Архив за етикет: ислям

Възпитание, Духовна сфера, Култура

Папа Франциск, Европа и ислямът

1952 прегледа0 коментара
Автор: Жан-Мари ГЕНОА, “Фигаро”
Съмнението е разсеяно. Християнските корени на Европа не са грижа на папа Франциск. Съвсем не. Това е една от заслугите на интересното интервю, което той даде във вторник, 17 май, на вестник “Ла Кроа”. То е ясно по този въпрос. “Опасявам се”, казва той, от самия термин “християнски корени” на Европа. И препоръчва понятието “корени в множествено число”.

Ето думите на папа Франциск, публикувани от католическия всекидневник:

Трябва да се говори за корени в множествено число, защото има толкова много. В този смисъл, когато слушам да се говори за християнски корени на Европа, се опасявам понякога от тона, който може да бъде победоносен или отмъстителен. Тогава това се превръща в колониализъм. Йоан Павел II говореше за тях със спокоен тон.  Да, Европа има християнски корени. Християнството има за свой дълг да ги полива, но в дух на служене, като измиването на краката. Дългът на християнството към Европа е служене.

Франциск отваря нов път

Защо това уточнение разсейва съмнението? Защото при получаването на европейската награда “Шарлеман” на 6 май Франциск беше много дискретен по въпроса за европейските корени. Тогава това не изглеждаше толкова ясно като разрив спрямо двамата му предшественици, Бенедикт ХVI и Йоан Павел II, които превърнаха Европа в един от крайъгълните камъни на своите понтификати.

Един от големите проекти на германския папа бе да помири Европа на Просвещението с християнска Европа, доказвайки, че великите ценности, защитавани от Европа на Просвещението – а именно лична съвест, свобода, демокрация – се коренят в християнска Европа. И че заплашени, те нямат бъдеще  пред лицето на релативизма и исляма, освен ако не почерпят от основата на мисълта, която ги е родила. Не за да възстанови християнска Европа, а направо за да спаси Европа.

Що се отнася до Йоан Павел II, той се бореше срещу комунистическото заледеняване на обществата, културите и съвестта в името на свободата на човешката личност според една открито християнска антропология. Този папа интелектуалец бе разбрал преди мнозина други, по модела на италианския комунист Грамши, голямото значение, което играе културата за развитието на обществото. Вместо да възстановява християнска Европа, Йоан Павел II целеше да събуди душата й, за да преоткрие тя вкуса на своята култура. И следователно на своята идентичност.

Разбира си, папа Франциск цитира папа Йоан Павел II, но става все по-ясно, че аржентинският папа открива нов път, който скъсва с неговите предшественици европейци. Би могло да се мисли впрочем, че възгледът за Европа – поне за християнството – идва от неговата латиноамериканска култура. И че тя е спасителна, в края на краищата, за Църквата, както и за Стария континет, който папата иска да разклати, сравнявайки го със стерилна баба.

Но специфичната черта на мисълта на папата за Европа не е аржентинска, а философска. Това е мисловна структура, която се открива в целия му понтификат. Това е принципът на не-изключването. Което поражда дебат. Не по повърхностен начин – между един “аржентински” и “европейски папи”, а според

два възгледа за европейската идентичност: отворена и плуралистична или историческа и културна.

Приемайки наградата “Шарлеман”, Франциск определи Европа не “в опозиция на другите”, а чрез “различните култури”, чрез “красотата да побеждаваш ключалките”. И чрез своята “способност да интегрира”. Пред в. “Ла Кроа” той предлага ясна почва за прилагане на този принцип на не-изключването – това на мигрантите и на исляма:

В основата си съжителството между християни и мюсюлмани е възможно. Идвам от страна, в която те съжителстват в голяма близост. Той добавя: Всеки трябва да има свободата да изрази собствената си вяра. Ако една мюсюлманска жена иска да носи хиджаб, тя трябва да може да го направи. По същия начин, както ако един католик иска да носи кръстче.

