Архив за етикет: християнство

Възпитание, Духовна сфера, Култура

Папа Франциск, Европа и ислямът

1952 прегледа0 коментара
Автор: Жан-Мари ГЕНОА, “Фигаро”
Съмнението е разсеяно. Християнските корени на Европа не са грижа на папа Франциск. Съвсем не. Това е една от заслугите на интересното интервю, което той даде във вторник, 17 май, на вестник “Ла Кроа”. То е ясно по този въпрос. “Опасявам се”, казва той, от самия термин “християнски корени” на Европа. И препоръчва понятието “корени в множествено число”.

Ето думите на папа Франциск, публикувани от католическия всекидневник:

Трябва да се говори за корени в множествено число, защото има толкова много. В този смисъл, когато слушам да се говори за християнски корени на Европа, се опасявам понякога от тона, който може да бъде победоносен или отмъстителен. Тогава това се превръща в колониализъм. Йоан Павел II говореше за тях със спокоен тон.  Да, Европа има християнски корени. Християнството има за свой дълг да ги полива, но в дух на служене, като измиването на краката. Дългът на християнството към Европа е служене.

Франциск отваря нов път

Защо това уточнение разсейва съмнението? Защото при получаването на европейската награда “Шарлеман” на 6 май Франциск беше много дискретен по въпроса за европейските корени. Тогава това не изглеждаше толкова ясно като разрив спрямо двамата му предшественици, Бенедикт ХVI и Йоан Павел II, които превърнаха Европа в един от крайъгълните камъни на своите понтификати.

Един от големите проекти на германския папа бе да помири Европа на Просвещението с християнска Европа, доказвайки, че великите ценности, защитавани от Европа на Просвещението – а именно лична съвест, свобода, демокрация – се коренят в християнска Европа. И че заплашени, те нямат бъдеще  пред лицето на релативизма и исляма, освен ако не почерпят от основата на мисълта, която ги е родила. Не за да възстанови християнска Европа, а направо за да спаси Европа.

Що се отнася до Йоан Павел II, той се бореше срещу комунистическото заледеняване на обществата, културите и съвестта в името на свободата на човешката личност според една открито християнска антропология. Този папа интелектуалец бе разбрал преди мнозина други, по модела на италианския комунист Грамши, голямото значение, което играе културата за развитието на обществото. Вместо да възстановява християнска Европа, Йоан Павел II целеше да събуди душата й, за да преоткрие тя вкуса на своята култура. И следователно на своята идентичност.

Разбира си, папа Франциск цитира папа Йоан Павел II, но става все по-ясно, че аржентинският папа открива нов път, който скъсва с неговите предшественици европейци. Би могло да се мисли впрочем, че възгледът за Европа – поне за християнството – идва от неговата латиноамериканска култура. И че тя е спасителна, в края на краищата, за Църквата, както и за Стария континет, който папата иска да разклати, сравнявайки го със стерилна баба.

Но специфичната черта на мисълта на папата за Европа не е аржентинска, а философска. Това е мисловна структура, която се открива в целия му понтификат. Това е принципът на не-изключването. Което поражда дебат. Не по повърхностен начин – между един “аржентински” и “европейски папи”, а според

два възгледа за европейската идентичност: отворена и плуралистична или историческа и културна.

Приемайки наградата “Шарлеман”, Франциск определи Европа не “в опозиция на другите”, а чрез “различните култури”, чрез “красотата да побеждаваш ключалките”. И чрез своята “способност да интегрира”. Пред в. “Ла Кроа” той предлага ясна почва за прилагане на този принцип на не-изключването – това на мигрантите и на исляма:

В основата си съжителството между християни и мюсюлмани е възможно. Идвам от страна, в която те съжителстват в голяма близост. Той добавя: Всеки трябва да има свободата да изрази собствената си вяра. Ако една мюсюлманска жена иска да носи хиджаб, тя трябва да може да го направи. По същия начин, както ако един католик иска да носи кръстче.

Някои католици смятаха досега, че са привилегированият път пред Европа. Главата на Римокатолическата църква този път недвусмислено смята, че ислямът също е път пред Европа. Той самият подкрепи словото си с жест, вземайки в самолета си на път за Рим от остров Лесбос три мюсюлмански семейства на 16 април.

