професия е приглушена. Това може да се дължи, обаче, на предвижданите защити за интелектуално- авторските права в Договора, които мнозина считат за ограничение на търговията, а не за либерализация.
Във всеки случай, за първи път от много десетилетия, са налице пукнатини в сградата на консенсуса за свободната търговия. Причината за това е лесно да се види – икономическа теория беше застигнато от макро- събития. Дръзкото навлизане на Китай в световната търговска система от 2000 г. насам е изключително смущаващо. Загубените работните места и изчезващи индустрии не могат да бъдат игнорирани.
В същото време, циклите на бум-спад на световните финансови пазари – Азиатската криза от 1997 г., Световната финансова криза от 2008 г., и други – оставиха икономистите объркани. Простата логика на свободната търговия, толкова позната от Econ 101, или се проваля, или престава да бъде от значение. Някои по- проницателни икономисти днес твърдят, че старата формулировка всъщност никога не е била неуязвима.
Тези слухове за разногласия не означават, че свободната търговия е мъртва, или дори, че консенсусът принадлежи на миналото. Но тя не се счита вече за „безмозъчна“, както преди. Икономистите започват да оспорват някои от своите най-непоклатими точки на съгласие. Бъдещето е още по-несигурна професия, а може би и по-несигурен свят.
Превод от англ. : Студия Трансмедия
Колонката не отразява непременно мнението на редакционния борд на Bloomberg LP и неговите собственици./бел. ред./
1/„Каруцата с оркестъра“ – идиоматичен израз, който означава подкрепа за дадена политическа кауза, кандидат за избори, сенатор и пр. Обикновено в САЩ, в началото на по- миналия век, те пристигали в града за свои кампании с влак. За посрещането им се разполагал оркестър в каруца, която препуска паралелно на влака, докато навлиза в гарата. След нея подтичвали най-възторжените привърженици на дадена партия, клиентела и пр. /бел.ред./