Някои католици смятаха досега, че са привилегированият път пред Европа. Главата на Римокатолическата църква този път недвусмислено смята, че ислямът също е път пред Европа. Той самият подкрепи словото си с жест, вземайки в самолета си на път за Рим от остров Лесбос три мюсюлмански семейства на 16 април.

Превод от френски: Галя Дачкова

Духовна сфера, Култура, Общество

Европа и ислямът

1878 прегледа0 коментара
Автор: Таха АКЬОЛ, в. „Хюриет“, 24.04.2016
На срещата на върха на Организацията за ислямско сътрудничество (ОИС) в Истанбул беше предложено да бъде сформирана „Европейска мюсюлманска група“. В ОИС има Азиатска група, Арабска група и Африканска група, така че защо да няма и Европейска група?
Разбира се, когато някой каже „ислям“ и „Европа“, на ум идват колосални въпроси и надежди. Предложението беше направено от президента на Босна и Херцеговина Бакир Изетбегович и беше подкрепено от турския президент Реджеп Тайип Ердоган. За Турция беше удобно да го подкрепи и предложението беше единодушно одобрено на общото събрание. Ще виждаме бъдещо развитие в тази посока. Но преди всичко друго Босна и Херцеговина трябва да бъде приета за пълноправен член на ОИС, отколкото да е само „наблюдател“.
Две имена ми идват на ум, когато се споменават европейските мюсюлмани. Едното е на Джевдет паша /българин мюсюлманин от Ловеч – бел.ред./, а другото на починалия босненски мюсюлмански лидер Алия Изетбегович. Гледам на тези две имена като на символи за това как понятието за религия е повлияно от географските и социални среди. Те също така показват каква голяма нужда има от „обновяване“ или „възраждане“ на ислямската мисъл. Джевдет паша е роден в европейските територии на Османската империя. Той е един от архитектите на османската модернизация през 60-те години на XIX век.
По времето, когато започнаха да се провеждат политическите реформи в империята през 1839 г. – такива като забрана на робството – имаше бунтове в Арабия с аргумента, че „турците са станали неверници“. Следните думи на умния лидер на бошняците Алия Изетбегович обединяват всички проблеми на днешните мюсюлмани:
„Ако зависеше от мен, щях да определя курс по „критично мислене“ във всички училища в мюсюлманския Изток. За разлика от Запада, Изтокът не е бил обучен в това сурово училище, което е източник на повечето от неговата слабост.“ Да, това е проблем на манталитета, който лежи в сърцевината на провала , преживян от мюсюлманския свят в продължение на поне четири столетия.
Ето един цитат от речта, произнесена от починалия Изетбегович на 11 декември 1997 г. в Техеран на среща на високо равнище на ОИС: „Жените са половината от човечеството. Като оставяме жените необразовани, как можем да стигнем до XXI в.?“ Нека поразсъждаваме докъде е стигнал ислямският свят след тази реч. Изетбегович продължи речта си, за да се каже следното: „Западът не е нито корумпиран нито дегенерирал. Той е силен, добре образован и организиран. Неговите училища са по-добри от нашите. Неговите градове са по-чисти, отколкото нашите. Нивото на зачитането на правата на човека на Запад е по-високо, и неговите грижи за бедните и по-малко способните са по-добре организирани. Западняците обикновено са отговорни и точни в думите им. Вместо да мразим Запада, нека обявим сътрудничество. „
На мюсюлманите не са необходими сблъсъци и крайно поляризиране. Те трябва да се фокусират върху тези въпроси. Преди да премине през наистина изпълнения с усърдие процес на „критично мислене“, Европа беше също в мрака на Средновековието. Но критичното мислене не е „европейски продукт“, то е универсално, също като науката и технологията. Без критично мислене не би имало нито модерна наука и технология, нито модерно право нито модерна демокрация.
В ислямския свят, от друга страна, фанатизмът, културата на послушание и крайната поляризация не позволяват да се развива критично мислене. Надявам се, че при сегашната среща на върха на ОИС такива неща са били обсъждани в дълбочина. Надявам се, че в обсега на ОИС европейските мюсюлмани ще могат да придвижат напред тези въпроси.
Източник: БГНЕС
 24.04.2016