Превод от френски: Галя Дачкова

Война и мир, Общество, Политика

Хиляди почетоха жертвите на арменския геноцид

1898 прегледа0 коментара

  • В церемонията в Ереван се включи и Джордж Клуни

Хиляди хора се събраха в неделя в Ереван край мемориала на жертвите на арменския геноцид през 1915 г. в Османската империя, за да почетат паметта на загиналите.
Пред Вечния огън венци и цветя положиха президентът на Армения Серж Саркисян и върховният патриарх, католикос на всички арменци Карекин Втори. Отслужена бе панихида за убитите, причислени към лика на светците.

„Опитва ли се някой да унищожи цял народ и културата му, това е геноцид. Дошли сме в Армения, от една страна, за да си припомним историята, а от друга, да погледнем в бъдещето“, заяви кинозвездата Джордж Клуни, който присъства на церемонията заедно с други участници в Глобалния форум „Срещу престъплението геноцид“.

Актьорът отдавна призовава тези масови убийства да бъдат признати за геноцид – те са „част от световната история, а не само мъка за една-единствена нация“, заяви холивудският актьор след пристигането си в Армения в събота.

По-късно около 15 000 души се включиха във факелно шествие до мемориалния комплекс. Участниците в демонстрацията символично изгориха турско и азербайджанско знаме.

„Днес, когато скланяме глави в памет на дадените невинни жертви, виждаме изключителното единство на нашия народ, неговата воля да гради свободна, мирна и модерна страна“, заяви в традиционно обръщение по случай поредната годишнина от траурната дата президентът Саркисян.

Избиването на повече от 200 арменски интелектуалци на 24 април 1915 г. е смятано за начало на масовите убийства.През изтеклите години – повече от век, арменците „се възродиха като народ и като държава“, „доказаха на себе си и на света, че турската програма за геноцид е претърпяла фиаско“, каза Саркисян.

Същевременно „позицията на Турция за отричане на геноцида и враждебното й отношение към всичко арменско остават непроменени“, което е „пряко продължение на престъплението вече в наши дни“, добави арменският лидер. Той все пак констатира, че има „частични промени в турското общество“, което „днес знае повече за своята история, отколкото вчера, а утре ще знае повече, отколкото днес“, ако няма репресии и не се потиска свободата на словото в Турция.

Саркисян за пореден път обвини Азербайджан за ескалацията на напрежението в региона.“Арменците в Карабах няма да бъдат унищожени или насилствено изселени“, „няма да допуснем нов геноцид над арменци“, увери той.

По-рано този месец се стигна до най-тежката ескалация на насилието между Армения и Азербайджан заради Нагорни Карабах от сключването на споразумение за прекратяване на огъня през 1994 г. Убити бяха около 110 души, сред които десетки арменски войници, както и цивилни.

Нагорни Карабах, населен преобладаващо с арменци анклав в Азербайджан, се отцепи след кръвопролитен конфликт, в който загинаха около 30 000 души, в края на 80-те и началото на 90-те години на ХХ век. Сепаратистката област е поддържана от Армения.

Преди началото на Първата световна война арменското население на Османската империя е наброявало към 2.5 милиона души, припомня ТАСС. В Ереван са останали днес трима души, преживели геноцида от 1915 г., и столичните власти полагат всестранни грижи за тях, цитира агенцията представители на кметството.

Според арменците турците са убили през Първата световна война 1.5 милиона арменски мъже, жени и деца от страх те да не подпомогнат руската армия, навлизаща в Османската империя. Армения определя това клане като геноцид наред с други държави. Турците твърдят, че арменците са тръгнали с оръжие в ръце срещу османлиите, за да подпомогнат руските сили, нахлули в страната. Според турската страна в тези сблъсъци са загинали между 300 хил. и 500 хиляди арменци и горе-долу също толкова турци, напомня АФП.

На челната снимка – Патриарх Евтимий се прощава с българския народ. Картина и памет.

Бележка на  Редактора на „Философският сайт“

Четете в нашия сайт за българския геноцид, предшествал като „подготовка“ този на Арменците , години преди Априлското въстание от 1876.Което пак задгърбиха след 140 г. в своето неведение  нашите самозвани „държавници“ , култур – трегери, доценти по „прецизна историография“ – няма докумен – няма събитие.

И, понеже, в Батак , Мак Гахан е бил само 3 часа, за да запише  в тефера си на военен кореспонент само 3000 изклани в Батак – то се оказало „махленка свада“- а жертвите, съвсем не 5000 а неизвестно колко даже…

Ще ви го разкажем с кривите академични „открития“ на проф. Брунбауер – Регенсбурски университет. в Германия.  И неговият подопечен приятел проф- Клаус Рот – даже за българка женен. На която неохотно дават клюуча  от … таванските помещения на Мюнхенския университет, за да си провежда семинарите по Югоизтомчна Европа и ….нейната „тотална културална обреченост“

Знят я академичната дива  и в Дома на  Елиас Канети,  Нобелов лауреат, роден в Русе, който тя  е обърнала  отколе в своя …своя квази литерутарна кухня. Идват какви ли неу предизно духовно гладни за по една безплатнапица и някоя….европейска лакардия. С пооплюбят я комунистическо минало, я по- близко настояще. Поводи дал Господ.

Десктруквното вереме , когато ни да прозоваха да си „изгорим юргана“,  поради наличието на бълхи, май мина. Даже и на дървениците, които си завъдихме..Те по -наедро хапят. Нали?Та взе да ни светва, май. Сега  иде ред в Казана  Общобългарски всичко да се извари. И да се извадят гашите за вторична употреба .

Тя, комай практиката, друго не казва. За нови, както се вика се искат пари.

Айде успех на всеки в говлямото българско пране. Но не заравайте, все пак, че то е индивидуално. Някой си надвиха на масрафа и даже ….без гащи си позволяват да ходят.

Ами че освиркайте ги, бе братя,, какво чакате.!

Духовна сфера, Общество, Семейство

Папа Франциск заклейми „духовните и нравствени бездни“

2025 прегледа0 коментара
Папа Франциск призова християните да не се поддават на страха и песимизма след атентатите в Европа, предаде Асошиейтед прес.

Нека не позволяваме на страха и мрака да завладеят сърцата ни, призова главата на Римокатолическата църква по време на празничното богослужение в базиликата „Свети Петър“.

Много поклонници отмениха планираните си пътувания до Рим след атентатите в Брюксел, но въпреки това снощи в базиликата дойдоха много вярващи, отбелязват агенциите.

Десетки хиляди пристигнаха, за да чуят посланието „Урби ет орби“ – „Към града и света“, посочва Франс прес. По време на Светата година на милосърдието, колкото и да е популярен Франциск, според някои оценки Рим посреща по Великден 20 000 поклонници по-малко, отколкото през 2015 г. – безспорно отчасти заради страха от атентати, допълва агенцията.

Във великденското си послание Франциск спомена жертвите на тероризма – „тази сляпа и брутална форма на насилие, която продължава да пролива кръв в различни части на света, както при неотдавнашните атаки в Белгия, Турция, Нигерия, Чад, Камерун, Кот Д’Ивоар и Ирак, предаде ДПА.

Посланието на Христовото възкресение ни приканва да не забравяме онези мъже и жени, търсещи по-добро бъдеще, както и още по-многобройното множество от мигранти и бежанци – сред които много деца, бягащи от война, глад, бедност и социална несправедливост, добави папата. Тези братя и сестри срещат твърде често по пътя си смъртта или отказ от онези, които биха могли да им предложат подслон и помощ, каза той в нов призив към лидерите на развитите страни, особено европейските, да не затварят границите си.

Ватикана изпрати днес от името на Светия отец телеграма до иракчаните, два дни след като самоубийствен атентат, отговорност за който пое групировката „Ислямска държава“, отне живота на 32-ма души след футболен мач в иракската провинция Бабел.

Франциск изрази подкрепа за мирните преговори за Сирия, една „разпокъсана“ страна. Той призова за световен мир, споменавайки зони на военен конфликт или нестабилност като Сирия, Ирак, Украйна, Йемен, Израел и Палестинските територии, Южен Судан, Демократична република Конго, Бурунди, Мозамбик и Венецуела.

Римският първосвещеник спомена в словото си и „възрастните, смазани от самотата“, и „младите, които не виждат бъдеще пред себе си“.

„Пред духовните и нравствените бездни, пред празните пространства, които се отварят в сърцата и предизвикват омраза и смърт, единствено Бог може да запълни с любовта Си тези празноти, тези пропасти, предпазвайки ни да не се сгромолясаме в тях. Божието милосърдие е вечно!“ – каза Франциск.

Не бе съобщено за никакви инциденти днес, а и по време на продължителните тържества през цялата Страстна седмица. Около площад „Св. Петър“ обаче бяха разположени внушителни сили за сигурност. Полицията проверяваше поклонниците с метал детектори и ги насочваше към площада по предварително установени маршрути, обозначени със заграждения.

Днес е празник на нашата надежда. Тя е толкова нужна сега, каза в посланието си Светият отец. По време на богослужението 12 възрастни от Китай, Южна Корея и други страни получиха папско кръщение.